№ 331
гр. София , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000504064 по описа за 2020 година
Софийският апелативен съд, Гражданско отделение, VII въззивен гр.състав в съдебно
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА
ДИМИТЪР МИРЧЕВ
при участието на секретаря Ирена Милкова като разгледа докладваното от съдия Първанова
в.гр.д.№ 4064 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение №5028/17.08.2020г, постановено по гр.д.№ 13710/2017г по описа на
СГС, ГК, I ГО, са отхвърлени предявените от Е. И. Д. с ЕГН **********, представлявана от
адв.С.Ч. от САК, срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, за изплащане на застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 200 000 лева, за неимуществени вреди, настъпили в следствие смъртта
на И. Х. Д., при ПТП от 09.04.2016г., както и предявеният иск с правно основание чл. 86 от
ЗЗД за законната лихва върху претендираната сума на застрахователното обезщетение,
считано от 09.04.2016г. до деня на окончателното плащане. Осъдена е Е. И. Д. да заплати на
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК - сумата
от 900 лева за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението е обжалвано от Е. И. Д., представлявана от адв.С.Ч. от САК, с доводи, че
недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон и необосновано. Възразява срещу приетото от съда, че не е налице противоправно
1
поведение на водача на автомобила, а пътният инцидент е резултат от поведението на
пострадалия. Позовава се на заключението на съдебно-автотехническата експертиза,
изготвено от инж.Ж.Е., от което е установено, че вина за настъпване на ПТП има водача,
който не е реагирал своевременно и е предприел със закъснение аварийно спиране и
заобикаляне с навлизане в насрещната лента за движение, но в момент, в който ударът е
бил непредотвратим, въпреки, че е виждал опасността в един много по-ранен момент, а
именно над 250м преди мястото на удара. Сочи, че неправилно съдът е кредитирал изцяло
допълнителната автотехническа експертиза, без да обсъди първоначалната и основна, която
не е била оспорена от страните. В нея е посочено, че пострадалият Д. се е намирал в самия
десен край на платното за движение, на границата му с банкета, поради което изводите на
съда за нарушение на чл.18, ал.1 от ЗДв П и чл.80, т.2 са изцяло необосновани.
Велосипедистът е започнал навлизане в лентата за движение на автомобила в момент, в
който разстоянието между тях е било 36.02м, при опасна зона за спиране на автомобила
28.25м. , поради което при своевременна реакция от страна на водача Ч. и предприемане на
спиране, без да нализа в лентата за насрещно движение, е имал техническа възможност да
предотврати произшествието. Вещото лице е пояснило, че водачът на автомобила е възприел
навлизането на велосипедиста в лентата му за движение и вместо да спре и намали
скоростта, той е предприел действия по отклоняване на автомобила, навлизане в лентата за
насрещно движение, които са били технически неправилни. Предприел е аварийно спиране
едва на 24.71м преди мястото на удара, т.е. вече навлязъл в опасната си зона. Поради това
счита, че въпросът за местоположението на платното за движение към момента на навлизане
на автомобила в насрещната лента е изцяло правно неосносим, тъй като е ирелевантен
въпросът за опасната зона и за предотвратимостта на удара към този момент, въз основа на
който съдът е изградил изводите си, а оттам и за липса на противоправно негово поведение.
В основната АТЕ изрично е посочено, че видимостта на водача на автомобила напред към
пътното платно е 250-300м, същият е възприел своевременно и извън опасната му зона
велосипедиста и не е изпълнил задълженията съгл. чл.20, ал.2 ЗдВП-да намали скоростта и
да спре при необходимост и възникнала опасност на движението, а не да заобикаля,
навлизайки в насрещната пътна лента. Сочи, че съдът не е следвало да разглежда
нарушенията на чл.35 , ал.2 ЗДвП и чл.18 от ЗДвП, тъй като не са били наведени като
възражения в отговора на исковата молба, а евентуално ги оспорва като недоказани.
Предприемайки заобикаляне и изпреварване на велосипедиста, водачът е следвало да се
съобрази с местоположението на велосипеда и да избере скорост и предприемане на
действия. Поддържа, че съгласно задължителната практика ТР №106/31.10.1983г по н.д.№
90/1982г ОСНК на ВС спасителната маневра е неправомерна, когато водачът е нарушил
правилата за движение и виновно се е поставил в положение да я извърши. Следвало е да не
напуска своята пътна лента, а да намали скоростта и предприеме аварийно спиране, като
предприетото от него завиване на ляво е надхвърляло дължимото в конкретната ситуация
поведение.
Възразява и срещу приетото от съда, че не са доказани близките отношения между
ищцата и пострадалия, поради противоречие на показания на сестрите на ищцата, с които тя
е била в лоши отношения, както и не са отчетени показанията на другите свидетели- Г. Г., И.
Д., Д. Д. и Г. Д..
Претендира да се отмени решението и да се уважи исковата претенция.
Ответникът–ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, представлявано от юрисконсулт
А. П., е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че са правилни изводите на
съда, че застрахованият в дружеството водач няма противоправно поведение, че е
извършвал разрешена маневра –изпреварване, а пострадалият водач на велосипед е навлязъл
в пътното плато, като не е било установено първоначалното му положение. От навлизане на
2
велосипедиста в насрещното пътното платно следва да се отчита, че е възникнало
задължение на водача на автомобила да спре, а не от възприемането му като участник в
движението. Поддържа, че е правилно прието от съда, че не са доказани претърпените
неимуществени вреди, тъй като ангажираните гласни доказателства са противоречиви.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата по делото- Е. И. Д. е посочила в исковата молба, че при ПТП, настъпило на
9.04.2016г, реализирано от застрахован при ответното дружество водач по полица „ГО”, е
причинена смъртта на И. Х. Д., неин баща. ПТП е настъпило в с. ***ен, обл. Пловдивска,
върху прав пътен участък от пътя, свързващ гр. Карлово и гр. Пловдив, когато товарен
автомобил „Ивеко“, модел „70 Ц 15“ с рег. № *** и управляван от водача И. И. Ч. ударил
задната част на управлявания от И. Х. Д. велосипед. Във връзка с инцидента, било
образувано ДП № 75/2016г. по описа на РУ - гр. Хисар, съответно на сл. дело №344/2016г.
по описа на ОСО при ОП-Пловдив и пр. пр.№12106/2016г. по описа на ОП-Пловдив.
Водачът на товарния автомобил „Ивеко” имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното дружество. Посочила е, че
преживява тежко загубата на своя баща, тъй като са били много близки с него. Разчитала е
изцяло на баща си, който й е осигурявал подкрепа и опора. Изпитвала душевна болка
поради прекратената силна връзка между тях. Затворила се в себе си, нарушил се сънят й,
сънува кошмари. Изпитвала болка, мъка, тъга.
Претендирала е да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди сумата от 200 000лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на настъпването на ПТП на 09.04.2016г. до деня на окончателното
плащане.
Ответникът по делото-ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД е оспорил исковата
претенция с доводи, че не са налице условията за ангажиране на отговорността на
дружеството, тъй като не е налице противоправно и виновно поведение на застрахования
водач. Посочил е, че виновен за настъпване на ПТП е пострадалият И. Х. Д., тъй като е
извършил неправомерна маневра и е отнел предимството на водача на товарния автомобил
И. И. Ч., като последният е извършвал маневра –заобикаляне на разрешено за целта място.
Навел е възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е нямал
светлоотразител на велосипеда, не е бил със светлоотразителна жилетка, нарушил е
разпоредбата на чл.15, ал.5 и чл.80, т.2 ЗДвП, съгласно които трябва да се движи най-близо
до дясната граница на платното за движение и е препречвал възможността за
безпрепятствено движение на автомобила, което е наложило извършване на маневра от
страна на водача на същия. Нарушил е разпоредбата на чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП като е
извършил несъобразена маневра, без да е сигнализирал, както и, че е бил под въздействието
на алкохол. Възразил е по отношение на претендирания размер на обезщетението като
завишен, както и, че ищцата е имала самостоятелно домакинство. По отношение на
претендираната лихва за забава се поддържа, че тъй като смъртта на пострадалия е
настъпила на 30.06.2016г, то следва лихвата се дължи от тази дата.
С решението първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция като е
приел, че не е налице противоправно поведение от страна на застрахования водач, а
виновен за настъпване на ПТП е пострадалият водач на велосипед, както и че не са доказани
настъпилите вреди –болки и страдания за ищцата от смъртта на баща й.
3
По делото е предявен иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./, по който
застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за застрахования лек автомобил.
Фактическият състав включва виновно противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между деликта и вредите,
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между прекия причинител и застрахователя.
Не се спори между страните по делото, че е настъпило ПТП на 9.04.2016г,
реализирано от застрахован при ответното дружество водач по полица „ГО”, при което е
причинена смъртта на И. Х. Д., баща на ищцата. ПТП е настъпило в с. ***ен, обл.
