МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 319/20 г. ГОРС, пети състав
Районна
прокуратура Горна Оряховица е повдигнала обвинение против Ф.Н.Н. за
това, че: На
06.04.2020 г. в гр. Горна Оряховица, при действието на Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването и издадено
Предписание № 556/25.03.2020 г. на
Столична здравна инспекция за поставяне под карантина на адрес ***, за срок от
14 дни, считано от 25.03.2020 г., нарушил мерки, издадени против
разпространението, или появяването на заразна болест по хората, като не
изпълнил задължението да не напуска дома си – ***, в който
посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок, като деянието е извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи – престъпление по чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 НК.
В съдебно
заседание представителят на ГОРП заяви по реда на чл. 293 НПК, че не
поддържа обвинението против подсъдимия, предвид изготвените заключения на вещи
лица по съдебно - психиатричната експертиза и комплексната съдебно
психологично-психиатрична-неврологична експертиза, че Н. е действал в състояние
на невменяемост по време на извършване на деянието. Поради становищата на вещите лица се правел извод,
че деянието по чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 НК не е извършено от Ф.Н. виновно и
спрямо него не следва да се реализира наказателна отговорност.
Предложи
на съда Н. да бъде признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение
по чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Подсъдимият Ф.Н.Н. не се яви при
провеждане на съдебното следствие и съответно не даде обяснения по повдигнатото
му обвинение.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Н.К.И. от ВТАК предложи на съда подзащитният му да бъде
признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение,
предвид събраните по делото доказателства в тази връзка.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.03.2020 г. подс. Ф.Н.Н. се прибрал в Република България от Федерална
република Германия, като пристигнал със самолет на Аерогара София. С
предписание за поставяне под карантина от 25.03.2020 г., издадено от Столична
регионална здравна инспекция, подс. Н. бил поставен под карантина за срок от 14
дни, считано от 25.03.2020 г., когато същото му е връчено. В предписанието било
посочено, че карантината ще се изпълнява в ***.
На 06.04.2020 г., около 22:15 ч., в РУ Горна Оряховица било
получено съобщение по телефона от свид. О.Н., че брат му не е спазил
карантината и напуснал адреса на изпълнението й. Полицейските служители – св. Я.
и Б. извършили проверка по адреса и установили, че действително подс. Ф.Н. не е
там.
В хода на
съдебното производство беше назначена съдебно-психиатрична експертиза поради
възникнали съмнения за психичното здраве на Н.. Видно от заключението на вещото
лице, Ф.Н. страда от Органично разстройство на личността, което се приравнява на продължително разстройство на съзнанието.
При него била сериозно увредена способността да разбира свойството и значението
на извършеното и възможността да ръководи постъпките си. Процесът при това
заболяване можел да протича на пристъпи със задълбочаваща се промяна на
личността.
Заключението
беше прието като пълно, компетентно и обосновано.
Поради
оспорването му от страна на участващия по делото прокурор, беше допусната комплексна
съдебно-психологична-психиатрична-неврологична експертиза. Вещите лица дадоха
заключение, че Ф.Н. страда от Органично разстройство на личността, като с
оглед на своето физическо и психическо
състояние не може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото
и да дава достоверни обяснения за тях. Прекараното неврологично заболяване –
Мозъчен инсулт е довело до промени в мисленето и паметови нарушения. Към
момента на извършване на деянието и след него е с продължително разстройство на
съзнанието, като следствие на заболяването си и на своето физическо и
психическо състояние не е можел да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Заключението
беше прието като пълно, компетентно и обосновано и като неоспорено от страните,
приобщено към доказателствата по делото.
Описаната фактическа
обстановка се доказа от показанията на св. Б., Я. и О.Н., писмо до ГОРП за започнало ДП -
л.1, докладна записка - л.3, справка за съдимост, декларация за сем. и мат.
положение, характеристична справка, постановление за възлагане на действия по
делегация - л.17, писмо от 15.04.2020 г. ведно с формуляр за събиране на данни
за пристигащи пътници и предписание за поставяне под карантина от 28.03.2020 г.
- л.25-30, заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на Министерството на
здравеопазването - л.31-33; от съдебното
производство: справка за съдимост, епикриза от 20.05.2020 г. - л.27, писмо от 5.08.2020 г .-л.69, ведно
със справка - л.91, справка от НБДН - л.67.
Правни изводи:
Безспорно се
установи, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че Ф.Н.Н.
е осъществил от обективна страна престъпление по чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 НК - На 06.04.2020 г. в гр. Горна Оряховица, при действието на Заповед №
РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването и издадено
Предписание № 556/25.03.2020 г. на
Столична здравна инспекция за поставяне под карантина, нарушил мерки, издадени
против разпространяването, или появяването на заразна болест по хората - COVID - 19, като деянието
е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни
случаи.
Престъплението
е такова на формалното (простото) извършване - с факта на осъществяване на
изпълнителното деяние – нарушаване на правилата за поставяне под карантина,
издадени против разпространяването на заразна болест по хората –
COVID - 19, свързани с
ненапускане на заявения адрес, е
реализиран състава на чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Правилата
против разпространяването на заразна болест по хората – COVID – 19 са въведени със Заповед № РД-01-130/17.03.2020
г. на Министъра на здравеопазването, които създават общата рамка да бъдат
поставяни под карантина за срок от 14 дни всички
български граждани с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на
територията на Република България, пристигащи от конкретно изброени държави,
измежду които и Федерална република Германия в дома, или на друго място за
настаняване, в което лицето е посочило. Видно от издадената заповед, мястото на
пребиваване се определя с предписание на органите на граничния здравен контрол,
в която връзка на Н. е издадено Предписание
от 25.03.20 г.
Безспорно е,
че подсъдимият е български гражданин, с постоянен адрес на територията на
Република България. Същият на 25.03.2020 г. е пристигнал на територията на Република България
за продължително пребиваване. При пристигане на Аерогара София, съобразно
издадената Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, Н. е попълнил формуляр, в който е посочил адрес на
пребиваване за 14 дни, а именно *** (л.26). Въз основа на попълнения формуляр от
Столична регионална здравна инспекция е издадено Предписание за поставяне под
карантина. Съобразно т. 6 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването Н. е бил длъжен за срока на карантината – 14 дни,
считано от 25.03.2020 г. да не напуска мястото за настаняване,
което той е посочил, както и че ще пребивава за посочения в предписанието срок.
Карантината е
нарушена на 06.04.2020 г., когато по сигнал
на О.Н., Ф.Н. не е установен в дома си в *** от полицейските служители.
Деянието е извършено по време на
извънредно положение, което е обявено от Народното събрание на Република
България с Решение от 13.03.2020 г., обнародвано в ДВ бр.22(извънреден)
от 13.03.2020 г., за времето от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. във връзка с
разпространяващата се пандемия от COVID-19.
Към
момента на нарушаване на карантината от страна на Н., в Република България са
установени смъртни случаи следствие на заразяване с COVID-19.
Въз основа на заключенията на вещите лица по
изготвената съдебно-психиатрична експертиза и комплексната
съдебно-психологична-психиатрична-неврологична експертиза се установи, че към
момента на извършване на деянието Ф.Н.Н. не е можел да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В тази връзка,
въпреки осъщественото деяние от обективна страна, Ф.Н.Н. не е наказателно отговорен, тъй като е извършил
деянието в състояние на невменяемост, поради наличие на продължително
разстройство на съзнанието, обусловено от налично страдание от Органично
разстройство на съзнанието, установено от вещите лице по изготвените
експертизи. Продължителното разстройство на съзнанието е било налично към
момента на извършване на деянието – 06.04.2020 г.
На основание
чл. 304 НПК, вр. чл. 33 ал. 1 НК Ф.Н.Н. беше
признат за невинен и ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение
по чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 НК.
При този изход
от делото, на основание чл. 190 ал. 1 НПК направените по делото разноски в
размер от 760.00 лв. остават за сметка на Държавата.
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: