Р Е
Ш Е Н И Е №27
гр.Средец, 23.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец, II наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При секретаря Маринка Маринчева, като
разгледа докладваното от съдията Артинян нахд № 56/2020г. по описана Районен съд -
Средец, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Вкусотийки“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр……………..,
представлявано от управителя К.Я.Г., против Наказателно постановление № 02-0002935
от 20.03.2020г., издадено от П В Т –
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, с което на основание
чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушаване на чл.63, ал.2 от КТ.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и
необосновано. Релевира се, че липсвали задължителни реквизити, които
наказателното постановление трябвало да съдържа, съобразно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно – не било описано нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Жалбоподателят
счита, че административнонаказващият орган не е изследвал обстоятелството дали
въобще лицето Я Х С в
момента на проверката е полагала труд като „честач/хигиенист“, като не
отговаряло на действителното фактическо положение, отразено в наказателното
постановление и прието за установено от административнонаказващия орган, че в
момента на проверката лицето почиствало в обекта. Твърди, че присъствието на Я Х С в обекта
било единствено проява от нейна страна на желанието ѝ да се запознае с
характера на работата, локацията и предлаганите условия на труд, докато изчака
връчване на копие от уведомлението по чл.62 от НАП. Предвид това счита, че
неправилно е ангажирана отговорността на дружеството. Излага съображения, че са
налице и предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като в настоящият случай можело
да се квалифицира установеното нарушение
като „маловажен случай“. Отделно от това намира, че наложеното наказание в размер на 1500 лева представлявало огромна
финансова тежест, неравносилна на представената фактическа обстановка в
наказателното постановление и липсата на безспорни доказателства за извършено
нарушение от „Вкусотийки“ ЕООД. Отправя се искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и се претендират разноски.
В
хода на проведеното открито съдебното заседание представител на
жалбоподателя не се явява, но се представлява от адв.И. К , която поддържа
жалбата и отправя искане за отмяна на оспорваното наказателно постановление.
Административно наказващият орган
в хода на съдебното заседание се представлява от ст.юрисконсулт В И – Н ,
която оспорва жалбата като неоснователна. Релевира съображения, че в настоящото
производство е безспорно установено, че нарушението, за което е издадено
наказателното постановление, е извършено от страна на работодателя „Вкусотийки“
ЕООД.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и
служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.02.2020г. в 10.20 часа
свидетелите актосъставителят В.А.В., на длъжност старши инспектор в „Инспекция
по труда“ – гр.Бургас и М.Р.Т., на длъжност помощник инспектор в „Инспекция по
труда“ – гр.Бургас посетили училищен стол на училище „Кирил и Методий“ –
гр.Средец, с цел извършване на проверка за спазване на трудовото
законодателство. Влезли в кухненския блок на стола, където няколко човека
работели, произвеждайки закуски и им обявили, че са от „Инспекция по труда“ и
че ще извършат проверка, като поискали управител или ръководител на обекта да
дойде при тях. Предвид това дошла г-жа С
, която се представила за управител на стопанисващия училищния стол работодател
„Вкусотийки“ ЕООД, като свидетелите отправили искане в осигурен от тях списък
всички работещи лица в обекта лица да се запишат, като посочат трите си имена,
ЕГН, длъжност, работно време, трудово възнаграждение и да се подпишат. Предвид това хората в
обекта започнали да се записват, била връчена призовка на г-жа С по чл.45, ал.1 от АПК, с която се изисквали
списък от документи, които да се представят в „Инспекцията по труда“ –
гр.Бургас, след което инспекторите напуснали обекта. Те обаче отишли на
проверка на друго място, където директорът на проверяваното предприятие им
казал, че неговата съпруга е управител на „Вкусотийки“ ЕООД – дружеството,
стопанисващо училищният стол на училище „Кирил и Методий“, като тя била лице различно от г-жа С ,
представила се за управител и получила призовката. Това била причината
свидетелите отново да отидат в училищния стол в 12.00 часа, като тогава в
обекта била управителят К.Г.. Те констатирали, че същите хора работели и
връчили на г-жа Г. справки по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, които тя раздала на работещите
и те трябвало лично да ги попълнят. Била връчена повторно призовка на г-жа Г.,
като в присъствието на управителя г-жа Г., всички работещи си попълнили
справките. Един от работниците в обекта била г-жа Я Х С , на длъжност „чистач/хигиенист“. Същата посочила,
че работи от деня преди проверката – 10.02.2020г. в обекта, посочила трудовото
си възнаграждение, работното си време, време за почивка и точно дата и час на
попълване на справката. При представянето на 18.02.2020г. на документите в
„Инспекция по труда“, станало ясно, че г-жа С има сключен трудов договор с дружеството
жалбоподател от дата 10.02.2020г., т.е. един ден преди посещението на
инспекторите на обекта. Видно от справката, с която трудовият договор е регистриран
в ТД на НАП, същата е
с дата 11.02.2020г. в 17.37 часа.