Пловдивска, върху прав пътен участък от пътя, свързващ гр. Карлово и гр. Пловдив, когато
товарен автомобил „Ивеко“, модел „70 Ц 15“ с рег. № *** и управляван от водача И. И. Ч.,
ударил задната част на управлявания от И. Х. Д. велосипед.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. И. Ч.,
който е дал показания, че е участвал в ПТП с велосипедист в с.***. Велосипедистът се е
движил в дясната част на пътното платно в посока изхода на селото, по осевата линия.
Видял го е около километър преди да завие. Предприел изпреварването му, и в момента, в
който се е изравнил с него, той внезапно е отклонил движението си наляво, при което, за да
избегне удара е завил волана изцяло наляво и е навлязъл в насрещното движение.
Велосипедистът не е дал знак, че ще се отклони наляво. Ударът е станал в средата на
насрещното платно. Не е тръгнал да го изпреварва, а в момента, в който са се изравнили,
велосипедистът отклонил рязко наляво и е трябвало да избегне удара. Велосипедистът е
карал с 10-15км/ч, а свидетелят с 50км/ч. Ударът е бил в рамото на велосипедиста. Преди да
завие, не е дал индикации, че навлиза в платното за движение.
По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза, изготвена
от инж.Ж. Е., съгласно което ПТП е станало на път без неравности, в светлата част на
денонощието, поради което видимостта на водача е била 250-300метра. Ударът е настъпил в
лентата за насрещно движение на автомобила, като ъгълът под който велосипедистът се е
движил е 35градуса. Вещото лице е посочило, че при съпоставяне на разстоянието от 36.25м
/между автомобила и велосипеда/ и разстоянието 28.25м /дължината на спирачния път/ е
видно, че водачът на автомобила при своевременна реакция и предприемане на спиране, без
да навлиза в лентата за насрещно движение е имал техническа възможност да предотврати
произшествието. Ударът е настъпил между предна броня на автомобила и задния калник на
велосипеда. Водачът на автомобила е възприел навлизането на велосипедиста в лентата му
за движение, когато е бил на разстояние до мястото на удара 48.28м и е предприел действия
по отклоняване на автомобила в ляво и навлизане в лентата за насрещно движение. В
момента на навлизане на велосипеда в лентата за движение на автомобила разстоянието
между тях по права линия е било 36.02м. Разстоянието до мястото на удара, от което
водачът на автомобила е предприел аварийно спиране, е 24.71м. При съпоставяне на
разстоянието от 26.02м и 28.25м е видно, че водачът на автомобила при своевременна
реакция от негова страна и предприемане на спиране без да навлиза в лентата за насрещно
движение е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Към момента на
удара автомобилът е бил в процес на аварийно спиране. От западната страна на пътя има
банкет с ширина 0.70м, покрит с пясък, а от източната-банкет, покрит с пясък. Пострадалият
се е намирал в самия десен край на платното за движение на границата му с банкета. При
съпоставяне на разстоянията –S-48.28м и S-36.02м и S-28.25м е направен извод, че
велосипедистът, в момента на завиването си наляво, не е попадал в опасната зона на
автомобила.
В допълнителната автотехническа експертиза, изготвена от в.л. инж.Ж. Е., е
4
посочено, че скоростта на автомобила е била 48.219км/ч и той се е намирал на 1.69секунди
от мястото на удара. Дължината на пълния спирачен път на автомобила е 28.25м.,
разстоянието от предната част на автомобила до мястото на удара, когато велосипедистът е
навлязъл в насрещното движение е 17.215м, и съпоставена със спирачния път 28.25м, то
водачът на автомобила не е имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране.
От заключението на СМЕ, изготвено от д-р Н.С., е установено, че причина за смъртта
на И. Х. Д. е тежката черепно-мозъчна травма /счупване на черепа, контузия на мозъка,
мозъчни кръвоизливи/. След продължило три месеца лечение, поради развити усложнения-
травматична вътрешна хидроцефалия, двустранна пневмония, гноен плеврит, вторична
анемия, сепсис, остра дихателна и полиорганна недостатъчност, е настъпила смъртта на
пострадалия, която е в причинно-следствена връзка с ПТП.
За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо да се установи, че
пътният инцидент е бил причинен виновно и противоправно от застрахования водач.
Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест, ищецът е този,
който следва да установи в условията на пълно доказване обективните елементи на общия
състав на непозволено увреждане – вреда, противоправно поведение и причинна връзка
между поведението и настъпилия вредоносен резултат, доколкото на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
При преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, винаги трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото
на удара, както и поведението на пострадалия с оглед възможността обективно и
субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението. Необходимо е
да се обоснове отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на
опасност на пътя, съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия,
възможно ли е било от обективната и субективна страна той да е възприел пострадалия като
опасност и дали има виновно нарушение на конкретни правила за движение. Съгласно
решение № 185/15.07.2013 г. по гр. д. № 889/2012 г. на ВКС, ІV г. о., ако с оглед
конкретната пътна обстановка нищо не е предполагало към предвидимост на поведението на
пострадалия водач, то няма нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Следва да се отчете, че при допълнителното заключение вещото лице е изчислило
опасната зона за спиране на лекия автомобил спрямо момента на навлизане на
велосипедиста в насрещната лента за движение, тъй като до момента, в който същият се е
движел платното по посоката на движение, не може да се приеме, че е представлявал
опасност за водача на лекия автомобил, който е предприел маневра за заобикалянето му.
Едва от момента, в който велосипедистът се е отклонил от траекторията си и е започнал
навлизане в платното за насрещно движение, пресякъл е осевата линия, следва да се отчита
като възникнала опасност. Доводите във въззивната жалба, че още докато се е движел в
дясното пътно платно той е бил възникнала опасност за водача на МПС са неоснователни,
тъй като такава следва да се отчете острият ъгъл на навлизане на велосипедиста в
траекторията на предприелия маневра за изпреварване товарен автомобил. Водачът на лекия
автомобил се е движел с разрешена скорост, извършвал е маневра за
заобикаляне/изпреварване на велосипедиста, която не е била ефективна, тъй като
велосипедистът също се е отклонил от траекторията си на движение и е навлязъл в пътя, по
който се е движел автомобилът. Пътната обстановка не включва наличието на път, находящ
се до насрещната лента за движение или друг обект, за да се предположи, че велосипедистът
се е насочил към тях, от което да е следвало водачът на превозното средство да предвиди
възможни негови маневри към тях. Дори и да се приеме, че няма конкретни доказателства
кога точно е възникнала опасността за водача на автомобила, в кой точно момент
велосипедистът е започнал маневра по преминаване в насрещното платно за движение, то
5
поради липса на същите не може да се вмени отговорност на водача за противоправно
негово поведение при липса на пълно и главно доказване на същото.
Правната норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП императивно предявява изисквания към
водачите, управляващи МПС за съобразяване на скоростта на движение по пътищата, с
определени фактори, като една от опасностите е внезапна и непредвидима за водачите на
автомобили е посочена в изр.2 на чл.20, ал. ЗДвП, и позволява избора - да намалят
скоростта или да спрат превозното средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат.
Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за
движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които
следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на моторното превозно
средство. В такава ситуация той не носи отговорност за настъпилите вредни последици и в
случай, когато пострадалият е попаднал в опасната зона за спиране на превозното средство.
Съгласно ТР №28/1984г. моментът, в който възниква опасността за движение е
фактически въпрос, който не е подчинен на формални критерии, поради което изводите
следва да са в резултат на конкретиката на съответния казус. Следва да се отчете, че водачът
няма задължение да съобразява движението си с абстрактни, хипотетични, непредвидими
пътни ситуации, тъй като обратното би означавало на практика да не се осъществява
движение въобще. Поради това доводите, че водачът не е следвало да заобикаля движещият
се велосипедист, а да намали скоростта си на движение в платното им на движение са
несъстоятелни.
Доколкото не се установи противоправно поведение на застрахования водач, а в
хипотезата на чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ отговорността на застрахователя към увреденото от
застрахования лице е равна по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по
чл. 45 ЗЗД, искът за претендираното обезщетение следва да се отхвърли като
неоснователен. В т. 9 от ППВС № 7/77 г. ВС се произнесъл, че отговорността на
застрахователя е функционална, като е обусловена от основанията за отговорността на
самия застрахован. Затова в случаите, при които застрахованият не следва да отговаря пред
пострадалия, не дължи обезщетение и застрахователят.
Поради това не следва да се обсъждат доводите за наличие на съпричиняване и за
доказаност на причинените неимуществени вреди.
Предявената от Е. И. Д. с ЕГН **********, срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД, с ЕИК ********* искова претенция с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./
за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 200 000 лева, за
неимуществени вреди, настъпили в следствие смъртта на И. Х. Д., при ПТП от 09.04.2016г.,
както и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за законната лихва върху претендираната сума на
застрахователното обезщетение, считано от 09.04.2016г. до деня на окончателното плащане,
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъдена на осн. чл.78, ал.3 ГПК Е. И. Д. с
ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с ЕИК
********* сумата от 200лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № №5028/17.08.2020г, постановено по гр.д.№ 13710/2017г по
описа на СГС, ГК, I ГО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК Е. И. Д. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с ЕИК ********* сумата от 200лв. за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7