Присъда по дело №1817/2024 на Окръжен съд - Варна
| Номер на акта: | 23 |
| Дата: | 11 март 2025 г. |
| Съдия: | Асен Владимиров Попов |
| Дело: | 20243100201817 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 16 декември 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към присъдата, постановена на 11.03.2025г. по НОХД №1817/2024г. от
Варненски окръжен съд - наказателно отделение
Варненската окръжна прокуратура е внесла във Варненски окръжен съд
обвинителен акт по производство №214/2024 год. по описа на ОД на МВР -
Варна срещу
Д. А. И. - ЕГН **********
За това, че:
От неустановена дата в началото на лятото на 2020 год. до 15.03.2024
год. в село Славейково, община Провадия, област Варна, при условията на
продължавано престъпление се съвкупил с лице от женски пол - Е. А. С., като
я е принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената не е била
навършила 14 години.
-престъпление по чл. 152, ал.4, т.1 вр. ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК
Д. И. А. - ЕГН **********
ЗА ТОВА, ЧЕ :
1.От неустановена дата в началото на лятото на 2020 год. до месец март
2024 год. в село Славейково, община Провадия, област Варна, и в гориста
местност по пътя за село Черноок, област Варна, при условията на
продължавано престъпление се съвкупил с лице от женски пол - Е. А. С., като
я е принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената не е била
навършила 14 години.
-престъпление по чл. 152, ал.4, т.1 вр. ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК
2.На 12.04.2024г. в село Славейково, община Провадия, област Варна,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по
отношение на Е. А. С., като същата не е била навършила 14 години.
-престъпление по чл.149, ал.1 от НК
Делото е разгледано при прилагането на диференцираната процедура за
приключване на наказателното производство, а именно - съкратено съдебно
следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в Глава XXVII
от НПК, предвид направените от подсъдимите признание на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, съгласно чл.371, т.2 от НПК, подкрепящо
се от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура-Варна,
сочи, че фактите по делото са безспорно установени. По отношение
определянето на наказанието за подсъдимия И. пледира за превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Счита, че с оглед данните по
отношение личността на дееца, адекватно би било наказание около
минималния предвиден размер, което с оглед на процедурата, да бъде
1
редуцирано с една трета.
По отношение на подсъдимия А. държавното обвинение пледира за
определяне на наказания и по двата пункта на обвинението над минималния
към средния размер, което съответно да бъде редуцирано по реда на
чл.58А,ал.1 от НК.
По отношение на предявените граждански искове прокурорът предлага
на съда да бъдат приети за основателни, като размерът бъде определен по
справедливост.
Адв.Н. – особен представител на пострадалата С., конституирана, като
частен обвинител и граждански ищец, пледира по отношение на подсъдимия
А. в унисон със становището на представителя на Варненска окръжна
прокуратура, като счита, че същият е извършил престъплението по чл.152,
ал.4, т.1 вр. ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. Намира, че има превес на
отегчаващи вината обстоятелства, а именно ниската възраст на детето,
поверено му да се грижи за него, продължителния период от време, в което е
извършвал своето деяние, отражението върху детето. Счита, че същият следва
да изтърпи наказание около средния размер за това престъпление по чл.152
НК, като съобразно чл.58а от НК същото да бъде редуцирано с 1/3. Относно
извършеното от същия престъпление по чл.149, ал.1 от НК, поради
изложените по-горе съображения счита, че следва да бъде определено
наказание около минималния размер, редуцирано с 1/3. По отношение на
подсъдимия Д. А. И. счита, че по делото са събрани многобройни
доказателства, сочещи вината за извършено престъпление, което Варненска
окръжна прокуратура е повдигнала по чл.152 ал.4 т.1 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1
от НК. Относно определяне размера на наказанието приема наличието на
смекчаващи вината обстоятелства. Освен чистото съдебно минало, и ниска
млада възраст, в която е извършено от него това престъпление, която би могла
да бъде сведена и до лекомислие и неосъзнаване изцяло на постъпките. Счита
адекватно наказание над минималния размер, редуцирано с 1/3, съобразно
чл.58а от НК.
Защитата на подс.Д. А. в лицето на адв.Х. пледира по отношение на
предявения граждански иск да бъде уважен по справедливост, доколкото го
намира завишен. Относно наказанието, което следва да се наложи счита, че
такова около долната граница е справедливо при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което наказание да бъде редуцирано с 1/3.
Подсъдимият А. при упражняване правото си на лична защита заявява,
че напълно се присъединява към изнесеното от защитата, а в последната си
дума моли за снизхождение.
Защитата на подс.Д. И. изнесена от адв.П. от ВАК намира, с оглед на
това, че подсъдимия признава изцяло фактите и обстоятелствата, описани в
обвинителния акт да акцентира на смекчаващите отговорността
обстоятелства, които са многобройни следва да доведат до приложение
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно да му се определи наказание
2
под предвидения минимум. Счита , че подсъдимия е сторил деянието поради
липса на житейски опит. Бил 18-годишен, като би могло да се приеме, че
поради липса и на правна култура, също не е осъзнавал напълно стореното.
Същият има добри характеристични данни, като е завършил 10 клас, има
трудова ангажираност. Относно предявения граждански иск намира, че
размерът е завишен, т.к. би следвало да обезщети действително причинените
вреди, които в случая са неимуществени, като моли съдът да прецени по
справедливост, какви са те и как биха могли да бъдат възстановени.
Подсъдимият И. в правото си на лична защита се присъединява изцяло към
казаното от своя защитник. В последната си дума изразява съжаление за
стореното и моли за по-малко наказание.
Предвид провеждане по делото на съкратено съдебно следствие по реда
на глава ХХVІІ - ма от НПК, съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК,
съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се позова на направените признания по реда на
чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които изцяло го подкрепят.
Окръжен съд - Варна, като прецени доводите на страните, събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
следното:
Св. Е. А. С./Еда/, е родена на 14.06.2011г. в гр.Варна. Скоро след
раждането й нейната майка - св.А. С. З. /А./, заминала трайно извън страната.
Оставила дъщеря си в гр.Варна, в дома на своята баба по майчина линия - Роза
С. З.. Роза З. отглеждала правнучка си до смъртта си на 19.04.2016г.. След това
грижите за св.Е. С. били поети от нейната баба по майчина линия - Ст. И.а З.
/Х./. Ст. З. не успявала да се справи с отглеждането на внучка си - не
разполагала с финансови средства, не полагала необходимите грижи относно
хигиената, храненето и възпитанието на детето. Момичето не посещавало
детско или учебно заведение. По същото време, А. И.а З. /Васвие/ - леля на
св.А. С. З., живеела на семейни начала с подс.Д. И. А./Д./ в къща в
с.Славейково, общ.Провадия, обл.Варна. Заедно с тях там живеели и родените
от общото им съжителство деца - св.И. А. И./И./, св.Н. А.а И. /Нурсеван/ и
подс.Д. А. И./Д.чо/. От свои роднини А. З. и подс.Д. А. узнали, че св.Е. С. се
отглежда при лоши и неподходящи условия и затова решили да вземат при
себе си. Сторили това през месец януари 2018г. На 08.02.2018г. в Дирекция
„Социално подпомагане" - Провадия било подадено заявление от А. И.а З.
детето Е. А. С. да бъде настанено в семейството й. Междувременно, св.Е. С.
започнала да посещава подготвителна група в ДГ „Мария Момчева" -
с.Градинарово, филиал с.Славейково. Със Заповед №ЗД/Д-В-П-
016/08.03.2018г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" -
Провадия св.Е. А. С. била настанена в семейството на А. И.а З. и подс.Д. И. А.
до произнасяне на PC - Провадия с решение по чл.28 от ЗЗДт. С Решение
№117/03.05.2018г. на PC - Провадия по гражданско дело №348/2018г., влязло в
сила на 12.05.2018г., св.Е. А. С. била настанена в семейството на А. И.а З. и
3
подс.Д. И. А. за срок от три години, считано от датата на влизане на
решението в сила на основание чл.28, ал.3 вр. чл.25, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДт.
След горепосоченото произнасяне на PC - Провадия, св.Е. А. С. била записана
в първи клас в ОУ „Асен Златаров" - с.Славейково за учебната 2018/2019
година. Това учебно заведение св.С. посещавала до месец април 2024г..
Впоследствие, А. И.а З. напуснала семейството и дома си в с.Славейково,
обл.Варна. Същата е с неустановено местонахождение. Подс.Д. А. продължил
да отглежда св.Е. С.. Със Заповед №ЗД/Д-В-П-017/13.05.2021г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане" - Провадия било прекратено
настаняването на св. Е. А. С. в семейството на А. И.а З. и подс.Д. И. А. и
детето било настанено в семейството на подс.Д. И. А. до произнасяне на PC -
Провадия с решение по чл.28 от ЗЗДт. С Решение №121/08.07.2021г. на PC -
Провадия по гражданско дело №622/2021г., влязло в сила на 11.09.2021г., била
прекратена постановената с Решение №117/03.05.2018г. на PC - Провадия по
гражданско дело №348/2018г. мярка за закрила спрямо детето Е. А. С.,
изразяваща се в настаняване в семейството на А. И.а З. и подс.Д. И. А. поради
изтичане на срока за настаняване. Със същото решение детето Е. А. С. било
настанено за отглеждане в семейството на подс.Д. И. А. за срок от три години,
считано от датата на влизане в сила на решението, на основание чл.28, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 и чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДт. На 19.03.2022г. св.А. З. - майка на св.Е. С.,
се завърнала в Р.България. Установила се в къщата в с.Славейково, обл.Варна,
която обитавал подс.Д. А., и в която отглеждал дъщеря й. Оттогава св. З.
обитава този дом. До 12.04.2024г. там живеели също св.Е. С., подс.Д. А. И. и
неговата фактическа съжителка - св.Нурджан Ю. с двете си малолетни деца от
предишно съжителство. След подадено заявление от св.А. З., че желае да
отглежда дъщеря си, със Заповед №ЗД/Д-В-П-013/24.04.2023г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане" - Провадия било прекратено
настаняването на детето Е. А. С. в семейството на подс.Д. И. А. до
произнасяне на PC - Провадия с решение по чл.30 от ЗЗДт. С Решение
№184/12.07.2023г. на PC - Провадия по гражданско дело №498/2023г., влязло в
сила на 27.07.2023г., била прекратена предприетата по отношение на детето Е.
А. С. мярка за закрила, изразяваща се в настаняването му в семейството на
подс. Д. И. А. на основание чл.30, ал.1 вр. чл.29, т.6 и т.9 от ЗЗДт.
Вечерта на неустановена дата в началото на лятото на 2020г., св.Е. А. С.
се намирала в дома си в **********. Била сама в една от стаите, която към
него момент ползвала като своя. Подс. Д. А. И. /Д.чо/ също бил в къщата. В
един момент той влязъл в стаята на св.С.. Тя била будна и лежала в леглото.
Помислила, че подс.И. отива при нея, за да играят на нещо. Подс. И. обаче
започнал да я опипва през дрехите по гърдите. Св. С. му казала да престане и
че иска да спи. И. й казал да млъква, след което започнал да я съблича. Св. С.
не била съгласна с тези негови действия. Започнала да го бута, за да го
отблъсне, но не успяла. Няколко пъти му казала да спре, но той не
преустановил действията си. Съблякъл С., след което съблякъл и своите
дрехи. Бутнал я назад да легне на леглото, като едновременно с това й стискал
4
ръцете. С. отново му казала да престане. Казала му и че ще каже на баща му.
Подс. И. не се съобразил с думите й. Започнал да търка половия си член в
половия орган на св.С., след което осъществил вагинално проникване.
Същевременно я целувал по устните и гърдите. Половият акт продължил
около 10-15 минути. С. изпитала болка. Видяла, че по влагалището й и по
чаршафите имало кръв. До този момент не била имала сексуални контакти,
била девствена. Преди да напусне стаята й, подсъдимият казал на св. С., че ще
обвини нея за случилото се, ако се оплаче на баща му. Св.С. се притеснила и
уплашила от тези думи, тъй като знаела, че подс. Д. А. ще повярва на сина си
и вероятно ще я бие. Около седмица по - късно поведението на подс. Д. А. И.
се повторило - отново отишъл в стаята на св. С. и започнал да я опипва по
гърдите. След това съблякъл дрехите й, въпреки нейното нежелание и
противопоставяне. Съблякъл и своите дрехи. Св. С. отново му казала, че не е
съгласна и не иска да прави това с нея, бутала го, за да го отблъсне, но
подсъдимият я хванал за ръцете и проникнал с половия си член във
влагалището й. След горепосочените случаи, подс. Д. А. И. продължил
многократно - по няколко пъти в месеца, през седмица, а понякога и по - често,
да осъществява съвкупление със св.Е. С. против нейното желание и без
съгласието й, принуждавайки я към това със сила и заплашване.
Осъществявал полов акт с нея в различни помещения в къщата, както и на
двора. Отивайки при момичето, И. най - напред започвал да я опипва по
гърдите, а понякога и по половия орган, понякога я карал да докосва и да си
играе с половия му член. След това обикновено я карал да легне и прониквал
в нея вагинално. Имало случаи, в които подс.И. карал св.С. да застава в други
пози и след това прониквал във влагалището й с половия си член. Не
използвал презерватив. Само три пъти при полово сношение със св.С.
подсъдимият използвал презерватив за „кеф". Св. С. не желаела подс. И. да
осъществява съвкупление с нея и му казвала това всеки път, когато той я
насилвал. Опитвала се да го избута с ръце и крака, но не успявала, защото той
бил по-голям и по-силен от нея и я хващал за ръцете, за да сломи съпротивата
й. И. я заплашвал, че ще обвини нея, ако разкаже на някого и тя се страхувала
от последиците, включително от това, че ако И. я обвини пред баща си,
последният ще я бие. Опасенията й не били неоснователни, тъй като в
предходни моменти се било случвало подс. Д. А. да я бие. Това поведение на
подс. Д. А. И. продължило до месец март 2024г. На 15.03.2024г., след като
св.С. се върнала от училище, подс.Д. И. отново осъществил полов акт с нея,
като проникнал в нея вагинално въпреки нейното нежелание и несъгласие.
Отново използвал същия начин да сломи съпротивата й - държал я за ръцете,
за да не може да го избута и продължавал да я заплашва, че ако не мълчи за
случващото се, ще излъже баща си, че тя е виновна за всичко. У св. С. тези
думи предизвиквали страх, не само, защото се опасявала да не я бият, а и
защото подс. А. и бил казвал, че ако не е добра и послушна, ще я пратят в дом
и там ще я държат гладна.
Без да му е известно какви действия реализира сина му спрямо св. Е. С.,
5
подс. Д. И. А. също започнал да опипва момичето по гърдите, по дупето и по
половия орган и да осъществява многократно полови сношения с него против
волята и желанието му, използвайки сила и заплашване. Св. С. всеки път
казвала на подсъдимия да не прави това с нея. Имало случаи, в които плачела,
докато подсъдимият се съвкуплявал с нея. Подс. А. заплашвал момичето, че
ако каже на някого какво прави с нея, ще я прати в дом, че там се грижат лошо
за децата, бият ги и не им дават храна. Предвид възрастта си, св. С.
възприемала тези думи като сериозна заплаха. В някои случаи подс. А.
заплашвал момичето, че ще го бие, ако не му позволи за извърши полово
сношение с нея. Сексуалните актове с момичето подс. А. осъществявал в
различни помещения в къщата си, а така също и извън нея - в гориста
местност по пътя за с. Черноок, на поляна до гора в края на с.Славейково,
където пасял козите си, в изоставена къща, намираща се близо до дома им в
с.Славейково с установени в хода на разследването GPS координати 43.11529
27.24177. Първият насилствен полов акт, осъществен от подс. Д. И. А. със
св.Е. С., бил вечерта на неустановена дата в началото на лятото на 2020г.,
седмица след сексуалния контакт на подс. И. с момичето. Св.С. била легнала
върху един дунапрен, сложен като легло на земята в стаята на подс.А.. Била
облечена с пижама. Подс.А. също бил в стаята и лежал на дунапрена. В един
момент той оставил телефона си и започнал да опипва св. С. по гърдите през
дрехите. След това продължил да я пипа надолу по тялото. Св. С. го попитала
защо прави това; казала му да не я пипа и започнала да го бута, опитвайки се
да го отблъсне от себе си. Подс. А. продължил да я опипва. След това я
съблякъл. Съблякъл и своите дрехи, след което вкарал половия си член във
влагалището на момичето. След като свършил, изчистил члена си с мокра
кърпа. След този случай, подс. Д. И. А. продължил да осъществява по
описания начин съвкупления със св.С. против волята и желанието й, като това
се случвало често - понякога всеки ден от седмицата, понякога няколко пъти
седмично. В някои от случаите подс. А. целувал момичето по устните,
прегръщал я, независимо, че тя му бутала ръцете; друг път подсъдимият карал
св. С. да докосва половия му член, защото „така му било добре"; понякога
искал от нея да „лапа" члена му. След това прониквал в нея вагинално с
половия си член. На неустановена дата в периода месец май - месец юни на
2023 г. подс. Д. И. А. трябвало да отиде да работи при една възрастна жена в с.
Черноок, обл. Варна. Пътувал дотам с фреза с ремарке. Взел със себе си и св.
Е. С.. След като приключил с работата, на връщане към с. Славейково, обл.
Варна, подсъдимият спрял фрезата с ремаркето в гориста местност. Казал на
св. С. да слезе от превозното средство и да отиде с него към гората. Тя го
послушала. Като стигнали дърветата, подс.А. постелил якето си на земята.