Въз основа на така установеното
от инспекторите, извършили проверката в училищния стол, бил съставен АУАН №
0002935/18.02.2020г. в присъствието на управителя на „Вкусотийки“ ЕООД – К.Я.Г.,
за това, че дружеството работодател допуска до работа Я Х С на
длъжност „чистач/хигиенист“ в обект училищен стол в СОУ „Св.св.Кирил и Методий“
– гр.Средец, преди да ѝ бъде предоставено копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Предвид констатираното в АУАН било
издадено Наказателно постановление № 02-0002935 от 20.03.20200г. от П В Т –
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, с което на основание
чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушаване на чл.63, ал.2 от КТ
на дружеството жалбоподател.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: свидетелските
показания на актосъставителя В.А.В., на длъжност старши инспектор в „Инспекция
по труда“ – гр.Бургас и М.Р.Т., на длъжност помощник инспектор в „Инспекция по
труда“ – гр.Бургас, АУАН № 0002935/18.02.2020г., Наказателно постановление №
02-0002935 от 20.03.20200г., Призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, Списък
на работещите във „Вкусотийки“ ЕООД, училищен стол в гр.Средец, СОУ
„Св.св.Кирил и Методий“, Справка на основание чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ,
Трудов договор № 019/10.02.2020г., сключен между „Вкусотийки“ ЕООД и Я Х С ,
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 02388203011973/11.02.2020г.,
генерирана в 17:37:07 часа, от работодател „Вкусотийки“ ЕООД за трудовия
договор на Я Х С , Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа,
Протокол № ПР2005104 за извършена проверка от 18.02.2020г.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен
срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно
постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната,
териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган
следва от така представената Заповед № З-0058/11.02.2014г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Р М . При съставянето на АУАН и при издаването
на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита
на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок
от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на
атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, предвидени
в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани
в чл. 34 от ЗАНН.
Доводите на жалбоподателя за липса на задължителни
реквизити, които наказателното постановление следва да съдържа съгласно чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е описано нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, са изцяло
неоснователни. Видно от съдържанието на оспорвания акт в него изрично е
посочено, че дружеството работодател е допуснало до работа г-жа С , чиято
длъжност е „чистач/хигиенист“, преди да ѝ бъде предоставено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, като е посочено
също, че лицето е установено да полага труд в обекта /училищния стол/ на дата
11.02.2020г. Посочено е и как е установено нарушението от старши инспектор В.А.В.
на дата 18.02.2020г. въз основа извършена проверка на следните документи:
трудов договор и справка от ТД на НАП. От така описаното в наказателното
постановление е ясно посочена фактическата обстановка, релевантна за
съставомерността на процесното нарушение, изложени са и установените данни, въз
основа на които се е стигнало до извод за нарушение на трудовото
законодателство, както и доказателствата подкрепящи така направения правен
извод на административнонаказващия орган.
При преценката на събраните по делото доказателства
става ясно, че фактите по конкретното дело са подведени под диспозицията на
правилната материална норма и нарушението, в случай, че бъде доказано такова, е
санкционирано със законосъобразно по вид и размер наказание.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно нормата на чл.62, ал.3 от КТ в тридневен
срок от сключването на трудовия договор, работодателят е длъжен да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП. Съответно в
чл.63, ал.1 от КТ е предвидено, че работодателят е длъжен да представи на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, като в ал.2 на чл.63 от КТ е вменено, че
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да
му предостави документите по ал.1.
От данните по делото се установява, че на 10.02.2020г.
