Решение по дело №812/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 558
Дата: 19 март 2019 г. (в сила от 28 октомври 2020 г.)
Съдия: Таня Райкова Димитрова Стоянова
Дело: 20187050700812
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………….

гр. Варна, ……………… год.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                       СЪДИЯ : ТАНЯ Д.

При участието на секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Д. административно дело № 812/2018 г. по описа на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на И. *** (в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.5065.24 по КККР на гр. Варна), срещу Заповед № Г-187 от 04.07.2017 г. на Зам. кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І-4646, УПИ ІІ-4648, УПИ ІІІ-4184, УПИ ІV-1074, УПИ V-4185, УПИ VІ-1075, УПИ VІІ-2248, УПИ VІІІ-2247, УПИ ІХ-1072 „за жилищно строителство“, кв. 1 и улична регулация от осова точка (о.т.) 1 до о.т. 10, по плана на СО „Боровец – юг“ (м. Патрабана), гр. Варна.

С жалбата и с уточнението й оспорващият настоява, че не е съгласен със заповедта, в частта в която се засяга собственият му недвижим имот, тъй като с уличната регулация се отнема част от лицето на имота му. Сочи се, че обжалваният акт е незаконосъобразен, нарушаващ императивните разпоредби, неправилен и издаден в противоречие с целите на закона, като не е спазена предвидената в закона процедура по издаването му. Искането е да се отмени заповедта. В хода по същество на спора, адв. Т.С. – процесуален представител на оспорващия поддържа искането, направено с жалбата за отмяна на заповедта, като се изтъква, че от събраните по делото доказателства, включително и от разпита на вещото лице се установява правният интерес на оспорващия и засягането на имота му от предвидената улична регулация, който имот съответно е предмет и на оспорената заповед.

Ответникът – Заместник кметът на Община Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.С. с писмено становище (л. 259-260 от делото) поддържа недопустимост на оспорването, като изхождащо не от непосредствено засегнат от предвижданията на плана имот, като се сочи, че имотът на оспорващия не попада в границата на разработваната територия, а и частта от уличната регулация, попадаща в имота му не влиза в сила с процесната заповед. В хода по същество ответникът твърди, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, мотивирана и издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му. С писмени бележки по делото отново се поддържа, че имотът на оспорващия не попада в границата на разработваната територия, не е сред имотите, които са урегулирани с процесния план, не е и засегнат от предвижданията на плана по отношение на уличната регулация, като частта от уличната регулация, която попада в част от имота на оспорващия не влиза в сила с оспорената заповед. Сочи се, че при проектиране на уличната мрежа в най-икономичния вариант не може да се отчита единствено частния интерес на оспорващия като собственик на поземлен имот, контактен на обхвата на плана, но и да се преследва целта по защита на обществения интерес чрез целесъобразно устройство на територията. Изтъква се, че проектирането и реализирането на улична мрежа благоприятства всички членове на обществото, включително и оспорващия, като следва да се проследи целесъобразното устройство на цялата територия. Настоява се, че улицата между о.т. 6-7 е проектирана с минимално евентуално бъдещо отнемане от имота на оспорващия по правилата на чл. 16 от ЗУТ. Според ответника с отнемане на площ единствено от ПИ 10135.5407.4185 – предмет на плана, през улица спрямо имота на оспорващия за целите на улична регулация би се допуснало нарушаване на принципа за съразмерност, поради което неправилен би бил подходът да се одобри улична регулация с отнемане на площ само от ПИ 10135.5407.4185.

Заинтересованата страна А.В.Г. (собственик на ПИ 1074) чрез адв. И.В. поддържа становище за недопустимост на оспорването, като сочи че жалбоподателят не фигурира в таблицата с имотите, засегнати от разработката, извършена по възлагане на Г.. Изтъква се, че по легендата към графичната част границата на разработката е с пунктирна линия и съвпада с кадастралната граница, поради което оспорващият няма правен интерес, тъй като е засегнат единствено, ако би имало улична регулация, която да предвижда отнемане от неговия имот, а по разработката такова предвиждане няма.

Заинтересованите страни - И.Б.В., Е.Л.М., Т.Б.П., Н.Л.Н., А.С.К., М.В.С., И.И.П., А.И.Б., И.П.П., Р.Г.А.-Б. и Р. К Р., представлявани от адв. Й.Р., която е и в лично качество заинтересована страна по делото (всички собственици на ПИ 1073), настояват, че към настоящия момент имотът на оспорващия не е засегнат от заповедта, като прави искане за оставяна в сила обжалваната заповед на кмета.

Заинтересованата страна - Е.И.Х. (собственик на ПИ 43) в отговор на жалбата изразява становище за основателност и обоснованост й.

