№ 9019
гр. ..., 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110137366 по
описа за 2021 година
„....“ ЕАД е предявило срещу Д. В. Й. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания в размер на 387,20 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия през периода 07.2017 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от
14.04.2021 г. до изплащане на вземането, 57,18 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. – 24.03.2021 г., 31,33 лева – главница за дялово разпределение за периода
03.2018 г. – 04.2020 г. и 5,40 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.05.2018 г. – 24.03.2021 г. за топлоснабден имот в гр. ..., ж. к.
„....“, бл. 142, вх. Г, ет. 2, ап. 77, аб. № 312089.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на данните
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 е постъпил отговор от ответника, който оспорва основанието
за дължимост на претендираните суми, не и техния размер. Релевира възражение за
1
погасяване с 3-годишна давност на претендираните вземания. Намира, че издаването на
последваща изравнителна фактура не променя началната дата на давностният срок. Оспорва
да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Счита, че ищецът следва да
докаже, че ответникът е поръчал доставката на топлинна енергия. Намира за неоснователна
претенцията за лихва поради липса на доказателства за публикуване на сумите на сайта на
дружеството. Счита, че няма основание за дължимост на сумите за дялово разпределение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт за дарение № 119 от 29.11.1994 г., по силата на който
Д. В. Й. е придобила собствеността върху ¾ ид. части от недвижим имот в гр. ..., ж. к. „....“,
бл. 142, вх. Г, ет. 2, ап. 77. Освен това с молба – декларация от 09.07.2001 г. ответницата е
поискала да бъде открита партида на нейно име за процесния имот. С оглед на това съдът
намира, че по силата на закона между ответницата като потребител и топлопреносното
предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение на ¾ ид. части от обект с абонатен № 312089, без да е
необходимо изричното им приемане.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че че претендираната
доставка на топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода е в размер на 387,20
лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 07.2017 г. –
04.2020 г., размерът на мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 24.03.2021 г. е 57,18 лева,
размерът на главницата за дялово разпределение за периода 03.2018 г. – 04.2020 г. е 31,33
лева и размерът на мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2018 г. – 24.03.2021 г. е 5,40 лева.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
2
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
Ответницата с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК – на 14.04.2021 г. В този смисъл и
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за
месечните вноски с падеж след 14.04.2018 г. или при съблюдаване ОУ обхваща
претендираните в настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода
14.04.2018 г. – 30.04.2020 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на
вземанията е основателно за периода 01.07.2017 г. – 13.04.2018 г. Размерът на уважения иск,
определен на основание чл. 162 ГПК, е 227,18 лева, с включена сума за дялово
разпределение, представляваща ¾ част от цената за топлинна енергия, дължима за процесия
период.
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
3
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът намира, че за непогасената по давност главница за процесния период следва да бъде
начислена мораторна лихва, която съдът на основание чл. 162 ГПК определя в размер на
33,96 лева с включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
представляваща ¾ част от мораторната лихва, дължима за процесия период.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
52,27 лева (от общо направени разноски в размер на 50 лева за държавни такси в исковото и
заповедното производства, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното
производства. Претендирани са адвокатски възнаграждения на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА за оказана безплатна правна помощ на ответницата, като съразмерно с отхвърлената част
от исковете на адвоката следва да се присъдят адвокатски възнаграждения в размер на
274,32 лева от общо претендирани 700 лева, като с оглед направеното възражение за
прекомерност съдът намалява претендираното в исковото производство адвокатско
възнаграждение на 300 лева с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....” ЕАД, ЕИК *********,
срещу Д. В. Й., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Д. В. Й. дължи на
„....” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 227,18 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 14.04.2018 г. –
30.04.2020 г. с включена сума за дялово разпределение за периода 03.2018 г. – 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 14.04.2021 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 33,96 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. –
24.03.2021 г. с включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.05.2018 г. – 24.03.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 20.04.2021 г. по ч. гр. д. № 20840/2021 г. на СРС, 82 състав, за топлоснабден
имот в гр. ..., ж. к. „....“, бл. 142, вх. Г, ет. 2, ап. 77, аб. № 312089, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата над 227,18 лева до пълния претендиран
размер от 418,53 лева с включена сума за дялово разпределение и за периода 01.07.2017 г. –
13.04.2018 г. като погасен по давност и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от
4
33,96 лева до пълния претендиран размер от 62,58 лева с включена мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. В. Й., ЕГН **********, да заплати на „....” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в общ размер
на 52,27 лева.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. С.К. К., САК, съдебен
адрес: гр. ..., ул. „.....“ № 35, ет. 3, офис 1, на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 274,32
лева – адвокатски възнаграждения за процесуално представителство в исковото и
заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „....“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5