РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Благоевград, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело №
20241210101575 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Е. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ж.*** и Ю. Е. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес село Д*, общ. С* мах. Д*, и двамата чрез адвокат Т. А. Ч. против З. Е. К.,
ЕГН **********, с адрес: с. Д* общ. С* мах. Д* и А. Б. К., с адрес: с. Д*, общ. *, мах. Д*.
Ищците твърдят, че са наследници на Е* Р*К. и С* Ю* К., техни родители, двамата
жители на с. Д*, общ. С*, мах. Д* и собственици по наследствено правоприемство на
поземлен имот с планоснимачен № 154 / сто петдесет и четири/ по регулационния и
кадастралния план на с. Д*, община С*одобрен със Заповед № 82 от 08.05.1990г., целият с
площ от 606 кв.м. / шестстотин и шест квадратни метра/, при граници и съседи на имота: ПИ
с пл. № 153, ПИ с пл. № 222 и от две страни път. Този имот представлява дворно място на
две къщи построени в него от родителите им Е* Р* К. и С* Ю* К.. Твърди се, че Е* Р*К.
починал на 11.04.1989г., а майка им - на 29.07.2012г., като през 2014 г. починал и техния брат
Ю*И* К., несемеен и без деца, поради което наследници на описания имот останали двамата
ищци В. Е. А., Ю. Е. К. и ответникът З. Е. К., като всеки един от тях притежава по 1/3
идеална част от имота. Ищците твърдят, че с изненада научили, че ответниците са
придобили правото на собственост върху целия поземлен имот с планоснимачен № 154 по
регулационния и кадастралния план на с. Д* О*, община С* съгласно Нотариален акт за
удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно
владение и наследство № 93, том I, per. № 1121, дело № 86/2024 г. на Нотариус К*, вписана в
НК под № 241, с район на действие PC - Благоевград. Твърди се, че ищците са заплащали
всички дължими данъци и такси във връзка с имота в Община С*, включително и за 2024 г.,
като се заявява, че ответниците не са придобили право на собственост от гореописания имот
на основание давностно владение, тъй като никога ищците не са се отказвали и са се
интересували от имота. Заявява се, че имотът винаги се е ползвал и стопанисвал от ищците.
Твърди се, че ответникът З. К. дълги години живеел и работел в И* и когато починал техния
брат Ю*К. на 21.09.2014г., З. дори не присъствал на погребението, тъй като бил в П*.
Прибрал се да живее в България, едва след 2014 г., поради което се сочи, че не е владял
1
процесния имот повече от десет години. Твърди се, че ищецът Ю. Е. К. цял живот живее в
една от къщите построени в имота и ползва дворното място.
С оглед на горното се иска от съда да признае за установено по отношение на
ответниците З. Е. К., ЕГН ********** и А. Б. К., че ищците В. Е. А., ЕГН ********** и Ю.
Е. К., ЕГН ********** са собственици на по 1/3 идеални части по силата на наследствено
правоприемство от следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с планоснимачен
№154 / сто петдесет и четири/ по регулационния и кадастралния план на с. Д*, община С*,
одобрен със Заповед №82 от 08.05.1990г., целият с площ от 606 кв.м. / шестстотин и шест
квадратни метра/, при граници и съседи на имота : ПИ с пл. №153, ПИ с пл. №222 и от две
страни път. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК се иска от съда да отмени Нотариален акт за
удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно
владение и наследство № 93, том I, per. № 1121, дело № 86/2024 г. на Нотариус Кутева,
вписана в НК под № 241, с район на действие PC – Благоевград. Претендират се сторените
по делото разноски.
В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор от ответницата А. К..
Депозиран е единствено писмен отговор от ответник З. К., с който не се оспорва
предявеният иск и се иска да бъде уважен като основателен и доказан. Ответникът З. К.
сочи, че в наследствения им имот изградил жилищна сграда за синове си, а другата
жилищна сграда ползва заедно с брат му Ю.. Твърди се, че ищцата В. А. не ползва
наследствения им имот, като имотът се ползва от много години, повече от 3/4 идеални части
от ответника и неговото семейство, а брат му ползва съвсем малка част от земята, основно за
достъп до неговата част от жилищната сграда, вероятно не повече от 100 квадратни метра от
изток. Сочи се, че жилищната сграда ответникът изградил със знанието и без
противопоставяне от брат му и сестра му, като за да допълни сградата в кадастралния план
на селото от общинските служители му били поискали документ за собственост за земята,
поради което предприел процедура по издаването на такъв. Не отрича, че земята е собствена
по наследство от бащата на страните, който не е разполагал с документ за собственост и
ответникът предприел мерки да се снабди с такъв, но предвид претенциите на ищците
признава че те притежават по 1/3 идеална част от имота по наследство. В тази връзка се
прави признание на иска.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуланият представител на
ответника К. – адв. М. заявява, че не поддържа писмения отговор в частта, с която се сочи,
че предявеният иск е основателен и доказан и се съгласява да бъде отменен нотариалния акт,
както и не признава претенциите на ищците за по 1/3 идеални части от имота. Твърди, че
той е собственик на ¾ идеални части от имота, тъй като така е бил разделен от техния баща
- старата къща на двамата братя – Ю* и на З., а в другата половина е живял Ю., като идеята
на бащата е била половината от парцела да е отиде собственост на З., който да си построи
нова жилищна сграда, което се е и случило, а другата половина от парцела да се радели
между Ю* и Ю., където е старата жилищна сграда, която е изградена от техния баща Е* К.,
но тъй като Ю* почива през 2014 г. З. е ползвал половината парцел и е изградил триетажна
къща, за което всичките наследници на Е* не само са знаели, а те са помагали с труд
постоянно, не са се противопоставяли в нито един момент.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 195/08.05.2024 г. ищците и
ответникът З. К. са наследници на Е* К. – негови деца. Е* К. е имал и друг син, който е
починал на 21.09.2014г. Починала е и съпругата на Е* К. *К. на 29.07.2012г.
Видно от строително разрешение № 59/08.06.1981г. и протокол № 35/08.06.1981 г. на
наследодателя на ищците и ответника З. К. – Е* К. е издадено разрешение за строеж на
жилищна сграда от 60 кв.м. на собственото му място в с. Д* и е определена линия и ниво на
2
строеж съгласно надлежно утвърдената улична и дворищна регулация на с. Д*.
С нотариален акт с акт № 93, том I, рег. № 1121, дело № 86/2024 г., на нотариус И* К*
с район на действие района на РС – Благоевград отвеникът З. К* ( по време на брака си с
ответника А. К. – обстоятелство – безспорно между страните) е признат за собственик на
процесния призпоземлен имот с планоснимачен № 154 / сто петдесет и четири/ по
регулационния и кадастралния план на с. Д*, община С*, одобрен със Заповед №82 от
08.05.1990г., целият с площ от 606 кв.м. / шестстотин и шест квадратни метра/, при граници
и съседи на имота: ПИ с пл. № 153, ПИ с пл. № 222 и от две страни път на основание
давностно владение и наследство.
Видно от приложеното към нотариалното дело, както и представеното в откритото по
делото съдебно заседание удостоверение, издадено от Община С*, процесният имот по
кадастралния и регулационен план на с. Д*, одобрен със Заповед № 82/1990г. по разписен
лист е записан на Е*К..
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите В* З.ов К. -
син на ответниците и племенник на ищците; Л* Е. И* - син на ищцата В. А. и племенник на
ищеца Ю. К. и на ответника З. К., Б*А*.
От показанията на св. И* се установява, че Е* и С*К.и до тяхната смърт живеели в
село Д*в стара къща, в която в момента живее вуйчо му З. от единия вход, от другия вход –
вуйчо му Ю., а синовете на З. живеят в новата къща от 9 – 10 години. З. живее в старата от
2019-2020 година, а преди това той живеел в П*я от 1998 година. Новата къща била стара
къща, но З. я бутнал и направи нова къща за синовете му. Големият му брат Ю. ръководел
обекта за новата къща. Дворното място е общо. Докато била жива С* се гледали домати,
имало там плевня и сушилни за тютюн. Дворът е около 600 кв. метра описан, не е ограден.
Юри ползва дясната половина на къщата и 50 квадрата от двора, а З. ползва около 300-400
квадрата. Ю. и В. били съгласни З. да построи къща върху наследствения имот, за да се
раздели старата къща между В. и Ю. – така казвала баба му. Новата къща, построена от З.
заема 2/3 от имота с дворното място, което той обработва. Дворът не е разделен между двете
къщи. Двете къщи са на различни нива, старата къща е по – ниско с 2 - 3 метра от новата,
има денивелация, новата къща е на по - високо и зад нея има повече площ, която си я ползва
З..
Свидетелят Змиярова сочи, че В. идвала в петък и си тръгвала в неделя, от
понеделник на Ю. жената и децата гледали С* и Ю*, които живеели в едната част от тази
къща, а в другата част живеел Ю.. З. живеел в по - стара къща и 2008-2009 г. заминал за
Португалия. З. блъснал старата къща и направил нова, дошъл си от П* през 2019 г. и се
настанил да живее там, където живеел брат му Ю*н и все още си живеят там с жена му, а
децата му живеят в новата къща. З. ползва много дворно място. Сестра му на З. - В. му
позволила да живее в старата къща, преди да я събори, казала му ако иска да се настани в
тази половина, а тя ще вземела старата къща, но З. отказал, че старата къща не го устройва,
защото има две мъжки рожби и ще блъсне старата къща и ще си направи по – голяма къща,
за да може да има място и за двете му деца. З. започнал да живее в старата къща, където
живеели майка му и Ю*. Дворното място, което ползва З. има около 500 квадрата. Като
починала майка му на З., В. му предложила да й заплати дела, за да се спогодят -
половината от къщата искала З. да й плати.
Св. К. сочи, че баща му ползва ¾ от парцела, квадратурата е около 400 квадрата,
ищците не са се противопоставяли, единият вход от едната страна на старата къщата се
ползва от Ю., дворната част на Ю. е различна от дворната част на З., която се ползва от св.
В* К., брат му, баща му и майка му, има градина. След смъртта на баба му и чичо му, св. К.
започнал да ползва половината от къщата, като ползвал и дворното място около къщата.
Претенции от В. Ю. не е имало, към настоящия момент близнакът се ползва от баща му и
майка му.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Не се оспорва от ответника З. К., че поземленият имот е съсобствен на него и ищците
и че всеки един от тях тримата притежава по 1/3 идеална част от имота по наследство от
техния общ наследодател.
В тежест на ищците е да докажат, при условията на пълно и главно доказване, че са
собственици на процесния поземлен имот на соченото в исковата молба основание при
квоти на съсобственост 1/3 ид. част за всеки един от тях, както и, че имотът е придобит на
основание наследствено правоприемство.
Ответникът К. не оспорва предявения иск.
От приетите по делото писмени доказателства, съдът намира за установено, че
собствеността върху процесния имот е на наследодателя на ищците и ответника З. К.. В тази
връзка следва да се посочи, че трайната съдебна практика за значението на записването по
разписния лист приема, че основната функция на разписната книга /по Закона за единия
кадастър на НРБ от 1979 г. - отм./, а при действието на ЗКИР - на кадастралния регистър, е
информационно-оповестителна, но записванията в редица случаи се отчитат като косвено
доказателство за собствеността наред с другите доказателства по делото /решение №
131/13.06.2011 г. по гр. д. № 1602/2009 г. на ВКС, І-во г. о./ Отбелязванията
в разписните листове към кадастралните планове се основават на посочените в
тези разписни листове легитимационни документи. При установените по делото данни, че
в разписния лист като собственик на имота е посочено конкретно физическо лице и при
липса на доказателства имотът да е бил отчужден, респ. придобит от държавата, а
впоследствие и от общината на предвидено в закон придобивно основание, следва да се
приеме, че е доказана собственост на физически лица върху процесния имот в посочения
период от време по причина, че в разписните листове, както беше отбелязано, е посочено и
основанието, на което тези физически лица са обозначени като собственици.
В отговора на исковата молба, ответникът К. признава иска, но в първото съдено
заседание оттегля това признание. След като се направи обаче това изявление, то не може да
се оттегля от страната, която го е направила. Единствената защита, която тя може да проведе
след това изявление е да докаже липса на воля за признание на иска, каквото твърдение
няма, а се сочат други обстоятелства от процесуалния представител на ответника К. в
съдебното заседание, ирелевантни към направеното признание на иска.
Въпреки признанието на иска от страна на първия ответник, съдът намира иска за
основателен и по следните съображения:
В Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, се
приема, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС . Когато обаче съсобственикът е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
4
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. В практиката на ВКС се приема, че
това тълкувателно решение намира приложение и при съсобственост, възникнала от
наследяване - решение № 78 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3617/2019 г., I г. о., в което
се сочи, че за да се придобие по давност съсобствен или сънаследствен имот според
приетото в ТР № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК , не е достатъчно само да се ползва вещта изцяло,
защото за чуждите идеални части сънаследникът не е владелец, а държател; необходимо е да
бъде отблъсната фактическата власт на съсобственика за неговите идеални части чрез явно
владение, манифестирано по начин, който да не оставя съмнение, че съсобственикът е
започнал да свои цялата сънаследствена вещ. Същото е прието и в решение № 41 от
15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2728/2021 г., I г. о., макар че там акцентът да е върху
разграничаване на случаите, при които владението на наследствена идеална част е
предадено на един от наследниците. Също и в решение № 184 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 219/2018 г., I г. о., е прието, че промяната на намерението на сънаследника да установи
владение върху идеалните части на останалите наследници се обективира с действия,
отричащи правата на другите сънаследници върху имота и станали тяхно достояние, каквито
действия представляват недопускането им в имота. Същевременно в практиката на ВКС се
прави разграничение между фактическата власт, която покрива характеристиките на
владението по чл. 68, ал. 1 ЗС , и фактическата власт, представляваща държане по смисъла
на чл. 68, ал. 2 ЗС , както и търпимите действия, осъществявани поради близките отношения
със собственика на вещта. Както държането, основано на някакви договорни отношения,
така и търпимите действия не могат да доведат до придобиване на вещта по давност, освен
ако не е демонстрирано спрямо собственика промяна на намерението и завладяване на
вещта - решение № 12 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2013 г., I г. о., решение №
1300 от 9.12.2008 г. ВКС по гр. д. № 5861/2007 г., II г. о., решение № 403 от 3.07.2009 г. по гр.
д. № 672/2008 г., I г. о., решение № 291 от 9.08.2010 г. на на ВКС на ВКС по гр. д. №
859/2009 г., II г. о., решение № 270 от 20.05.2010 г. 1162/2009 г., II г. о., решение № 196 от
18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № на ВКС по гр. д. № 137/2018 г., I г. о. Отношенията между
родители и деца или между близки роднини по повод упражняване на фактическа власт
върху имот, в който собственикът е допуснал близките си да живеят, най-често сочат на
установяване на държане или на търпими действия от лицето, което е било допуснато в
имота. Във всеки конкретен случай съдът е длъжен да разграничи владението от държането
и търпимите действия, когато се произнася по твърдение за придобиване на имота по
давност. Така в решение № 41 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2728/2021 г., I г. о., е даден
отговор на въпросите представлява ли владелческо действие обитаването на съсобствения
имот от един от сънаследниците, когато то е станало със съгласието и без
противопоставянето на останалите сънаследници, но без последните да са заявили писмено
или чрез конклудентни действия, че се отказват от наследството и в кои случаи
сънаследникът изначално владее сънаследствения имот и не е необходимо впоследствие да
демонстрира промяна в намерението си пред сънаследниците. Прието е, че при откриване на
наследството всеки от законните наследници продължава владението на наследодателя за
своята идеална част, а по отношение на идеалните части на другите наследници е държател;
че е възможно, ръководейки се от морални съображения, сънаследниците да предоставят
владението на наследствен имот на един от наследниците, а в други случаи имотът да се
предостави на сънаследника, който е в затруднено материално положение и няма къде да
живее, като във всички случаи волята на сънаследниците да предадат владението на своите
идеални части на един от тях подлежи на доказване. Според същото решение фактът, че
един от сънаследствените имоти се ползва само от някой от наследниците, без
противопоставяне от останалите, сам по себе си не доказва нито предаване на владение,
нито промяна в намерението на сънаследника, който ползва имота, независимо от
продължителността на това фактическо състояние, защото с неползването на вещта
5
собствеността не се губи. Непротивопоставянето на останалите наследници е мълчалив акт,
който не може да служи като доказателство за предаване на владение, освен ако
заинтересованата страна е доказала други факти за постигане на съгласие за владение.
Волята за дарение, която е предпоставка за осъществяване на владение върху тези идеални
части и изключва държането или търпимите действия следва да се докаже - Решение №
50012 от 21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2022 г., I г. о., ГК. Настоящият случай е
именно такъв – единият от наследниците - ответникът К. упражнява фактическа власт върху
по – голяма част от процесния ПИ повече от 10 години и това се доказва от събраните по
делото гласни доказателства, но не се доказва по несъмнен за съда начин воля на родителите
на страните в процеса този наследник (ответникът К.) да е дарен с право за това. Не се
доказва и демонстрирането на промяна на държането на ответника К. в своене пред
останалите наследници.
При това съдът приема, че с откриване на наследството на родителите им и на брат
им, страните са продължили владението като съсобственици, всеки на съответната
наследствена идеална част, което оборва презумпцията на чл. 69 ЗС и ответникът не доказва
завладяване на иделаните части на ищците относно процесния имот. В този смисъл е и
Решение № 59 от 9.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2021 г., II г. о., ГК и разясненията,
дадени в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, както и Решение №
381 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г. на ВКС, II г. о. Когато собственическото отношение
се манифестира пред трети лица, но поведението на владелеца спрямо останалите
съсобственици е такова, че не може да се каже със сигурност дали владее цялата вещ за себе
си или упражнява законовото си право по чл. 31, ал. 1 ЗС да си служи с общата вещ,
владението не може да бъде окачествено като несъмнително. Промяната на намерението и
своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено. Относно
необходимите едностранни действия, които следва да бъдат обективирани от страна на
държателя спрямо собственика, за да се промени държането във владение като предпоставка
за придобиване по давност на чужди идеални части от правото на собственост, в практиката
на ВКС се приема, че действия по извършване на ремонти и подобряване на имота, които
могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от
съсобствениците (за което той може да иска припадащата се част от разходите от другите
съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 ЗС), не надхвърлят нуждите на обикновеното
ползване и не може да се приемат като достатъчно доказателство за установено владение
върху чуждите идеални части (в този смисъл - Решение № 211 от 15.01.2018 г. по гр. д. №
481/2017 г. на ВКС, І г. о.).
Данните по делото обосновават извод, че ответникът К. не е извършил действия,
които да представляват отстраняване на невладеещия съсобственик от вещта. По делото не
са събрани доказателства, въз основа на които да може да се направи извод, че ответникът е
извършил едностранни действия, посредством които е обективирал и манифестирал пред
ищците преобръщане на владението (interversio possessionis), т. е. че е престанал да държи
идеалните части от вещта за тях и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои.
Съгласно практиката на ВКС само по себе си декларирането на имот като изключителна
собственост, както и заплащането на дължимите за него данъци, не представлява своене на
вещта по смисъла на чл. 79 ЗС (Решение № 37 от 26.03.2018 г. по гр. д. № 1969/2017 г. на
ВКС, II г. о., Решение № 195 от 28.06.2011 г. по гр. д. № 86/2011 г. на ВКС, II г. о.). Едва
когато ответникът се е снабдил на 02.02.2024г. с НА по обстоятелствена проверка, с който е
признат за собственик на целия имот е започнал да демонстрира анимус домини пред
ищците. Но от тогава до датата на депозиране на исковата молба не е изминал изиксуемият
от закона срок, след изтичане на който той може да придобие имотът по давност.
Обстоятелството, че ищцата не е живяла в имота само по себе си не означава, че тя се е
отказала от правата си, нито че същите са придобити от брат й по давност.
По изложените съображения, предвеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
6
Като последица от това решение на съда, следва на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да
бъде отменен КНА до размера на правата на ищците.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да
заплатят на ищеца направените разноски в процеса съгласно списък на разноските по чл. 80
ГПК в размер на 1750, 00 лева, от които 1 700 лева за адвокатски хонорар и и 50, 00 лева за
внесена от тях държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК по отношение на З. Е. К.,
ЕГН ********** с адрес: с. Д*, общ. С* мах. Д* № * и А. Б. К., с адрес: с. Д*, общ. С*, мах.
Д*, че ищците В. Е. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б*, ж.*, ап. 10 и Ю. Е. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес село Д*, общ. С*, мах. Д* са собственици на по 1/3
идеални части по силата на наследствено правоприемство от следния недвижим имот, а
именно: Поземлен имот с планоснимачен № 154 /сто петдесет и четири/ по регулационния и
кадастралния план на с. Д* община С* одобрен със Заповед № 82 от 08.05.1990г., целият с
площ от 606 кв.м. /шестстотин и шест квадратни метра/, при граници и съседи на имота: ПИ
с пл. № 153, ПИ с пл. № 222 и от две страни път.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за удостоверяване право
на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство № 93,
том I, per. № 1121, дело № 86/2024 г. на Нотариус К*, вписана в НК под № 241, с район на
действие PC – Благоевград, с който З. Е. К., ЕГН ********** с адрес: с. Д*, общ. С* мах. Д*
е призна за собственик на Поземлен имот с планоснимачен № 154 /сто петдесет и четири/ по
регулационния и кадастралния план на с. Д*, община С*, одобрен със Заповед № 82 от
08.05.1990г., целият с площ от 606 кв.м. /шестстотин и шест квадратни метра/, при граници и
съседи на имота: ПИ с пл. № 153, ПИ с пл. № 222 и от две страни път за размера над 1/3
идеални части от Поземлен имот с планоснимачен №154 / сто петдесет и четири/ по
регулационния и кадастралния план на с. Д* община С*, одобрен със Заповед №82 от
08.05.1990г., целият с площ от 606 кв.м. / шестстотин и шест квадратни метра/, при граници
и съседи на имота: ПИ с пл. № 153, ПИ с пл. № 222 и от две страни път.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. Е. К., ЕГН ********** с адрес: с. Д*,
общ. С*, мах. Д* и А. Б. К., с адрес: с. Д* общ. С* мах. Д* да заплатят на В. Е. А., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. Б* ж.к. „Е* ап. 10 и Ю. Е. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес село Д* общ. С* мах. Д* сторените по делото разноски в размер на 1750, 00
лева, от които 1 700 лева за адвокатски хонорар и и 50, 00 лева за внесена от тях държавна
такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Благоевград в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7