Заинтересованата страна - Н.Д.Т. (собственик на ПИ 21) чрез адв. Д.М. поддържа, че интересите на жалбоподателя не са накърнени и към настоящия момент не са нарушени правата му. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Заинтересованите страни - Л.А.Г. (собственик на ПИ 4185), Н.В.С. и Д.С.Н. (собственички на ПИ 2247), Г.С.Г. (собственик на ПИ 10) и Д.Н.Ц. (собственик на ПИ 39), В.И.К., З.М.К. и П.И.Т. (собственици на ПИ 1072), Д.Ж.Д. и Е.Н.Н. (собственици на ПИ 40), Е.П.А. и В.П.Д. (собственици на ПИ 44), С.Л.Т., С.Г.С., Л.Г.С. и Г.С.Т. (собственици на ПИ 51), Г.И.Х. (собственик на ПИ 43), Н.В.П. (собственик на ПИ 2248), С.Т.Д. (собственик на ПИ 4646), С.Г.С. (собственик на ПИ 4648) и Община Варна (ПИ 48 и ПИ 46-път) не ангажират становище по жалбата.

На основание чл. 218, ал. 3 от ЗУТ с Определение № 1253 от 13.04.2018 г. (л. 28-29 от делото), доколкото става въпрос за оспорване на административен акт за одобряване на ПУП на основание чл. 16 от ЗУТ, според соченото в обжалваната заповед правно основание, е определен предметът на делото, а именно: целият ПУП-ПРЗ за УПИ І-4646, УПИ ІІ-4648, УПИ ІІІ-4184, УПИ ІV-1074, УПИ V-4185, УПИ VІ-1075, УПИ VІІ-2248, УПИ VІІІ-2247, УПИ ІХ-1072 „за жилищно строителство“, кв. 1 и улична регулация от о.т. 1 до о.т. 10, по плана на СО „Боровец – юг“ (м. Патрабана), гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-187 от 04.07.2017 г. на зам.кмета на Община Варна.

                       

Съдът намира за редовна и допустима жалбата на И. *** (в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.5065.24 по КККР на гр. Варна), уточнена в съдебно заседание, проведено на 14.01.2019 г.

Оспорената заповед е съобщена на И.Х.П. на 31.07.2017 г. (л. 251а от адм.пр.), т.е. подадената на 14.08.2017 г. (л. 3 от делото) жалба е в 14-дневния срок за оспорване по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.

Жалбата е и допустима като изхождаща от лица с правен интерес по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 4, във вр. с ал. 1 от ЗУТ. Видно от приложените на л. 15-21 от делото документи за собственост (Решение № 684 от 16.03.2000 г. на ПК Варна, Протокол за въвод във владение № 297/15.08.2000 г., скица на имота по план за земеразделяне, Удостоверение с изх. № АУ248909АС/09.10.2014 г. за наследници Х Г.П. и Удостоверение с изх. № АУ265767АС/24.11.2014 г. за наследници на Н.Х.П.), както и от скица от КККР за ПИ 10135.5065.24, издадена от СГКК-Варна (л. 42 от делото) оспорващия се явява собственик на 10135.5065.24, който е с площ 738 кв.м, с трайно предназначение на територията: Земеделска и с начин на трайно ползване: Лозе.

Видно от съдържанието на оспорената заповед (л. 4 от делото), със същата е одобрен освен ПУП-ПРЗ за посочените в нея УПИ и улична регулация от о.т. 1 до о.т. 10 по плана на со „Боровец-юг“ (м. Патрабана), гр. Варна, както е показано и на графичната част на плана, представляваща неразделна част от заповедта. От графичната част на заповедта по отношение на плана за регулация се установява, че уличната регулационна линия в частта от о.т. 4 до о.т. 10 излиза извън границата на ПИ ….48 (общински път по КК) и навлиза в имотите, южно от територия на посочения поземлен имот, като в плана за застрояване процесната улица е оцветена в цвят, който според легендата за уличната мрежа към плана представлява събирателна улица V клас.

От обяснителната записка към плана по част „Регулация“ (л. 40-46 и л. 168-172 от адм.пр.) се установява, че с процесния разработен ПР се осигурява транспортен достъп до поземлените имот в новообразувания квартал № 1, чрез обслужващи улици с ширина 9 м и улична регулация от о.т. 1 до о.т. 10. Влизането в квартала се осъществява от север, като е посочено в обяснителната записка, че е чрез обслужваща улица с ширина 9 м, както и че за проектирането на уличната мрежа са използвани общо 10 броя осови точки, като всичките 10 броя о.т. са за нуждите на новопроектираната мрежа. Отново от обяснителната записка на плана се установява, че проектантът е извършил преценка, че при проектирането на обслужващата улица не се засяга съществуващото електрическо съоръжение в ПИ 10135.5065.40, като проектирането на улицата е съобразено и с действащия ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.5065.40 и има за цел да обслужи имотите, обект на разработката. Изрично в процесната обяснителна записка е посочено, че при проектирането на уличната мрежа и отреждането на УПИ част от имотите променят квадратурата и лицето си, което се обосновава от прокарването и на уличната регулация.

