№ 131
гр. Пазарджик, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно
гражданско дело № 20235200500123 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С определение №
893/15.12.2022 г., постановено по гр.д. № 20225210100568 В.ският районен
съд е оставил без уважение молбата на М. Л. С., ЕГН **********, от гр. С.,
ул. „К.“ № 2, чрез пълномощника адв. Х. Л., да бъде изменено постановеното
по делото Определение № 487/18.07.2022 г. в частта за разноски, като
неоснователна.
Против така постановеното определение в законния срок е постъпила
частна жалба от М. Л. С. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени
оплаквания за незаконосъобразност. В частната жалба се твърди, че
неправилно районният съд е приел, че разноски на ищеца не се дължат, тъй
като той е оттеглил предявения иск преди препис от исковата молба да бъде
изпратен на ответника. Частният жалбоподател твърди, че със самия факт на
сключването на договора за учредяване на безсрочно право на ползване върху
недвижим имот, собственик на ½ ид.ч. от който е ищецът, при положение, че
ищецът не е страна по така сключения договор, вече означава, че ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото. По делото било
безспорно установено, че отказът от правото на ползване е направен от
ответното дружество след предявяването на исковата молба пред В.ския
районен съд и това е достатъчно, за да се приеме, че ответникът е дал повод
за завеждане на делото, поради което следва да понесе разноските, направени
от ищеца за завеждането му.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника „Илвест“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.“Х.С.“
1
№ 12, представлявано от управителя И.Б.Д. с искане определението на ВРС
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че
процесуалното правоотношение между страните възниква от момента, в
който на ответника бъде връчен препис от исковата молба, а към момента на
прекратяване на производството това не е било сторено. Било установено, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото, а виновник за това е
праводателят на ищеца, който е въвел в заблуждение ответното дружество и
се е обогатил за негова сметка.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната
жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните
съображения:
ВРС е бил сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
предявен от М. Л. С. против „Илвест“ ЕООД. Ищецът е твърдял, че е
собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, дарен му през 2021 г. от неговия
чичо М.Г. С.. През 2022 г. обаче Минко С. сключил с ответното дружество
договор за учредяване на вещно право на ползване върху целия имот, като в
сключването на този договор не е участвал ищецът като собственик на ½ ид.ч.
от имота. Това го е мотивирало да предяви иска с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, с който иска да бъде прието за установено по отношение на
дружеството, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от имота. Исковата молба е
била депозирана пред ВРС на 29.09.2022 г.
С разпореждане от 01.07.2022 г. ВРС е оставил без движение исковата
молба с указание да бъде вписана. С молба от 06.07.2022 г. ищецът е
представил доказателства за внесена ДТ и молба за вписване и е поискал
съдът на изпрати ИМ на Службата по вписванията. На 18.07.2022 г. исковата
молба е вписана.
Междувременно на 15.07.2022 г. ищецът е подал нова молба, в която е
заявил, че при извършена справка в Имотния регистър установил, че
ответното дружество се е отказало от учреденото в негова полза вещно право
на ползване с н.а. № 104, т.VІ, дело № 650/2022 г. по описа на Нотариус
Георги Халачев и е оттеглил предявения иск на основание чл.232 от ГПК. Със
същата молба е поискал да му бъдат присъдени разноските, направени за
завеждането на делото.
С определение № 487/18.07.2022 г. ВРС е прекратил производството по
делото поради оттегляне на иска на основание чл.232 от ГПК, но е оставил без
2
уважение искането на ищеца да му бъдат присъдени разноските с мотив, че
ищецът е направил искането за оттегляне на ИМ в срока за отстраняване на
констатираните от съда нередовности, поради което на ответника не е
изпращан препис от нея за отговор, следователно той не е уведомен за
заведения срещу него иск. Според представената извадка от АВ ответникът се
отказал от вещните си права на 04.07.2022 г., т.е. няколко дни след
завеждането на ИМ във ВРС. Районният съд се е позовал на нормата на чл.78,
ал.2 ГПК и е направил извод, че на ответника не се възлагат направените от
ищеца разноски, а точно обратното –такива се дължат на ответника, ако са
направени. Приел е, че нормата на чл.78, ал.1 от ГПК е неприложима при
прекратяване на делото поради оттегляне на иска от ищеца, тъй като
единствено приложима в случая била разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, според
която „ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото“.
Позовал се е на трайна съдебна практика, според която при оттегляне или
отказ от иска съдът не изследва мотивите на ищеца да направи това и именно
в тези случай била приложима единствено разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК.
По реда на чл.248 от ГПК ищецът е поискал от съда да измени
определението си в частта за разноските и да му присъди направените такива
за завеждането на делото, като с определението, предмет на обжалване в
настоящото производство, ВРС е оставил без уважение това искане със
същите мотиви.
Определението е неправилно. ВКС действително е формирал трайна
практика по въпроса дължат ли се разноски на ищеца при прекратяване на
делото поради отказ или оттегляне на иска заради факти, настъпили след
завеждането му и представляващи новонастъпили обстоятелства, но тя е в
противоположен смисъл на приетото от районния съд. ВКС приема, че в
случаите, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето
или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след
подаване на исковата молба, ищецът има право на направените разноски. В
този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да
установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване
на производството и да изследва дали с поведението си ответникът е дал
повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за
разноските, извършени от страните./В този смисъл - Определение № 247 от
30.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2001/2019 г., IV г. о., ГК, Определение №
388 от 11.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 831/2017 г., II т. о., ТК, Определение
№ 300 от 20.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 245/2012 г., IV г. о., ГК и др./.
В конкретния случай с оглед фактите, изложени в исковата молба и
приложените писмени доказателства, въззивният съд приема, че ответникът е
дал повод за завеждане на делото, тъй като е сключил договор за учредяване в
3
негова полза на вещно право на ползване върху чужд имот с несобственик, а
отказът от правото на ползване е направен след завеждането на делото.
Ирелеванстен за разпределение на отговорността за разноските е въпросът
дали ответникът е бил подведен от трето, неучастващо в исковото
производство лице. Достатъчно е, че ответникът е дал повод за завеждането
на делото към момента на предявяването на иска, за да му бъдат възложени
разноските, направени от ищеца, вкл. при прекратяване на производството по
делото поради оттегляне на иска. В случай, че ответникът твърди, че вината
за сключването на договор с несобственик е на трето за исковото
производство лице, той може да предяви срещу него претенция за
обезщетение на причинени вреди по общия исков ред в друго производство,
но не може на това основание да бъде освободен от отговорността за
разноски в настоящото производство.
При този изход на спора определението на районния съд следва да бъде
отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което
определението на ВРС с номер 487/18.07.2022 г., постановено по гр.д. №
20225210100568 бъде изменено в частта за разноските, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 1418 лв., от
които 198 лв. платена ДТ, 20 лв. платена такса вписване и 1200 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.248, ал.3 от ГПК настоящото определение ще подлежи
на касационно обжалване пред ВКС.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 893/15.12.2022 г., постановено по гр.д. №
20225210100568 по описа на В.ския районен съд, с което е оставил без
уважение молбата на М. Л. С., ЕГН **********, от гр. С., ул. „К.“ № 2, чрез
пълномощника адв. Х. Л., да бъде изменено постановеното по делото
Определение № 487/18.07.2022 г. в частта за разноски, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Определение № 487/18.07.2022 г., постановено по гр.д. №
20225210100568 по описа на В.ския районен съд в частта за разноски, като
ОСЪЖДА „Илвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.В., ул.“Х.С.“ № 12, представлявано от управителя И.Б.Д., да
заплати на М. Л. С., ЕГН **********, от гр. С., ул. „К.“ № 2, чрез
пълномощника адв. Х. Л. с адрес гр. С., бул. „Патриарх Евтимий“ № 67, ет.
4
партер, ап.2, деловодни разноски в общ размер на 1418 лв./хиляда
четиристотин и осемнадесет лева/.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5