№ 268
гр. Варна, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело №
20253001000296 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна
жалба и частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“
АД представляван от юрисконсулт Б. Д.. Въззивната жалба е отправена срещу
решение № 2/20.02.2025 година по търг. дело № 38/2022 година на СОС, с
което е осъден да заплати на М. Д. Т., с ЕГН: ********** и Т. И. Т., с ЕГН
********** обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в размер на по 160 000 лева на всеки от
ищците за претърпените неимуществени вреди, в резултат на ПТП от
02.03.2021 г., във връзка със смъртта на техния син Д. Т. Т., ведно със законна
лихва от 17.08.2021г. до окончателното изплащане на сумите.
Постъпилата частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД е срещу определение № 62/02.05.2025 година по търг. дело №
38/2022 година на СОС, с което е оставена без уважение молба на
застрахователя с правно основание чл.248 ГПК за изменение на
постановеното по делото решение, в частта относно разноските, досежно
определеното възнаграждение за адвокат на ищците до размера, предвиден в
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Въззивникът счита постановеното решение за незаконосъобразно, а
определените размери на застрахователно обезщетение за понесени от ищците
неимуществени вреди за силно завишени. Основните възражения на страната
се базират на неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и заложения принцип на
1
справедливост, при определяне на неимуществените обезщетения, като
определеният в процентно съотношение принос на пострадалия се смята за
занижен. Сочи се, че неправилно първата инстанция е обосновала извода си за
размера на дължимото обезщетение на гласни доказателства, при неправилно
прилагане на чл. 172 ГПК, доколкото липсва съобразяване на момента на
настъпване на произшествието през 2021 година, към който момент следва да
бъде определен и размера на обезщетение. Излага се че не са взети предвид
релевантни факти около пострадалия, който е пълнолетен и живеел в отделно
домакинство от това на ищците, че не е съобразена икономическата ситуация в
страната, отново към момента на увреждането. На следващо място се набляга
на скоростта, с която се е движил пострадалият мотоциклетист,
невъзможността на застрахованото лице да предотврати настъпването на
вредите, като относими факти за определяне на принос от не по-малко от 80
%, за настъпването на вредите. Иска се отмяна на обжалваното решение,
евентуално намаляването на определеното обезщетение по размер,
претендират се сторените разноски от страната.
По отношение определението, с което е оставена без уважение молбата
на застрахователя по чл.248 ГПК, намира за неправилен извода на първата
инстанция свързан с степента на правна сложност на спора. Коментирайки
практиката на СЕС по дело С-438/22, смята за неприложими размерите
определени в Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатско
възнаграждение. Предлага техника на тълкуване по аналогия, според чл. 46,
ал. 2 ЗНА и определяне на възнаграждение предвид Наредбата за заплащане
на правната помощ. По тези съображения иска намаляването на определеното
в обжалваното определение възнаграждение.
Ищците са подали становище по въззивната жалба, в което излагат
подробни съображения за нейната неоснователност, подаден е отговор по
частната жалба на застрахователя срещу определението по отношение на
присъденото на процесуалния представител на ищците възнаграждение.
Жалбата се смята за неоснователна, иска се нейното отхвърляне.
Въззиваемите излагат своите доводи за правната сложност на спора,
определения съобразно това справедлив размер на възнаграждение и
предлагат своето тълкуване на практика на СЕС по конкретно по дело С-
438/22, както и за неприлагането на Наредбата за заплащане на правната
помощ при определянето на конкретното възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция страните
заявяват идентични становища по жалбите. Застрахователят поддържа
въззивната жалба и претендира разноски, а насрещната страна посредством
процесуалния си представител, оспорва жалбата, като иска нейното
отхвърляне, сочейки че намира решението за правилно и справедливо.
Страните са отправили насрещни искания по разноските.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено
2
следното от фактическа и правна страна:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на
отправена пряка претенция срещу застраховател за възмездяването на вреди
от настъпило застрахователно събитие. Предявени са искове на основание чл.
432, ал.1 и чл. 429, ал.1 т.1, във вр. ал.3 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Решението на първоинстанционния съд, съдържат реквизитите по чл.
236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск
е надлежно упражнено.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността, а по допустимостта в обжалваната част, по правилността на
решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението не е
обжалвано в неговото отхвърлително произнасяне, по отношение на което е
влязло в законна сила. Въззивната инстанция не дължи произнасяне по тези
необжалвани дялове на решението.
В производството пред въззивната жалба не се спори по въпросите
свързани с наличието на застрахователно правоотношение, по което
деликвента е страна; отправянето на претенция по чл. 380, ал. 1 КЗ, като
абсолютна процесуална предпоставка; легитимацията на страните в процеса –
майка и баща на пострадалия са сред най-близкия кръг родственици на
починалия (постановления No 4/61 г. и No 5/69г. на Пленума на ВС);
настъпилото произшествие, при което е пострадал синът на ищците. Налице е
влязлата в сила присъда, която задължителна за гражданския съд разглеждащ
последиците от съставомерното деяние, относно дали е извършено деяние,
неговата протовоправност и вината на дееца (чл. 300 ГПК). Със
съставомерното си деяние Д.П., като шофьор на лек автомобил е причинил
смърт при непредпазливост на Д. Т. – син на ищците. Установява се
местоизвършването на деянието - на 22.06.2021 година, в гр. Силистра, на път
III-213 в района на кръстовище с път III-215. Като при управление на МПС –
лек автомобил, Д.П. е нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, в условията на независимо
съпричинителство изразяващо се в нарушение на разписаното поведение по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на увредения Д. Т. Т., който управлявал
мотоциклет. Поради това съставът на деликта е реализиран, което е
предпоставка за функционалната отговорност на застрахователя по чл. 432, ал.
1 КЗ. Предметният обхват на въззивния контрол се свежда до въпроса за
справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди и осъществен
принос на пострадалото лице за настъпването на вредите, съответно неговото
процентно съотношение.
По размера на справедливата обезвреда:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
3
блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат
възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което
придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо
такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна,
зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане,
поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната
афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които при смърт на
увреденото лице биха могли да са свързани с неговата личност, връзката
между пострадал и ищците (нейното съдържание, интензитет, способностите
на преживелите родственици да превъзмогнат болката и страданието и
загубата на техен близък), произтичащите от загубата на пострадалото лице
физически и психически състояния на ищците.
Установява се от събраните по делото доказателства, че пострадалият е
син на ищците. Към момента на произшествието той е бил на 30 години, което
го определя като млад човек, в разцвета на силите си, активен и
трудоспособен, упражнявал професията пожарникар, която по своя характер е
високорискова и предполага безупречно физическо и здравословно състояние.
Пострадалият е единствено дете на ищците. По делото липсва твърдения или
доказване на заболявания или здравословни проблеми, от които увреденият да
е страдал приживе. Може да се възприеме, че загубата на син е била
неочаквана и внезапна за ищците. Това предпоставя силни стресови и шокови
реакции при тях, срив в емоционалното състояние. В този смисъл са и данните
по допуснатата по делото съдебно-психологичната експертиза. След
освидетелстването на ищците, вещото лице заключва, че в следствие загубата
на сина им, емоционалният свят на ищците е опустошен. Въпреки, че те са
потърсили медицинска помощ от специалисти, силната тревожност и болката
от загубата е толкова силна, че тя е оставила непоправимо въздействие, както
индивидуално върху всеки от тях, така и съвместното им функциониране като
семейство. Към момента на изследването, ищцата М. Т. е в състояние на пост-
травматичен стрес, склонна е да се фокусира върху негативната страна на
постъпващата информация и заобикалящата среда. Наблюдава се угриженост,
безпокойство, чувство за вина. Бащата Т. Т. е с умерено високо депресивно
състояние и лошо физиологично функциониране, като при него има изразена
психична соматичност. В резултат на случилото се е отключил хипертонична
болест на сърцето и диабет. За тежкото емоционално и здравословно
състояние на ищците спомага факта, че те са хора на средна възраст, които
трудно могат да излязат от фокуса на скръбта. Те са тъжни, депресирани,
обезсърчени. Ритъмът на живот им е определен от загубата на техния син.
Това се обяснява и от обстоятелствата около връзката между ищците и
пострадалия. Те са били сплотено семейство, задружни, силно привързани
един към друг. Между тях съществувала здрава емоционална връзка, взаимно
4
се подкрепяли, обичали и помагали.
Информация за силната емоционална връзка в семейството носят и
гласните доказателства по делото, които настоящата инстанция кредитира
като годни и достоверни, в съзвучие с данни по експертизата. От разказът им
се установява, че починалият не е имал свое семейство, не е живеел в дома на
родителите си, но е бил в постоянен контакт с родителите си. Свидетелстват за
това, че членовете на семейството разчитали един на друг, помагали си,
подкрепяли са се. Описват Д. Т., като отговорен млад мъж, лъчезарен, склонен
да помага, активен и деен (участвал в отбора по спор на пожарната), ценен за
семейството и за близките си. Свидетелите установяват в показанията си
силната болка и страдания, които търпят ищците. Тези данни сочат, че
последните са приели много тежко загубата, плачели, били обезсърчени и
вземали медикаменти.
След преценка на всички установени по делото факти, които поотделно
и в своята съвкупност изпълват със съдържание понятието „справедливост" в
конкретния случай, въззивната инстанция намира за съответен размер на
следващо се обезщетение за всеки от ищците сумата от 200 000 лева, въведена
с исковата претенция. Този размер съответства на търпените болки и
страдания на родителите, вследствие загубата на тяхното единствено дете.
По възражението за принос на пострадалия:
Константна е практиката на касационната инстанция, според която
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложението на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД /т. 7 ППВС 17/63 г./. С оглед постановената
от наказателния съд присъда, пострадалият е нарушил правилата за движение
по пътищата разписани в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Тези негови нарушения са довели
до процесното произшествие, които са установени и с влязлата в сила
наказателна присъда на шофьора на лекия автомобил, деликвент.
Съпричиняването предполага поведение на пострадалия в причинна връзка с
вредоносния резултат. В този смисъл и имайки предвид данните по делото,
въззивната инстанция намира възражението на застрахователя за принос на
пострадалото лице за основателно, като следва да се прецени неговото
процентно изражение.
Като безспорно на база постановената присъда от наказателен съд,
следва да се изведе обстоятелството, че пострадалото лице, с поведението си
към момента на събитието е нарушило разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а
противоправното поведение на деликвента се изразява в нарушение на чл. 37,
ал. 1 изр. 1 ЗДвП. За последният е стояло задължението при завиване наляво за
навлизане в друг път да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства, в конкретната хипотеза движещия се моторист. От данните по
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че за процесния пътен
участък скоростта на движение на превозните средства е била ограничена на
не по-висока от 70 km/h, при наличие на съответния пътен знак.
5
Установява се от събраните по делото доказателства, че произшествието
е настъпило при добри климатични условия, на сух път и ясна видимост.
Непосредствено преди произшествието увреждащият лек автомобил се е
движил по път III-213, като при достигане до кръстовището е навлязъл в
лявата лента за движение, за да завие. Преди маневрата водачът е намалил
скоростта, за да завие, а като е възприел светлините на мотора, намиращи се в
далечина, не е сметнал за необходимо да прецени внимателно скоростта му на
движение, а е предприел изпълнение на завой наляво. В рамките на времето за
осъществяване на маневрата, водачът е възприел бързо приближаващия се
мотоциклет и е подал газ, за да ускори извършване на маневрата, след което е
настъпил удар с движещия се мотоциклет, получил се в задната част на лекия
автомобил.
При тези факти, съдът приема като непосредствена причина за
настъпване на произшествието пресичането на линиите на движение на
завиващия наляво автомобил и движещия се насрещно на него мотоциклет с
пострадалия, като това се е получило, както поради неправилната преценка на
водача на завиващия автомобил относно скоростта, с която ще го приближи
насрещното МПС, така и на много високата скорост на движение на
мотоциклета. Експертът сочи, че скоростта на движение на мотоциклета е
установена на около 210 km/h, както и че при движение на мотоциклета в
рамките на позволената скорост за пътния участък, произшествие не би
настъпило, а автомобилът би имал възможност да завие.
По начина на определяне процента на съпричиняване на пострадалия по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ГПК е налице трайна и непротиворечива практика на
ВКС, в която се приема, че определянето на степента на съпричиняване
предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и
отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване
на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който
всеки от тях е допринесъл за причиняването на вредите, така решение № 40 от
4.02.2025 г. на ВКС по к.т.д. № 2384/2022 година. Паралелът и сравнението на
поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на
деликта. Съразмерността на действията на пострадалия с останалите
обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие
определят и приноса му за настъпването на вредите.
От установеното от наказателния съд и от изводите по експертизата
става ясно, че водачът на лекия автомобил не е предположил, че светлината,
която е възприел на разстояние от около 350 метра, при подхода за изпълнение
на маневрата – завой наляво е на МПС, което се движи с такава висока
скорост, че няма да му позволи да извърши безопасно пресичане на
насрещното платно, при предприетата маневра. Цитираният от експерта факт
е за „запечатване“ на стрелката върху циферблата на скоростомера на
мотоциклета около 210 km/h, която надвишава трикратно не само на
6
разрешената скорост за движение за конкретния пътен участък, но е много над
лимита дори за магистрала. Несъмнено сблъсъкът е бил предотвратим, ако
мотоциклетът се е движил дори максимално определената скорост за мястото
на произшествието. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че сблъсъка
между мотоциклета и автомобила се е осъществил в задната част на лекия
автомобил или при движение с по-ниска скорост, автомобилът би имал време
да осъществи маневрата, съответно да не настъпи контакт между превозните
средства. Друг аргумент е, че при движение на мотора със съобразена скорост,
същият би имал възможност да намали или да избегне с маневра удара с
автомобила. При съобразена скорост такава маневра би била възможна на
пострадалия, както поради по-дългото му време за преценка на вярната
реакция в създалата се ситуация, така и поради физическата възможност да
осъществи спасителна маневра по заобикаляне или чрез отпускане на газта и
смяна на скоростните предавки, което би довело до намаляване скоростта на
движение и пропускане на движещия се лек автомобил.
Следва да се съобразни и началния момент на възникване на опасността
за всеки от участниците в движението, определен съобразно разясненията,
дадени в т.6 на ТР № 28/28.11.1984 г. по н.д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС.
Така според дадените разяснения началният момент на възникване на
опасността не е когато водачът субективно я е възприел, а когато обективно е
било възможно нейното възприемане, като от този момент за него се поражда
задължението да предприеме мерки за безопасност, включително чрез
намаляване на скоростта и спиране. Автомобилът се е движил с около 20 km/h,
което му давало възможност, при евентуално движение на мотоциклета дори с
максимално разрешената скорост за мястото, да предотврати настъпването на
произшествие. С оглед прекомерно високата скорост на движение,
мотоциклетистът най-вероятно е възприел автомобила извършващ маневрата,
но на разстояние, което е по-малко от опасната зона за спиране на същия (341
метра). Безспорно е с оглед установените факти, че и двамата участници в
произшествието са нарушили разписаните правила за движение по пътищата.
Изложеното обаче, не дава основание да се отдаде превес на поведението на
деликвента за настъпването на събитието, макар ударът да е настъпил в
платното за движение на пострадалия. Двамата участници в процесното ПТП
в еднаква степен са допринесли за случилото се, поради което приносът на
пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на
50 %.
При съобразяване на определения процент съпричиняване, на ищцата
следва да бъде присъди обезщетение в размер на 100 000 лева на всеки от
ищците /50% от 200 000 лева/.
Сумата следва да се присъди ведно със законна лихва, считано от датата
на предявяване на доброволната претенция пред застрахователя – 17.08.2021
година до окончателното изплащане на задължението.
Поради отлика в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
7
обжалваното решение следва да бъде отменено до размера над присъдената
сума от 100 000 лева на всеки от ищците, представляваща обезщетение за
търпени неимуществени вреди.
По частната жалба на застрахователя и разноските в производството:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция се налага
преразглеждане на присъдените разноски в полза на страните пред първата
инстанция, съразмерно с уважения дял на исковата претенция.
С частната жалба на застрахователя се иска отмяна на обжалваното
определение на първата инстанция постановено в производство по чл. 248
ГПК. Иска се намаляване на определеното адвокатско възнаграждение в полза
на процесуалния представител на ищците, предоставил правна защита по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Въззивната инстанция не споделя възраженията изложени в жалбата.
След постановяването на решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС,
задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, е формирана и практика
на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, така определение № 638 от
18.03.2024 г. по ч. т.д. № 757/2023 г. на I т. о., определение № 474 от 28.02.2024
г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на I т. о и други. Настоящият състав намира, че
съобразявайки решение на СЕС по дело С–438/2022 действително не е
обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските
възнаграждения, като задължителни, но няма пречка да изхожда от тях като
инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за
адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на
актуализиране. Пред първата инстанция са допуснати множество
доказателства, изслушани са експертизи, разпитани са свидетели, проведени
са няколко на брой съдебни заседания. Делото е спирано до приключване на
преюдициален спор пред наказателен съд разглеждащ състав на транспортно
престъпление, което е изисквало от процесуалния представител на страната да
се запознае с допълнителни материали и писмени доказателства. Все пак
трябва да се има предвид, че е предоставена процесуална помощ от
специалист и професионалист, който е взел активно участие в производството,
защитавайки интересите на своите доверители. Доколкото съгласно
решението на СЕС, задължително по смисъла на чл. 633 ГПК, съдът не е
обвързан от минимумите посочени в наредбата, то настоящата инстанция
намира възнаграждение в размер от 8000 лева с ДДС (регистриран по ДДС, л.
341 от делото) за справедлив и съответен на сложността на производството,
осъществената защита на ищците по установяването на общите факти за тях.
Пред първата инстанция, страните са представили молби по хода на
делото, които съдържат списъци по чл. 80 ГПК (л. 345 и л. 356 от делото).
Ищците са претендирали разноски в размер на общо 930 лева. Според изхода
на спора пред настоящата инстанция и съобразно уважения размер на
исковете, в полза на ищците следва да се присъдят разноски в общ размер на
сумата от 465 лева, които са били присъдени от първата инстанция солидарно.
8
Поради липсата на основание за солидарно присъждане, на всеки от ищците
следва да се присъди по 232,50 лева.
Застрахователят е извършил разноски в общ размер на сумата от 575
лева (475 лева депозит за доказателства и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение). Според изхода на спора в негова полза следва да се присъди
сумата от 287,50 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК застрахователят следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СОС държавна такса върху уважените искове в размер
на 8000 лева.
В полза на застрахователя-въззивник следва да се присъдят разноски в
размер на 2518,13 лева, съобразно на изхода на спора пред въззивната
инстанция и уважения размер от въззивната жалба.
Въззиваемата страна е претендирала разноски за адвокатско
възнаграждение за защита, сторена по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, изразяваща се в
изготвяне на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство.
Страните не правят искания по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съобразявайки обжалваемия
интерес и изхода на спора пред въззивната инстанция, както и ограниченият (в
сравнение с първоинстанционното производство) обем на извършените
процесуални действия от процесуалния представител на въззиваемите, в полза
на адвоката на следва да се присъди сумата в общ размер на 4 000 лева с ДДС.
По изложените правни изводи, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2/20.02.2025 година по търг. дело № 38/2022
година на Окръжен съд Силистра, в часттите, в които ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на всеки от ищците М. Д. Т., ЕГН **********
и Т. И. Т., ЕГН ********** сумите над 100 000 /сто хиляди/лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на отправяне на
застрахователната претенция – 17.08.2021 година до окончателното им
заплащане, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ на М. Д. Т., ЕГН
********** против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* за осъждане на
ответното застрахователно дружество да й заплати сумата над 100000 (сто
хиляди)лева до присъдения размер от 160 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, негативни психически изживявания и силен емоционален стрес
във връзка със смъртта на нейния син Д. Т. Т., в резултат ПТП от 22.06.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отправяне на
застрахователната претенция – 17.08.2021 година до окончателното им
заплащане.
9
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Т. И. Т., ЕГН
********** против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* за осъждане на
ответното застрахователно дружество да му заплати сумата над 100000 (сто
хиляди)лева до присъдения размер от 160 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, негативни психически изживявания и силен емоционален стрес
във връзка със смъртта на неговия син Д. Т. Т., в резултат ПТП от 22.06.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отправяне на
застрахователната претенция – 17.08.2021 година до окончателното им
заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/20.02.2025 година по търг. дело №
38/2022 година на СОС в останалата обжалвана част за сумата от по 100000
лева /сто хиляди лева/ за всеки от ищците, представляваща застрахователно
обезщетение, ведно със законна лихва за забава върху горната главница от
17.08.2021 година до окончателното изплащане.
Решението в необжалваните отхвърлителни части по исковите
претенции на ищците за неимуществени вреди е влязло в законна сила.
ОТМЕНЯ решение № 2/20.02.2025 година, поправено с определение №
62/02.05.2025 година по търг. дело № 38/2022 година на СОС, в частите над
присъдените разноски в полза на ищците в общ размер на 465 лева и над
сумата от 8000 лева до 12 000 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение
в полза на процесуалния представител на ищците, предоставил правна защита
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, с ДДС, както и в частта над 8000 (осем хиляди )
лева, до присъдените 12800 лева, представляващи дължима държавна такса по
исковите претенции за първата инстанция, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. Д. Т., с
ЕГН: ********** сумата от 232,50 лева /двеста тридесет и два лева и петдесет
стотинки/ представляваща сторени по делото разноски, съобразно резултата
след обжалването, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* да заплати на Т. И. Т., с
ЕГН ********** сумата от 232,50 лева /двеста тридесет и два лева и петдесет
стотинки/ представляваща сторени по делото разноски, съобразно изхода пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/20.02.2025 година, поправено с
определение № 62/02.05.2025 година по търг. дело № 38/2022 година на СОС,
в частта, в която се осъжда ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Р. М. сумата от 8000 лева с ДДС /осем хиляди лева/, изразяващи се в
адвокатско възнаграждение за първата инстанция, за предоставената защита и
съдействие по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА М. Д. Т. с ЕГН ********** и Т. И. Т., с ЕГН ********** да
заплатят на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* сумата от 287,50 лева /двеста
осемдесет и седем и петдесет лева/, представляваща сторени по делото
разноски от ответника пред първата инстанция, съобразно изхода пред
10
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. Т., с ЕГН: ********** и Т. И. Т., с ЕГН ********** да
заплатят на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* сумата от 2518,13 лева /две
хиляди петстотин и осемнадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща
сторени по делото разноски пред въззивната инстанция, съобразно изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Р.
М. сумата от 4000 лева с ДДС /четири хиляди лева/, изразяващи се в
адвокатско възнаграждение за предоставената защита и съдействие по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗА, пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1,
респ. ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11