№ 61
гр. Пазарджик, 10.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско
дело № 20235200900046 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът П.т Д. не се явява. За него се явяват адв. Д. П. П. и адв. Л. от
АК –Плевен упълномощени от преди.
Дружеството „Марилен Ресиклаж“ ООД не се явява представител. Явява
се от адв. Н. П. от АК – Пазарджик.
Явява се вещото лице В. А. В..
Страните са редовно призовани.
Адв. Л.: - Да се даде ход на делото.
Адв. П.: – Да се даде ход на делото.
Адв. П.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА:
По делото е депозирано на 25.01.2023г. по ТД № 112/2022г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик.
Заключението е в срока по чл. 199 от ГПК.
Адв. Л.: - Нямам възражение относно изслушване на вещото лице.
Представям документи, които са ново възникнали, тъй като един от
1
въпросите към вещото лице е дали е издавана фактура. Такава вече е издадена
на 1.02.2023г. Във връзка с твърдяната покупко-продажба на основен актив на
дружеството цената е била платена на 1.04.2022г. Представяме доказателство,
че на 1.02.2023г. дружеството е издало фактура за продажбата на същата тази
машина Lefort.
Адв. П.: – Плащането е направено на 1.04.2022г. от тогава до сега
дружеството отказва да издаде фактурата, но на 1.02.2023г. издава тази
фактура. Издадена е поради причината, че по съдебната спогодба между тези
страни във Франция визират неустойка при неизпълнение по 100 евро на ден.
Тъй като ответното дружество не изпълнява това задължение по последната
спогодба, то е поставено под угрозата да заплаща по 100 евро на ден и поради
тази причина на 1.02.2023г. са решили да издадат фактурата, за да
минимизират щетите за неустойка.
Адв. Л.: - Един от въпросите е: Издавана ли е такава фактура?
В.л. В. А. В.: - Запозната съм с тази фактура.
Адв. П.: – Да се приеме фактурата и да се изслуша заключението.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА днес представената фактура №**********/01.02.2023 г.
ПРИСТЪПВА към изслушване на СИЕ изготвена от вещото лице В. А.
В..
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
В. А. В. – 58г., българска гражданка, неосъждана, с висше образовани,
без родство и служебни отношения със страните по делото. Предупредена за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Представила съм заключение,
което поддържам. Изцяло е съобразно със счетоводството на ответното
дружество. Няма какво да добавя към него.
Адв. Л.: - Тъй като в заключението посочвате, че такава фактура не е
била издадена за извършената покупко-продажба все пак това е документ,
който няма как да съобразите при работата си и моля да докладвате на съда
дали тази фактура е осчетоводена, извършена ли е допълнителна проверка
след като бяхте уведомена за наличието на този документ следващ
изготвянето на заключението.
2
В.л. В.: - Информацията в заключението е към датата на назначаване на
експертизата. Към датата на проверката ноември месец не съм установила
издадена фактура, което е отразено в т.5 във въпроса на ищеца на стр. 24.
След като бях уведомена от адвокатите на ищеца за издаването на фактурата
отново извърших проверка в счетоводството и установих издаването на
фактура № ********** на стойност 488 957.50 лв., а в евро е 250 000 издадена
на 1.02.2023 г. Осчетоводена е в счетоводството на дружеството издаването
на фактурата. Плащането е чрез закриване на получения превод от
1.04.2022г., който съм отразила на стр. 25 в заключението в Констативно
съобразителната част. Осчетоводена е в дружеството като чужди финансови
активи предоставени като обезпечение.
Адв. Л.: - На стр. от 31 до 33 включително обсъждайки различните
движения по банкови сметки се сочат „осчетоводени в дружеството лични
разходи“ какво означават осчетоводени като лични разходи? Какво се има
предвид при това осчетоводяване и на кого са били тези лични разходи?
