Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
На двадесет и седми
юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: Н. ПЕТКОВ
ПЕТЪР МИТЕВ
СЕКРЕТАР:
Г. ИВАНОВА
ПРОКУРОР:
Д.КАЙРЯКОВ
Като разгледа
докладваното от съдия Марин Атанасов ВНАД № 587 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивна проверка е решение № 739
от 17.04.2019г. по НАХД № 1234 по описа за 2019 г на РС Варна,
тридесет и осми наказателен състав.
Обжалваният съдебен
акт е осъдителен за обвиняемия М.Г.К., като той е признат за виновен в това, че на 05.01.2017
г., в гр. Варна, по хулигански подбуди причинил на Д.С. Р. лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по гърба
на носа, травматичен оток и кръвонасядане по гърба на
носа, счупване на носни кости без разместване на фрагментите, контузия на
гръдния кош в областта на левия голям гръден мускул, контузия на пояса, които
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл.130 ал.1 от НК.
На
основание чл. 78а
ал.1 от НК
М.Г.К. е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на в
размер на 2000 /две хиляди/ лв.
Съдът на основание
чл.189,ал.3 от НПК е осъдил обвиняемия М.Г.К.,
да заплати направените по делото разноски в размер на 234,60 лв., представляваща разноски по делото.
С решението съдът се е произнесъл по отношение
на веществените доказателства.
Недоволен от решението е останал обвиняемият,
който е депозирал жалба чрез защитника си- адв. С. З.,
с която се прави намаляване на наложеното наказание. Доводите които са
изтъкнати за това искане могат да бъдат систематизирани по следните
съображения:
- в случая се касае за лека телесна повреда,
причинена както на пострадало лице при
условията на взаимност , тъй като на обвиняемият е причинена такава телесна
повреда – увреждане на роговица та с предписано лечение за 15-20 дни;
- Конфликтът не е
възникнал на обществено място, нито в присъствие на много граждани, а във входа
(терена) на частна жилищна кооперация в гр. Варна на ул. "Авксентий Велешки", където
живее обвиняемият , заедно със семейството си;
- пострадалия Р. е непознато за обвиняемия лице
и конфликта е предизвикан от него , тъй като е бил нападнат вербално от него с
думи и напръскан със спрей.
- деянието е осъществено при самозащита,
след нападението на св. Р. .
-
обвиняемият е дал съгласие делото да се разгледа по реда на чл. 375 от НПК, във
вр. с чл. 78а от НК, счита, че наложеният размер на
глобата от 2 000 лв. е прекомерно завишен, поради това, че са направени пълни самопризнания, изразил е критично отношение за извършеното, и има чисто съдебно минало. Навежда се и
довода, че се касае за първо провинение. Въпреки това наказанието не е определено по реда на чл. 55, ал. 2 от НК, т. е. да бъде определено под най-ниския предел на предвиденото наказание при наличието на изключителни
и многобройни смекчаващи обстоятелства (Иска се определяне на наказание в
размер на 500 лв., с оглед наличните по делото
писмени доказателства - мед.
удостоверения, рецепти за лечение, и посочените по горе смекчаващи вината
обстоятелства.
В срока по
чл.320,ал.3 НПК са постъпили допълнителни изложения- мотиви, в които се
преповтаря виждането за определяне на наказанието по реда на чл.55,ал.2 НК.
Въззивният прокурор счита, че
решението е законосъобразно, добре мотивирано, а наложеното наказание
справедливо, поради което предлага същото да бъде потвърдено. Аргументира и
виждане , че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
водят до намаляване на определеното наказание.
В съдебно
заседание защитникът
на подсъдимия поддържа жалбата по наведените в нея основания, и моли същата да
бъде уважена. Преповтаря доводите изложени по горе /от жалбата/ като изрично
посочва, че авторството се признава от обвиняемия и се иска само намаляване на
наложеното наказание.
Обвиняемият, редовно
призован се явява и в последната си дума изявява желание да му се намали
наказанието.
Настоящият състав на
окръжния съд намира въззивната жалба за неоснователна
по следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство
е било образувано по внесено предложение във РС Варна за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на М.Г.К. за извършено престъпление по чл.131
ал.1 т.12 пр.1 вр. чл.130 ал.1 от НК.
Съдът е провел
съдебно следствие и е проверил събраните в досъдебното производство
доказателства. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват
следните релевантни факти:
Пострадалият Д.С. Р.
страда от онкологично заболяване, във връзка с което бил претърпял 8 оперативни
интервенции. Същият живеел в гр. Варна на адрес ул. „Васил Априлов"
9, ет.2, ап.4, заедно със съпругата си - свидетелката Росица Р.а. Те
притежавали паркомясто в подземен гараж на жилищна
сграда, намираща се на адрес гр. Варна, ул. „Авксентий
Велешки" № 16. На 05.01.2017 г., Р. трябвало да
отиде с автомобила си в болница за преглед.
Обвиняемият М.Г.К.
управлявал лек автомобил марка „Пежо" модел „607" с регистрационен
номер В3554ВМ. Той живеел със семейството в гр. Варна, в жилищната сграда,
намираща се посочения по горе адрес. В 14 часа на същия ден, той и съпругата му
трябвало да заведат на преглед детето си, което било бебе при личния му лекар,
чийто кабинет се намирал на около 200 м. от домът им. За целта, на упомената
дата, обвиняемият се прибрал с автомобила си в дома си, за да вземе детето и
съпругата си, като паркирал автомобила в прохода на жилищната сграда, водещ към
гаражите, като по този начин възпрепятствал излизането на който и да е
автомобил. Заедно със съпругата си завели детето си при личния му лекар, като
автомобила останал в прохода. По същото време, пострадалият Р., заедно
съпругата си, отишъл до ул. „Авксентий Велешки" № 16, за да вземат автомобила си, но не могли
да го ползват, тъй като автомобилът на обвиняемия все пречел на излизането. Междувременно
приключил с ангажиментите си се прибрал се в дома си, след което слязъл при
автомобила. Тъй като на Р.и, се наложило да чакат около половин час, преди
обвиняемият да се появи, те разпитвали намиращи се в близост хора на кого е
автомобила, за да се опитат да се свържат с него да го измести, но безуспешно,
поради което св. Р.а сигнализирала на телефон 112 за проблема си . Около
14.40ч. пострадалият и обвиняемия, се срещнали. Свидетелката Р.а го попитала
защо е паркирал така, че да пречи на останалите автомобили в подземния гараж.
Обвиняемият от своя страна, поискал личните карти на Р.и и ги попитал къде
живеят. Тогава Р. го попитал „Кой си ти и с какво право ни искаш личните
документи". След това, Р.а застанала между тях, за да предпази съпруга си,
тъй като поведението на обвиняемия излъчвало агресия, като казала на
обвиняемия, че в себе си има спрей за самозащита и ще го напръска. Тогава
обвиняемият отговорил, че ако тя извади спрей, той ще извади пистолет и ще я
застреля. След това, обвиняемият ударил с юмрук в лицето пострадалия Р. и той
паднал на земята. Разправията от иницидента привлякло
вниманието на свидетелите Б.К. и Н. Ц., като последният стопанисвал обущарско
ателие в близост до случващото се. Свидетелката Колева се притекла на помощ на Р.и.
Свидетелят Ц. отишъл на мястото и възприел как в този момент обвиняемият взема
голям камък от земята и държейки го се насочва към падналия на земята Р.. В
този момент Р.а извадила лютивия спрей от чантата си и напръскала обвиняемия в
лицето. В резултат на това обвиняемият пуснал камъка, а Р. успял да се изправи.
От въздействието на спрея обвиняемият прекратил агресията си и си тръгнал.
Малко след това, пристигнали и полицейски служители, които отвели свидетелите Р.и
в спешен медицински център.
От заключението на
изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза е видно, че на
05.01.2017год., св. Д.С. Р. е получил следните травматични увреждания: разкъсно контузна рана по гърба
на носа, травматичен оток и кръвонасядане по гърба на
носа, счупване на носни кости без разместване на фрагменти, контузия на гръдния
кош в областта на левия голям гръден мускул, контузия на пояса.
Установените
травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети и биха
могли да бъдат получени при удари с юмруци в областта на лицето, гръдния кош,
падане и удар на пояса в подлежащата повърхност, и биха могли да бъдат получени
по начин посочен в показанията на св. Р.. В заключението е посочено, че непосредствено
след получените травми св. Дончо Р. е възприемал околната действителност, от
което следва, че не е изпадал в безсъзнателно състояние, и не е било налице разстройство на здравето
временно опасно за живота в този смисъл. В своята съвкупност описаните
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота, отзвучават за период от около 20-25 дни.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-психиатрична експертиза е видно, че освидетелстваният М. Г.К. ЕГН **********
не страда от психично разстройство. Не са налице анамнестични
и клинични белези за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Към
момента на извършване на деянието на 05.01.2017 год. той не е бил в състояние
на „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието „ и не страда от
умствено недоразвитие и е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същото се отнася и за
настоящия момент. Физическото и психичното състояние на освидетелствания му позволява да възприема правилно фактите,
имащи значение за наказателното производство, да дава достоверни обяснения по
тях. Към момента на извършване на деянието на 05.01.2017 год. той не е бил в
състояние на физиологичен афект с всички характерни за това симптоми и фази.
Горната фактическа обстановка ВРС и настоящия състав на
съда приема за установена въз основа на преценка на всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Същите са
изрично упоменати и от ВРС: частичните обяснения на обвиняемия К.; св. Дончо Р., Росица
Р.а, Б.К. и Н. Ц.,; от заключенията на
СМЕ и СПЕ, а също и от писмените и веществени доказателства, приобщени
по надлежния процесуален ред.
Правилна е оценката на експертните заключения
на назначените експертизи, тъй като същите са пълни, ясни, обективни и
компетентно дадени и законосъобразно
съдът ги е кредитирал.
Законосъобразно ВРС е оценил като конкретни, подробни,
логични, вътрешно и взаимно непротиворечиви, показанията на св. Дончо Р.,
Росица Р.а, Б.К. и Н. Ц., които ВРС е
кредитирал изцяло, намирайки ги за достоверни, макар и да не изложил мотиви за
това. Този извод обаче се налага от тяхната цялост и изведените правни
съображения.
При така установената
фактическа обстановка въззивният съд споделя мотивите
на първата инстанция относно материалната квалификация на деянието на
обвиняемия.
Същия е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по по
чл. 131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 от НК.
ВРС е изложил убедителни и обосновани
съображения, за анализа на
доказателствата полагайки необходимата грижа да посочи защо и кои доказателства
кредитира, като при формирането на волята му, не са налице пороци и превратно
тълкуване на доказателствата по делото. Изрично е посочено, че
деянието от обективна страна е извършено извършено
чрез действия, с които е засягната физическата
неприкосновеност на пострадалия Р.. От юридичска
страна съдът законосъобразно е преценил, че
нанесената на пострадалия телесна повреда е лека по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК, т.е извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК, в своята разновидност -
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. ВРС е обосновал и причинната връзка между
настъпилия резултат и действията на обвиняемия.
Правилно е определена и субективна страна на
деянието, като е прието, че същото е извършено с пряк умисъл.
Не е убегнало от вниманието на съда да обоснове и квалифициращия
признак- „хулигански подбуди” за извършване на престъплението. ВРС ги е мотивирал
с обективните действия на обвиняемото лице които се свеждат до предприета
физическа саморазправа, която е в разрез на общоприетите правила за нормално
човешко общуване. Правилно предприетото насилие е оценено като демонстриране
явното неуважение на обвиняемия към обществото и конкретно - към установените
социални норми за поведение, които е игнорирал без видима и реално съществуваща
причина. Тази преценка на проявената безпричинната агресия е възмутила
намиращите се в близост свидетели и те са предприели действия по нейното
прекратяване. Правилна подобна оценка ВРС е дал и на вербалните заплахи
изречени от обвиняемия които са елемент на друго престъпление , но за които
няма предявено обвинение. Не на последно място ВРС е изключил наличието на
личен мотив в действията на обвиняемия,
с което е подкрепена и посочената правна квалификация.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че първоинстанционния
съд при определянето на наказанието се е
съобразил със закона; със степента на обществена опасност на деянието и личността
на дееца.
Правилно
е приложен материалния закон с приложението на чл.78а от НК за освобождаване от
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание -
„ГЛОБА”. Деянието е извършено умишлено и
за него е предвидено наказание „лишаване от свобода” по-малко от три
години. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава Осма от НК,
а от деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди. При индивидуализацията на наказанието „глоба”
законосъобразно ВРС е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство добрите
характеристични данни на обвиняемия въз основа на чистото му съдебно минало.
Същевременно механизма, интензитета и тежестта на деянието като акт на
проявление е оценен като отегчаваща вината обстоятелство Не е изрично посочено, но очевидно е взето предвид и
имущественото състояние на дееца, тъй като в резултат на всички изброено
наказанието е отмерено под средния размер ,макар и ориентирано към него, а
именно – в размер на 2000лева. Наказанието е правилно определено макар и да не
е посочена съпоставка между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Законосъобразно ВРС е намерил, че определеното по горе наказание е достатъчно за да се въздейства предупредително,
превъзпитателно и възпиращо както на дееца, така и на останалите членове на
обществото.
По отношение на жалбата
Както бе посочено, на
практика се развиват възражения в две плоскости: - извършване на деянието в
състояние на неизбежна отбрана или афект, на което не се поставя акцент и явна
несправедливост на наложеното наказание, при налични предпоставки за
приложението на чл.55,ал.2 от НК.
Възраженията са неоснователни.
Всички гласни
доказателства категорично сочат, че обвиняемия не е бил в състояние на
неизбежна отбрана или мнима такава. Последното се подкрепя и от
освидетелстването на К.. Отсъства
изискуемото по закон противоправно реално и
непосредствено нападение от страна на пострадалия спрямо обвиняемия. В развилия
се инцидент св. Р.и са ограничили действията си до отправяне на критики за
поведението на обвиняемия. Неговият физически интигритет
не е бил заплашван реално. На следващо
място не е налице и деяние извършено и в състояние на т.нар. физиологичен
афект, тъй като той е изключен чрез съдебно – психиатричната експертиза, а от
правна страна и от наличието от страна на пострадалия на насилие, тежка обида
или клевета или друго противоправно действие, от
което да са настъпили или да биха могли да настъпят тежки последствия за
обвиняемия. Напръскването със спрей от страна на св. Р.а е резултат от
активните действия на обвиняемия насочени към съпруга и именно тя е била в
състояние на неизбежна отбрата по смисъла на чл.12 НК. По тази причина действията на Р.и не могат да бъдат оценени нито като
правно основание да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление,
макар и то да има същия правен ефект.
По отношение
справедливостта на наказанието, съдът както бе посочено и по горе, я намери за
съответна на дееца и деянието. Правилното извеждане на отегчаващите вината
обстоятелства, което ВРС е пропуснал да стори не е в интерес на обвиняемия. В
случая не е отчетено, че деянието е било насочено към възрастова група, която изисква
особена закрила извън законодателното разрешение на този въпрос. Отсъствието на протест в тази насока освобождава настоящия
състав на съда да коментира в подробности правилността на това решение на ВРС. Но искането на намаляването на наложената глоба
на това основание би тангентирало със липса на
наказуемост ,което е неприемливо с оглед целите на чл.36 от НК.
По отношение на
приложението на чл.55,ал.2 от НК, настоящия състав намери същото за несъответно
на материалния закон. Систематическото място на посоченото норма , я отрежда
същата да бъде приложена във всички случаи когато се определя наказание
посочено в особената част на НК, при нужните предпоставки за това. Тя е относима единствено и само за наказателната отговорност на
дееца. Чл. 78а от НК е изключение от общото правило и той е приложим както ясно
е посочено в заглавието на раздел ІV, глава Осма „Освобождаване от наказателна
отговорност” с налагане на „административно наказание” т.е в случая деецът се
счита за неосъждан. По тази причина едновременното приложение на чл.78а от НК и
чл.55 от НК е недопустимо и в противоречие с приложението на материалния закон.
Навежданите доводи от страна на защитата за налични, но не взети под внимание
смекчаващи вината обстоятелства са взети предвид от самия законодател при
въвеждането на разглеждание правен инструмент.
При служебната
проверка не се установиха процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват отмяна
на съдебния акт.
По изложените
съображения първоинстанционната присъда следва да се потвърди
изцяло, поради което на основание чл.338 от НПК настоящият състав на окръжния
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 739
от 17.04.2019г. по НАХД № 1234 по описа за 2019 г на РС Варна,
тридесет и осми наказателен състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.