Казал на момичето да ляга на земята върху якето. Св. С. била облечена с къса
блуза и панталон. Подсъдимият събул панталона и бельото й, след което
свалил частично своите панталони. Легнал върху момичето и проникнал с
половия си член във влагалището му. Св. С. му казала да не прави това с нея,
но той продължил. Свършил отстрани до нея, на тревата. След това се облекли
6
и се върнали в дома си в с. Славейково, обл. Варна. На неустановени дати през
лятото на 2023г., три - четири пъти подс. Д. А. накарал св. Е. С. да отиде с него
до гората в края на с. Славейково, където пасял козите, които отглеждал.
Когато стигнели избраната от него поляна, зад гробището на селото, той
слагал якето си на земята, карал св.С. да легне върху него, за да не останат
следи и боклуци по тялото му и да не могат други хора да разберат какво е
правил с него. След това я хващал за ръцете, събличал я и въпреки
нежеланието й и опитите й да го отблъсне, осъществявал полов акт с нея.
Действията му били идентични при всяко едно от отиванията до описаното
място. Подс.Д. А. осъществявал неколкократно насилствени полови сношения
със св.С. и в необитаема и порутена къща, намираща се на около 50 метра от
дома им в с.Славейково, на ъгъла на първата асфалтирана пресечка вляво при
влизане в селото откъм с.Градинарово, с GPS координати 43.11529 27.24177.
Такова осъществил и на неустановена дата през месец февруари 2024г.. Тогава
подс.А. завел момичето в едно от помещенията на къщата. Постелил якето си
на земята и накарал св.С. да легне върху него. След това, въпреки изразеното
от нея нежелание и опити да го възпре чрез бутане на ръцете и тялото му, той
осъществил вагинално проникване. Една вечер в началото на месец март
2024г. св.С., подс.Д. А. и св.А. З. били в дома си в с.Славейково, обл.Варна.
Били си легнали да спят. Двамата възрастни щели да нощуват на дунапрен на
земята, а св.С. на дивана в същата стая. Подсъдимият и св. З. се скарали и тя
излязла на двора. Подс.А. заключил вратата на стаята. Събул гащите си,
съблякъл св.С. и въпреки нейното нежелание и съпротива, осъществил полово
сношение с нея. Когато св. З. се върнала, подсъдимият й обяснил, че бил
заключил, за да не влиза в стаята, защото бил ядосан. Св.С. не споделила на
майка си за случилото се. Не й била разказвала и за останалите случаи на
упражнено спрямо нея сексуално насилие от подс. А. и от подс.И., защото
смятала, че майка й няма да й повярва, ще каже на подс.А. за споделеното от
нея и той ще я бие. На 12.04.2024г. сутринта около 07.40 часа св. Е. С. била в
къщата. Била се облякла и подготвила да отива на училище. Св.А. З. отишла
при козите. Използвайки отсъствието й, подс. Д. А. отишъл в стаята при св.С.,
застанал зад нея и започнал да я пипа по тялото през дрехите - хванал и
стиснал гърдите й, стиснал я за дупето и я пипал по половия орган. Тези
негови действия не били приятни на св.С. и тя не желаела да бъде докосвана.
Затова при първа възможност излязла от стаята на двора. Впоследствие,
когато отишла на училище, разказала на своя съученичка за нещата, които са
правили с нея двамата подсъдими. След като минал първият учебен час, св.С.
споделила на класния си ръководител - св.М. Сл., за осъществяваните през
годините сексуални посегателства спрямо нея от подс. Д. А. И. и подс. Д. И.
А.. Със случая се ангажирала и директорката на училището - св. Валя И.а.
Били уведомени органите на полицията, прокуратурата и Дирекция
„Социално подпомагане" - Провадия. Предприети били мерки за закрила по
отношение на св. Е. А. С. и започнато настоящото досъдебно производство.
Със Заповед №ЗД/Д-В-П-024/12.04.2024г. на директора на Дирекция
7
„Социално подпомагане" - Провадия Е. А. С. била настанена в Център за
комплексни социални услуги за деца в риск - гр.Варна до произнасяне на съда
по чл.28 от ЗЗД. С Решение №2952/03.08.2024г. на PC - Варна по гр. дело
№6598/2024г., влязло в сила на 21.08.2024г., детето Е. А. С. е настанено в
Кризисен център в Център за комплексни социални услуги при фондация
„SOS-семейства в риск" за срок от четири месеца, считано от датата на
влизане в сила на решението, на основание чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 и чл.25,
ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗДт. Съгласно решение, взето на проведена на 05.12.2024 г.
среща в 03Д към ДСП - Варна, обективирано в писмен протокол от същата
дата, настаняването на детето в Кризисен център в Център за комплексни
социални услуги при фондация „SOS-семейства в риск" е удължено до
завършване на учебната 2024/2025 година.
Видно от приобщеното заключение на назначената и изготвена по
досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза на живо лице
№III 44/2024 г., са били установени следи от травматични увреждания по
тялото на св. Е. А. С., а именно: ограничен белег от рана в лявата челна област
на главата 1,5/0,4 см; белег с неправилна форма по задната повърхност на
дясното рамо 4,5/4 см и друг със същата характеристика по предмишницата -
2,5/1 см; белег с вретеновидна форма по предна повърхност на лявото коляно -
2/0,7 см; кръвонасядане по лявата мишница - 1,5 см. Установени са добре
развити за възрастта външни полови белези, стари разкъсвания на девствената
ципа с оформяне на отделни остатъци от нея и ограничен ръбец от
повърхностно разкъсване по лигавицата на прехода към влагалището,
асиметрично разделяне на малките срамни устни. Целостта на девствената
ципа е нарушена чрез пълни разкъсвания на три места в дясната й половина,
като е възможно тези увреди да са следствие на осъществен полов акт. Видът
и характеристиките на ръбовете на дефлорационните щърбини показват пълна
степен на епителизиране, което ги определя с давност по - голяма от 12-14
дни, без да може да се определи конкретно време на получаване. Не би могло
да се изключи възможността разкъсванията да са получени на няколко етапа
назад във времето, като очерталата се към този момент асиметрия в срамните
устни също да е следствие на разкъсване по тъканите в областта. След
подобно на установеното прекъсване на хименалния пръстен и начина, по
който изглежда към настоящия момент, свободният отвор към влагалището е с
достатъчен диаметър, за да се осъществява полов акт без допълнителни
разкъсвания. Раздалечаванията в основата между прекъсванията на пръстена и
сформирането на отделни остатъци от ципата е косвен показател за
многократни механични въздействия, което кореспондира с данните,
изложени от момичето за честотата на осъществяваните контакти. Към
времето на освидетелстването на св.С. в областта на половия орган и около
аналното отвърстие не се установяват следи от скорошни увреждания.