В.л. В.: - Основно в счетоводна сметка това са разходи, които са
отразени в сметка № 493 Разчети съсобственици. Те са от сметка № 504 това
е разплащателна сметка във валута от нея са плащани лични разходи и
кореспонденцията с тази сметка № 493 това са Разчети съсобственици. Това
са разходи свързани с лизинг на автомобили в по-голямата си част, които са
леки автомобили 4+1 е записано в талона или те не са свързани с основната
дейност на фирмата, поради тази причина не могат да бъдат признати като
разход на дружеството и са отчетни като лични разходи на собствениците.
Счетоводно се допуска по този начин да бъде отразено счетоводно, тъй като
дружеството разполагат с тези средства в самото дружество. От разговорите
със счетоводителката стана ясно, че са имали две дебитни карти, от които са
извършвали плащания и след като дойде банковото извлечение при нея, тя
окомплектова документите с фактурите, които получава, и тези разходи,
които не са свързани с работата на дружеството са осчетоводени от тази
сметка. В последствие от сметката се осчетоводяват като дивидент на
собственика и внасят 5% данък върху тези суми. Да, това се е случвало през
годините и е описано на стр. 23 т. 4 от въпросите на ищеца. По отношение на
дивидента изисках решение на Общо събрание за разпределяне на дивидент
такива не ми бяха предоставени, но през годините има осчетоводяван
3
дивидент и съответно плащан данък върху дивидента. Подавана е справка по
чл.73 ал. 1 от ЗДДФЛ, като в код 814 за изплащане на дивиденти и други
ликвидационни дялове е изплатен дивидент на Л. С. П.а – Д., който за 2019г.
е 52 641.38, за 2020 г. – 51 000, а за 2021 е отразен като дивидент 300 000 лв.
Внесен е данък, но не е подадена справката по чл. 73, на кой от двамата
съдружници е разпределен този дивидент и след като няма решение на
Общото събрание не мога да отговоря за кой е този дивидент, за който е
внесен данък.
Адв. Л.: - Т.е. вярно ли разбирам, че така наречените личните разходи на
собствениците през годината в края на годината са възприемани като
дивидент и с плащане на данък личните разходи са намалявани. На практика
дружеството е изплащало разходи на своите собственици, които в
последствие е оформяло все едно, че им е раздаван дивидент. Вярно ли е
това?
В.л. В.: - Правени са разходи от собствениците на дружеството,
отразявани са в тази сметка и след това е закриван този разчет, който е в
сметка № 493 т.е. намалявани са средствата, които са били като задължение
на собствениците. Реално изплащане на дивидент в брой или по банкови
сметки с основание дивидент за съответната година не е установено в
счетоводните документи.
Адв. Л.: - Т.е. някои лични разходи в края на годината са били
оформяни като дивидент. За първите две години справките за начисления
дивидент – изплатен е само на г-жа Л. Д. ли?
В.л. В.: – Да, единствената справка по чл. 73 ал.1 и в нея фигурира само
нейното име.
Адв. П.: – Колегата казва, че това са лични разходи уточнихме, че това
са най-вече разходи за лизинг.
В.л. В.: - Той все още е собственост на „Уни кредит“. По-голямата част
от сумата е за лизинг, мога за всяка една сума да отговоря. Основно са лизинг
на автомобили.
Адв. П.: - Това не са суми използвани от Л. Д. за лични нужди, а за
лизинг на автомобил сключен с дружеството. След 2021г., 2022г., когато сте
преглеждали счетоводството има ли все още валидни договори за наем и
4
суми, които се дължат на дружеството за наеми на някакви машини освен
тази, която е продадена с фактурата от февруари месец?.
В.л. В.: - В самият договор за наем от 1.12.2014г. освен тази
Хидравлична преса за срязване Lefort има един полукран-ремарке, който е с
наемна цена 500 евро на месец. Последното фактуриране за наема е до месец
март 2022г., като от м. 11.2021г. няма плащане за наем, а имаме издадени
фактури. Пет наема са – ноември, декември, януари, февруари и март.
