№ 761
гр. Бургас, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120200103 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. ХР. Г., ЕГН **********, чрез адв. А. А. от БАК, срещу
Наказателно постановление № 21-0346-000202/20.08.2021 г., издадено от началник на група
в РУ Созопол към ОД на МВР - Бургас, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на
2000 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, му е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв. и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. А. А. от БАК, който
поддържа подадената жалба и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 24.07.2021 г., около обяд, в общ. Созопол, на път втори клас II-99, при пътен възел
гр. Черноморец в посока гр. Бургас, жалбоподателят К.Г. управлявал лек автомобил “Пежо”
с рег. № *******, собственост на неговата майка - св. Й.П.. По същото това време
свидетелите Ст. Ст. и Вл. М. - служители на МВР, били на смяна и докато пътували с
1
цивилен /небрандиран/ служебен автомобил в посока от гр. Созопол към гр. Черноморец,
видели пред себе си, на разстояние от около 2-3 коли напред, лек автомобил „Пежо“, който
криволичел на пътя и в един момент рязко завил на надясно към входа на гр. Черноморец.
Завивайки за входа на гр. Черноморец свидетелите Ст. Ст. и Вл. М. видели същият този
автомобил на острова на входа, вътре в храстите, като жалбоподателят К.Г. излязъл от
управлявания от него автомобил и тръгнал да бяга към самия град Черноморец. След което
свидетелите отбили в страни служебния автомобил, до въпросното „Пежо“, видели че няма
друг човек в колата, сигнализирали в РУ - Созопол за ПТП и изчакали пристигането на
автопатрул. На мястото на ПТП пристигнал св. К.Ф. от РУ - Созопол, който след като
установил, че в колата няма хора, тръгнал отново по служебни задачи, а свидетелите Ст. Ст.
и Вл. М. тръгнали да търсят водача на автомобила в гр. Черноморец. Служителите на МВР
открили жалбоподателя на автогарата в гр. Черноморец, като същият дори ги попитал дали
имат въже за да му помогнат да изнесе колата, която вкарал в острова. След като
свидетелите Ст. Ст. и Вл. М. се легитимирали пред лицето, същият веднага отрекъл да е
управлявал автомобила. Минути след това, на автогарата пристигнал и св. К.Ф., който
установил самоличността на лицето - К. ХР. Г., като при изваждане на личната карта същият
извадил и ключа за автомобила „Пежо“. В хода на разговора свидетелят Ф. усетил силна
миризма на алкохол у жалбоподателя К.Г. и поискал съдействие от колегите си от пътна
полиция. На автогарата в гр. Черноморец пристигнал св. С.Р. - младши автоконтрольор в РУ
- Созопол, който заварил екипа на криминална полиция и автопатрула, както и
жалбоподателя, който отричал да е управлявал автомобила, но и не казвал кой го е
управлявал. Свидетелят Р. също забелязал, че в ръката си жалбоподателят държи ключа на
л.а. „Пежо“. От извършената служебна справка се установило, че л.а. „Пежо“ е собственост
на майката на жалбоподателя - св. Й.П.. Свидетелят Т.И. - служител на РУ - Созопол, провел
телефонен разговор със св. П., която заявила, че л.а. „Пежо“ е нейна собственост, но в
момента същият се управлява от сина й - К. ХР. Г., който трябвало да е на плаж, и попитала
дали е добре. След това заявила, че ще тръгне от гр. Бургас и ще дойде на мястото на ПТП.
По време на проверката жалбоподателят бил нервен, притеснен, миришел на алкохол, бил
превъзбуден, агресивен, заяждал се с присъстващите на автогарата хора, предизвиквал
служителите на МВР, говорел различни версии - че негов приятел е управлявал автомобила,
после твърдял, че майка му е управлявала МПС. След което жалбоподателят бил поканен да
бъде тестван за алкохол и за наркотици, но същият категорично отказал. Свидетелят Р. издал
на жалбоподателя талон за медицинско изследване и го връчил на жалбоподателя, но
същият отказал да го подпише, като това било удостоверено с подписа на един свидетел /л.
7 от делото/. Въпреки това св. Р. му дал талона за медицинско изследване, ако все пак
размисли да даде проба в рамките на 40 мин.
За установените нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на 24.07.2021 г., свидетелят
С.Р. съставил срещу жалбоподателя Г. АУАН за това, че управлявал МПС, като отказва да
бъде изпробван за алкохол и наркотици.
На 20.08.2021 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство
2
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение /л. 6/, наказателно
постановление /л. 5/, талон за изследване /л. 7/, заповед /л. 8/, свидетелските показания на св.
С.Р. /л. 23 – гръб - 24/, св. К.Ф. /л. 24/, св. Ст. Ст. /л. 41-42/, св. Вл. М. /л. 40-гръб-41/ и св.
Т.И. /л. 49-гръб-50/. Посочените свидетели последователно и логично излагат възприятията
си по случая, които намират своята подкрепа в приложените писмени доказателства, поради
което и съдът дава вяра на изложеното от тях. Показанията на свидетелите и събраните
писмени доказателства в пълна степен разкриват всички относими факти и обстоятелства.
Съдът единствено не кредитира показанията на св. Й.П., с които излага версията, че
тя е управлява автомобила. Това е така, защото свидетелката П. е майка на жалбоподателя и
по мнение на съда показанията й сочат на субективност и пристрастност, както и лесно
обясним стремеж на една майка така да представи фактите, че те да бъдат в максимално
изгодна светлина за нейния син. Изложената от нея версия от една страна се явява житейски
нелогична, а от друга страна и не отговаря на действителното положение, явявайки се в
пълно противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Заявената от
св. П. пред съда фактическа обстановка е в явно противоречие и с молбата на жалбоподателя
пред св. М. и св. С. да му помогнат да извади колата от островчето, тъй като се е блъснал.
Нещо повече, показанията на св. П. дори влизат в противоречие със заявеното от самата нея
в проведения телефонен разговор със св. Т.И., че е била в гр. Бургас и автомобилът й към
него момент се е управлявал от сина й. Поради това и съдът не цени показанията на св. Й.П.,
като относно тези факти съдът, както вече беше разяснено, дава вяра на показанията на
длъжностните лица от различните структури на МВР - св. С.Р., св. К.Ф., св. Ст. Ст., св. Вл.
М. и св. Т.И., и на тяхна база гради вътрешното си убеждение.
От правна страна:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице -
младши автоконтрольор към ОД МВР - Бургас, РУ - Созопол, който безспорно е длъжностно
лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП
е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани правилно. В случая, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
3
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
В случая се касае за извършени нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.
Следователно, съдействието може да бъде дадено по някои от следните начини: чрез
съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо средство, чрез изпълнение на
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта; с тест или чрез изпълнение на предписание за
медицинско изследване и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване. Това са и методите за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични
вещества и техни аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил алкохол
и/или наркотични вещества. Така, ако водачът откаже съдействие за реализирането на който
и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП методи, той на практика не изпълнява
задълженията, вменени с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушенията на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП се изразяват в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да
бъде установено дали е употребил алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В
случая от показанията на св. С. /л. 41-гръб/ се установява, че жалбоподателят действително е
управлявал въпросния автомобил, като самият свидетел е очевидец на излизането на
жалбоподателя от шофьорското място на колата и след това е побягнал. Обстоятелството, че
жалбоподателят е бил водач на автомобила се установява и от косвените доказателства по
делото. Видно от показанията на св. М. /л. 41/ той е видял МПС в храстите и как
жалбоподателя бяга към гр. Черноморец. На мястото на инцидента е нямало други хора,
нито в автомобила, нито извън него, а само побягналия водач. Освен това св. М. и св. С. са
били само на 2-3 коли разстояние зад л.а. „Пежо“ и са имали обективна възможност, ако е
имало и други хора да ги забележат, като се има предвид и че това се е случило за кратко
време, но в случая са видели само жалбоподателя. Последният дори е заявил пред св. М. и
св. С., че именно той е управлявал автомобила и е потърсил помощ от тях да издърпат
колата. Видно от показанията на св. И. майката на жалбоподателя, която по това време е
4
била в гр. Бургас, също е заявила, че синът й е управлявал автомобила, което се
потвърждава и от факта, че у жалбоподателя са били и ключовете за л.а. „Пежо“. Всичко
това води да извода, че именно жалбоподателят е бил водач на МПС.
От писмените и гласни доказателства се установява, че жалбоподателят е отказал да
бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта,
както и с тест за употреба на наркотични вещества, а впоследствие е отказал и медицинско
изследване и вземане на биологични проби. С това си поведение той безспорно е нарушил
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което, както в АУАН, така и в НП, двете
нарушения са описани по ясен и пълен начин. На жалбоподателя е бил издаден, от св. Р.,
талон за медицинско изследване, в който е посочено, че той отказва да подпише талона.
Видно от талона, същият е подписан от свидетел на отказа. Нещо повече, независимо, че е
отказал да подпише талона, св. Р. все пак му го е дал, ако размисли да даде проба, но такава
не била дадена в указаното време.
С оглед на изложеното, съдът прави извод за доказаност на извършените от
жалбоподателя нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
При правилно определена правна квалификация на извършените административни
нарушения, наказващият орган му е наложил и наказания в съответствие с разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно: за отказа да бъде извършена проверка за алкохол - „глоба“ в
размер на 2000 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и
за отказа да бъде извършена проверка за наркотици - „глоба“ в размер на 2000 лв. и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца. Доколкото санкциите са
определени в закона по абсолютен начин относно техния вид, размер и срок, за съда не
съществува възможност да ги обсъжда, нито да ги редуцира (арг. чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност не се установиха
основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление, което
налага то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, следва в тежест на
жалбоподателя да бъдат възложени разноските за пътни разходи на разпитания по делото
свидетел С.Р. в размер на 10.55 лева, както и следва да бъде осъден да заплати сумата от 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът указва на жалбоподателя, че на основание чл. 182, ал. 2 от ДОПК има
възможност в 7-дневен срок от влизане на решението в сила да заплати доброволно
дължимите разноски в размер на 10.55 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС - Бургас, като в платежните документи посочи основанието и номера на делото. В
противен случай ще се пристъпи към принудителното им събиране.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0346-000202/20.08.2021 г.,
издадено от началник на група в РУ Созопол към ОД на МВР - Бургас, с което на
жалбоподателя К. ХР. Г., ЕГН **********, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв. и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на основание чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, му е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право
да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА К. ХР. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд - Бургас, сумата от 10,55 лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски, както и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6