Р Е
Ш Е Н И Е № 2789
гр. Пловдив, 13.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на деветнадесети юни две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6767 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от З.Б.М. против „Д. М. - 2” ЕООД – гр. Пловдив, с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.327,
ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4064,28 лв., представляваща стойността
на доставено ***************, общо 6158 литра, за периода от 19.12.2014 г. до
04.02.2015 г., както и сумата от 523,76 лв. – обезщетение за забавено плащане
за периода от 13.11.2015 г. до 17.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 17.02.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
1493/23.02.2017 г. по ч.гр.д. № 2329/2017 г. на Районен съд Пловдив, III граждански състав.
Ищецът
твърди, че на 01.04.2013 г. сключил с ответното дружество договор за ****** и
доставка на ***** *****, като **** № ***, по силата на който се задължил да
извършва доставки на *****, ****, **** и **** *****. Посочва, че съгласно чл.2,
ал.1, б. „а” от Договора било уговорено цената на изкупуваната суровина да се
определя спрямо базовите стандартни показали, като базисната цена на **********
с 3,6 % масленост и 3,3 % протеин била пазарната цена. Съгласно обява № *********
ответното дружество обявило изкупна (пазарна) цена на ********** в размер на
0,66 лв. за литър, считано от 01.11.2014 г. Сочи, че съгласно чл.7, ал.1 от Договора,
за предаването на суровината ответникът ежедневно изготвял приемо-предавателни
документи (бележки), които се подписвали от страните или от техни
представители, като заплащането на цената се извършвало в срок от 15 работни
дни от датата на издаване на партиден лист или фактура. Твърди, че при
условията и реда на посочения договор ответното дружество получило от ищеца *****
**********, общо 6158 литра, за периода от 19.12.2014 г. до 04.02.2015 г. Поддържа,
че цялото количество *****е предадено на представител на ответника, за което
били надлежно съставени приемо-предавателни документи от № ******** от № ********
за посочения период. За всички предадени количества ***** *****била издадена от
ищеца фактура № 063/22.10.2015 г. Ищецът поддържа, че е изпълни точно всички
задължения по договора, но въпреки това не получил плащане от ответника. За
процесните суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 по ч.гр.д. № 2329 по описа за 2017 г.
на Районен съд Пловдив, III гр. състав, срещу
която ответникът възразил, въз основа на което и обосновава правен интерес от
предявяване на настоящите установителни искове. Моли за тяхното уважаване и
присъждане на разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „Д.
М. 2” ЕООД – гр. Пловдив, със становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Посочва, че ответникът не е надлежна страна по исковете. Възразява,
че сключеният между страните договор бил прекратен поради изтичане на срока, за
който бил сключен, а именно до 01.04.2014 г. Заявява, че след тази дата не е
получавал доставки от ищеца, включително и за процесния период. Оспорва
приемо-предавателните документи, приложени към исковата молба, да са подписани
от лице, разполагащо с представителна власт, като изрично се противопоставя на
така извършените от името на ответното дружество действия. Изтъква, че за част
от процесния период, а именно – от 16.12.2014 г. до 31.12.2014 г., и от
01.02.2015 г. до 15.02.2015 г., ищецът е издал фактури, в които е посочил
количеството доставено *****, като дължимите за него суми били изплатени изцяло
от ответника. Твърди, че за посочените периоди били издадени две последователни
фактури - № 049 от 10.01.2015 г. и № 050 от 23.04.2015 г. Посочва, че с
издаването на фактура на 22.10.2015 г. за процесните доставки, ищецът не спазил
сключения между страните договор относно установяването между страните на факта
на предаването, получаването и качеството на твърдяното да е доставено **********.
Оспорва количествата доставено **********, като поддържа, че ищецът нямал
достатъчно животни, за да произвежда по 400 литра на ден. По изложените доводи
моли да отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждането на разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявените установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.327,
ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД са процесуално допустими – предявени са в законовия
едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след подадено от длъжника в срок
възражение по реда на чл.414 ГПК. Налице е идентичност между сумите по
заповедта за изпълнение и тези по предявените искове.
Релевираните от ответната страна възражения за
недопустимост на исковете касаят наличието на материалноправна легитимация, е
не на процесуална такава, която е от значение за допустимостта на иска. Дали е
и материално легитимиран ответникът е въпрос по съществото на спора, който се
разрешава с крайния съдебен акт.