Единствено договора е за тези машини и за тях има плащане на наем, други
дали има отдадени не мога да кажа.
Адв.П.: - За крана за него би трябвало да си продължава и да има
задължение за заплащане на наем?.
В.л. В.: - В самият договор за наем е включена освен тази машина
„Lefort“, един мотокар, хидравлично гребло самосвал, при което двете
последни машини не са отдаван под наем. След това 2017 г. този полукран
ремарке, отговора беше от счетоводителката, че е по устно споразумение
между двете страни т.е. за него нямаме писмено или допълнително
споразумение към самия договор да бъде включен. Имаме един единствен
договор, който е от 1.12.2014г. За този полукран ремарке има плащания за
наем той е включен в сумата, която е плащана за машината Lefort през
годините от 2017г. до момента.
Адв.П.: - Може да се направи извода, във връзка с този устен договор за
наем, че тази сума от 500 евро продължава да се дължи на дружеството все
още.
В.л. В.: - Включена е по фактурите на дружеството.
Адв. Л.: - Да се приеме заключението с допълнението, което беше
протоколирано.
Адв. П.: Да се приеме заключението.
Адв. П.: - Да се приеме заключението.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА СИЕ изготвена от вещото лице В. А. В..
На вещото лице В. А. В. да се изплати възнаграждение от внесен депозит
5
по справка декларация в размер на 1900 лв., от които 360 лв. пътни разноски.
ДА СЕ ПИШЕ писмо до Окръжен съд – Плевен относно внесената по
Т.д.№ 112/2022г. по описа на същия съд сума в размер на 500лв. да разпореди
служебно прехвърляне на същата по сметка BG09SOMB91303356943700 на
Окръжен съд – Пазарджик по Т.д. № 46/2023 г.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна П. Д. в едноседмичен срок от днес да
довнесе по сметка на Пазарджишкият окръжен съд сумата в размер на 1400
лв. за изплащане възнаграждението на вещото лице, като при неизпълнение
на това задължение в полза на вещото лице В. А. В. да се издаде
изпълнителен лист.
Адв. П.: - В едно от становището на ответника от 3.10.2022г. е наведено
твърдение, че представено от нас с ИМ решение на Търговския съд в Рим не е
влязло в сила, а е обжалвано пред АС. Колегата да отговори дали продължава
да се твърди.
Адв. П.: – По информация на моята доверителка още не е влязло в сила
и продължаваме да го твърдим това обстоятелство.
Адв. П.: - В тази връзка правя следното уточнение това решение на
Търговския съд е въз основа на съдебна спогодба, в която изрично е
посочено, че решението в тази част влиза в сила. Въпреки това няколко
месеца по-късно г-жа Д. твърдейки, че при подписването на това
споразумение в съда е действала при условията на принуда, била в тежко
емоционално и психично състояние, което не и позволявало да взима
адекватно и правилно решение подава молба, която е извънреден способ за
отмяна на влязлото в сила решение. По тази молба за отмяна е образувано в
АС в Рим производство, по което представяме решение от 29.06.2022г. в
превод на български език, от което е видно, че тази молба е отклонена,
решението на Търговския съд в Рим е оставено в сила, като единствено е
направено едно изменение в частта на неустойката, която следва да търпи
страната за неизпълнение на поетите задължения в първоначалното
споразумение. Първоначално неустойката е била приетата 1000 евро на ден, а
АС я изменя в 100 евро, в останалата част остава в сила. Също така Ви
представяме и едно удостоверение от Касационния съд във Франция от
26.01.2023г., от което е видно, че това решение не е обжалвано и то е
окончателно. Бяхме поискали от ТД на НАП – Пловдив офис Пазарджик да ни
6
представят удостоверение по чл. 77 ал. 1 от ДПК, което е подадено от г-жа Л.
Д. във връзка с искане за прекратяване на дружеството и моля да го приемете.
В ОС-Плевен това удостоверение е представено, но не е прието. Издадено е
на 7.03.2022г. по молба на г-жа Д., което удостоверение се изисква при
започване на процедура при прекратяване на дружеството, обявяването му в
ликвидация.
Адв. П.: - Да се приеме. Също така Ви моля да се произнесете и по
молбата от 22.10.2022г. депозирана пред ОС – Плевен. Има една машина,
която струва 30 000 лв., тя е заведена както дълготраен актив. При
закупуването й основна роля е изиграл г-н Д. и в момента се намира в негово
владение по данни на моята доверителка. Той отрича, че е виждал фактурата,
не знае, че е закупена и поради тази причина представихме и фактурата,
която изиска съда. Поисках г-н Д. да даде обяснения пред съда на основание
чл. 176 ал. 1 от ГПК, дали е получил оригинална фактура и получил ли е във
френското си дружество тази щипка и продължава ли да се намира в негово
владение. Закупена е 2021г. осчетоводена е и от там насетне се твърди, че не я
виждал. Колегите бяха записали,че нямат фактура, не знаят нищо и поради
тази причина се наложи да представя тази фактура и направя това искане.
Правя това доказателствено искане, тъй като колегите твърдяха обратното, че
г-н Д. не е виждал машината и не е направил покупката. Поддържам искането.
Целя да докажа, че твърденията на ищцовата страна не са верни във връзка с
тази машина.
Адв. П.: – Ние твърдим, че тази фактура не сме я получавали и не знаем
за нея. Не е подписвана и не е взимана от персонала на нашия доверител. Г-н
Д. каза, че такава фактура не е виждал и не знае за какво става въпрос, но
въпроса е какво значение има за настоящия спор. Ние проведохме разговор с
г-н Д. по повод искането на колегата и той принципно е съгласен и не е
против да дойде да отговори на тези въпроси от уважение към съда.
Адв. Л.: - Представянето на тези писмени доказателства е ограничено от
правилата на преклузия. Няма го в отговора на ИМ. Писмените доказателства
се представят извън всякакви срокове по ГПК. Подхвърлят ни се някакви
документи, от които не може да им разберем съдържанието. Нашият клиент
казва: „Такава фактура не съм виждал“. Оригинал не се представи.
Адв. П.: - Преди първото заседание по делото съм представил становище
7
и не смятам, че има преклузия.
Съдът въпреки указанията дадени на процесуалните пълномощници на
страните в процеса не постигна уточняване на становището им относно
релевантността на представено писмено доказателство по делото, а именно
фактура № 203609 от 13.07.2020г. и в този смисъл съдът намира, че не следва
да приема като писмено доказателство по делото фактура № 203609 от
13.07.2020г. както и да уважа искането по реда на чл. 176 от ГПК да се яви
съдружника П. Д., за да отговори на поставените в молбата въпроси.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмо от ТД на НАП изх.№ 19713/13.10.2022 г с приложено
удостоверение Изх. № 134712201332457/07.03.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на фактура №
203609 от 13.07.2020г., като писмено доказателство по делото, както и
искането по реда на чл. 176 от ГПК да се яви съдружника П. Д., за да
отговори на поставените в молбата въпроси.
Адв. П.: - Моля, да ми се даде срок да се запозная с решението, което
представиха днес колегите и да изразя становище по приемането му. Моята
доверителка е във Франция в момента и ако беше представено по-рано щях
да има становище по въпроса.
Адв. П.: - Предоставям на съда.
Адв. Л.: - Предоставям на съда.
Съдът намира, че искането на адв.П. е основателно предвид, че в д.с.з. се
представят доказателства неизвестни за него, ето защо ще следва делото да се
отложи, за да се даде възможност на адв.П. да изрази становище по
приемането им и в този смисъл
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото за 11.05.2023г. от 10.30 часа за която дата и час
страните уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.30
часа.
8
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9