От обяснителната записка част „Геодезия“ се установява, че са изработени надлъжни профили на новопроектираните улици в настоящата разработка, като върху тях са проектирани нивелети при вземане предвид техния клас и максимална допустима скорост. Обяснителната записка се позовава и на приложение към разработката представляващо схема на вертикално планиране, която посочва проектните височини на осовите точки, проектните наклони на улиците и тяхната дължина и посока на оттичане на повърхностните води в кварталното пространство.

Предвид изложеното съдът приема, че улицата от о.т. 1 до о.т. 10 е предмет на процесния ПУП-ПРЗ, заповедта за одобряването на който е оспорена в настоящото производство.

За преценка допустимостта на оспорването съдът допусна извършването на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), заключението по която е изготвено от вещото лице арх. Бр. К..

От заключението, отнасящо се до преценката дали имотът на оспорващия се явява непосредствено засегнат от предвижданията на плана, се установява, че одобреният с оспорената заповед ПУП-ПРЗ се явява първоначален за процесната територия, както и че по отношение на комуникационното обслужване е предвидена второстепенна улица между о.т. 1 и о.т. 10, като предвидената улица е с габарит от 9 м (тротоари двустранно по 1,5 м, платно 6 м, състоящо се от две ленти по 3 м), както и че по Плана за регулация са отнети площи за улична регулация, а по Плана за застрояване предвидените линии за застрояване към уличната регулация са на по 3 м. В тази част съдът кредитира заключението на вещото лице като правилно, обосновано, компетентно и съответстващо на фактите, които се установяват от останалите доказателства по делото – посочените по-горе графична част на плана, както и обяснителна записка – Обща за процесния ПУП.

Съдът не възприема заключението на вещото в частта, в която позовавайки се на определения обхват на процесния ПУП със Заповед № 623/28.11.2014 г. на гл.архитект на Община Варна за допускане разработката на ПУП, а именно кадастрален район 10135.5407 и обстоятелството, че имотът на оспорващия е в кадастрален район 10135.5065, прилежащ на разработвания, както и на обстоятелството, че в процесния план за улична регулация ясно е очертан обхвата на разработката, включващ само външната улична регулация на кв. 1, без насрещната улична регулация да е предмет на плана и на процесната заповед, вещото лице дава заключение, че имотът на оспорващия – ПИ 10135.5065.24 не е предмет на обжалваната заповед, не е засегнат от одобрения с оспорената заповед ПУП и не попада в границите на разработваната територия.

В съдебно заседание вещото лице на въпроси на съда заявява следното: Може и да е сбъркал и границата на разработваната територия да включва и съществуващия път по кадастър, южно от имотите, за които е допуснато изработването на ПУП; В графичната част на разработката на оспорения план са включени ПИ … 48 и ПИ …..46, представляващи полски пътища; Като елементи на инфраструктурата са изискани и разработени и са част от одобрения проект на ПУП-ПРЗ надлъжните профили на новопроектираните улици, като схемата на вертикално планиране, посочваща проектните височини на о.т., проектните наклони на улиците и тяхната дължина са приложения към процесния ПУП-ПРЗ. На въпроса на съда, ако се приеме, че процесният оспорен ПУП включва и предвиждане за улица южно и западно от разработваната територия, така както е изчертана в червено уличната регулация от о.т. 1 до о.т. 10 по графичната част на плана, то тази улица засяга ли имота на жалбоподателя и с колко и предвидено ли е отнемане от ПИ …24, вещото лице заявява, че с около 3 м по целия фронт се засяга ПИ …24 (навлиза улицата в имота на 3 м), като ширината на имота откъм улица е 14,50 м, т.е. от имота биха се отнели 14,50 х 3 (т.е. 43,50 кв.м по изчисление на съда).

Предвид заявеното от вещото лице при изслушването му, съдът намира, че заключението на вещото лице по отношение извода, че с оспорения ПУП не се засяга имотът на оспорващия, е противоречиво и не съответства на установяващото се от графичната част на плана, както и от обяснителната записка към плана и от приложените схеми към плана.

Както се посочи според съдържанието на оспорената заповед, а и според графичната част на плана процесната улица от о.т. 1 до о.т. 2 е предмет на плана, като в потвърждение на така приетото от съда е и обективираното в обяснителната записка към плана, както и фактът на прилагане към плана на надлъжни профили на новопроектираната улица и схема на вертикално планиране с посочени височини на о.т., проектни наклони на улицата и дължина. Освен това и вещото лице ясно заявява пред съда, че по принцип за всеки имот по ЗУТ трябва да му бъде осигурен достъп за обслужване става въпрос за улица. Последно заявеното от вещото лице е в съответствие с чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, според която разпоредба урегулираните поземлени имоти следва да имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк.

