№ 2843
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100507831 по описа за 2023 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ответника пред СРС- И.
Г. К., срещу решение № 3473 от 07.03.2023 г. по гр.д.№ 57816 по описа за
2022 г. на СРС, 167 –ми състав.
Решението се обжалва в частта в която са уважени исковете,
предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.149 ЗЕ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия
за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София,
бул. ****, първи надпартерен етаж, аб.№ 327159, в размер на 1577,92 лв. –
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. ; сумата в размер на 27,14 лв.- главница,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
10.08.2022 г. до окончателното плащане на всяка една от главниците, както и
сумата в размер на 228,50 лв. - лихва за забавеното издължаване на
главницата за доставената топлинна енергия, изтекла за периода от 15.09.2020
1
г. до 02.08.2022 г., вкл., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 43267 по
описа за 2022 г. на СРС, ГО, 167 състав.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Твърди, че няма качеството на потребител, тъй като нито бил
собственик, нито вещен ползвател на имота. Представеният по делото
договор за наем бил в копие поради което не пораждал облигационна връзка
между страните. Освен това договорът за наем бил с изтекъл срок. Сочи, че
неправилно СРС бил приел, че давността започва да тече от датата на
издаване на Общите фактури, а не за всяка една поотделно. Вземането било
срочно по арг. от чл.33, ал.2 ОУ вр. с чл.32, ал.2 ОУ; в този смисъл била и
съдебната практика на СГС. Издаването на Общата фактура не можело да
промени давностния срок. Счита, че исковата молба е недопустима по
отношение на претенцията на услугата дялово разпределение, тъй като това
вземане било в полза на трето за спора лице като се аргументира с чл.26 ГПК.
Освен това представения договор между ищеца и ФДР бил с дата от
03.06.2020 г. и нямал обратна сила. Самата клауза в ОУ била нищожна на
основание чл.21, ал.1 ЗЗД. Претенцията за лихва за забавено издължаване на
тази услуга била неоснователна, тъй като липсвала покана, която да постави
длъжника в забава.
Иска се в обжалваната му част решението да бъде отменено и исковете
отхвърлени като недоказани и неоснователни. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред
СРС-„Топлофикация София“ ЕАД, в който се излага становище за
неоснователност на същата и правилност на съдебното решение в частта в
която претенциите му по реда на чл.422, ал.1 ГПК са били уважени. Счита, че
не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и
процесуален закон. Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“
ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 31.03.2023 г., а
въззивната жалба е подадена по пощата на 18.04.2023 г./първи работен ден
след Великденските празници/; следователно същите е в срока по чл. 259,
2
ал.1 ГПК.
В частта, в която решението се обжалва, СРС е уважил исковете по
чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване; въззивната
жалба е допустима.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 18.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 43267 по описа за 2022 г. на
СРС, 167 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК длъжникът е уведомен на 02.09.2022 г.
На 30.09.2022 г. е подадено възражение по чл.414 ГПК.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по
заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 11. 10.2022 г.
Исковата молба е подадена на 26.10.2022 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
Предмет на установяване по реда на чл.422 ГПК са вземанията, за които
е издадена заповедта за изпълнение.
Що се касае до довода на въззивника за недопустимост на исковата
молба във връзка с претенцията, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение, въззивната инстанция намира същия за неоснователен,
защото:
Собствениците в ЕС, където се намира процесния апартамент са
сключили договор с ФДР - трето лице помагач на страната ищеца, за
извършване на услугата дялово разпределение. Видно от протокола на л.30
по делото пред СРС, самият договор е подписан от ответника И. Г. К. в
качеството му на упълномощено лице от собствениците на обекти в сградата.
Отношенията между ищеца и ФДР се уреждат на основание чл.146, ал.2
ЗЕ и чл.298 ТЗ.
3
Следва да отбележим, че ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД участва в
производството по делото и същото не е направило възражение във връзка с
тази претенцията на ищеца.
По доводите във въззивната жалба:
Същите са неоснователни, защото не съответстват на извършените от
съда и страните процесуални действия, както и на решаващите мотиви на СРС
в обжалваното решение, включително и на изхода по спора.
По въпроса потребител ли е въззивника/ответник:
За да отговори положително на този въпрос, СРС се е позовал на
представения по делото договор за наем от 21.07.2016 г., от който се
установявало, че ответника има качеството на наемател. Договорът бил със
срок от 5 години, считано от датата на подписването му. По силата на чл.16
от договора, наемателят се бил задължил да заплаща всички разходи,
свързани с обикновеното ползване на имота, включително за топлинна
енергия. По силата на чл.18 от договора, наемателят се задължил в 14-дневен
срок, считано от датата на подписване на договора, да открие партида и
абонатен номер на свое име за ползваната от него топлинна енергия, за което
наемодателят е дал изрично съгласие. Липсвали данни за процесния период да
е сключен договор за наем с друго лице. По делото било представено
заявление-декларация за открИ.е на партида. Същото било подадено от И. Г.
К. на 21.07.2016 г. с изричното съгласие на наемодателя. Това заявление СРС
е приел като волеизявление за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия. Това предложение било прието от ищеца поради което страните
били обвързани от договорно правоотношение . Налагал се извод, че
ответника има качеството на потребител на топлинна енергия по договорно
правоотношение с ищеца за исковия период. Това правоотношение се
регулирало от ОУ, които били приети от ищцовото дружество, одобрени от
КЕВР и публикувани.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема за
правилен извода на СРС, че ответника има качеството на потребител. Същият
е поел задължение по силата на договора за наем да заплаща консумативите
за наетия от него жилищен имот. Договорът е сключен на 21.07.2016 г. и е със
срок от 5-години. Исковият период е м.05.2019 г.- м.04.2021 г., т.е. същият
има действия за процесния период. Липсват данни някоя от страните по
4
договора за наем да е преустановила договорната връзка преди изтичането на
срока.
Обстоятелството, че договора е представен в копие не означава, че
липсва договорна връзка. Искането за представяне на оригинал на същия не
следва да е самоцелно. При положение, че договора не е оспорен за неговата
автентичност, обстоятелството, че същият не е представен в оригинал не
променя стойността на този договор като писмено доказателство. Следва да
отбележим, че самият ответник е страна по договора поради което следва да
притежава оригинала на същия. Само по себе си така заявеното искане за
представяне на оригинал на договора за наем при положение, че ищеца не е
страна по договора, а самият оригинал следва да се намира при ответника,
съдът намира за злоупотреба с процесуални права, така и в РЕШЕНИЕ № 53 ОТ
12.09.2013 Г. ПО Т. Д. № 74/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС.
Ответникът е депозирал заявление-декларация /л.28 от делото пред
СРС/ за встъпване в договорно правоотношение с ищцовото дружество по
доставка на топлинна енергия. Налице е съгласие за това от собственика на
имота- наемодател. Открита е партида на името на ответника, което се
установява от представените по делото от третото лице помагач писмени
доказателства с молбата от 22.02.2023 г., виж л. 92-96 по делото пред СРС.
Изпълнение са изискванията на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС.
Относно погасяването на вземанията по давност:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
вземанията са периодични поради което се погасяват с кратката тригодишна
давност съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД. Същата се прекъсвала с подаването на
заявлението по чл.410 ГПК на 10.08.2022 г. Към тази дата погасено по давност
било вземането за м.05.2019 г. В случая приложими били правилата на ОУ-
2016 г., съгласно които давността за фактурираните месечни вноски по
прогнозна консумация започвала да тече след изтичането на 45 дни от месеца,
за който се отнасят задълженията, като се е аргументирал с чл.33, ал.2 ОУ на
която разпоредба се позовава и въззивника. Вземането за м.06.2019 г. било
възникнало на 15.08.2019 г. поради което не било погасено по давност.
Следователно довода на въззивника, че СРС бил приел за начален
период на давностния срок датата на издаване на Общата фактура не
5
съответства на приетото от СРС. Затова и този довод е неоснователен.
Относно вземането за извършената услуга дялово разпределение:
Всички дейности и обществени отношения, свързани с доставката на
топлинна енергия са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и
осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната
енергия.
Този вид договаряне е обусловен от характера на обществените
отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и
топлинна енергия, на вода и др., където индивидуалното разискване на
договорните клаузи е трудно осъществимо на практика.
Дяловото разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ се извършва
възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в
СЕС.
От друга страна, съгласно чл. 186 ЗЗД разноските по договор за
продажба са за сметка на купувача.
В случая сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите
на продавача, който от своя страна заплаща цената на услугите на
дружествата за дялово разпределение.
Както вече беше отбелязано по-горе в настоящите мотиви,
собствениците в ЕС, където се намира процесния апартамент са сключили
договор с ФДР - трето лице помагач на страната ищеца, за извършване на
услугата дялово разпределение, а самият договор е подписан от ответника И.
Г. К. в качеството му на упълномощено лице от собствениците на обекти в
сградата.
От събраните по делото доказателства – писмени и заключения на
съдебно-техническата и счетоводна такава се установява, че тази услуга е
била извършена. Вземането е установено по основание и размер.
Относно лихвата за забава за задълженията за ТЕ въззивната жалба
не съдържа никакви доводи поради което настоящата инстанция по арг. от
чл.269 ГПК не следва да излага мотиви.
6
Относно лихвата за забава за задълженията, представляващи
стойност на услугата дялово разпределение, както е имал възможност
съдът вече да заяви в нарочно определение, четено на 24.04.2024 г., това
вземане не е признато за установено в полза на ищеца поради което не е
предмет на обсъждане във въззивното производство.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
обжалваните му части първоинстанционното решение е правилно и като
такова следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора първоинстанционното решение не търпи
промяна в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
На въззиваемата страна се следват разноски за юриск.
възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер
на 100 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3473 от 07.03.2023 г. по гр.д.№ 57816 по описа
за 2022 г. на СРС, 167 –ми състав, в частта, в която са уважени исковете,
предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу И. Г. К.,
ЕГН **********, по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.149 ЗЕ вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в
гр.София, бул. ****, първи надпартерен етаж, аб.№ 327159, в размер на
1577,92 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. ; сумата в размер на 27,14 лв.-
главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
10.08.2022 г. до окончателното плащане на всяка една от главниците, както и
7
сумата в размер на 228,50 лв. - лихва за забавеното издължаване на
главницата за доставената топлинна енергия, изтекла за периода от 15.09.2020
г. до 02.08.2022 г., вкл., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 18.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 43267 по
описа за 2022 г. на СРС, ГО, 167 състав, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА И. Г. К., ЕГН **********, в гр.София, бул. ****, първи
надпартерен етаж, съдебен адрес: гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“****- адв.
Т.Н., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23 Б, сумата в
размер на 100 лв.- юриск.възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8