МОТИВИ ПО в.н.о.х.д. № 467/2020
г. по описа на Апелативен съд - Пловдив
Производството е по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 81/13.08.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 1111/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд,
подсъдимият Я.Р.И. е признат за невинен за това, че през периода от 09.08.2018 г. до 15.08.2018 г. включително
в гр. * и гр. *, обл. *, при условията на продължавано престъпление, на 9 пъти,
е използвал платежен инструмент - дебитна карта с № *, издадена от „*“ ЕАД на
името на Ю.С.А., с ЕГН **********, без съгласието на титуляря - Ю.С.А., като
деянието не съставлява по-тежко престъпление, както следва:
1. На 09.08.2018 г. е
използвал платежен инструмент дебитна карта с № * на банкомат, стопанисван от „*“
ЕАД, монтиран в гр. * на ул. „*“ № 7, като извършил проверка за наличност по
сметката;
2. На 09.08.2018 г. е
използвал платежен инструмент дебитна карта с № * на банкомат, стопанисван от „*“
ЕАД, монтиран в гр. * на ул. „*“ № 7, като извършил неуспешна проверка за
наличност по сметката, поради неуспешна оторизация;
3. На 09.08.2018 г. е
използвал платежен инструмент дебитна карта с № * на банкомат, стопанисван от „*“
ЕАД, монтиран в гр. * на ул. „*“ № 7, като извършил смяна на ПИН кода;
4. На 09.08.2018 г. е
използвал платежен инструмент дебитна карта с № * на банкомат, стопанисван от „*“
ЕАД, монтиран в гр. * на ул. „*“ № 98, като извършил успешна транзакция -
изтеглил сумата от 400 лева;
5. На 09.08.2018 г. е
използвал платежен инструмент дебитна карта с № * на банкомат, стопанисван от „*“
ЕАД, монтиран в гр. * на ул. „*“ № 98, като извършил неуспешна транзакция,
поради неуспешна оторизация;
6. На 10.08.2018 г. е
използвал платежен инструмент дебитна карта с № * на банкомат, стопанисван от „*“
ЕАД, монтиран в гр. * на ул. „*“ № 98, като извършил успешна транзакция -
изтеглил сумата от 400 лева;
7. На 11.08.2018 г. е
използвал платежен инструмент дебитна карта с № * на банкомат, стопанисван от „*“
АД, монтиран в гр. *, като извършил успешна транзакция - изтеглил сумата от 400
лева;
8. На 15.08.2018 г. е
използвал платежен инструмент дебитна карта с № * на банкомат, стопанисван от „*“
ЕАД, монтиран в гр. * на ул. „*“ № 7, като извършил неуспешна транзакция,
поради неуспешна оторизация;
9. На 15.08.2018 г. е използвал платежен инструмент
дебитна карта с № * на банкомат, стопанисван от „*“ ЕАД, монтиран в гр. * на
ул. „*“ № 7, като извършил успешна транзакция - изтеглил сумата от 60 лева,
поради което и на основание
чл. 304 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.
249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С присъдата е извършено
разпореждане с приложеното по делото веществено доказателство, а на основание чл. 190, ал. 1 НПК е постановено направените
по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
Срещу
така постановената присъда са постъпили в срок протест и допълнение към него от
страна на Окръжна прокуратура - Пловдив. В протеста се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В този смисъл се прави искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена, като вместо това бъде постановена
нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение.
Срещу протеста е постъпило възражение от защитата на
подсъдимия, в което се изразява становище за неговата неоснователност.
Присъдата по в.н.о.х.д. № 465/20 г. по
описа на ПАС, с която протестът е бил уважен, като подсъдимият И. е бил осъден
по повдигнатото му обвинение, е отменена (поради допуснати съществени
процесуални нарушения от въззивната инстанция) с решение по н.д. № 460/20 г. на ВКС на РБ. Настоящото съдебно
производство се явява второ по ред въззивно разглеждане на делото.