По изложените съображения съдът приема, че одобреният с оспорената заповед ПУП-ПРЗ включва и предвиждане за улица от о.т. 1 до о.т. 10. Предвид този установен от съда факт следва да се приеме, че навлизането на уличната южната регулационна линия на процесната улица навътре в имота на оспорващия с 3 м по ширината на цялото му лице – 14,50 м (както вещото лице посочва). Това предвиждане на плана за отнемане на 43,50 кв.м от имота на оспорващия, обосновава извод, че оспорващият е собственик на имот, който е непосредствено засегнат от предвижданията на процесния ПУП-ПРЗ, одобрен с оспорената заповед в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗУТ. Без значение е, че ПИ …24 не е посочен в таблицата на „Режими за застрояване“ към графичната част на плана и не е посочен фактът на предвиждането на плана за отнемане на площи от имота на оспорващия. Без значение е, че ПИ на оспорващия не е след посочените УПИ в оспорената заповед, за които се одобрява плана. Предвиждането на процесния ПУП-ПРЗ за отнемане на част от имота на оспорващия обосновава извод, че имотът на оспорващия е предмет на плана.

Освен това, ПИ …48 и ПИ …46, според скицата от КК за ПИ …24 (л. 42 от делото) и приложената извадка от КР към заявлението на Г. се явяват съседни на имота на оспорващия, а с процесния ПУП-ПР, който се явява първоначален за територията се променя предназначението им от земеделска земя - полски път на улица, т.е. оспорващият се явява собственик на имот, непосредствено засегнат от предвижданията на плана и в хипотезата по чл. 131, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 1 от ЗУТ.

Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на възражението на ответника и на част от заинтересованите страни за недопустимост на оспорването като изхождащо от лице, чийто имот не е засегнат от предвижданията на плана. Следва само да се допълни, че независимо от поддържаната от процесуалния представител на ответника теза за недопустимост на оспорването, ответникът е посочил ПИ….24 на оспорващия като непосредствено засегнат от одобрения ПУП имот по чл. 131 от ЗУТ в изготвения от ответника списък по чл. 152, ал. 3 от АПК – л. 49 от адм.пр. Освен това при разглеждане на възражението на оспорващия в хода на процедурата по приемане на плана от Експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ), последният не е уважил възражението на оспорващия с мотив, че предвидената улица е проектирана пропорционално и е в съответствие с нормативната уредба – решение по т. 29 по Протокол № 15/12.04.2016 г. – л. 138 от адм.пр.

Несъстоятелни и взаимно противоречиви са доводите на ответника за недопустимост на оспорването. Едновременно се твърди, че имотът на оспорващия не е засегнат от предвижданията на въпросния ПУП-ПРЗ, едновременно, че частта от уличната регулация, която попада в част от имота на оспорващия не влиза в сила с оспорената заповед, едновременно, че засягането на имота на оспорващия е съразмерно, в съответствие с чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, както и че улицата между о.т. 6 до о.т. 7 е проектирана с минимално бъдещо отнемане от имота на оспорващия по правилата на чл. 16 от ЗУТ. Неоснователни и взаимно изключващи се са съображенията на ответника в посочения аспект.

Съгласно чл. 214, т. 1 от ЗУТ актовете по устройство на територията (какъвто акт е оспорената заповед за одобряване на ПУП) са индивидуални административни актове, т.е. налице е годен за оспорване акт.

Съобразявайки посочените от жалбоподателите основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Административното производство в случая е започнато по Заявление от А.В.Г. с рег. № АУ218102/16.07.2014 г. за допускане (разрешаване) изработването на ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.5407.1074, находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, кв. Галата, м-ст „Боровец-юг“ (л. 1 от адм.пр.), към което са приложени изискуемите документи, включително скица-предложение (л. 25 от адм.пр.) и задание, одобрено от възложителя (л. 27-30 от адм.пр.). Независимо, че със заявлението е поискано допускане изработване на ПУП-ПРЗ само за имота на заявителя, видно от приложените скица-предложение и задание се установява, че включени в разработката са 9 броя имоти, а именно ПИ 10135.5407.1072, ..1073, ..1074, ..1075, ..2247, ..2248, ..4184, ..4185 и ..4645 (кадастрален район 5407). От посочените доказателства се установява, че ПИ ..48 и ПИ ..46 (общински полски път) не са включени в територията, за която се иска допускане изработване на ПУП-ПРЗ (нито са посочени като номера тези ПИ, нито са включени в очертанията и площта на разработваната територия), въпреки това в одобреното от възложителя на плана задание е посочено, че е разработен план за регулация, който осигурява транспортен достъп до поземлените имоти в новообразувания квартал, чрез обслужваща улица с ширина 9 метра.

            Съобщение по чл. 26, ал. 1 от АПК за постъпилото заявление от А.В.Г. и за започване на процедура за допускане (разрешаване) изработване на ПУП-ПРЗ, но само за ПИ 1074 по плана м. „Боровец-юг“, землище Галата е изпратено и получено единствено от Й.Ж.Р., от възложителя на плана и от Община Варна. Същото съобщение, но адресирано до Н.В.С. и Л П. Б е отбелязано, че е обявено на таблото на 12.08.2014 г., като доказателства за обявяването му по този начин не са представени по делото, както и не са представени доказателства за уведомяване на други лица за постъпилото заявление.

            ЕСУТ при Община Варна с Решение по т. 60 по Протокол № 27/23-24.09.2014 г. е дал положително становище по заявлението на А.В.Г. от 16.07.2014 г. за допускане на ПУП-ПРЗ в обхват по смисъла на чл. 44, ал. 2 от ПН към ОУП ПИ 10135.5407.1072, ..1073, ..1074, ..1075, ..2247, ..2248, ..4184, ..4185 и ..4645 по плана на со „Боровец“, на основание чл. 124а, ал. 5, чл. 12, чл. 16, ал. 1 от ЗУТ при условията на чл. 103, ал. 6 от ЗУТ и задание по чл. 125 във вр. с чл. 124а, ал. 7 от ЗУТ, в съответствие с ОУП, с Правила и нормативи за прилагането му, Специфични правила и нормативи към окончателния проект за Общ устройствен план на Община Варна и др.

            Със Заповед № 623 от 28.11.2014 г. на Главния архитект на Община Варна (л. 37 от адм.пр.) е разрешено изработване на проект за ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.5407.1072, ..1073, ..1074, ..1075, ..2247, ..2248, ..4184, ..4185 и ..4645 по плана на со „Боровец-юг“, землище Галата, при съобразяване с влезлия в сила ПУР на со „Боровец-юг“. Не са налице данни за съобщаване на процесната заповед на заинтересуваните лица.

            На 22.10.2015 г. с рег. № АУ102280 А.В.Г. е депозирал заявление (л. 38 от адм.пр.) за приемане и одобряване на проект за ПУП в обхват на разработката посочените по-горе 9 поземлени имота. Към заявлението е приложено и писмо на Директора на РИОСВ-Варна, според което във връзка с уведомление от възложителя на плана за изработения проект на ПУП-ПРЗ е посочено, че територията не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, но попада в защитена зона от мрежата „Натура 2000“ – ЗЗ BG0002060 „Галата“ за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № ПД-127/10.02.2012 г. (ДВ, бр., 22/2012 г.) на Министъра на околната среда и водите, като дейностите по проекта не противоречат на режима на защитената зона. Прието е и че дейностите не попадат към никоя от позициите на Приложение № 1 и № 2 на ЗООС и не подлежат на ОВОС или ЕО. Преценката на компетентния орган е, че не е необходимо провеждане на процедурата по реда на Глава втора от Наредбата за ОС.

            За изработения проект за ПУП-ПРЗ за 9-те имота е изпратено съобщение на основание чл. 128, ал. 3 от ЗУТ само до Община Варна и до възложителя на плана (л.52-53а от адм. пр.)

            С Решение по т. 37 по Протокол № 42/17.11.2015 г. ЕСУТ при Община Варна е съгласувал на основание чл. 128, ал. 8 от ЗУТ представения ПУП-ПРЗ за 9-те поземлени имота и за улична регулация от о.т. 1 до о.т. 10 (л. 61 от адм.пр.)

            Съобщение за изработения проект за ПУП е надлежно получено от Н. Д Т. (л. 64-64а от адм.пр.), В.П.Д., Е.П.А., Я.Г.Х., „Е.он България Мрежи“ АД, Д.Ж.Д., Г.С.Т., Л.Г.С., възложителя на проекта, Н.В.С.,***, Е.Н.Н., н-ци на Х Г.П. (наследодател на оспорващия), И.А. К., н-ци на Л П. Б, Н.В.П., н-ци на Ж.Д.А чрез Й.Ж.Р..

            Оспорващият И.Х.П. е подал възражение с рег. № АУ10228ОАС_007АС/25.02.2016 г. (л. 85 от адм.пр.), с което изразява несъгласие с изработения план, тъй като му се отнемат 42 кв.м от имота му, като към възражението е приложил скица на ПИ …24. Възражението не е уважено от ЕСУТ при Община Варна, видно от решение по т. 29 по Протокол № 15/12.04.2016 г. (л. 138 от адм.пр.), като ЕСУТ е посочил, че предвидената улица е проектирана пропорционално и е в съответствие с нормативната уредба.

Във връзка с други уважени възражения проектът за ПУП-ПРЗ е бил коригиран – Заявление от възложителя на плана от 05.07.2016 г. (л. 142 и сл. от адм.пр.)

            Последвало е съобщаване на основание чл. 128, ал. 10 от ЗУТ за преработването на проекта, което съобщаване е надлежно по отношение на В.П.Д., Г.С.Т.,***, оспорващият – И.Х.П., Л.А. К, Н.В.С., Е.Н.Н., Я.Г.Х., Д.Ж.Д., „Е.он България мрежи“ АД, н-ци на Ж.Д.А чрез Й.Ж.Р., С.Г.С., Н.В.П., С.Т.Д.. За част от заинтересованите лица са представени констативни протоколи за поставяне на съобщение на таблото за обявления, както и за свалянето на съобщенията (л. 209-221 от адм.пр.)

            И.Х.П. отново е подал възражение на 09.09.2016 г. срещу плана (л. 199 от адм.пр.), с което отново сочи, че не е съгласен с отнемането от имота му за улична регулация. По направеното възражение от П. не е налице произнасяне от ЕСУТ.

            С Решение по т. 43 по Протокол № 38/18.10.2016 г. ЕСУТ при Община Варна е приел представения проект на ПУП-ПРЗ и е предложил издаването на заповед по реда на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.

            Кметът на Район „Аспарухово“ е изискал от възложителя на проекта представяне на решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, във вр. с чл. 16, ал. 4 от ЗУТ и протокол от СГКК Варна за тестване на цифровия модел (л. 225 от адм.пр.). На 27.02.2017 г. възложителят на плана – А.В.Г. е представил изисканите документи (л. 226-233 от адм.пр.), като според Протокол № 01 от 27.01.2017 г. комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Варна е взето решение по т.1-14 за приемане на определените пазарни стойности на ПИ с идентификатор 10135.5407.1074 по КК на гр. Варна – преди и след урегулирането му, предмет на процесния по делото ПУП-ПРЗ, като е направен извод, че са налице изискванията на чл. 16, ал. 4 от ЗУТ.

            На 04.07.2017 г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед.

           

От заключението на СТЕ, както се посочи се установява, че одобреният с оспорената заповед ПУП-ПРЗ е първоначален, като вещото лице сочи, че територията, за която е разработен процесния ПУП попада в Зона за защита по Директивата за птиците 79/409, съгласно легендата към ОУП. Според заключението на вещото лице устройствените показатели, предвидени с оспорения план са в съответствие с предвидените такива с ОУП на град Варна. В тази част съдът кредитира заключението, но предвид посочените по-горе съображения не възприема заключението в останалата му част, а приема, че одобреният с оспорената заповед ПУП-ПРЗ предвижда отнемане на площи – 43,50 кв.м от имота на оспорващия за предвидената с плана улица от о.т. 1 до о.т. 10.

При така установените факти съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

По аргумент от чл. 129, ал. 2 от ЗУТ оспорената заповед, с която е одобрен процесния ПУП-ПРЗ е постановена от компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материална компетентност. (Съгласно посочената разпоредба ПУП в обхват до един квартал, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за ПУП от общинския експертен съвет.) В случая със Заповед № 3723/14.10.2013 г. Кметът на Община Варна е делегирал правомощията, функциите си по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ за одобряване на ПУП на заместник кмета на Община Варна – ПП, като именно заместник кметът ПП е и издател на оспорената заповед.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с изискването за форма. От посочените в акта фактически и правни основания става ясно от кои юридически факти административният орган черпи упражненото от него публично субективно право. Властническото волеизявление за одобряване на устройствения план е обективирано по предписания от закона начин, а именно със заповед на компетентен орган, препращаща към приложените към нея графични и текстови материали, представляващи самия план. Наличието на волеизявление, което дава възможност да се индивидуализират в достатъчна степен разпоредените с акта права и задължения, респ. наличието на разбираемо изразена воля на органа, обосновават извода за липса на основания за нищожност на акта поради нарушение на изискванията за формата на акта.

В хода на административното производство по издаване на оспорената заповед се установява, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява основание за отмяна на оспорения акт. Одобреният с оспорената заповед ПУП-ПРЗ е процедиран без да е налице валидна заповед за разрешаване изработването на проект за ПУП, а последният се явява първоначален (т.е. допускането не подлежи на самостоятелно оспорване, а е част от процедурата по одобряване на плана).

Във връзка с искане на основание чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ за издаване на разрешение за изработване на ПУП, придружено със задание по чл. 125 от ЗУТ, в съответствие с чл. 124а, ал. 7 от ЗУТ, и след даване на положително становище от ЕСУТ при Община Варна (заместващо изискуемото предложение по чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ на главния архитект), е издадена Заповед № 623 от 28.11.2014 г. на главния архитект на Община Варна (л. 37 от адм.пр.) на основание чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ, с която е дадено разрешение за изработване на процесния проект за ПУП по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ.

Съдът установява, че не са налице данни за надлежно разгласяване на даденото разрешение по реда, разписан в чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината и в един местен вестник. Доколкото разрешението за изработване на първоначален ПУП не подлежи на обжалване – чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ, фактът на неразгласяването му по надлежния ред представлява нарушение на процесуалните правила в производството по одобряване на процесния ПУП, но не е съществено, респ. не представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на крайния акт за одобряване на проекта за ПУП.

Съгласно чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия (с изключение на селищните образувания с национално значение) в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, се дава със заповед на кмета на общината по предложение на главния архитект. В случая обаче територията, за която е издадено разрешението не е урбанизирана. Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира в тази част, процесният ПУП е първоначален, като територията на местност „Патрабана“, където са въпросните имоти и според ОГП на гр. Варна от 1982 г., и според ТУП от 1998 г., и според Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на гр. Варна от 1999 г. попадат извън обхвата на урбанизираните територии, извън строителните граници на населено място. Според ОУП на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. (за ОУП и правила към него) и Заповед № РД-14-2197/03.09-2012 г. (за специфични правила към ОУП), вещото лице сочи, че процесната територия е предвидена като Жилищна устройствена зона с комплексно проектиране и застрояване, за висококатегорийно обитаване, разположена в новоурбанизираните територии (за разширение на населени места). Съдът установява, че заявеното от вещото лице по отношение на предвижданията на действащия ОУП съответстват на приложената извадка от ОУП към административната преписка – л. 21-22.

По аргумент от чл. 106 и чл. 107 от ЗУТ определените с ОУП обща структура на територията, предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните части няма пряко приложение и не представлява основание процесната територия да се определи като урбанизирана, без да е налице ПУП – чл. 8, т. 1 и чл. 9, ал. 2 от ЗУТ. В подкрепа на така приетото от съда е и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която според основното им предназначение, определено с ОУП, могат да се определят като урбанизирани територии населените места и селищните образувания. Не са налице по делото доказателства, процесната територия да е в границите на населено място или селищно образувание – същата представлява неурегулирана територия, за която с оспорената заповед е одобрен първоначален ПУП.

Предвид изложеното, доколкото процесната територия на м. „Патрабана“ не е урбанизирана, разрешението за изработване на проект на ПУП за въпросните 9 имота е следвало на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ да е с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, поради което даденото такова в случая по делегация от кмета на главния архитект се явява нищожно и представлява основание за отмяна на крайния акт за одобряване на проекта за ПУП като незаконосъобразен като одобрен без да е разрешено изработването на проект за ПУП.

Извън посоченото е спазена процедурата по одобряване на оспорения ПУП.

Представеният от възложителя проект за ПУП-ПРЗ, включващ и заданието по чл. 125 от ЗУТ, е придружен от становище на РИОСВ Варна за липсата на необходимост от оценка на съответствието на плана по реда на ЗООС и ЗБР, т.е. налице изискуемото съгласуване по чл. 125, ал. 4, чл. 128, ал. 6 във вр. с чл. 127, ал. 2 от ЗУТ.

Проектът за ПУП-ПРЗ е обявен чрез съобщаване на заинтересуваните лица, както изисква разпоредбата на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ. Макар да не са налице данни за надлежно съобщаване на всички заинтересувани лица както на проекта за ПУП, така и впоследствие на преработения проект за ПУП, съдът намира, че това не представлява съществено процесуално нарушение, което да обосновава отмяната на оспорената заповед. От една страна, и първоначалният и преработеният проект за процесния ПУП-ПРЗ е съобщен на оспорващия, а от друга страна, останалите заинтересувани по смисъла на чл. 131, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗУТ лица разполагат със самостоятелно право на жалба срещу заповедта за одобряването на плана, като всички заинтересувани лица са конституирани като заинтересовани страни по делото.

ЕСУТ при Община Варна е разгледал представения проектът за ПУП на основание чл. 128, ал. 8 от ЗУТ, преди съобщаването му.

Подаденото от И.Х.П. възражение на основание чл. 128, ал. 5 от ЗУТ срещу плана е било разгледано, както е разписано в чл. 128, ал. 8 от ЗУТ от ЕСУТ и не е прието.

При представяне на проекта за ПУП след преработката му от възложителя планът отново е съобщен на част от заинтересуваните лица, както изисква нормата на чл. 128, ал. 10 от ЗУТ.

Подаденото повторно възражение от И.Х.П. не е разгледано от ЕСУТ, но доколкото не е преработен планът в частта на имота на П., не е била и налице необходимост от повторно провеждане на процедурите за тази част от плана.

В съответствие с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, след приемането на проекта за ПУП от общинския ЕСУТ, е издадена обжалваната Заповед № Г-187 от 04.07.2017 г. на Зам. кмета на Община Варна.

 

Оспореният акт е в несъответствие с материалноправните разпоредби, тъй като: 1. Проектът за ПУП-ПРЗ не е изготвен след надлежно разрешение за изработване – изискване на чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ; 2. Одобреният с издадената заповед ПУП-ПРЗ включва и територия, за която не е налице разрешение за изработване на ПУП (ПИ … 48 и ПИ …46) дори със заповедта на главния архитект (Заповед № 623 от 28.11.2014 г. – л. 37); 3. Планът предвижда отнемане на площи от имота на оспорващия, който имот е извън територията, за която е разрешено изработване на ПУП; 4. Не са налице изискуемите по чл. 16, ал. 4, изр. предпоследно от ЗУТ доказателства, че урегулираните имоти са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им – липсва решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ за всеки един от новоурегулираните имоти.

Както се посочи оспореното решение е издадено на основание чл. 129, ал. 2, чл. 128, ал. 10, чл. 124б, ал. 5, чл. 16, ал. 1 от ЗУТ.

Според фактическите установявания на съда, основани и на заключението на вещото лице в кредитираната от съда част, безспорно се установява, че процесният план е първоначален по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Изработването на ПУП по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е допустимо за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план, като с този план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система и на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. За осъществяване на тези предвиждания с влизане в сила на плана, собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25%, като планът се изработва на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на ЗКИР.)

В случая се установява, че одобреният с оспорената заповед е с обхват имоти, за териториите на които не е налице допускане/разрешение за изработване на ПУП-ПРЗ. С оспорената заповед е одобрена „улична регулация от о.т. 1 до о.т. 10“, която попада в ПИ …48 и ПИ …46, както и в имоти, южно от разработваната територия, които не са посочени в Заповед № 623 от 28.11.2014 г. на главния архитект на Община Варна (л. 37 от адм.пр.), с която е разрешено изработване на проект за ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.5407.1072, ..1073, ..1074, ..1075, ..2247, ..2248, ..4184, ..4185 и ..4645 по плана на со „Боровец-юг“, землище Галата. По-горе съдът изложи съображенията си за тези фактически установявания. Следва само да се посочи, че безспорно се установява фактът, че собствениците на тези имоти (ПИ …48 и ПИ …46 – общински, както и ПИ 10135.5065.24 са уведомявани за проекта и за преработения проект, както и за издаването на оспорената заповед.

Предвиждането на плана по отношение на имота на оспорващия ПИ 10135.5065.24 по КК на Варна е незаконосъобразно, тъй като този имот въобще не е включен в разрешената дори със заповедта на главния архитект територия, за която да се изработи проект за ПУП-ПРЗ, а същевременно одобреният с оспорената заповед ПУП-ПРЗ предвижда отнемане на площи във връзка с предвидената улица северно от имота на оспорващия. С процедирания ПУП-ПРЗ по инициатива на собствениците на един от 9-те имота в разработваната територия, разбираемо се търси урегулирането на имотите, което обаче урегулиране на процесните по делото 9 имота безспорно изисква осигуряването с устройствения план на улица, която да обслужва имотите – чл. 14 от ЗУТ. С ПУП-ПРЗ по чл. 16 от ЗУТ е допустимо обаче урегулиране на поземлени имоти по правилата и в съответствие с изискванията, определени с тази разпоредба, за които е допуснато изработване на проект за ПУП. Недопустимо е, дори служебно от компетентните органи да е допуснато изработване на проект за ПУП, с този устройствен план да се отнемат площи от имоти, които са извън определения с разрешението обхват на плана (границите на разработваната територия). Отнемане на части от поземлени имоти във връзка с предвижданията на процесния план за провеждане на улица следва да е въз основа на предвидено в ЗУТ основание, тъй като по аргумент от чл. 1, ал. 2 от ЗУТ именно само със ЗУТ могат да се определят ограничения върху собствеността за устройствени цели. Оспорващият не се явява собственик на недвижим имот, попадащ в територията, за която е процедирано изработване на ПУП-ПРЗ по чл. 16 от ЗУТ, поради което не е налице основание да се ограничава собствеността му, отнемайки му площи с въпросния устройствен план.

Съгласно чл. 16, ал. 4 от ЗУТ към плановете, процедирани на това основание, е поставено изискване урегулираните поземлени имоти да са с пазарна стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането, което да е доказано с решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ. Към административната преписка е приложено решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ единствено за имота на възложителя на процесния ПУП-ПРЗ А.В.Г.. Липсва изискуемото решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ за останалите имоти, предмет на плана, което обосновава несъответствие на оспорената заповед за одобряване на процесния ПУП-ПРЗ с материалния закон – чл. 16, ал. 4 от ЗУТ и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.

Наличието на съществени процесуални нарушения в производството по одобряване на процесния ПУП и несъответствието на заповедта за одобряването му с материалноправните норми обуславя извода, че оспорената заповед не е в съответствие и с целта на закона - устройството на територията да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението, като обществените отношения, свързани с устройството на територията да се уреждат в съответствие с регламентацията в ЗУТ – чл. 1 от ЗУТ.

Оспореният акт се явява незаконосъобразен, като след отмяната му следва административната преписка да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съда и при спазване на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по устройство на територията - чл. 173, ал. 2 АПК

 

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от ЗУТ, оспорващият има право на разноски. Процесуалният представител на оспорващия представя по делото списък на разноските, както и доказателства за заплащането им, но не е направил искане за присъждането им нито с жалбата, нито в хода на делото, включително в хода по същество на спора. Предвид липсата на своевременно направено искане за присъждане на разноски съдът не следва да присъжда такива на оспорващия.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОТМЕНЯ Заповед № Г-187 от 04.07.2017 г. на Зам. кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І-4646, УПИ ІІ-4648, УПИ ІІІ-4184, УПИ ІV-1074, УПИ V-4185, УПИ VІ-1075, УПИ VІІ-2248, УПИ VІІІ-2247, УПИ ІХ-1072 „за жилищно строителство“, кв. 1 и улична регулация от осова точка (о.т.) 1 до о.т. 10, по плана на СО „Боровец – юг“ (м. Патрабана), гр. Варна.

ВРЪЩА преписката на Зам. кмета на Община Варна за ново произнасяне по заявлението на А.В.Г. с вх. № АУ218102/16.07.2014 г., съобразно тълкуването на закона, дадено в мотивите на решението.

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

СЪДИЯ: