№ 216
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110213619 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от В. В. Т., ЕГН **********
срещу електронен фиш серия К № ****** издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в електронния фиш
не е посочено дали същият е издаден в присъствие или отсъствие на
контролен орган, като жалбоподателят счита, че електронен фиш може да
бъде издаден само при установяване на нарушението посредством
стационарно техническо средство, аргумент за което черпи и от ТР
1/26.02.2014 г. на ВАС. Като второ основание за отмяна се изтъква, че от
датата на нарушението 09.09.2022 г. до датата на връчването 23.09.2022 г. е
изтекъл давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че
към датата на нарушението не е установена техническата изправност на
автоматизираното техническо средство, а отделно от това мястото на
нарушението е описано без нужната конкретика. Счита, че поради липсата на
снимков материал не може да се установи по несъмнен начин марката,
1
моделът и регистрационният номер на управляваното МПС. По отношение
твърдяната повторност счита, че не е посочен издателя на електронния фиш,
който обуславя повторността на процесното нарушение. Намира, че като не е
вписана в текста на електронния фиш разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП
съществено е нарушено правото му на защита.
В съдебно заседание жалбоподателят В. В. Т., редовно призован не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от юрк. П. се
аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави
искане същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На
15.03.2022 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен
номер MD 1196 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 08-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г.
На 09.09.2022 г. в 19:39 часа в гр. София, по бул. „Пейо Яворово” с
посока на движение от бул. „Драган Цаков” към бул. „Черни връх” бил
управлявано моторно превозно средство марка „БМВ”, модел „*******” с ДК
№ **********, собственост на жалбоподателя В. В. Т.. Непосредствено до №
28 на бул. „Пейо Яворов” горепосоченото техническо средство - видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с
фабричен номер MD 1196 заснела цитираното моторно превозно средство,
като отчела скоростта на движение на същото, а именно 76 км/ч., при
ограничение на скоростта от 50 км/ч., валидно за населено място. Системата
за контрол на скоростта била позиционирана на пътното платно на бул. „Пейо
Явноров” до № 28, за което бил съставен протокол, като същата била в
стационарен режим на измерване и заснемала приближаващите се МПС.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик –
В. В. Т., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният
електронен фиш серия К № ****** с който на собственика на лекия
автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя В. В. Т.
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева. В
електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била
2
50 км/ч., а установената скорост на автомобила - 73 км/ч., т.е. допуснато било
превишение на разрешената скорост с 23 км/ч. Електронният фиш бил връчен
на жалбоподателя на 29.09.2022 г.
Жалбоподателят В. В. Т. не депозирал декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а депозирал жалба срещу електронния фиш.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС,
извлечение от регистъра на БИМ за одобрените типове средства за измерване,
ведно с протокол за последваща проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта на 09.09.2022 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш,
справка „Картон на водача” за жалбоподателя, товарителница, писмо от
директора на дирекция „Управление и анализ на трафика” в Столична община
и копие на проект на организацията на движението в района на № 28 на бул.
„Пейо Яворов”, както и веществените доказателства - фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото извлечение от регистъра на БИМ за
одобрен тип средство за измерване и протокол № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.
за проверка на средството за измерване се установи, че процесната видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2
представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното
техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № MD
1196/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3
км./час при измерена скорост до 100 км./час. Неснователно е възражението,
изложено в жалбата за липса на снимков материал установяващ
индивидуализиращи белези на автомобила, с който е извършено
нарушението. Вещественото доказателство по делото – фотоснимка,
приложена на л. 9 от делото установява, че на процесната дата и място лек
автомобил марка „БМВ”, модел „*******” с ДК № ********** се е движил в
заснетия участък със скорост над максимално допустимата. На гърба на
фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е
била монтирана системата за видеоконтрол; същото се установява и от
представения по делото протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта от 09.09.2022 г. Видно от
приетата справка за собственост към инкриминираната дата автомобилът, с
който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на
жалбоподателят В. В. Т..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице (наказаното физическо лице),
3
депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният
фиш е връчен на жалбоподателя 23.09.2022 г., а жалбата е подадена на
06.10.2022 г. ) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения,
различни от изложените.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалвания
акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
4
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и
на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно
превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
В процесния случай нарушението е установено с видео-радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2, представляваща
одобрен тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър,
като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък /за
което е съставен и протокол рег. № 4332р-5402/12.09.2021 г., съобразно
изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата/. Ето защо съдът
намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Всичко
това съдът намира за нужно да посочи, за да отговори на доводите на
жалбоподателя, почерпени от ТР 1/2014 г., че издаването на електронен фиш,
в хипотеза, в която нарушението на ЗДвП е установено с автоматизирано
мобилно техническо средство е недопустимо. Напротив, допустимо и
законосъобразно е при условията, посочени по-горе.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране
скоростта на движение в населено място на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава скорост от 50 км/час /с изключение на
5
водачите на ППС от категория М и самоходни машини, за които скоростта е
45 и съответно 40 км./час/. В случая извършването на нарушението е
установено от видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2, представляваща одобрен тип средство за
измерване, което отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано. От
доказателствата по делото е установено и че същото е било технически
изправно към датата на установяване на нарушението /видно от протокола за
последваща проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г./, противно на застъпеното
в жалбата.