В съдебното заседание
пред настоящия състав на ПАС представителят на
Апелативна прокуратура – Пловдив поддържа протеста и направеното с него искане.
Излага и допълнителни съображения против заключението на проверяваната
инстанция за явна незначителност на обществената опасност на поведението на
подсъдимия.
Подсъдимият И. и неговият
защитник считат, че протестът е неоснователен. Адв. А. отстоява
тезата за недоказаност
на обвинителната постановка, като обосновава виждане, че прокуратурата разчита
единствено на самопризнанията на подсъдимия. На следващо място излага
възражение за несъставомерност, като атакува извода за липса на съгласие от
страна на титуляря на инкриминираната дебитна карта за
нейното използване от страна на И.. Счита, че доказателствата по делото установяват
делегирани му от страна на пострадалия права за неограничено
използване на платежния инструмент. Предлага и алтернативна
обосновка на искането за оправдателна присъда – дори разглеждани в единство,
деветте деяния разкривали незначителна степен на обществена опасност,
недостатъчна за предложеното от обвинението осъждане за престъпление по чл. 249 НК.
Пловдивският апелативен съд в настоящия състав, след като се запозна с доказателствата по
делото и обсъди доводите и съображенията на страните съобразно правомощията си
по чл. 313 и чл. 314 НПК, прие, че
протестът е основателен.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, подробно изброени в мотивите на протестираната присъда, както и
на експертизата, проверяваната инстанция е приела за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Я. Р. И. е роден на ***г*** и живее в
същия град. Той е българин, бълг. гражданин. Има начално образование. Не
работи. Отглежда сам двете си деца.
Осъждан е общо дванадесет пъти, включително като
непълнолетен, за деяния, извършени в периода 2000 г.- 2007 г. Последната по ред
присъда, постановена по НОХД № 2274/2009 г. по описа на ПРС, е за престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал.1 от НК, извършено на 07.12.2008 г., за
което е наложено наказание една година и единадесет месеца лишаване от свобода.
И. е изтърпял това наказание ефективно от
времето от 19.11.2009 г до 18.10.2011 г.
Той бил съсед на пострадалия Ю.С.А.
в гр. *. Последният живеел сам и често бил посещаван от подсъдимия, който му
помагал в домакинството. Двамата поддържали много близки отношения, като
отглежданите от И. деца също често пребивавали в дома на пострадалия.
Св. А. бил пенсионер и получавал
пенсията си всеки месец по банкова сметка *** № *, открита в Банка „*“ ЕАД. За
опериране със средства по споменатата сметка била издадена дебитна карта с № *.
Св. А.
не умеел да борави с платежния инструмент и при необходимост от пари искал от И.
той да изтегля чрез картата и да му предава съответните суми. За целта му
съобщил нейния ПИН-код. Подсъдимият изпълнявал молбите, като предавал теглените
суми на пострадалия. Последният бил благосклонен към него и желаел да му помага
и финансово, поради което не възразявал да тегли пари и за свои нужди. Искал
обаче предварително да знае за планираните тегления.
На 08.08.2019 г. св. А. се снабдил посредством
теглене от сметката си с 400 лв. Като се прибрал в дома си, оставил дебитната
карта на обичайното ѝ място – на рафта над мивката в калъф, в който се намирали
и личната му карта, и листчето с ПИН-кода на картата. Същата вечер
употребил алкохол с приятели, които поканил в дома си. Подсъдимият не бил сред
гостите.
На другия ден - 09.08.2019 г.
подсъдимият потърсил пострадалия в дома му, но него го нямало. Решил да вземе
дебитната карта на св. А. и да я използва за изтегляне на пари, пренебрегвайки
указанието да го уведомява предварително в подобни случаи. В изпълнение на
намисленото измъкнал картата от калъфчето за документи, в което знаел, че стои.
Следващите дни пребивавал в различни населени
места и използвал дебитната карта общо девет пъти. Няколко пъти боравил с
данните от нея, без да нарежда движение на суми от сметката, а в останалите
случаи наредил и получил конкретни парични суми, както следва:
на 09.08.2018 г. използвал дебитната карта на банкомат, монтиран на ул. „*“ № 7 в гр. * (стопанисван от Банка *), като извършил
последователно:
- проверка за наличност по сметката;
- неуспешна проверка за наличност по сметката (поради неуспешна
оторизация);
- смяна на ПИН - кода;
на същата дата я използвал
на банкомат в гр. *(също стопанисван от Банка *), като извършил:
- успешна транзакция, изтегляйки сумата от 400 лева;
- неуспешна транзакция (поради
неуспешна оторизация);
на 10.08.2018 г. я използвал на същия банкомат, като извършил успешна
транзакция, изтегляйки сумата от 400 лева;
на 11.08.2018 г. я използвал на друг банкомат в гр. *(стопанисван от *),
като извършил успешна транзакция, изтегляйки сумата от 400 лева;
на 15.08.2018 г. я използвал два пъти пак на * банкомат, като извършил
последователно:
- неуспешна транзакция (поради неуспешна оторизация);
- успешна транзакция, изтегляйки,
сумата от 60 лева.
От така изтеглените пари И. похарчил 700 лв. за
електрически трион, който поръчал по интернет и на 17.08.2018 г. взел чрез
куриера *.
На 16.08.2018 г. св. А.
потърсил дебитната карта, тъй като желаел да изтегли пари от сметката си, но не
я открил в калъфчето над мивката. После потърсил и подсъдимия, за да провери
дали картата не е у него, но не го открил.
Посетил * клон на Банка * и заявил липсата ѝ. От
направената проверка било установено, че след тегленето на 400 лева на осми
август картата е била използвана още девет пъти, при някои от които са били
изтеглени наличните
в сметката пари. На клиента било издадено извлечение за движението по сметката
(вж. л. 9 ДП). Св. А.
го приложил към жалба, която
следващия ден подал до началника на РУ гр. *(вж.
л. 3 ДП).
Дни по-късно подсъдимият посетил св. А. и му върнал дебитната карта. Казал му, че е
изтеглил пари и с част от тях е закупил електрически трион. Пострадалият
изразил учудване защо не го е попитал дали може да вземе и ползва картата, след
като принципно нямал против да си служи с пари от сметката му, както и да
закупи трион, който да ползват за общи нужди. Заедно с това
съжалил, че е избързал с подаването на жалба, тъй като чувствал И. много близък
и разчитал на неговата помощ.
Решил да оттегли жалбата. За целта отишъл заедно с подсъдимия в РУ гр.
*и се срещнал с полицейския
служител, на когото била разпределена преписката – св. Т.. Обяснил му обяснил, че дебитната карта
е върната от подсъдимия. Уточнил, че редовно му я е давал, за да тегли пари от
неговата сметка, защото са близки. Св. Т. казал, че преписката вече е изпратена на
прокуратурата и се чака решение от там за нейното по-нататъшно движение.
Подсъдимият предал на пострадалия закупения трион (резачка); върнал му и останалите изтеглени пари.
*
Така описаната фактическа обстановка е изведена след
доказателствен анализ, който е изложен добросъвестно и с необходимата
професионална прецизност. Не се наблюдава игнориране на доказателствените
материали, нито превратно интерпретиране на тяхното съдържание, а също позоваване на данни, които
нямат характера на доказателства.
1. Правилно е използван снимковият материал, снет от
подложените на оглед по реда на чл. 156 вр. чл. 110, ал. 1 НПК, а също на
експертно изследване видеофайлове от охранителната камера, монтирана срещу споменатия банкомат на * в гр. *, които според
заключението на съдебно-техническата експертиза не са манипулирани (вж. л.
42-52 ДП). Окръжният съд с основание се е доверил на показанията на
пострадалия, който е разпознал в заснетото лице И.. Подчертал е, че св. А. отлично познава подсъдимия, и то от много време,
така че наблюденията му следва да се приемат за достоверни, пък и самият И. е
признал, че е изтеглил 400 лв. от банкомат в посочения град.
Вярно е, че органите на досъдебното производство не са
се снабдили със записи от охранителните камери, следящи периметъра около
другите използвани банкомати. Адв. А.
обаче греши в мнението си, че поради тази причина обвинението е останало
недоказано. Това виждане не държи сметка, че категоричните показания на пострадалия,
че е ползвал картата си за последен път на 08.08.18г. (когато без помощта на И.
е изтеглил сумата от 400 лева), а на 16.08.18 г. не я е открил на обичайното ѝ място, кореспондират на самопризнанията на подсъдимия, че без да го
уведоми, е взел картата от това място и в посочения период я е ползвал в
различни населени места. И. е и конкретен, като е уточнил, че веднъж е изтеглил
400 лева от банкомат в село *; втори път е изтеглил 400 лв. от банкомат в гр. *,
а за третото инкриминирано теглене на 400 лева (от същия банкомат в село *) и за четвъртото теглене на 60
лева не отрича, а просто не си
спомня. На свой ред коментираните самопризнания намират опора в писмата-справки
на Банка * за трансакциите по сметката на А.. Подкрепят се и от информацията в приложения на л. 10 ДП касов бон за закупуване на резачка на
стойност 700 лева, която е почти два пъти по-висока от сумата, единствено за
тегленето на която адв. А. счита, че имало доказателства.
2. Казаното от пострадалия, че цялата наличност в
сметката – 1260 лева е изтеглена през въпросния период, комуникира с
предоставената от обслужващата
банка информация за предмета на
отделните тегления (400+400+400+60) и не се отрича от подсъдимия, който на зададен
му въпрос дали са останали пари в картата, колебливо отбелязва, че не помни.
3. Що се отнася до твърдението на пострадалия, че
веднага след като е узнал, че картата му е взета и ползвана от подсъдимия, е
отишъл заедно с него при полицая Т. с претенция да оттегли жалбата си, то се потвърждава освен от обясненията на И., също и от
показанията на въпросния полицейски служител.
4. Адв. А. е права, че между представените на
досъдебното производство справки на Банка * има
противоречия – в справката на л. 41 е посочено, че картата на А. е използвана
на девети и десети август на банкомат, монтиран на ул. „*“№ 98 в гр. *, а в
справката на л. 14 е посочено, че локацията на този банкомат е на същата улица,
която обаче се намира в *. В тази връзка ПАС поиска от автора на справките да
отстрани допуснатото противоречие. С нарочно писмо от 30.10.2020 г. началникът
на управление „*“на * уточни, че обсъжданият банкомат е с локация в село *; тъй като обаче бил зачислен към поделението в гр. *, в справката на л. 41 е посочен този
град (вж. л. 17 от настоящото дело).
Допълнително ПАС поиска отстраняване на противоречието
между данните в справката на л. 41 и данните в извлечението от сметката
на св. А. (изготвено в * клон на банката и приложено на л. 9 ДП) относно датите и часовете на отделните
ползвания на картата. С писмо от 23.10.2020 г.
началникът на управление „*“на * поясни, че различията се дължат на различните събития,
които са фиксирани във всеки от документите – в извлечението на л. 9 са отразени
датата и часа на обработката (от автоматизираната система на *) на операции по ефективно теглене на суми, а в тази на л. 41 – реалните
дати и час на всяка операция. Казано накратко, максимално информативна е
справката на л. 41 (с
корекцията относно местоположението на един от активираните банкомати).
След споменатото уточняване от страна на Банка * на локацията на банкомата, на който два пъти на девети август и
веднъж на десети август е използвана чуждата дебитна карта беше изменено
отразеното в обвинителния акт място на изпълнение на тези три деяния – от гр.
*в обл.* в *село *. Защитата не е права в мнението си, че подобен подход
накърнява правата на подсъдимия. Очевидно не се касае за хипотеза, която попада
в приложното поле на института по чл. 287 НПК. В конкретния случай съдът може и
без инициатива на прокурора да приеме, че посегателствата са осъществени на посоченото
друго място. Това е така, доколкото в нито един момент от процесуалното
развитие на делото защитата не е обвързвала мястото на използване на дебитната
карта с алиби или твърдение за несъставомерност. Напротив, подсъдимият
признава, а адв. А. във всичките си пледоарии заявява, че защитата приема
локация на използвания на девети и десети август банкомат в село *; прокуратурата пък се позовава на съответствието между
това самопризнание и отразените в информационните масиви на * данни. Иначе
казано, приложеният подход не е процесуална изненада за никоя от страните и не
засяга избрания от тях начин за отстояване на позициите им. Налице е и фундаменталната предпоставка за
извършеното изменение на местоизвършване на трите деяния – мястото на
престъпленията не е елемент от престъпния състав, очертан в нормата на чл. 249 НК.
С идентични съображения се отхвърля и идеята на
защитника на И., че непосочването (в справката на л. 41) на точното място,
където в гр. *се намирал банкоматът на *, лишавало обвинението от необходимата
информационна база.
5. В изпълнение на указанието на ВКС в отменителното
решение, с което делото е върнато за ново разглеждане, настоящият състав на ПАС
организира предоставяне на разискваната по-горе справка на л. 41 на български
език. Със
споменатото писмо-отговор от 23.10.2020 г. бяха съответно преведени и разяснени всички
използвани термини: „проверка на баланс“, „теглене на пари в брой на АТМ“,
„промяна на ПИН“, „успешна трансакция, осчетоводена по сметка на клиента“,
„неуспешна трансакция“.
Действително изписването на съответното населено място-локация на всеки от
използваните банкомати е не на кирилица, а на латинеца (Krichim и Stamboliiski). Правото на защита на
подсъдимия не би могло да бъде злепоставено от това, както счита адв. А.. Вижда се, че наименованията
на двата български града са факсирани с общовалидното им
звучене. Пък и няма съмнение, че
латинските букви, с които това е постигнато, са известни на подсъдимия, който умее да борави с
банкомат, включително за извършване на проверка на наличност и смяна на
ПИН-код; известни са
и на неговия защитник, а и видно от собственоръчното писание на И. на л. 7 ДП, той е
отлично ограмотен. Впрочем подсъдимият и не отрича да е
посетил въпросните населени места (гр. * и гр. *) за извършване на
инкриминираните операции чрез монтирани там банкомати. С други думи, неговата
защита ни най-малко не се затормозява в разисквания аспект. Поради това ПАС не
удовлетвори искането на защитата да назначи "превод" на
горепосочените съществителни собствени имена.
6.
Не е
основателно и последното възражение на адв. А. относно доказаността на
обвинителната теза. Според поддържаната позиция пострадалият бил
дал принципно съгласие за неограничено по време и безлимитно като стойност
теглене на суми чрез инкриминираната дебитна карта. Така че И. е имал съгласието на А. и
за инкриминираните тегления на суми. ПАС счита, че тази идея не се опира на събраните по делото доказателства.
Пострадалият е сигурен, че е дал на подсъдимия, който му бил много
близък, съгласие да ползва при нужда пари от сметката му. Адв. А.
заобикаля обаче другото му твърдение – че е поставил условието да бъде уведомяван преди всяко ползване на дебитната
карта. Иначе казано, неговото изначално (принципно)
съгласие е било модифицирано в посочения аспект. Не може да не се повярва на св. А., доколкото той
и до момента е благоразположен към подсъдимия, а и правдоподобността на
твърденията му следва от факта, че не е предоставил картата си в ръцете на И.,
а я е държал в дома си и му я е давал след одобряване на съответния разход,
както и от факта, че веднага след като не е открил нито картата, нито
подсъдимия на 16-ти август, е поискал проверка от банката на паричната
наличност, а сетне се е и оплакал в полицията – ясно е, че не би направил това,
ако се е бил отказал да контролира оперирането с картата.
**
Въз основа на така установената фактическа обстановка
окръжният съд е приел, че подсъдимият Я.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
от състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Разсъжденията относно правната страна на казуса са споделими и апелативният съд няма какво да добави към развитата аргументация.
Държи само да подчертае, че принципното съгласие на А.
за използване на инкриминирания платежен инструмент от страна на И. не лишава
деветте деяния от съставомерност по посочената норма. Това е така, защото
титулярят е поставил, както по-горе беше посочено, изрично условие за уведомление преди опериране с
картата и съответно – за даване на ад
хок-съгласие. А такова не е поискано, респ. дадено за нито едно от инкриминираните ползвания на картата. Иначе казано, в деветте случая
е игнорирано съществено условие за правомерно ползване на чуждия платежен
инструмент.
В тази светлина следва да се обсъди и покупката на моторен трион
(резачка) срещу 700 лв. от изтеглените 1260 лева. Вярно е, че според съвпадащите твърдения на деец и
жертва двамата били планирали закупуване на подобна вещ,
която да ползват съвместно, с пари от картата. Даденото
изначално съгласие за това не може да замести неполучаването на конкретно съгласие за ползване на платежния
инструмент. Без всякакво съмнение неговият титуляр е бил лишен от възможността да извърши конкретна преценка относно стойността и предмета на сделката, времето на реализиране, оставащата
в картата наличност и др. А и в случая се касае
за изтегляне на всички спестени пари на човека, които са два пъти повече от стойността на
закупения трион. Идеята, че той
би се съгласил да се раздели с цялата наличност по своята сметка, не звучи
правдоподобно, а и е незащитима, доколкото не се базира на нито едно конкретно
доказателство.
Извършените операции с
банковата карта на пострадалия чрез различни АТМ се обединяват в едно продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26 НК. Анализът на материалноправните предпоставки за приложение
на споменатата норма се споделя от настоящата инстанция. Правилно е и
становището на ПОС, че посегателството не осъществява състава на
по-тежко престъпление.
Не се споделя обаче мнението му за явна
незначителност на обществената опасност на продължаваното престъпление,
предопределило оправдаване на И. на основание чл. 9, ал. 2 НК. Това мнение изхожда от близките отношения между пострадалия и подсъдимия
преди и понастоящем, от факта, че подсъдимият е използвал картата на пострадалия с
негово съгласие преди инкриминирания период, от уверението на св. А., че не би сигнализирал полицията, ако е знаел у кого е
картата, от опита да оттегли жалбата си, от възстановяването на изтеглената сума (в пари и вещ), от липсата на претенции към
подсъдимия.
От изброяването е видно, че извън
преценката на първия съд за обществената опасност на деянията са останали съществени обстоятелства. ПОС е игнорирал факта, че в рамките на 6 дни (от
09.08.2018 г. до 15.08.2018 г.), подсъдимият е извършил 9 действия по
използване на чуждия платежен инструмент, като още първия ден е сменил ПИН-кода
на картата, а
изтеглената впоследствие сума е значителна в аспекта на имущественото положение
на пострадалия, който е разчитал за издръжка на пенсията си единствено. Иначе казано, надхвърлени са изискванията за квалификация по чл. 249 НК, в
която норма е визирано формално престъпление (за довършването му не е
необходимо настъпване на престъпни последици), както и изискванията за
квалификация по чл. 26 НК, доколкото извършените отделни ползвания на картата
са много повече от две на брой. В тази връзка ПОС е сгрешил, като е наблегнал
на заличаването на вредните последици (чрез връщане на изтеглените суми и
предаване на закупената резачка). Както беше посочено, престъпленията по чл.
249 НК са такива на просто извършване, т.е. самото им изпълнение разкрива достатъчно
висока обществена опасност. Ако все пак настъпят и имуществени негативи за
титуляря, те са несъставомерни, следователно тяхното премахване няма как да се
отрази на типичната степен на обществена опасност, която е проявена със самия
факт на непозволено ползване на чуждия платежен инструмент.
Сериозно подценена е и личната обществена опасност на подсъдимия.
Вярно е, че И. е на сравнително млада възраст и отглежда сам двете си
малолетни лица, които
при това са в трайно влошено здравословно състояние. През непродължителния си живот обаче той е извършил значителен брой
престъпления, за които не е реабилитиран.
С други думи, дори
многото на брой осъждания не са успели да го освободят от навика му да посяга
на обществените отношения, защитавани от наказателното право.
Вярно е, че той е показал, че може
да създаде и поддържа емоционално стабилна връзка с друг човек, т.е. за
известен период от време е имал социално приемливо поведение. Чрез извършеното
престъпление обаче е компрометирал създаденото приятелство, като всъщност е
злоупотребил с доверието на св. А..
Вярно е също, че в последна сметка е
възвърнал положението от преди престъплението, но придавайки решаващо значение
на този факт, ПОС не се е съобразил с принципното положение, че и степента на
обществената опасност на дееца преимуществено се преценява към престъпния
момент. Действително тя може да намалее с течение на времето, дори да
избледнее. Възстановяването на несъставомерните негативи на пострадалия обаче
не свидетелства за подобно благоприятно за дееца изменение, доколкото е
предприето едва след като е станало ясно, че започналото по сигнал на А.
разследване не може да се прекрати чрез оттегляне на жалбата.
Ето защо
въззивният съд прие, че протестът е основателен и призна подсъдимия Я.Р.И. за виновен по повдигнатото му
обвинение.
***
При определяне на наказанието ПАС отчете
действителната степен на обществена опасност на деянието и дееца, разкрити посредством
установените по делото индивуализиращи обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства бяха взети предвид направените от подсъдимия самопризнания, които доста улесниха разкриването
на обективната истина, изразеното
от него съжаление за извършеното, тежкото му семейно
положение и полаганите
грижи за болните му две малолетни деца, връщането на банковата карта и
възстановяване на изтеглените суми на пострадалия (в пари и вещи), както и заявеното от последния
опрощение. Предишните осъждания на И. бяха съобразени като
отегчаващо обстоятелство. Друго обстоятелство от втората категория – това са
настъпилите несъставомерни вредни последици (изтегляне на спестените пари на
пострадалия). Отделно обстоятелство с отегчаващ потенциал е фактът на
реализиране на усложнена престъпна дейност – девет деяния, обединени в
престъпно единство. Вижда се, че смекчаващите
обстоятелства са многобройни и съществени, а силата на отегчаващите
е доста по-слаба. Ето защо и най-лекото предвидено наказание (две години
лишаване от свобода) е несъразмерно тежко. Поради това и на основание чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК беше определено наказание от визирания вид под споменатия
предел. Преценявайки съвкупното смекчаващо-отегчаващо действие на
индивидуализиращите обстоятелства, ПАС счете, че е справедливо деецът да понесе
наказание шест месеца лишаване от
свобода. Именно това
наказание изпълнява изискването по чл. 35, ал. 3 НК, доколкото се явява
съответно на тежестта на продължаваното престъпление, а съответствието и с
наказателноправно релевантните характеристики на личността на дееца прави
постижими целите по чл. 36 НК. Така че не е необходимо налагане
и на кумулативното наказание (глоба), пък и изтърпяване на имуществено
наказание би злепоставило алиментните задължения на И. по обгрижване на децата
му. Поради това беше приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК.
Налице са основанията по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС за определяне на „общ“
първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание шест месеца лишаване от свобода.
Правилно окръжният съд се е разпоредил с
приложените по делото веществени доказателства.
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Я.И. беше осъден
да заплати направените по делото разноски от 105.00 лв. за възнаграждение на
вещо лице, от които 85,00 лв. по сметка на ОД на МВР – *и 20 лв. – по сметка на
Окръжен съд – Пловдив. Пред настоящата инстанция не бяха направени разноски, които да се възложат
за заплащане от подсъдимия.
С оглед
на изложеното Пловдивският апелативен съд постанови присъдата си, с която отмени
първоинстанционната присъда в оправдателната ѝ
част и в частта относно разноските и я потвърди в останалата ѝ част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: