Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на
тридесет и първи март 2021г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2611/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М.И.А.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв.Ж.Г., против Заповед №
20-0819-001955/23.11.2020г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор
„Пътна полиция“ за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/:
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са
отнети всички контролни точки.
В жалбата и в уточняваща
молба от 11.12.2020г. жалбоподателят твърди, че заповедта е нищожна, а в
условията на евентуалност и незаконосъобразна, като постановена в противоречие
с материалния закон. Конкретно сочи, че описаната в заповедта фактическа
обстановка не отговаря на истината, тъй като видно от материалите по преписката
през 2014г. му е издавано СУМПС, като освен това се е явявал на изпити с цел
възстановяване на контролни точки, което не е отразено в системата. На
изложените основания моли за отмяна на процесната заповед. В съдебно заседание
и по съществото на спора, чрез пълномощник – адв.Б., поддържа жалбата на
сочените в нея основания. В депозираните писмени бележки допълнително сочи, че
дори да се приеме, че ако при предаването на СУМПС през 2009г., поради
наличието на влезли в сила НП, на А. са били отнети всички контролни точки, то
не е следвало да се издава ново свидетелство. Такова обаче е издадено през
2014г., което е затвърдило убеждението му, че разполага с контролни точки. Т.е.
не е налице умисъл, съответно и състав на нарушението, във връзка с което е
издадена процесната заповед. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски
Ответната
страна, редовно призована се
представлява в съдебно заседание ю.к.Г.. По същество оспорва жалбата. Моли съда
да отхвърли същата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно
убеждение, съобразно чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
В хода на извършена
проверка, С.С. на длъжност Началник група към ОД на МВР-Варна, с-р ПП,
констатирала, че на лицето М.А. са отнети всички 39 бр. контролни точки /к.т./,
с влезли в сила наказателни постановления, както следва: с НП №
10941/01.11.2006г., влязло в сила на 19.01.2007г. – 10 к.т.; с НП №
12594/11.12.2006г., влязло в сила на 19.01.2007г. – 20 к.т.; с НП №
3242/20.12.2006г., влязло в сила на 19.01.2007г. – 6 к.т.; с НП №
16232/04.10.2007г., влязло в сила на 23.11.2007г. – 16 к.т.;
Въз основа на горните
констатации същият орган е приел, че А. виновно е нарушил чл.157 ал.4 от ЗДвП,
тъй като в качеството си на водач, на който са отнети всички контролни точки,
не е върнал свидетелството за управление на МПС. Поради това и на основание
чл.171 т.4 от ЗДвП е постановил процесната заповед, с която е наложил на лицето
ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
С административната преписка
са представени цитираните в оспорения акт наказателни постановления с
отбелязване на датите на влизането им в сила, както и справка за картон на
водача, съдържаща информация да датата на полагане на изпит за придобиване
правоспособност, издадените и отнети СУМПС, издадените НП и ЗПАМ, отнети точки
и др.
В хода на съдебното
производство от жалбоподателя са представени: 1.Страници от учебен дневник за провеждане на допълнително обучение
на водачи на МПС на „Автошкола К.“ ЕООД от 2007г. и
Регистър на издадените удостоверения за преминато допълнително обучение на „Автошкола
К.“ ЕООД от 2007г., в които
жалбоподателят фигурира под № 9; 2.Списък
изх.№ 985/21.08.2014г. на кандидатите за провеждане на курс за възстановяване
на отнети контролни точки; Регистър на издадените удостоверения за преминато
допълнително обучение 2014-2016г., от които се установява, че през 2014г. А. е започнал курс по
възстановяван на точки, като към него момент е бил с 0 к.т., в процес на
обжалване, като му е издадено удостоверение за преминато допълнително обучение;
и 3.Служебна бележка, изх.№
13/08.03.2021г. от „Автошкола К.“ ООД, съгласно която на жалбоподателя от преминатия курс през 2007г. частично са
възстановени к.т. – 13 бр., като информацията за това е предоставена незабавно
в КАТ –Варна с протокол и дискета.
В изпълнение на съдебно
разпореждане, от ответника е представено Удостоверение рег.№
819000-16891/31.03.2021г. от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна, в което конкретно са описани отнетите и възстановени к.т. на
жалбоподателя. В същото е изразено становище, че не е налице основание за
частично възстановяване та к.т. във връзка с представен протокол №
04/23.08.2914г., тъй като такова е допустимо само при частично, но не и при
пълно възстановяване на к.т.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на делото е
индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на лице,
което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон;. Актът е издаден от
компетентен орган – началник група при ОД на МВР – Варна, съгласно чл.172, ал.1
от ЗДП и приложената по делото Заповед № 365з-2747/20.07.2017г. на Директора на
ОД на МВР - Варна. Съгласно точка 1.3 от тази началниците на групи в сектор ПП
при ОД на МВР – Варна са оправомощени да издават Заповеди за налагане на ПАМ по
чл.171 т.4 от ЗДП.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че оспорената заповед не страда от пороци водещи до нейната
нищожност, като направеното такова бланкетно възражение се явява неоснователно.
Актът съдържа всички необходими реквизити заложени в
изискванията на чл.59 ал.2 от АПК. Мотивиран е и противно на твърденията на жалбоподателя, е издаден при
изяснена фактическа обстановка. Следва да се посочи, че спецификата на мерките
по чл.171 от ЗДвП изключва задължението на органа по чл.26 ал.1 от АПК за
предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на
административното производство. Разпоредбата на чл.171 ал.5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на ПАМ. Дали
органът коректно е установил фактите и дали правилно ги е отнесъл към
приложимите правни норми е въпрос, отнасящ се до правилното приложение на
материалния закон.
Предвид изложеното, съдът
намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на процесната заповед
само на това основание.
Относно материалната
законосъобразност на заповедта:
За периода, в
който против водача са били издадени наказателни постановления, въз основа на
които са били отнемани контролни точки, са действали Наредба № I-139/16.09.2002г.
/отм./ и Наредба № Iз-1959
от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им
и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се
отнемат
/отм./, в които максималният размер на първоначалните контролни точки е
определен на 39 точки, както е предвидено отнемането на същите да се извършва
въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
В случая,
обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по 4 броя
наказателни постановления, конкретно посочени в заповедта и в справката картон
на водача. От същите и от допълнително представените от жалбоподателя
доказателства се установява, че към 16.12.2006г. А. е разполагал с максималния
брой к.т. – 39. На 19.01.2007г. с влизане в сила на НП № 10941/01.11.2006г., НП № 12594/11.12.2006г. и НП
№ 3242/20.12.2006г. на същия са отнети общо 36 к.т. Останали са му 3 к.т. В
резултат на допълнително преминато обучение в „Автошкола К.“ ЕООД са му възстановени
13 к.т., или към 15.09.2007г. е разполагал общо с 16 к.т. Същите са били отнети
с НП № 16232/04.10.2007г., влязло в сила на 23.11.2007г. Жалбоподателят не оспорва и няма основание съдът да не зачете отразеното в НП
и датата им на влизане в сила.
Разпоредбата на чл.157, ал.4
от ЗДвП /посочена в процесната заповед като основание за издаването й/ е
категорична, че водач на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на Министерството на вътрешните работи. А съгласно чл.171
т.4 от ЗДвП на лице , което не е изпълнило това задължение се отнема
свидетелството за правоуправление. Описаната по-горе фактическа обстановка,
съотнесена към цитираната законодателна уредба, безспорно води до извода, че в
случая са били налице материално-правни предпоставки за налагане на процесната
мярка, като при наличието им административният орган действа при условията на
обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не
атакувания индивидуален административен акт.
Представените от
жалбоподателя писмени доказателства за участие в курс за възстановяване на
контролни точки и издадено удостоверение за преминато такова обучение, не
променят горните изводи. Тава е така, защото при 0 к.т. е недопустимо
възстановяване по този ред. Това следва да стане по реда на чл.157 ал.5 от ЗДвП
- чрез полагане на нов изпит, а в случая жалбоподателят не твърди и не
представя доказателства за реално възстановени по този ред такива.
Не се споделя и въведеното
едва с писмените бележки възражение, че А. е бил с идеята, че точките са му
възстановени с издаването на СУМПС. Съгласно списъка на кандидатите за
провеждане на курс за възстановяване на точки от 21.08.2014г., самото лице е декларирало
и в същия е отбелязано „0 к.т. – обжалва“. Курсът е приключил с издаване на
удостоверения на 23.08.2014г., а СУМПС е издаден на 22.08.2014г. Т.е. същият е
издаден преди приключване на курса и няма как да е по повод възстановени във
връзка със него контролни точки. Още повече, както беше посочено и по-горе
редът за възстановяването им е различен.
Друг е въпросът, че не е
следвало изобщо да му се издава СУМПС, но тази грешка на ответника не води до
различен извод относно виновното поведение на жалбоподателя.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че не е налице срок, в който да се наложи ПАМ. С оглед
безспорно установеният факт, че на А. са отнети всички контролни точки, то
издаването на заповедта в един много по-късен момент от изгубване на
правоспособността не погасява правото на органа за налагане на мярката, тъй
като все пак със същата ще се постигне целеният ефект - превенция за неизвършване на други административни нарушения. А видно от
справката на водача, жалбоподателят има е с многобройни нарушения, за които са
издадени и влезли в сила наказателни постановления, фишове и заповеди за
налагане на ПАМ, водещи до убеждението за тенденциозно поведение на лицето за
неспазване нормите на ЗДвП.
Предвид това,
съдът намира, че с издаване на настоящата заповед е спазена и целта на закона.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Жалбата против нея се явява неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
Предвид изхода
от спора и своевременното искане за присъждане на разноски, направено от
процесуалния представител на ответника, на основание чл.143,
ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът
като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37
от Закона за правната помощ и чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на ОД на
МВР - Варна, следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.И.А., ЕГН **********,***,
против Заповед № 20-0819-001955/23.11.2020г. на Началник група към ОД на
МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ за налагане на принудителна административна
мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, на
който са отнети всички контролни точки.
ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР – Варна, съдебно
деловодни разноски -юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: