Р Е Ш Е Н И Е
№ 261013 / 24.9.2021г.
гр. Перник, 24.09.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 6286 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Радостина Димитрова, срещу К. Р. Й., с ЕГН:
**********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от общо 1131.97 лева, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент №
95, находящ се в ****, от които главница в размер на 1003.30 лева за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл., и 128.67 лева – обезщетение за забава за
периода от 10.07.2018 г. до 08.06.2020 г. вкл., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответницата не е изразила
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответницата не е
изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се
иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата
молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна
на ответника не е депозиран писмен отговор. В депозираното по ч.гр.д.
№ 2965/2020
г. по описа на Пернишкия РС възражение длъжникът ответник е посочил, че не
притежава топлоснабдения имот и не живее в него.
В хода на делото са представени:
писмо от Община Перник от 21.06.2021 г. ведно с приложена към него декларация
по чл. 14 от ЗМДТ от 21.05.2021 г. и удостоверение за наследници на Б.Н.Й.,
справка от Агенция по вписванията, Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.12.1990 г., препис
извлечение от акт за сключен граждански брак и заверени копия от вестник „Съперник”
и вестник „Новинар“ от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, както и оригиналите на съответните печатни издания за
констатация от съда.
В съдебно
заседание, проведено на 30.08.2021 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
От своя
страна процесуалният представител на ответницата изразява становище за
отхвърляне на исковете изцяло респ. за постановяване на решение съобразно
събрания по делото доказателствен материал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответниците за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1675/24.06.2020 г.
по ч.гр.д. № 2965/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
лично.
По делото са представени извлечения от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. и от в-к „Новинар“,
бр. 101 от 30.04.2008 г.,както и оригинали на съответните издания за
констатация, от които е видно, че общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани
в един местен и в един централен ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот на
ответницата са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия
– главница в размер на 1003.30 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
вкл, и 128.67 лева – лихва за периода от 10.07.2018 г. до 08.06.2020 г., като
същите не са заплатени. Посочените суми кореспондират и на представеното по
делото извлечение от сметка.
От представено по делото копие от Договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
21.12.1990 г. се установява, че на 21.12.1990 г. лицето Б.Н.Й. е придобило
собствеността върху имот – апартамент № **, находящ се в ****., за който е
доставяна топлинна енергия. Видно от препис извлечение от акт за сключен
граждански брак лицето Б.Н.Й. е сключило граждански брак с ответницата по
делото К. Р. Й. /Б./ на 05.06.1977 г. – акт за граждански брак № 291 от
05.06.1977 г. В тази връзка предвид датата на сключване на граждански брак и
датата на придобиване на собствеността върху процесния недвижим имот следва
извод, че последният е придобит от Б.Н.Й. и К. Р. Й. по време на брака им. В
тази връзка и съгласно преписа извлечение от акт за сключен граждански брак
съпрузите нямат вписан режим на имуществени отношения, нито има данни бракът на
същите да е прекратен поради развод преди смъртта на Б.Н.Й..
Отново от отбелязване в преписа извлечение от акта за
сключен граждански брак и от представено удостоверение за наследници на Б.Н.Й.
от 19.03.2021 г. се установява, че Б.Н.Й. е починал на 13.03.2021 г. като е оставил за свои наследници съпругата си К. Р. Й.
и две деца – М.Б.С. /дъщеря/ и Р.Б.Н./син/.
На следващо място от представена по делото декларация
по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че на 21.05.2021 г. ответницата по делото К. Р.
Й. лично е предекларирала собствеността върху имот апартамент № 95, находящ се
в ****. В декларацията е отбелязано, че имотът е придобит по наследство,
оставено от Б.Н.Й., който от своя страна е придобил имота чрез покупка. В тази
връзка и съгласно декларацията К. Р. Й. притежава 4/6 идеални части от
собствеността върху имота, а М.Б.С. и Р.Б.Н.притежават всеки по 1/6 идеална
част.
От процесуалния представител на ответницата не са наведени
твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след
придобиването му с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 21.12.1990 г. и в частност такива промени,
касаещи процесния период. Подобни твърдения, изложени от ответницата във
възражението от 16.09.2020 г. по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д.
№ 2965/2020
г. по описа на Пернишкия РС, няма как да бъдат споделени, доколкото в
подадената лично от нея декларация по чл. 14 от ЗМДТ същата е декларирала, че
притежава идеални части от собствеността върху имота към дата 21.05.2021
г.
Така установената фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответницата за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 1675/24.06.2020
г. по ч.гр.д. № 2965/2020 г. на ПРС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата лично, но в срока
по чл. 414 от ГПК последната е депозирала възражение. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение,
че ответницата не е собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното
дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване
качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като
съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и
титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по
силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на
клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването
на индивидуален договор с потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства /декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 21.05.2021 г.,
удостоверение за наследници на Б.Н.Й., Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.12.1990 г., препис
извлечение от акт за сключен граждански брак и заверени копия от вестник „Съперник”
и вестник „Новинар“ от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди/ следва извод, че ответницата
има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е съсобственик на
процесния имот, като между нея и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно
облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и
се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени
от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото
се установи, че ответницата е съсобственик на топлоснабдения имот през
процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха
въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота. В
тази връзка следва да се отбележи, че по делото действително се установява /видно от
Договор за продажба на държавен недвижим имот, препис извлечение от акт за
сключен граждански брак и удостоверение за наследници
на Б.Н.Й./, че процесният имот е придобит от лицето Б.Н.Й.. Сделката обаче е
извършена на 21.12.1990 г. т.е. след сключване на гражданския брак между Б.Н.Й.
и ответницата т.е. след 05.06.1977 г. като
бракът не е прекратен до смъртта на Б.Й. Доколкото
в препис извлечението от акт за сключен граждански брак не е отбелязан режим на
имуществени отношения и предвид приложимите разпоредби на Семейния кодекс /СК/,
действал към момента на придобиване на имота, съдът приема, че процесният имот,
закупен през 1990 г., е придобит в режим на съпружеска имуществена общност
/СИО/ между ответницата и покойния й съпруг. Съгласно чл. 32 от СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като те
отговарят солидарно за задължения, поети
за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен
признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите
отговарят солидарно за породилите се по
повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за
доставяна топлинна енергия. В тази връзка кредиторът по вземания, насочени
срещу солидарни длъжници, има правото сам да определя към кого да насочи
претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на
вземането, което е предмет на предявените искови претенции. По тези съображения
съдът намира, че ответницата следва да отговаря за пълния размер на вземанията
на ищеца за топлинна енергия за процесния период, доколкото приложимата
нормативна уредба урежда солидарна отговорност между съпрузите досежно
заплащането на същите / в този смисъл Решение № 36 от 5.02.2018 г. на ОС - Перник по в.
гр. д. № 595/2017 г. /.
Този извод
не се променя от факта, че към настоящия момент Б.Й е починал, доколкото
неговата смърт е настъпила след процесния период по настоящото дело. Затова и
ответницата отговоря за пълния размер на задълженията за топлинна енергия в
лично качество като потребител, а не като наследник.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответницата не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се
отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания
съдът на ЕС постанови, че национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и
не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница в
размер на 1003.30 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл,, следва да се приеме за доказана по основание и
размер, доколкото липсват и твърдения, а и доказателства същата да е изцяло или
частично заплатена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че обезщетението за забава действително е в размер на 128.67 лева, считано от 10.07.2018 г. до 08.06.2020 г., както
твърди ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените
суми за главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата
молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с
изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.06.2020 г. такава давност не е изтекла
по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва
да бъдат уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна, като такива й се дължат съобразно
изхода на делото:
По разноските
в производството по ч.гр.д. № 2965/2020 г. по описа на РС Перник /заповедно
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото тези разноски следва да му бъдат присъдени изцяло.
По
разноските в производството по гр.д. № 6286/2020 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 450 лева,
от които 25 лева държавна такса, 25 лева за пет броя съдебни удостоверения, 100
лева – юрисконсултско възнаграждение и 300 лева депозит за особен представител,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото
платежни документи претендираните разноски са действително извършени. В тази
връзка на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 450 лева.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че К. Р. Й., с ЕГН: ********** и адрес:
***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“
АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо 1131.97
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за имот – апартамент № *, находящ се в ****, от които главница
в размер на 1003.30 лева за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл., и 128.67
лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2018 г. до 08.06.2020 г.
вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.06.2020 г. до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2965/2020 г. по
описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА К. Р. Й., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 75 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 2965/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
450 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 2965 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.