№ 216
гр. Варна, 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100502985 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
********* срещу решение № 260588/19.02.2021 год., поправено с решение №
262766/04.11.2021 год., по гр.дело № 14546/2019 год. на ВРС, 35-ти състав, с което ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „Пертито“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 1418.48 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в ремонт на предна броня, преден спойлер, лайсна на
предна броня, задна броня, заден десен калник, задна дясна колонка, задна дясна врата,
предна дясна врата, преден десен калник, корпус ляво огледало, лайсна предна дясна врата,
причинени в в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 09.11.2018 год. при
движение в посока от гр.Варна към к.к. Златни пясъци, представляващо покрит от
застрахователя риск съгласно застрахователен договор за „Каско“ на лек автомобил марка
„О.“, модел „З.“ с рег.№ *******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 22.01.2019 год. до окончателното изплащане на вземането,
за което по ч.гр.д. № 41282019 год. на СГС е издадена заповед от 25.01.2019 год. за
изпълнение на парично задължение, на основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.386, ал.1 вр. с
чл.405, ал.1 КЗ, както и за разноски по делото.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е постановено при допуснати нарушения
на материалния закон и процесуалните правила, както и е незаконосъобразно, необосновано
и неправилно. Излага се, че постановеното от първоинстанционният съд решение не
кореспондира с материалния закон поради обстоятелството, че при определяне на
стойността на дължимото застрахователно обезщетение съдът не е приспаднал запазените
части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство, които при
установената от вещото лице стойност, квалифицирана щетата като тотална такава, би
следвало да бъдат в размер на 30 %. Сочи, че констатираните вреди обуславят
квалифицирането на щетата като тотална и поради това, че ищецът не е доказал, че не е
реализирал на вторичния пазар останалите незасегнати и здрави части и детайли по
1
процесния автомобил, евентуалното дължимо обезщетение би следвало да бъде в размер на
70 % от неговата стойност /2 672.00 лева/ и при приспадане на вече заплатената сума,
дължима би се явила разлика от 599.92 лева, от която следва да се извади стойността на
предадените за скрап части и детайли в размер на 500 лева. Твърди се и неправилно
приложение на нормата на чл.390, ал.1 КЗ предвид липсата на представени доказателства за
прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, което е и относимо към дължимото
от застрахователя обезщетение за забава. Излага се и несъгласие с извода на съда относно
действителната стойност на увреденото имущество, като се сочи, че е налице
надзастраховане, което обаче е неотносимо към отговорността на застрахователя, който
отговаря до размера на реалната стойност. Позовава се и на допуснати от съда процесуални
нарушения, като обективира доказателствени искания.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Като развива доводи за неоснователността й, моли за потвърждаване на
съдебното решение, представяйки доказателства за поясняване на твърденията му за
отремонтиране на автомобила.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана във въззивното производство да се
твърдят нови обстоятелства, да се сочат и представят доказателства, които страните са могли
да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал.2
на цитираната норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до
подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след
подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които
са от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят доказателства за
последните. Видно, обективираното във въззивната жалба доказателствено искане не е от е
коментирания характер.
Налице е обаче позоваване на допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение, изразяващо се в липса на произнасяне по своевременно направени от
въззивника /ответник/ доказателствени искания и незадаване при разпита на вещото лице на
всички поставени от него въпроси. Така наведено процесуално нарушение е подведимо към
разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК, обуславяща допустимост на исканото доказателство
при наличието на такова. В конкретиката на проведения първоинстанционен процес
настоящият състав споделя доводите за допуснато от съда процесуално нарушение, поради
липса на формирани от съда мотиви по обективираните в молба от 15.01.2021 год.
доказателствени искания на страната. Последното обаче не обуславя безкритичното им
допускане от въззивния съд, който следва на общо основание да прецени тяхната
допустимост, относимост и необходимост.
И като съобразява, от една страна, естеството на направените доказателствени искания
и от друга, изявлението на ищеца, обективирано във въззивната жалба, намира, че същите
следва да се оставят без уважение. Видно, ищецът /сега въззиваем/ обосновава претенцията
си на извършен ремонт, за което представя фактура и доказателства за извършено плащане,
като за стойността на извършения ремонт е събрано и експертното заключение на вещо
лице. Същевременно, с отговора на въззивната жалба изрично се заявява, че процесният
автомобил е отремонтиран и не е бракуван, което прави ненужно изискването на
доказателства за евентуалната му дерегистрация, а обстоятелството, че същият не е
бракуван, следва да бъде прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
между страните. На това основание, не е необходимо и попълването на доказателствения
материал с приобщаване на представеното с отговора на въззивната жалба писмено
2
доказателство.
Постъпила е и частна жалба от „Пертито“ ЕООД срещу определение №
264786/14.06.2021 год. по ч.гр.д. № 14546/2019 год., с което е оставено без уважение молба
вх.№ 286177/07.05.2021 от „Пертито“ ЕООД за изменение на решение № 260588/19.02.2021
год., постановено по гр.д. № 145465/2019 год. по ВРС, на основание чл.248, ал.1 ГПК.
Излагат се доводи за неправилност на постановеното определение предвид наличието на
предпоставки за присъждане на претендираното възнаграждение, поради което си настоява
за отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго, с което се присъдят
сторените в заповедното и исковото производства разноски.
Насрещната страната по частната жалба депозира отговор, с която я оспорва като
неоснователна.
ЧЖ е редовна като преюдициалността й спрямо главния спор изисква приемането й за
разглеждане и произнасяне по нея с решението по същество на спора.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ********* срещу решение № 260588/19.02.2021 год., поправено с решение
№ 262766/04.11.2021 год., по гр.дело № 14546/2019 год. на ВРС, 35-ти състав, с което ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „Пертито“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 1418.48 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в ремонт на предна броня, преден спойлер, лайсна на
предна броня, задна броня, заден десен калник, задна дясна колонка, задна дясна врата,
предна дясна врата, преден десен калник, корпус ляво огледало, лайсна предна дясна врата,
причинени в в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 09.11.2018 год. при
движение в посока от гр.Варна към к.к. Златни пясъци, представляващо покрит от
застрахователя риск съгласно застрахователен договор за „Каско“ на лек автомобил марка
„О.“, модел „З.“ с рег.№ *******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 22.01.2019 год. до окончателното изплащане на вземането,
за което по ч.гр.д. № 41282019 год. на СГС е издадена заповед от 25.01.2019 год. за
изпълнение на парично задължение, на основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.386, ал.1 вр. с
чл.405, ал.1 КЗ, както и за разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираните от страните доказателствени искания.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че лек
автомобил марка „О.“, модел „З.“ с рег.№ ******* не е бракуван във връзка със щета 0201-
001033/2018-01.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ЧАСТНА ЖАЛБА на „Пертито“ ЕООД срещу
определение № 264786/14.06.2021 год. по ч.гр.д. № 14546/2019 год., с което е оставено без
уважение молба вх.№ 286177/07.05.2021 от „Пертито“ ЕООД за изменение на решение №
260588/19.02.2021 год., постановено по гр.д. № 145465/2019 год. по ВРС, на основание
чл.248, ал.1 ГПК.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 2985/2021 год. на ВОС за 09.03.2022
год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивна
3
жалба и писмен отговор на частната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4