е сключен трудов договор между работодателя „Вкусотийки“ ЕООД и работника Я Х С на
длъжност „чистач/хигиенист“. При извършената проверка в училищния стол на СОУ
„Св.св. Кирил и Методий“ – гр.Средец е установено от инспекторите в Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Бургас, че С е
полагал труд в обекта, стопанисван от дружеството жалбоподател, като същата се
е записала в Списък на работещите във „Вкусотийки“ ЕООД при проверката на 11.02.2020г.
в 10.20 часа, като е посочил длъжността, трудовото си възнаграждение, работно
време и е положил подпис, удостоверяващ направеното волеизявление. Съответно при
повторното посещение на обекта в същия ден на обяд, работникът е попълнил и
справка в 12.10 часа, в която отново е посочила, че работи във въпросното
дружеството като чистач, работното си време почивките, трудовото си
възнаграждение, както и че работи при работодателя считано от 10.02.2020г. Така
установеното в писмените доказателства кореспондира със свидетелските показания
на инспекторите, от които става ясно, че и при двете посещения на проверявания
обект са установили лицето Стоянова в обекта, тя е полагало труд там, като е
била облечена в работни дрехи, които отговарят на лице, работещо в кухня. Видно
от приобщената в доказателствената съвкупност Справка изх.№ 02388203011973 на
НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, същата е генерирана
на 11.02.2020г. в 17,37 часа, т.е. след извършване на проверката, в която е установено,
че работникът полага труд при жалбоподателя.
С оглед гореизложените доводи става ясно, че е нарушена
забраната на чл.63, ал.2 от КТ работодателя да не допуска до работа работник,
преди да му предостави документите по чл.62, ал.1 от КТ –в случая копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Безспорно се
установи, че работникът е бил допуснат да полага труд в проверявания обект,
стопанисван от работодателя „Вкусотийки“ ЕООД преди да му бъде връчено заверено
уведомление за сключен трудов договор от НАП, доколкото същият е регистриран в
края на работния ден на 11.02.2020г. в 17.37 часа – т.е. след извършване на
проверката от инспекторите сутринта на 11.02.2020г. Ето защо не е изпълнено от
работодателя задължението да връчи на работника документа по чл.62, ал.1 от КТ - копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено от ТД на НАП, преди постъпването му на работа, с което е осъществен
съставът на административното нарушение по чл.414, ал.3 от КТ.
Нормата на чл.414, ал.3 от КТ предвижда за конкретното
нарушение „имуществена санкция“ в размер от 1500 до 15 000 лева. За процесното
деяние е наложено минимално предвиденото в закона наказание от 1500 лева,
поради което и няма как да бъде допълнително намалено от съда. В тази връзка
изложените доводи, че наложената имуществена санкция представлява огромна
финансова тежест предвид това, че наказателното постановление е издадено и
връчено в условията на световна пандемия, няма как да бъдат релевантни при
преценката за определяне на нейния размер. Същата е в минималния размер,
предвиден в закона, като е наложена за констатирано нарушение от компетентните
органи, въз основа на което е съставен законосъобразен административен акт.
По отношение търсеното прилагане на института на чл.
28 б. "а" ЗАНН, то следва да се посочи, че понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този,
при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
По отношение наличието на маловажен случай, настоящият
състав намира, че не са налице предпоставки за прилагане на този правен
институт, тъй като не е налице по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Отделно от това по отношение на процесното административно нарушение е
неприложимо правилото на чл.28 от ЗАНН. Нормата на чл.415в, ал.2 от КТ
регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и
2 от КТ, а тази регламентация в специалния закон изключва приложението на
общата норма на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
В този смисъл опитите на нарушителя да разколебаят
убедителността на главното доказване, проведено от страна на наказващия орган,
при съдебното следствие, останаха неуспешни.
С оглед гореизложените съображения, настоящия състав счита, че
оспореното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, като
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, предвид което
следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора и своевременното направено
искане за присъждане на разноски, на административнонаказващия орган се дължат
разноски за извършеното процесуално представителство от юрисконсулт В И - Н ,
като съдът определя съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
02-0002935 от 20.03.2020г., издадено от П В Т –
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, с което на основание
чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено на „Вкусотийки“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр………….., представлявано от
управителя К.Я.Г., административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500 лева за нарушаване на чл.63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Вкусотийки“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр………………, представлявано от управителя К.Я.Г.,
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща сторените
пред районния съд разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи
на жалбоподателя и административно наказващия орган.
Районен съдия:___________