Видно от представената фотоснимка /л.9 от делото/ измерената скорост
на движение на автомобила, собственост на жалбоподателя е била 76 км/ч., в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км/ч, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 73 км/ч. Именно тази скорост е
била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава, като във фиша е отразено констатираното превишение от 23 км./час., а
не 26 км./час.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 било
заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 76 км./ч. (преди
отчитане на толеранс от 3 км./час) при ограничение от 50 км./ч., валидна за
населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя В. В. Т.. След
получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е
представена декларация от последния в качеството му на собственик на
заснетото МПС с посочване на лицето, което на процесната дата е
управлявало заснетия автомобил. Член 188, ал.1 от ЗДвП предвижда изрично
отговорност за собственика /дори и в хипотеза, в която не е управлявал лично
МПС, с което е извършено нарушение,/, ако не посочи кой е управлявал
автомобила. След като жалбоподателят не е посочил лицето, на което е
предоставил автомобила, то съдът намира, че именно той като собственик на
МПС, с което е извършено нарушение в принципен план е лицето, което е
отговорно за извършеното нарушение.
По отношение възраженията срещу процесуалната законосъобразност на
електронния фиш съдът намира следното:
С оглед спецификите на електронния фиш към същия не са приложими
6
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл. 189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Ето
защо въпросът за спазването на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е
неотносим. Само следва да се отбележи, че между датата на нарушението и
датата на връчване на електронния фиш са измивали само 14 дни, поради
което за съда е неясно как жалбоподателят е направил извод, че са изтекли
повече от три месеца.
Съдържанието на електронния фиш е уредено в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП, съгласно която правна норма електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Съдът намира, че мястото
на извършване на нарушението е описано достатъчно подробно /противно на
застъпеното в жалбата/, посочена е максимално разрешената скорост на
движение, както и установената скорост, с която се е движило процесното
МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото средство.
Неоснователен е доводът за незаконосъоразност на електронния фиш поради
обстоятелството, че в него не е посочен реда и срока за обжалването му – на
първо място такова изискване към текста на ЕФ законът не поставя, а на
следващо място очевидно е, че жалбоподателят е упражнил правото си на
жалба срещу ЕФ в законоустановения срок, поради което правото му на
защита не е било накърнено по никакъв начин.
Съдът обаче намира, че обжалваният електронен фиш не съдържа ясно и
точно посочване на нарушените разпоредби и следва да бъде отменен, тъй
като това нарушение на процесуалните правила съществено е ограничило
правото на защита на жалбоподателя да разбере защо е бил наказан именно с
определения в електронния фиш размер на глобата.
На жалбоподателя В. В. Т. е наложена глоба в размер на 200 лева на
основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП. /Цитираният в електронния фиш чл. 189, ал. 4
ЗДВП урежда възможността за издаване на електронен фиш вместо
наказателно постановление./ Посочената разпоредба предвижда налагане на
по – тежки административни наказания, в хипотеза на нарушение, извършено
при условията на повторност. Съгласно чл. 182, ал.4 ЗДвП „когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца”. В електронния фиш обаче не е посочено кое
точно нарушение, на кой законов текст е извършено повторно, за да може да
се определи глобата в двоен размер. Това нарушава правото на защита на
наказаното лице да разбере за какво точно нарушение му е наложена тази
глоба, а също така препятства съда да прецени дали на жалбоподателя е
наложен правилният размер на административното наказание тоест с колко е
превишена максимално допустимата скорост, какво наказание се предвижда
7
за това нарушение и едва ако то е извършено повторно по смисъла на
параграф 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП дали наложената
глоба от 200 лева представлява двойният размер на предвидената за
съответното нарушение глоба. Посоченият алгоритъм при проверка на
законосъобразността на електронния фиш не може да бъде спазен, тъй като в
електронния фиш не е отразено дали извършеното нарушение попада в
хипотезите на ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 ЗДвП, а оттук – и
дали законът изобщо допуска за повторното му извършване да се налага по –
тежко административно наказание. Значението на посочения процесуален
порок на електронния фиш изпъква още повече и предвид обстоятелството, че
не се установи процесното нарушение да е извършено при условията на
повторност – не се доказа жалбоподателят да е бил наказван за същото по вид
нарушение в едногодишен срок преди датата на настоящото такова 09.09.2022
г. Към преписката е представено копие от електронен фиш серия К №
5819558, с който жалбоподателят на основание чл. 182, ал. 1 т. 3 от ЗДвП е
наказан с глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но
не са представени доказателства установяващи датата на получаване на
препис от този ЕФ на жалбоподателя, за да може да бъде направена преценка
дали този ЕФ е влязъл в сила и кога. В справката „Картон на водач“ е
посочено, че цитираният електронен фиш е връчен на 11.07.2022 г. и че е
влязъл в сила, но не и кога се е случило това. Липсват данни дали е бил
обжалван и ако е потвърден – на коя дата е влязъл в сила съдебния акт,
доколкото е възможно това да се е случило и след 09.09.2022 г. Ето защо
посоченият електронен фиш серия К № 5819558 не може да обоснове извод,
че процесното нарушение е извършено в условията на повторност.
Изложените по – горе нарушения на процесуалните правила, изискващи
ясно и конкретно посочване на нарушените разпоредби съществено са
накърнили правото на защита на наказаното лице, поради което въпреки
достигнатият извод за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП
обжалваният електронен фиш следва да се отмени като незаконосъобразен.
Не е възможно неговото изменение /с оглед недоказване на обстоятелството,
че нарушението е извършено повторно/, доколкото в ЕФ изобщо не е
посочена правна квалификация на нарушението и е недопустимо за първи път
с решението си съдът да дава такава.
При този изход от делото право на разноски има жалбоподателят, но
доколкото такива не са сторени по делото, то не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2
от ЗАНН Софийски районен съд, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № ****** издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата на жалбоподателя В. В. Т., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
8
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9