Констатираните ръбци по главата, десния горен крайник и лявото коляно са
последици на получени в тези области рани, като тези по десния крайник имат
характеристики на такива, оставащи след изгаряне. Всички белези имат траен
8
характер и са с давност по - голяма от 3-4 месеца. Кръвонасядането под лявата
мишница е резултат от удар или притискане с предмет с ограничена
неспецифична повърхност. Това увреждане е с давност около 3-4 денонощия.
Според приобщеното заключение на комплексната съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, Е. А. С. не страда от психично
разстройство. Претърпяното от нея сексуално насилие се е превърнало в тежка
хронична психотравма, която тя с времето не е могла да рационализира и да се
освободи от болествотворното й въздействие. Това ще окаже негативно
влияние върху бъдещия й сексуален, семеен и социален живот. Физическото и
психичното състояние на Е. А. С. й позволява правилно да възприема фактите
и обстоятелствата от значение за разследването по досъдебното производство,
както и да дава достоверни показания за тях. Към момента на психологичното
изследване Е. С. е склонна да споделя за случилото се, което е оставило
трайни следи в нейното съзнание. Същото се е трансформирало в психична
травма също и поради факта, че момичето е живяло в депривационни условия
/майка в Германия; биологичен баща, който не познава/. Е. С. е в т.н.
юношеска възраст в момента, като покрива нейните критерии в психо -
емоционален план. По време на случващото се е била в тинейджърска или
пубертетна възраст, в която настъпват бурни хормонални и психологични
промени и когато любопитството към мъжкия пол е засилено поради
напиращите нагони и сексуални инстинкти. Споделеното от момичето за
преживяното от подс. Д. А. и подс. Д. И. е житейски опит с много негативен
оттенък, който ще дава отражение в бъдеще - св.С. трудно би изградила
доверителна връзка с противоположния пол и би била с по-различна нагласа
към тях, т.е. ще ги възприема единствено като сексуален обект. Момичето има
много добър интелектуален потенциал, който би развила в подходяща семейна
среда. Липсват й авторитети - родители, които освен да й оказват подкрепа в
трудни моменти, също и да й запълват дефицитите от обич, любов и доверие.
Поради тази причина тя се ползва с психологичните защити - компенсация,
т.е. мечтае да има майка и баща, цяло семейство и така да е щастлива. Лицата,
които са злоупотребили с нея, има потребност да накаже, да санкционира и то
с цялата строгост на закона. Инкриминираните деяния са предизвикали у Е. А.
С. на първо място - страхови изживявания, недоумение - какво се случва, след
като това семейство е приемно за нея, т.е. те са авторитетите за момичето;
състояние на зависимост и невъзможност да сподели и да разкрие истината;
мъчителни изживявания всеки ден от престоя в този дом; позиция на
подчинение и невъзможност да реагира и да се защити. Момичето никога не е
мислило, че може да се посяга на половата й неприкосновеност, поради което
е акумулирало негативни емоции и желание за отмъщение и наказания. Е. А.
С. е преживяла изложените от нея факти и данни за извършено спрямо нея
сексуално посегателство. Възможно е в хода на възпроизвеждане на същите да
има някои неверни показания и/или дори прикриване на факти, тъй като това
са били силни емоционални моменти, в които е възможно това да се случи,
още повече, че възрастта й е била ниска, т.е. тогава е била на прага между
9
ранна и средна детска възраст, а към момента е в юношеска такава. Възможно
е дори да е предпочела, в даден момент, извършваните блудствени и
сексуални действия спрямо нея пред физическото посегателство /бой и
тормоз/, но тогава все още не е могла да има достатъчно ясна представа за
случващото се. В основната си част всички изложени от Е. С. в качеството й
на свидетел по досъдебното производство данни за извършено спрямо нея
посегателство са в резултат от негативно и травмиращо преживяване по време
на престоя й в дома на приемното семейство. Възможно е да е имало известни
опити за манипулация и направени внушения от близки, роднини и приятели
и/или други лица извън семейството, но те не са толкова съществени.
Момичето е много сериозно наранено и пострадало, случилото се се е
превърнало в тежка хронична психотравма на фона на сериозните
депривационни условия, в които е израснала.
Видно от приобщеното заключение на комплексната съдебно -
психиатрична и психологична експертиза на подс. Д. А. И., не се установява
наличие на психично заболяване; същият е психично здрав. Подсъдимият
отрича употреба на алкохол и психоактивни вещества. Към момента на
изследването не се установяват сомато - вегетативни признаци на
абстиненция, интоксикация или симптоми на зависимост. Подс.И. не страда от
умствена недоразвитост. При него не се установява актуално психично
разстройство; не се установяват данни за психично разстройство, вкл.
съответстващо на краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието, за периода от началото на лятото на 2020 г. до 15.03.2024 г. Подс.
И. е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си към момента на освидетелстването, като тези
годности не са били нарушени и в периода от началото на лятото на 2020г. до
15.03.2024г.
При проведеното изследване не се установяват психични или физически
недостатъци, които да нарушават способността на подс. Д. И. да възприема,
запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от заобикалящата среда.
Той е в състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото
и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае, както и да възприема
действията си и да ги възпроизвежда правилно. Резултатите от
психологичното изследване на И. не показват дефицити в познавателното и
интелектуалното функциониране. Установеното ниско ниво на интелектуално
функциониране и преобладаващият конкретно-образен мисловен процес не са
болестно обусловени, а са формирани в съответствие със социалната среда и
придобитата образованост на подсъдимия. Няма данни за снижение или
нарушение на мисловните операции; лабилност или инертност на мисленето
или нарушение на личностната компонента /критичност/. Данните от
приложените материали по досъдебното производство и наблюдението на
поведението по време на цялостното изследване са показателни, че подс. И.
може да следва последователно и логично поведение, може да си поставя цел,
да контролира и проследява поведението си при изпълнението на дадена цел.
10
Способът на работа с проективната методика потвърждава ниското ниво на
развитие на абстрактно-логичните операции, които в разказите по таблата
стигат до равнище на елементарни и конкретни анализи. Подсъдимият
показва беден речников запас, речевите изказвания са кратки; повърхностна
наблюдателност, ниска съобразителност и комбинативност, при съставянето
на разкази. Проектират се единични взаимовръзки между персонажите, които
се повтарят; не се проектират действия, комуникация между персонажите и
мотиви за действия на героите. В актуалните емоционални преживявания към
момента на изследването умерено изразено е нивото на тревожно напрежение,
което е изводимо от задържането в Сектор „Арести". В проекциите няма данни
за интезивен гневно - агресивен афект и импулсивно поведенческо
отреагиране към останалите или близкото обкръжение. В кратките проекции
по таблата липсват собствени ценности и цели, които да мотивирт
поведението. При работата с тестовите методики не се наблюдават индикации
за нарушения на концентрацията, обхвата на вниманието и паметови
нарушения. Въз основа на липсата на индикации за когнитивни
смущения/нарушения и снижение на интелекта по болестен тип, може да се
направи хипотезата, че способът на работа и резултатите от изследването с
проективната методика е обусловен от множество защитни механизми и ниско
ниво на себепознаване. Интелектуалното равнище е в границите на ниска
норма, с преобладаващ конкретно - образен мисловен процес. Не се
установява умствена изостаналост /недоразвитост/. По време на проведеното
събеседване и експертно изследване подс. И. отрича да е извършил деянието,
в което е обвинен. Подс. Д. И. е в състояние да разбира обвинението, както и
възможните негативни последици от обясненията си, съответно е в състояние
да представя известните му факти и обстоятелства избирателно и
съобразявайки интереса си. В материалите от делото и резултатите от
изследването не се установяват данни за девиантни сексуални предпочитания
или поведение. Няма данни за разстройства на сексуалното влечение или на
половия идентитет.
Видно от приобщеното заключение на комплексната съдебно-
психиатрична и психологична експертиза на подс.Д. И. А., не се установява
наличие на психично заболяване; същият е психично здрав. Подсъдимият
отрича употреба на алкохол и психоактивни вещества. Към момента на
изследването не се установяват сомато - вегетативни признаци на
абстиненция, интоксикация или симптоми на зависимост. Подс. И. не страда
от умствена недоразвитост. При него не се установява актуално психично
разстройство. За периода от началото на лятото на 2020 г. до месец март 2024
г. не се установяват данни за състояние на краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието. Подс. А. е в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на
освидетелстването, като тези годности не са били нарушени и в периода от
началото на лятото на 2020г. до месец март 2024г.. При проведеното
изследване не се установяват психични или физически недостатъци, които да
11
нарушават способността на подс.Д. А. да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти и обстоятелства от заобикалящата среда. Той е в
състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях, ако желае, както и да възприема действията
си и да ги възпроизвежда правилно. Резултатите от експертното изследване на
подс. А. не показват дефицити в познавателното и интелектуалното
функциониране. Установеният конкретно - образен мисловен процес не е
болестно обусловен, а е развиван и формиран съобразно социалната среда и
придобитата образованост. Няма данни за снижение или нарушение на
мисловните операции; лабилност или инертност на мисленето или нарушение
на личностната компонента /критичност/. Данните от приложените материали
по досъдебното производство и наблюдението на поведението по време на
цялостното изследване са показателни, че подс.А. може да следва
последователно и логично поведение, може да си поставя цел, да контролира
и проследява поведението си при изпълнението на дадена цел. Поведението
по време на изследването е насочено към позитивно себепредставяне, с
множество защитни механизми по типа на отричане, изместване и др.,
отсъствие на мотивация и желание за разкриване на емоционалните
преживявания, взаимоотношения, мотиви за действия и реакции.
Интелектуалното функциониране е в границите на ниска норма и съответства
на придобитата образованост, средата на развитие и функциониране. Няма
данни за умствена недоразвитост или изостаналост. Подсъдимият може да
придобива нов житейски опит, да актуализира и използва минал такъв в
разрешаването на ежедневните и по - сложни житейски ситуации и
отношения. При проведеното изследване и събеседване подс. А. отрича да е
извършил деянието, в което е обвинен. Интелектуалното функциониране на
подс.Д. А. му позволява да разбира обвинението, както и последиците от
обясненията си. Същият е в състояние да представя избирателно известните
му факти и обстоятелства съобразно собствения си интерес. В материалите от
делото и резултатите от изследването не се установяват данни за девиантни
сексуални предпочитания или поведение. Няма данни за разстройства на
сексуалното влечение или на половия идентитет.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, като се
позова на направените признания на подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от
НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в досъдебната фаза и
надлежно приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, а именно:
показанията на св.С., С., И.а, Г., Т., З., Н.И.а, И., Ю., М., Заключения по СМЕ,
КСППЕ, справки съдимост и др..
При преценката на събраните доказателствени средства, съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите, тъй като не съдържат вътрешни
противоречия, кореспондират помежду си и на другите данни по делото.
Съдът възприема изцяло заключенията на назначените по досъдебното
производство експертизи, тъй като в пълнота са отговорили на поставените
задачи, ясни и обосновани са изводите и с оглед на останалите доказателства
12
по делото не възниква никакво съмнение за тяхната достоверност и
правдивост.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност се установява по един несъмнен и категоричен начин, че:
Подсъдимият Д. А. И. от неустановена дата в началото на лятото на 2020
год. до 15.03.2024г. в село Славейково, община Провадия, област Варна, при
условията на продължавано престъпление се съвкупил с лице от женски пол -
Е. А. С., като я е принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената
не е била навършила 14 години.
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.152, ал.4, т.1 вр. ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1
от НК.
От обективна страна, са засегнати обществени отношения, които
осигуряват половата неприкосновеност на жената и гарантират възможността
и да избира свой полов партньор.
Квалификацията по чл.152, ал.4, т.1 НК се определя от обстоятелството,
че изнасилената не е навършила четиринадесет години. Посоченото
обстоятелство е било известно на извършителя. Той е познавал жертвата и е
знаел действителната възраст. Този квалифициран състав на
престъплението го характеризира, като съставно, а не двуактно предвид това,
че само по себе си осъществяването на съвкупление с малолетно лице
представлява престъпление.
Престъплението е осъществено, като продължавано, тъй като
пострадалата е една и съща, и са налице посочените в разпоредбата на чл.26,
ал.1 НК елементи на продължаваните престъпления – повече от едно деяние,
осъществяващо поотделно състава на едно и също престъпление през
непродължителни периоди от време между отделните деяния, еднородност на
вината, и отделните деяния се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предходните. Отделните съвкупления са осъществени със
самостоятелни, несвързани помежду си деяния, по различно време въз основа
на взети самостоятелни решения от страна на извършителя за
осъществяването им.
По отношение вида и размера на наложеното наказание:
При установената фактическа обстановка и направената въз основа на
нея правна квалификация на деянието, след като се съобрази с целите на
генералната и специалната превенция, с обстоятелството че производството
по делото е по реда на глава ХХVII от НПК, съдът намира, че наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия трябва да бъде определено при
приложение разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК. Съдът намери, че по
13
отношение на И. са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, което обуславя и приложението на разпоредбата на чл.55 от НК
независимо от приложената диференцирана процедура. Това е така защото са
налице едновременно следните обстоятелства: касае се за неосъждано лице,
работи и към момента, семеен, изразява разкаяние и съжаление за случилото
се, младата му възраст. При отчитането на тези обстоятелства и най-лекото
предвидено от закона наказание би се оказало несъразмерно тежко спрямо
извършеното. ВОС намери, че наказание под предвидения минимум, а именно
Шест години „Лишаване от свобода“ е адекватен на стореното от подсъдимия.
За прилагането на чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на
три кумулативно дадени предпоставки - да е наложено от съда наказание
лишаване от свобода в размер на три години включително, деецът да не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и
преценка на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието. В
конкретния случай не е налице първото от кумулативно предвидените
изисквания, поради което този институт е неприложим. Законодателят е
приел, че ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с
изтърпяването на определеното наказание "Лишаване от свобода".
Настоящият съд счита, че наложеното на подсъдимия наказание би изпълнило
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК. Посредством същото се
осигурява възможност на подсъдимия да осъзнае последиците от стореното и
да докаже, че може да бъде пълноценен член на обществото. Спрямо
обществото се обезпечава стабилност чрез санкционните последици, като
наложеното наказание има самостоятелно значение, при отчитане на
конкретната тежест на неговата проява, на превъзпитаващ и възпиращ
останалите членове на обществото.
Подсъдимият Д. И. А.
1.От неустановена дата в началото на лятото на 2020 год. до месец март
2024 год. в село Славейково, община Провадия, област Варна, и в гориста
местност по пътя за село Черноок, област Варна, при условията на
продължавано престъпление се съвкупил с лице от женски пол - Е. А. С., като
я е принудил към това със сила и заплашване, като изнасилената не е била
навършила 14 години. С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 152, ал.4, т.1 вр. ал.1, т.2
вр. чл.26, ал.1 от НК
От обективна страна, са засегнати обществени отношения, които
осигуряват половата неприкосновеност на жената и гарантират възможността
и да избира свой полов партньор.
Квалификацията по чл.152, ал.4, т.1 НК се определя от обстоятелството,
че изнасилената не е навършила четиринадесет години. Посоченото
обстоятелство е било известно на извършителя. Той е познавал жертвата и е
знаел действителната възраст. Този квалифициран състав на
14
престъплението го характеризира, като съставно, а не двуактно предвид това,
че само по себе си осъществяването на съвкупление с малолетно лице
представлява престъпление.
Престъплението е осъществено, като продължавано, тъй като
пострадалата е една и съща, и са налице посочените в разпоредбата на чл.26,
ал.1 НК елементи на продължаваните престъпления – повече от едно деяние,
осъществяващо поотделно състава на едно и също престъпление през
непродължителни периоди от време между отделните деяния, еднородност на
вината, и отделните деяния се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предходните. Отделните съвкупления са осъществени със
самостоятелни, несвързани помежду си деяния, по различно време въз основа
на взети самостоятелни решения от страна на извършителя за
осъществяването им.
При установената фактическа обстановка и направената въз основа на
нея правна квалификация на деянието, след като се съобрази с целите на
генералната и специалната превенция, с обстоятелството че производството
по делото е по реда на глава ХХVII от НПК, съдът намира, че наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия трябва да бъде определено при
приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Съдът намери, че по
отношение на подсъдимия не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, което да обуславят приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК. ВОС намери, че наказание към предвидения
среден размер, а именно в размер на Петнадесет години „Лишаване от
свобода“, редуцирано с една трета е адекватен на стореното от подсъдимия. За
да отсъди този размер съставът на съда цени от една страна чистото съдебно
минало, наличие на трудова заетост и изказаното съжаление от страна на
подсъдимия. От друга страна съдът взе предвид обстоятелството, че се касае
за продължавано престъпление, като пострадалото лице е било на девет
години при първото деяние. Не може да не се отчетат и прогнозните
последици за развитието на личността на пострадалата залегнало в приетото
заключение по КСППЕ.
За прилагането на чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на
три кумулативно дадени предпоставки - да е наложено от съда наказание
лишаване от свобода в размер на три години включително, деецът да не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и
преценка на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието. В
конкретния случай не е налице първата предпоставка, визирана в чл.66, ал.1 от
НК. По отношение на подс.А., за постигане целта на индивидуалната
превенция спрямо същия и преимуществено за неговото поправяне, е
наложително наказанието "Лишаване от свобода" да бъде към средния
предвиден размер. Изолирането му от обществото и поставянето и в
затворническа среда би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целен
от закона, доколкото конкретната характеристика на подсъдимия сочи на
15
възможност за постигане на тези цели. Ефектът на наказателното въздействие
може да бъде обезпечен с изтърпяването на определеното наказание
"лишаване от свобода" в определения размер, редуциран с една трета, с оглед
вида на проведеното съдебно следствие. Съдът счита, че доколкото за да
въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на
обществото, една санкция трябва преди всичко да превъзпитава и поправя
самия деец, спрямо когото се налага, то в конкретния случай именно, чрез
прилагането на разумен срок лишаване от свобода по отношение на
подсъдимия ще се постигнат в максимална степен целите на наложеното му
наказание. Настоящият съд счита, че наложеното на подсъдимия наказание в
максимална степен би изпълнило целите на наказанието визирани в чл.36 от
НК. Спрямо обществото се обезпечава стабилност чрез санкционните
последици, като наложеното на подсъдимия наказание има самостоятелно
значение, при отчитане на конкретната тежест на неговата проява, на
превъзпитаващ и възпиращ останалите членове на обществото.
2.На 12.04.2024г. в село Славейково, община Провадия, област Варна,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по
отношение на Е. А. С., като същата не е била навършила 14 години. С
деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.149, ал.1 от НК.
Обектът на престъплението включва обществените отношения, които
осигуряват половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал,
както и тези, които възникват по повод правилното духовно и полово
съзряване на подрастващите.
Престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл, като
деецът е съзнавал, че извършва активни действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление, и е съзнавал, че тези действия са насочени по
отношение на малолетно лице.
При установената фактическа обстановка и направената въз основа на
нея правна квалификация на деянието, след като се съобрази с целите на
генералната и специалната превенция, с обстоятелството че производството
по делото е по реда на глава ХХVII от НПК, съдът намира, че наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия трябва да бъде определено при
приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Съдът намери, че по
отношение на подсъдимия не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, което да обуславят приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК. ВОС намери, че наказание към предвидения
среден размер, а именно в размер на три години и шест месеца „Лишаване от
свобода“, редуцирано с една трета е адекватен на стореното от подсъдимия.
За прилагането на чл.66 от НК, законодателят е предвидил наличието на
три кумулативно дадени предпоставки - да е наложено от съда наказание
лишаване от свобода в размер на три години включително, деецът да не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и
16
преценка на съда, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието. В
конкретния случай не е налице третата предпоставка, визирана в чл.66, ал.1 от
НК. По отношение на подс.А., за постигане целта на индивидуалната
превенция спрямо същия и преимуществено за неговото поправяне, е
наложително наказанието "Лишаване от свобода" да бъде към средния
предвиден размер. Изолирането му от обществото и поставянето и в
затворническа среда би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целен
от закона, доколкото конкретната характеристика на подсъдимия сочи на
възможност за постигане на тези цели. Ефектът на наказателното въздействие
може да бъде обезпечен с изтърпяването на определеното наказание
"лишаване от свобода" в определения размер, редуциран с една трета, с оглед
вида на проведеното съдебно следствие. Съдът счита, че доколкото за да
въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на
обществото, една санкция трябва преди всичко да превъзпитава и поправя
самия деец, спрямо когото се налага, то в конкретния случай именно, чрез
прилагането на разумен срок лишаване от свобода по отношение на
подсъдимия ще се постигнат в максимална степен целите на наложеното му
наказание. Настоящият съд счита, че наложеното на подсъдимия наказание в
максимална степен би изпълнило целите на наказанието визирани в чл.36 от
НК. Спрямо обществото се обезпечава стабилност чрез санкционните
последици, като наложеното на подсъдимия наказание има самостоятелно
значение, при отчитане на конкретната тежест на неговата проява, на
превъзпитаващ и възпиращ останалите членове на обществото.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия Д. А. най-
тежкото от така определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, което на основание чл.57, ал.1, б."В"
от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК зачете времето, през което
подсъдимият Д. И. А. е задържан на 12.04.2024г. за срок от 24 часа на
основание ЗМВР; на 13.04.2024г. задържан на основание чл.64, ал.2 от НПК с
постановление на ОП - Варна; с Протоколно определение №392/15.04.2024г.
на ОС - Варна по ЧНД №529/2024г., потвърдено с Протоколно определение
№134/23.04.2024г. на АС - Варна по ВЧНД №134/2024г., спрямо него е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража".
По предявените граждански искове:
Съвместно с наказателния процес са приети за разглеждане против
подсъдимите граждански искове за сумата от по 100 000 лв. (сто хиляди лева),
представляваща неимуществени вреди от престъплението по чл.152, ал.4, т.1
НК, както и иск за сумата от 30 000/тридесет хиляди/лева за причинени
неимуществени вреди от престъплението осъществено от подсъдимия А. по
чл.142, ал.1 от НК. Предявените искове са с правно основание чл.45 ЗЗД. С
17
оглед на установената по-горе фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, и ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимите И. и А., съдът намира, че се установява по
безспорен и категоричен начин, че същите, с виновното си и противоправно
поведение са причинили на пострадалата С. неимуществена вреда. Като
съобрази данните за последиците за пострадалата изнесени от вещите лица
съдът намира, че предявените граждански искове са основателни и доказани
до пълния им размер по отношение деянията по чл.152, ал.4, т.1 от НК. По
отношение предявения иск срещу подсъдимия А. иск за деянието по чл.149,
ал.1 НК съдът го уважи по справедливост до размера от 10 000/десет
хиляди/лева, като го отхвърли за горницата до 30 000/тридесет хиляди/лева.
ВОС осъди подсъдимите да заплатят разноските по делото, както и
държавна такса върху размера на уважените граждански искове.
Водим от горното, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
18