№ 247
гр. Велико Търново, 14.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500223 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.2 ГПК вр. чл.121 ГПК.
Обжалвано е определение №309/ 07.04.2022г. по гр.д.№849/ 2021г. по
описа на ВТОС, с което е отхвърлено възражението за местна неподсъдност
на делото на ОС- Велико Търново, направено от ответната страна П. Н. С. от
гр.Варна.
В жалбата на П. С. се твърди, че определението е незаконосъобразно.
Предявен бил установителен иск за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание при твърдения, че същото не е било изписано саморъчно и
подписано от завещателя. Съгласно чл.1 ЗН наследството се откривало в
момента на смъртта по последното местожителство на умрелия, а това в
случая бил гр. Варна, където бил настоящият адрес на завещателката. При
регистриран настоящ адрес на завещателката в гр. Варна и настъпилата й
смърт в гр. Варна, определяща била връзката й с района на това населено
място, поради което тълкуването на понятието „местожителство" по смисъла
на чл.1 от ЗН следвало да бъде определено от мястото, на която тя се е
установила да живее последно преди смъртта и където е настъпила тя.
Неправилно окръжният съд тълкувал по аналогия чл.110, ал. 1 ГПК с чл. 110,
ал. 2 ГПК. Окръжният съд следвало да приложи принципа на „най - тясната
връзка"- съвкупност факти /„привръзки"/, обуславящи по- тясната
свързаност на един правен спор с определена територия, а от там и
1
компетентност на местните съдилища, който в конкретния казус сочел местна
компетентност на Варненски съд. Единият от завещаните имоти се намирал в
гр. Варна и адресът на ответната страна бил в гр. Варна. Обстоятелствата,
които свързвали настоящия казус с гр. Велико Търново били, че част от
завещаните имоти се намирали там и завещателката е била с постоянен адрес
там. За това при тълкуване на понятието „местожителство" на наследодателя
към датата на откриване на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН следвало да
се прилага принципа на най- тясната връзка и това в случая било мястото, на
което наследодателят е живеел преимуществено към датата на смъртта си, т.е.
„неговия настоящ" адрес в гр. Варна.
Претендирано е да се отмени обжалваното определение и делото да
бъде изпратено на родово компетентния съд в гр. Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия.
За да постанови съдебният си акт ОС- Велико Търново е изложил
следните съображения:
Съгласно чл.1 ЗН наследството се открива „в последното
местожителство на починалия". Терминът „местожителство" понастоящем не
е легално определен и съдържанието му се обединява в понятията „постоянен
адрес" /адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в
регистъра на населението- чл.93, ал.1 ЗГР/ и "настоящ адрес" /адресът, на
който лицето живее- чл.94, ал.1 ЗГР/. Кое от двете понятия следва да замести
отпадналия термин „местожителство" се извлича от текста на чл.110, ал.2
ГПК , съпоставен с текста на чл.84, ал.2 ГПК /отм./. И двата имат еднакво
съдържание с тази разлика, че изразът „неговото последно местожителство в
Република България", употребен в стария текст на закона, е заменен с израза
"последния му постоянен адрес". Тъй като последното местожителство на
починалия е мястото, където се открива наследството /чл.1 ЗН/, то тази
замяна следва да се приеме като показател за действителната воля на
законодателя да определи това място като последния постоянен адрес на
лицето с оглед приложението на особената местна подсъдност по ал. 1.
Въззивната инстанция, като разгледа частната жалба и доводите на
страните, намира, че същата е процесуално допустима, а по същество-
неоснователна.
Мястото на откриване на наследството е последното местоживеене на
2
умрелия – чл. 1 от Закона за наследството. С чл.93 от Закона за гражданската
регистрация /ЗГР- в сила от 01.01.2000г.- обн. ДВ, бр. 67 от 1999г./ се отменя
чл. 7 от Закона за лицата и семейството и вместо терминът “постоянно
местожителство” се въвежда термин “постоянен адрес”. В настоящия случай
починалата завещателка е с постоянен адрес в гр. Велико Търново и съгласно
чл.93 ЗГР се е вписала в регистрите на това населено място. Следователно,
щом там е бил постоянният й адрес, съгласно чл. 1 ЗН, там е открито и
нейното наследство, поради което компетентен да разгледа предявеният иск
за прогласяване нищожността на саморъчно завещание при твърдения, че
същото не е било изписано саморъчно и подписано от завещателя, е родово
компетентният съд в гр. Велико Търново.
Неоснователни са възраженията в частната жалба, че при регистриран
настоящ адрес на завещателката в гр. Варна и настъпилата й смърт в гр.
Варна, в случая определяща била връзката й с района на това населено място
и следвало да се приложи принципа на „най - тясната връзка" /съвкупност
факти „привръзки"/, тъй като единият от завещаните имоти се намирал в гр.
Варна и адресът на ответната страна бил в гр. Варна. Обстоятелството, че
лицето е починало в друго населено място, включително и по настоящ адрес,
не се отразява на местооткриването на наследството. Всяко лице може да
има само един постоянен адрес- този, на който то е избрало да бъде вписано
в регистъра на населението и който е адрес за кореспонденция с органите на
държавната власт и органите на местното самоуправление и служи за
упражняване или ползване на права и услуги в случаите, определени в закон
или нормативен акт. Изискването лицето да има само един постоянен адрес е
важно и не е самоцелно, тъй като: наследството се открива в населеното
място, в регистрите за населението, на което починалото лице е било
вписано по време на смъртта му- т.е. по постоянният му адрес; приемането
или отказа от наследство се извършва също по този постоянен адрес;
местооткриването на наследството има значение и за определяне местната
компетентност на иск за делба и други искове, свързани с наследството
съгласно чл. 110 ал.1 ГПК.
На основание гореизложеното въззивният съд счита, че като
обжалваното определение на ОС- Велико Търново е правилно и
законосъобразно, поради което
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. Н. С. ЕГН:********** от
гр.Варна, ул. ******, против определение №309/ 07.04.2022г. по гр.д.№849/
2021г. по описа на ВТОС, с което е отхвърлено възражението за местна
неподсъдност на делото на ОС- Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от уведомяването с частна жалба, при наличие на предпоставките на чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4