От договор за ****** и доставка
на ***** ***** **** № ***, сключен на 01.04.2013 г. между ********** **** „Д.
М. 2” ЕООД – гр. *****, от една страна в качеството на ****, и З.Б.М., от друга
страна, в качеството му на ****, се установява, че страните са се уговорили ****ът да поръчва, а ****ът да
извършва доставки на ***** *****, ****, **** и **** ***** – суровина, на **** ****,
при уговорени в чл.2, ал.1 от договора цени. В чл.5 от договора е уговорен срок
на неговото действие, който е една година, считано от датата на подписването
му, като след изтичане на срока, между страните се сключвал нов договор. Съгласно
чл.7, ал.1 за предаване на суровината ежедневно се изготвя приемо-предавателен
документ (бележка), който се подписва от страните или техни пълномощници.
Страните определят упълномощените лица, като протоколът има силата на първичен
документ за предадено **********. В чл. 8 от договора било уговорено на база
подписаните приемо-предавателни протоколи ****ът да
издава партиден лист, съответно за периода от 1 до 15-то число и от 15-то до
31-во число на текущия месец, като количеството ***** ***** е предварително
равнено между страните.
По делото е представена фактура
№ 063/22.10.2015 г., издадена от ищеца с получател ответното дружество, в която
е фактурирано ***** **********, общо 6158 литра, при единична цена от 0,66 лв.,
доставено за периода от 19.12.2014 г. до 04.02.2015 г. по приемо-предавателни документи
от № ****** до № ******. Представени са и посочените приемо-предавателни
документи от № ****** до № ****** (л.14 – л. 30 от делото), съответно за
периода от 19.12.2014 г. до 04.02.2015 г., видно от които количеството *****
възлиза на 6158 литра. Представени са и приемо-предавателен документ № ******
от 13.12.2014 г., за доставени 360 литра **********, приемо-предавателен
документ № ****** от 10.12.2014 г., за доставени 340 литра *****и
приемо-предавателен документ № ****** от 07.02.2015 г., за доставени 145 литра **********,
които са извън процесния период.
Видно от обява № ********* ответното
дружество е определило изкупни цени от 01.11.2014 г. за литър ********** 0,66
лв.
Със заявление от ищеца до
ответника – л.35, е отправена покана за заплащане на процесната фактура, като
към същото е приложена фактурата. В отговор на писмото, ответникът е върнал
фактура № 063/22.10.2015 г., с твърдения, че не е изкупувал ***** ********** за
периода от 19.12.2014 г. до 04.02.2015 г. (л.37).
Към писмения отговор ответникът
е представил фактура за стойността на доставени количества **********, както
следва: фактура от 10.01.2015 г. за 380 литра ********** за периода от
16.12.2014 г. до 31.12.2014 г. на стойност 232,18 лв.; фактура № 050/23.04.2015
г. за 578 литра ***** ********** за периода от 01.02.2015 г. до 15.02.2015 г.
на стойност 363,42 лв.; фактура І 51/23.04.2015 г. за 1062 литра ***** **********
на стойност 665,08 лв.
По делото са представени от
л.82 до л.94, приемо-предавателни документи за доставено **********, касаещи
доставки за предходен период, а именно от 06.11.2014 г. 16.12.2014 г.
Ищецът по реда на чл.176 ГПК, в
откритото съдебно заседание, проведено на 14.12.2017 г. изяснява, че при
предаване на *****не винаги се среща с човека, който го взема, като в последите
случаи е било друго лице, а не И.. Не винаги и ищецът се е подписвал за предал
под протоколите. ******* който е вземал *****е имал ключ, влизал е и вземал *****,
като е оставял протоколите попълнени. Между страните не бил сключен нов договор
за следващата година. Когато е отишъл на 04.02.2015 г., за да вземе нов кочан
от ответника, е разбрал, че *******е карал *****другаде.
От заключението на назначената
по делото СПЕ се установява, че подписите, поставени под седемнадесетте броя
приемо-предавателни документи от № ********до № ******** (процесните) не са
изпълнени от И. П.Б.. От заключението на допълнителната СПЕ се установява, че
подписите, положени под шест броя описи на получени **** за периода от
01.12.2014 г. до 16.12.2014 г. не са положени от И. П.Б..
Видно от уведомително писмо изх.
№ 24922, изходящо от „Д. М. 2” ЕООД, отправено до ищеца, последният е уведомен,
че на 19.12.2014 г. изкупеното от него ********** е със следните резултати за
ОБМ, ОБСК, *****: 93000.
По делото са ангажирани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М. Й. П., на ответника.
Свидетелката работи при ответника в отдел „******” и въвежда доставеното *****
на компютър. Изяснява, че на всеки 15 дена приключват салдата и издават партиден
лист, който се съставя на база на ежедневните доставки, като според маслеността
и протеина се калкулира цена, която представлява крайна цена. На 15-я ден
приключват и издават партидни листове и ги предават на *****, за да ги предадат
на ****. ****ът на база партиден лист предоставя
фактури. Ищецът е бил **** при ответното дружество до 16.12.2014 г., когато
била последната му доставка за годината, като януари месец 2015 г. не е
извършвал доставки и съответно няма партиден лист. През месец февруари 2015 г.
отново започнал да извършва доставки при ответника, като отново на 15 дни се
съставял партиден лист. Свидетелката изяснява, че до 16.12.2014 г. доставките
се извършвали от И., като след тази дата спрели доставките от И.. Изяснява, че
след това търсили друг ****, но никой не е искал. За преустановяване на
работата с И. били уведомени по телефона ****.
Видно от договор за ****** и
доставка на ***** ***** **** № *** от 01.01.2014 г.,
сключен между „Д. М. -2” ЕООД, от една страна в качеството на ****, и И. П.Б.,
лично и в качеството на „И. Б.” ЕООД, от друга страна в качеството на ****,
страните са се уговорили **** да поръчва, а **** да извършва доставки на ***** *****,
****, **** и **** ***** – суровина. В договора с ръкописен шрифт е изписано
„комисионна услуга за транспорт 0,05 лв./л.”. Срокът на договора е една година,
считано от датата на подписването му.
По делото от лист 196 до лист
201 са представени описи на получените **** за периода от 01.12.2014 г. до
16.12.2014 г., като във всички книжа като ***** *****е отбелязан И..
От заключението на приетата по
делото ССчЕ се установява, че за периода от
19.12.2014 г. до 04.02.2015 г. след проверка в счетоводните записвания на
ответното дружество, приемо-предавателните документи, приложени към исковата
молба не са отразени в счетоводството на дружеството – не е регистрирано
предадено ***** *****от ищеца З.М.. Размерът на претендираната
законна лихва върху главницата, за периода от 13.11.2015 г. до 17.02.2017 г.
възлиза на 523,03 лв. В електронната система на ответното дружество има въведен
Дневен опис на изкупеното ***** от *****И. П.Б. за доставчици, посочени в
молбата на пълномощника на „Д. М. – 2” ЕООД през месец декември 2014 г., за
дати – 01, 04, 07, 10, 13 и 16, а именно: ЗП В. Г. Б., Д. – А. Е. А., Л. – Т.
К. И., Д. – С. М. С., М. В. К. В. Т., К. – М. Д.Д., В.–
Р. И. С. (до дата 13.12.2014 г. вкл.), Ч. – З.Б.М. и Д. – Т. Т. С.. В ответното
дружество има ръкописно изготвен опис, оригинал за всяка доставка с подписи на
Предал *****и Приел *****от дружеството, които описи се съхраняват в отдел „******”,
база „*****” гр. *****. В дневника за лабораторни изследвания в ответното
дружество има отразено извършено изследване на доставено *****на всеки един
производител / изкупвателен пункт. Резултатите от лабораторните изследвания
служат да се определи окончателна единична цена на литър предадено *****, която
е посочената във фактурите цена за заплащане за съответния петнадесетдневен
период за всеки един **** / изкупвателен пункт в това число и за ищеца З.М..
Доставките, описани в партиден лист и заплатени от ответното дружество в
издадените фактури от **** с код *** ищеца З.Б.М. за периода 16.12.2014 г. –
31.12.2014 г. и 01.02.2015 г. – 15.02.2015 г. са: 1) за периода от 16.12.2014
г. до 31.12.2014 г. е доставката от 16.12.2014 г. на 380 литра ***************
по партиден № *****, фактурирана на окончателна единична цена 0,61 лв./л., за
която доставка от ищеца е издадена фактура № 49/10.01.2015 г. за сумата от
232,18 лв., която е заплатена от ответното дружество на ищеца с превод по
банкова сметка ***.02.2015 г.; 2) за периода от 01.02.2015 г. до 15.02.2015 г.
са доставки по партиден лист № *****по дати и количество **********, както
следва: на 07.02.2015 г. – 145 литра, на 09.02.2015 г. – 145 литра, на
11.02.2015 г. – 170 литра, на 13.02.2015 г. – 118 литра, или общо 578 литра, което
фактурирано на окончателна единична цена 0,62 лв./л., за които доставки от
ищеца е издадена фактура № 50/23.04.2015 г. за сумата от 363,42 лв. Посочената
сума е заплатена от ответното дружество на ищеца с превод по банкова сметка ***.04.2015
г. В електронната система на ответното дружество и в съхраняваните ръкописно
изготвени описи, оригинали за всяка доставка няма налични документи за доставки
на ***** и извършени изследвания в лабораторията на ответното дружество от
горепосочените девет млекодоставчици след
17.12.2014 г. до 04.02.2015 г. и конкретно няма описани получени доставки от З.Б.М.,
съответно няма данни за извършени лабораторни изследвания на такива доставки,
изготвени партидни листове и други документи. В документацията на ответното
дружество след 16.12.2014 г. до момента на проверката през 2018 г. няма
заведени доставки на ***** от *****с рег. № *** в системата на дружеството И. П.Б..
От заключението на
допълнителната съдебно счетоводна експертиза, работила по писмени данни от
делото, се установява количеството ***** **********, което е отразено като
предадено от ищеца за процесния период съгласно приложените от ищеца
приемо-предавателни документи, а именно - общо 6158 литра, като стойността на
отразеното като предадено ***** *****при единична цена за литър от 0,66 лв. е
4064,28 лв.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
За основателността на заявената
главна искова претенция за заплащане на стойността на твърдяното да е доставено
от ищеца на ответното дружество количество **********, следва да се проявили в
обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически
факти), а именно: наличието на валидно облигационно правоотношение по договор
за доставка на ***** *****при твърдените от ищеца условия и цени за литър на *****,
през процесния периода – от 19.12.2014 г. до 04.02.2015 г.; фактът на предаване
на процесното ***** на ответното дружество; размерът на уговорената единична
цена на литър ***** **********. В доказателствена тежест на ищеца при условията
на пълно и главно доказване съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК е
установяването на посочените материалноправни предпоставки.
Между страните не се спори, а и
от представените по делото писмени доказателства се установява, че на
01.04.2013 г. е сключен договор за ****** и доставка на ***** ***** **** № ***
– ищецът, като срокът на договора бил една година - 01.04.2014 г. Не е спорно
също, че след изтичане на срока на договора между страните са продължили
установените до този момент отношения по доставка на **********, като са били
съставяни приемо-предавателни документи, установяващи количеството на
доставеното **********, след което и фактури за дължимите на ищеца суми. Спорен
за делото е въпросът дали ищецът е предал на ответника, респективно на негов
представител, твърдяното количество *****през периода от 19.12.2014 г. до
04.02.2015 г.
За установяване на това
обстоятелство ищецът ангажира писмени доказателства – приемо-предавателни
документи (л.14-л.31), представени и в оригинал в книга-кочан (л.80), като на
всяка една от бележките в заглавната част е изписано наименованието на
ответното дружество „Д. М. – 2” ЕООД – гр. *****. Като *****-приел е посочено
лицето „И.” и на всяка една от разписките е положен подпис. В действителност,
се установи, че лице на име И. е извършвал доставки на ***** на ищцовото
дружество, като за целта бил сключен и договор за ****** и доставка на ***** *****
**** № *** от 01.01.2014 г., със срок на действие от
една година (л.191). От ангажираните гласни доказателства обаче се установи, че
отношенията с **** И. били преустановени след 16.12.2014 г., за което
обстоятелство всички доставчици на ***** били уведомени. Още повече подписите,
положени под процесните приемо-предавателни документи не изхождат от И. Б.
(така, заключението на приетата по делото СПЕ). След 16.12.2014 г., видно от
приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
никой от лица, предавали ***** на И., не е извършвал доставки на ищцовото
дружество. След 04.02.2015 г., видно от представения приемо-предавателен
документ от 07.02.2015 г., като *****– приел, се е подписало лице, различно от И.,
което потвърждава извода да преустановяване на работата с този ****. Освен това,
сключеният с него договор е бил със срок на действие една година, а именно до
31.12.2014 г.
От начина на изготвяне на
процесните приемо-предавателни документи (с посочване в тях на името на
ответника) би могло да се направи извод, че лицето, което е приемало
количеството *****(дори и това да не е И.) е действало от името на ответното
дружество, без представителна власт. Извършените без представителна власт
действие от името на търговец биха обвързали последния в случаите, в които той
не им се е противопоставил веднага след узнаването им – чл.301 ТЗ. За момент на
узнаване за тези действия съдът приема получаването от ответника на процесната
фактура №063/22.10.2015 г., приложена към заявление на ищеца (л.35). В отговор
на това писмо ответното дружество е отговорило на ищеца, че е получавало
доставки от него до 16.12.2014 г., които са изплатени (и за това не се спори
между страните), но за периода от 19.12.2014 г. до 04.02.2015 г. не е
получавало ***** от този ****. Съдът приема, че така отправеното изявление от
ответника представлява противопоставяне веднага след узнаването на извършени от
негово име действия по приемане на процесното количество **********, от лице,
което няма представителна власт. В този смисъл е основателно възражението на
ответника в писмения отговор, с който повторно се противопоставя на извършените
от негово име действия от лице без представителна власт. Извършеното приемане
не е обвързало ответника и за него не е възникнало задължението за заплащана на
процесното **********.
Следва да се отбележи, че самият
ищец по реда на чл.176 ГПК заяви пред съда, че при самото предаване на *****той
не е присъствал във всички случаи. Освен това, ***** е било приемано не само от
И., а и от други лица, които са имали свободен достъп до помещенията, в които
то е било съхранявано. Тези обстоятелства поставят под съмнение кой точно е
вземал ***** от ищеца, дали това е било лицето И. или някое трето лице, както и
къде е доставяно впоследствие процесното *****. Още повече, самият ищец заяви в
първото открито съдебно заседание, че „И. е приел *****, за да го занесе на
ответника, но той го е откраднал”.
Съвкупната преценка на всички
изложени по-горе обстоятелства, а именно: прекратяване на отношенията между
ответното дружество и *****а И., уведомяването за това обстоятелство на всички
доставчици, в това число и ищеца, своевременното противопоставяне на ответника
на извършените от лице без представителна власт действия, съдебното признание
на ищеца, водят до извода, че макар ищецът да е предал процесното количество **********,
последното не е достигнало до ответника. Този извод не се разколебава и от
представеното писмо изх. № 24922 (л.175), с което са определени резултати за
ОБМ, ОБСК, *****. Както се посочи по-горе, страните са имали отношение по
доставка на *****и преди процесния период, което всъщност е било повода да
изпращането на посоченото уведомително писмо до ищеца.
Затова и ответното дружество не
е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове. Дали би
могла да се ангажира отговорността на някое друго лице, на друго основание, е
извън предмета на спора.
По така изложените съображения
предявеният главен иск за признаване за установена дължимостта на сумата от
4064,28 лв., представляваща стойността на 6158 литра ***** **********, при
единична цена от 0,66 лв. за литър, следва да се отхвърли. Предвид
неоснователността на главната искова претенция, ще се отхвърли и заявената
акцесорна такава с предмет обезщетение за забавено плащане.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК
право на разноски има ответника страна в размер на общо 980 лв. съгласно
представен списък по чл.80 ГПК, от които 580 лв. – за адвокатско възнаграждение
и общо 400 лв. за депозити за вещи лица.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Б.М., ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу „Д. М. – 2” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: *****, обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.327,
ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4064,28 лв. (четири хиляди шестдесет и четири лева и двадесет и
осем стотинки), представляваща стойността на доставено ***** ***************,
общо 6158 литра, за периода от 19.12.2014 г. до 04.02.2015 г., за която сума е
издадена фактура № 063/22.10.2015 г., както и сумата от 523,76 лв. (петстотин двадесет и три лева и седемдесет и шест
стотинки) – обезщетение за забавено плащане за периода от 13.11.2015 г. до
17.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
17.02.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1493/23.02.2017 г. по
ч.гр.д. № 2329/2017 г. на Районен съд Пловдив, III граждански
състав.
ОСЪЖДА „З.Б.М., ЕГН: ********** да
заплати на „Д. М. – 2” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 980 лв. (деветстотин и
осемдесет лева) – съдебноделоводни разноски.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П./в.В.П.
Вярно с оригинала.
КК