МОТИВИ към Присъда № 339/24.08.2020г. постановена по НОХД № 67/2020г.
по описа на РРС.
Обвинението
против подсъдимият Ф.А.С. *** е за
това, че: За времето от 19.07.2011г. до 30.04.2012г., в гр.Разград, в условията
на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ
- Експертно решение № 1399/04.07.2011г., на който е придаден вид, че е издаден от
ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД- гр.Разград, приложен към
заявление с вх.№ МП-11093/19.07.2011г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и заявление с вх.№ МП- 11095/19.07.2011г. за отпускане на
лична социална пенсия за инвалидност, подадени чрез служител на Районно управление
„Социално осигуряване“- гр.Разград до Директора на Районно управление „Социално
осигуряване“- гр.Разград (понастоящем ТП на НОИ-гр.Разград), е получил без правно
основание чуждо движимо имущество - парични средства в размер на 2246,67 лева, представляващи
изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия
за инвалидност, собственост на Национален осигурителен институт-гр.София, с намерение
да го присвои - престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по
реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по искане
на подсъдимия и неговия защитник в проведеното разпоредително заседание. При предварителното изслушване подс.С. е
признал изцяло фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на
основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Защитникът му- адв.Др.П. счита, че делото е изяснено от фактическа и
правна страна, като моли съдът да постанови съдебен акт, с който след като
признае подзащитният му за виновен по повдигнатото му обвинение да му наложи наказание
към минималния размер, което да бъде редуцирано с 1/3 и изтърпяването му да
бъде отложено при условията на чл.66 от НК. Относно гражданския иск счита, че следва
да бъде уважен до размера от 741,44лв., тъй като по отношение на останалата
сума в размер на 1455,23лв. счита, че е погасена по давност на основание чл.115
от КСО.
Пострадалото ЮЛ- НОИ гр.София е предявило за съвместно
разглеждане граждански иск за сумата от 2 246,67лв., представляваща причинена
имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 30.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата, който
е приет за съвместно разглеждане. Процесуалният им представител- ю.к.В.
поддържа така предявения граждански иск, като счита, че обвинението срещу
подсъдимия е доказано по несъмнен начин, поради което моли същият да бъде
осъден да им заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в
претендирания размер ведно със законната лихва от датата на деликта. Счита, че
в случая не е изтекла давността, тъй като се касае за неоснователно обогатяване
и отговорността е деликтна, поради което се прилага чл.114, ал.3 от ЗЗД.
Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа
обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и
другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да
признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се
наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, чието изтърпяване да бъде
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. По отношение на предявения граждански
иск намира същия за основателни и предлага да бъдат уважени в предявения
размер.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият Ф.А.С. ***. Същият никога не бил лекуван в отделение
«Съдова хирургия» при МБАЛ Русе АД. По тази причина и същият не се води на диспансерен
учет в лечебното заведение и не му били издавани медицински протоколи за освидетелстване
пред ТЕЛК и епикризи.
Въпреки това подс.Ф.С. се сдобил по неустановен по делото
начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице с неистински официален
документ на негово име - Експертно решение № 1399/04.07.2011г. на ТЕЛК за общи заболявания
при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр.Разград (л.86), на който бил придаден вид, че е подписан
от д-р В. - за „Председател”, д-р М.М., д-р Р.Д. и д-р Пл.И. - за „Членове”, а не
от лицето, което действително го било съставило.
Експертното решение било издадено въз основа на медицинска
документация от МБАЛ АД Русе. В експертното решение било посочено, че подс.Ф.С.
е с намалена работоспособност в размер на 74 %, считано от 21.05.2011г., с водеща
диагноза «Артериална емболия и тромбоза».
На 19.07.2011г. подс.Ф.С. се явил в сградата на РУ «Социално
осигуряване» - Разград /ТП на НОИ - Разград/ и подал Заявление за отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП 11093/19.07.2011г. /л.81-82/
и Заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП
11095/19.07.2011г. /л.84/ до Директора на Районно Управление „Социално осигуряване“
- гр. Разград /ТП на НОИ - Разград/. Към заявленията същият приложил неистинския
документ - Експертното решение № 1399-04.07.2011г., на което бил придаден вид, че
е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски - гр.Разград“ АД.
Тъй като в експертното решение била посочена намалена работоспособност 74 %, св.П.
И. - специалист при ТП на НОИ - Разград, приела и обработила заявленията и приложеното
експертно решение.
С Разпореждане за отпускане на пенсия № ********** от
12.08.2011г. /л.79/ на подс.Ф.С. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто пожизнено по чл.
74, ал. 1 от КСО и лична социална пенсия за инвалидност за трайно намалена работоспособност
от 71 до 90 на сто, считано от 21.05.2011 г. и по чл. 90, ал. 1 от КСО, считано
от 21.05.2011г.
Пенсиите подс.Ф.С. получавал по посочена от него банкова сметка
*** «ОББ».
Изплащането на пенсии било преустановено с Разпореждане №
Ра- 241/21.04.2012г., считано от 01.05.2012 г. на основание чл. 95, ал. 2 от КСО.
Общо за периода от 21.05.2011г. до 30.04.2012г. подс. Ф.С.
***/ пенсии в размер на 2246,67 лева.
От заключението на назначената по делото комплексна експертиза
/л.41- 43/, е видно, че:
1. Подписите, положени в графа „председател“ и в графа „членове“
в ЕР № 1399/04.07.2011г. не са изпълнени съответно от В. К. Ш., Р. Д. Д., М. К.
М. и П. И. И.
2. Подписът, положен
в графа „получих решението“ в ЕР № 1399/04.07.2011г. не е изпълнен от Ф.А.С., ЕГН
**********.
3. Отпечатъкът от печат в ЕР № 1399/04.07.2011г. вероятно
е положен с печата на ТЕЛК-гр.Разград.
4. Подписите в графа „Подпис“ в Заявление № МП-11093/19.07.2011г.
и в Заявление № МП-11095/19.07.2011г. са изпълнени от Ф.А.С..
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид разпоредбата
на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Неговото самопризнание се подкрепя
и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно- показанията
на свидетелите, комплексна експертиза, характеристика, справка за съдимост и др.
всички те са единни и непротиворечиви и установяват възприетата от съда
фактическа обстановка по несъмнен начин, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Така с деянието си, при пряк умисъл, подс.Ф.С. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1
от НК.
От обективна страна подс. Ф.А.С. се е ползвал от неистински официален документ - Експертно
решение № 1399/04.07.2011г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-
гр. Разград“ АД, на който бил придаден вид, че е подписан от д-р В. К. Ш - за „Председател”,
д-р Р. Д. Д., д-р М. К. М. и д-р П. И. И. за „Членове”, а не от лицето, което действително
го било съставило.
Подсъдимия Ф.А.С. представил документа съответно пред служители
на РУ „Социално осигуряване”- град Разград /понастоящем ТП на НОИ-град Разград/
и Дирекция „Социално подпомагане“- град Разград, в чиято фактическа власт се намирал
имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ,
използван от подсъдимия, като средство при осъществяване на документната измама,
била да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите.
В случай, че подс. С. не е бил представил
неистинското експертно решение, то не би било налице и правно основание за отпускането
на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за
инвалидност. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените
лица, конкретните движими вещи - парични средства за пенсии в общ размер на 2246,67
лева, преминали във фактическата власт на подс. Ф.С..
От субективна страна подс. Ф.А.С. е извършил престъплението виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Съзнавал е, че използва неистински официални документи и че отсъства
основание за разпореждане с имуществото. Той предвиждал заблуждението на измамените
лица, предвиждал акта на имуществено разпореждане като следствие от използването
на документите и това, че ще получи чуждото движимо имущество. Във волево отношение
подсъдимият е имал за цел да получи фактическата власт върху имуществения предмет
на престъплението. Наред с прекия умисъл било налице и намерение да присвои предмета
на посегателството, след като го получи.
«Документната измама» е двуактно престъпление и се състои
в заблуждаване на упражняващия фактическата власт спрямо чуждото имущество да се
разпореди с него в полза на създалия заблуждението. Престъплението е довършено в
момента на получаване на имуществото, а при периодични плащания- в момента на последното.
За посоченото време подс. Ф.С., периодично
/всеки месец/ е получавал неправомерно въз основа на представеното от него пред
надлежните органи неистинско решение на ТЕЛК отпуснатите пенсии за инвалидност,
поради което деянието следва да се квалифицира като продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК. В конкретния случай извършените от подсъдимия деяния
са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия за това престъпление /документна измама/, съдът отчете наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, здравословното
състояние и възрастта на същия, направените самопризнания още на ДП, ниската
стойност на присвоеното имущество, поради което му наложи наказание при
условията на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на 6 /шест/
месеца лишаване от свобода. Предвид чистото съдебно минало и възможността за
постигане целите на наказанието и поправянето на подсъдимия, съдът намира, че
така наложеното наказание не следва да бъде търпяно ефективно, а изпълнението
му следва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от
3 години.
По отношение на предявения граждански иск, съдът намира
същия за основателен и доказан в пълния му размер. Налице са основанията за
обезвреда на ЮЛ, което е претърпяло имуществена вреда в резултат на действията
на подс. Ф.А.С.. Ето защо
последният следва да бъде осъден да заплати на НОИ гр.София сумата от 2246,67 лв.,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
престъплението ведно със законната лихва от 30.04.2012г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът намира, че направените възражения от страна на
защитата, че част от задължението е погасено по давност на основание чл.115 от КСО за неоснователни. В случая се касае за деликтна отговорност, възникнала в
резултат на извършено престъпление и се прилага разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗД. Действително изплащането на пенсията е спряно поради съмнения за извършено
престъпление, но компетентен да се произнесе по това е единствено и само съда
въз основа на образувано наказателно производство от прокурора.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: