Номер 92909.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело №
20203100502059 по описа за 2020 година
Производството образувано по две жалби, подадени с обща жалба с вх. № 38886/19.06.2020
год. по рег. на РС-Варна, от Енерго-Про Продажби“ АД – Варна чрез процесуален
представител, срещу Решение № 1995/26.05.2020 год., постановено по гр. дело №
16179/2018 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени молбите на Енерго-Про
Продажби“ АД – Варна, подадени с обща молба с вх. № 13644/17.02.2020 год. по рег. на РС-
Варна, както следва:
1) отхвърлена е молбата на „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна за поправка на
допусната в Решение № 361/24.01.2020 год. по гр. дело № 16179/2018 год. по описа на РС-
Варна очевидна фактическа грешка;
2) отхвърлена е молбата на „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна за допълване на
Решение № 361/24.01.2020 год. по гр. дело № 16179/2018 год. по описа на РС-Варна и
произнасяне с нарочен диспозитив за отхвърляне на предявения от „Сириус – 49“ ЕООД-
Варна против дружеството-жалбоподател иск за връщане на сумата от 238, 59 лева,
представляваща платена без основание цена на мрежова услуга „достъп ниско напрежение“
за периода 19.09.2013 год. – 12.10.2013 год. и за отхвърляне в частта за сумата от 784, 73
лева на предявения от „Сириус – 49“ ЕООД-Варна против дружеството-жалбоподател иск за
връщане на сумата 1139, 75 лева, с вкл. ДДС представляваща платена без основание цена на
мрежова услуга „пренос ниско напрежение“ за периода 19.09.2013 год. – 12.10.2013 год.
В жалбата срещу решението в частта му, с която е отхвърлена молбата на Енерго-Про
Продажби“ АД – Варна по чл. 247 ГПК за поправка на допусната в Решение №
361/24.01.2020 год. по гр. дело № 16179/2018 год. по описа на РС-Варна са наведени
оплаквания, че същото е неправилно, тъй като съдът не е изложил никакви мотиви защо е
приел молбата за неоснователна. Счита, че това е достатъчно основание за отмяна на
решението в частта му, с което е отхвърлена молбата му по чл. 247 ГПК. Излага и
съображения, че решението в тази част е неправилно и по същество, тъй като е налице
несъответствие между действителната воля на съда, формирана в мотивите на решението и
нейното изразяване в диспозитива. След като е приел в мотивите на решението, че ищецът
дължи на ответника цена за пренос и че предявения иск следва да бъде уважен за сумата от
1139, 75 лева с вкл. ДДС, която сума представлявала разликата между заплатената от ищеца
цена за достъп и пренос ниско напрежение от 1378, 34 лева за периода 19.09.2013 год. –
12.10.2013 год. и действително дължимата от ищеца за същия период цена за такса пренос
1
ниско напрежение от 238, 59 лева с ДДС, в диспозитива на решението съдът е осъдил
Енерго-Про Продажби“ АД – Варна да заплати на ищеца сума в размер на 1139, 75 лева,
представляваща разликата между начислената и заплатена такса пренос и достъп ниско
напрежение в размер на 1378, 34 лева с ДДС, по фактура №********** от дата 07.10.201Зг.
и съгласно кредитно известие №**********/19.10.201Згод. и такса пренос средно
напрежение в размер на 238, 59 лева с ДДС за периода от 19.09.201Зг. до 12.10.2013 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -26.10.2018год.до
окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Т. е., както в
диспозитива на постановеното решение, така и в мотивите е изведен извод за недължимост
единствено на разликата между платена цена за пренос ниско напрежение и дължимата цена
за пренос средно напрежение, която разлика видно от експертизата е 784, 73 лева, а именно:
разликата между сумата от 1139, 75 лева, съставляваща такса пренос ниско напрежение,
която ищецът е платил и сумата от 355, 02 лева – цената на такса пренос средно напрежение,
за която съдът е приел, че е дължима от ищеца, т. е., че не е платена без основание.
Поради изложеното счита, че в решението № 361/24.01.2020 год. по гр. дело №
16179/2018 год. по описа на РС-Варна е допусната очевидна фактическа грешка в резултат
на погрешни изчисления относно размера до който следва да бъде уважен искът на ищеца, а
изводът на първоинстанционния съд, че такава грешка не е допусната е неправилен.
Отправено е искане за отмяна на решението в частта му, с която е отхвърлена молбата
на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна по чл. 247 ГПК и за постаняване на друго, с което да
се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в Решението № 361/24.01.2020 год. по
гр. дело № 16179/2018 год. по описа на РС-Варна в изложения от жалбоподателя смисъл.
В жалбата срещу решението в частта му, с която е отхвърлена молбата на Енерго-Про
Продажби“ АД – Варна по чл. 250 ГПК за допълване на Решение № 361/24.01.2020 год. по
гр. дело № 16179/2018 год. по описа на РС-Варна са наведени оплаквания, че същото е
неправилно. Твърди се, че липсва произнасяне с отхвърлителен диспозитив по иска на
ищеца в частта му за сумата от 355, 02 лева – цената на такса пренос СрН, за която съдът е
приел, че е дължима от ищеца, т. е., че не е платена без основание.
Отправено е искане за отмяна на решението № 361/24.01.2020 год. по гр. дело №
16179/2018 год. по описа на РС-Варна в частта му, с която е отхвърлена молбата на Енерго-
Про Продажби“ АД – Варна по чл. 250 ГПК за допълване на Решение № 361/24.01.2020 год.
по гр. дело № 16179/2018 год. по описа на РС-Варна и за постановяване на друго, с което да
се допълни първоинстанционното решение, като се постанови отхвърлителен диспозитив по
отношение на иска за връщане на платена мрежова услуга пренос в размер на 784, 73 лева.
От Енерго-Про Продажби“ АД – Варна е подадена и ЧАСТНА ЖАЛБА против
Определението № 6653/26.05.2020 год., постановено в производство по чл. 248 ГПК, в
частта му, с която е отхвърлено искането на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна за
изменение на решението № 361/24.01.2020 год. постановено по гр. дело № 16179/2018 год.
на РС-Варна в частта му за разноските, чрез присъждане разноски в полза на ищеца
съобразно частта от уважения иск за връщане на заплатена мрежова услуга пренос.
В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е непрвилно. С оглед
допусната в основното решение очевидна фактическа грешка и непълнотата на същото
решение непроизнасянето от страна на първоинстанционния съд с отхвърлителен
диспозитив, то и разноските за първоинстанционното производство са неправилно
определени.
Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което
разноските да бъдат присъдени съобразно отхвърлената/уважената част от исковете.
2
В писмени отговори насрещната страна „Сириус – 49“ ЕООД-Варна оспорва жалбите,
счита, че са неоснователни, настоява да се оставят без уважение. Претендира присъждане на
разноски.
І. По жалбата против Решение № 1995/26.05.2020 год., постановено по гр. дело №
16179/2018 год. по описа на РС-Варна, в частта му, която е отхвърлена молбата на „Енерго-
Про Продажби“ АД – Варна, за поправка на допусната в Решение № 361/24.01.2020 год. по
гр. дело № 16179/2018 год. по описа на РС-Варна очевидна фактическа грешка, настоящият
състав намира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по гр. дело № 16179/2019 год. по описа на РС-Варна е образувано по
предявен от „Сириус – 49“ ЕООД, със седалище гр. Варна срещу „Енерго-про Продажби“
АД, със седалище гр. Варна осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1378, 34 лева, представляваща заплатена без
основание сума като стойност на мрежови услуги – достъп ниско напрежение и пренос
ниско напрежение – за периода от 19.09.2013 год. – 12.10.2013 год., която сума е част
(компонент) от цената на консумирана за горния период от ищцовото дружество
електрическа енергия.
В хода на производството ищецът е заявил отказ от иска в частта му за сумата от 238,
59 лева (която сума представлява стойността на мрежовата услуга „достъп ниско
напрежение“ за процесния период).
С Решение № 361/24.01.2020 год. по гр. дело № 16179/2019 год. на РС-Варна,
ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна е осъден да заплати на ищеца „Сириус – 49“
ЕООД-Варна, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1139, 75 лева, която сума
представлява разликата между сумата от 1378, 34 лева – начислена и заплатена такса пренос
и такса достъп ниско напрежение и сумата от 238, 59 лева – такса пренос средно
напрежение, за периода 19.09.2013 год. – 12.10.2013 год.
Видно от мотивите на основното решение, първоинстанционният съд е приел, че
сумата от 1378, 34 лева, включва стойността на мрежовите услуги, съответно: такса „достъп
ниско напрежение“ в размер на 238, 59 лева и такса „пренос ниско напрежение“ в размер на
1139, 75 лева и че тази сума е платена без основание от ищеца на ответника, тъй като тази
две услуги не са предоставяни от ответника на ищеца. Приел е също, че стойността на
мрежовата услуга „достъп средно напрежение“ е същата както и стойността на мрежовата
услуга „достъп ниско напрежение“, както и че в действителност ищецът дължи на ответника
на мрежовата услуга „достъп средно напрежение“, а не стойността на мрежовата услуга
„достъп ниско напрежение“, фактурирана от ответното дружество за периода 19.09.2013 год.
– 12.10.2013 год.
При това положение настоящият състав намира, че в Решението № 361/24.01.2020 год.
по гр. дело № 16179/2019 год. на РС-Варна не е допусната очевидна фактическа грешка,
както твърди ответникът по иска и настоящ жалбоподател „Енерго-Про Продажби“ АД-
Варна – липсва несъответствие между формираната в мотивите на решението и изявената в
диспозитива му воля на съда. Разсъжденията на първоинстанционния съд в мотивите на
обсъжданото решение, че в действителност ищецът дължи на ответника стойността на
мрежовите услуги „достъп средно напрежение“ и „пренос средно напрежение“ нямат
отношение към формираната и изявена от съда воля по предмета на делото, а именно, че
сумата от 1139, 75 лева, представляваща стойност на мрежовата услуга „пренос ниско
напрежение“, която именно сума е била и фактурирана (включена в цената на доставената
от ответника на ищеца за периода 19.09.2013 год. – 12.10.2013 год. електрическа енергия) е
платена без основание от ищеца на ответника и последният дължи връщането и.
́
По изложените съображения Решението № 1995/26.05.2020 год., постановено по гр.
дело № 16179/2018 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е отхвърлена молбата на
„Енерго-Про Продажби“ АД-Варна, съдържаща се в молба с вх. № 13644/17.02.2020 год. по
рег. на РС-Варна, за поправка на допусната в Решение № 361/24.01.2020 год. по гр. дело №
16179/2018 год. по описа на РС-Варна очевидна фактическа грешка е правилно, а жалбата
3
срещу посочената част от решението, съдържаща се в жалбата с вх. № 38886/19.06.2020 год.
по рег. на РС-Варна – неоснователна.
ІІ. По жалбата против Решение № 1995/26.05.2020 год., постановено по гр. дело №
16179/2018 год. по описа на РС-Варна, в частта му, която е оставена без уважение е молбата
на „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна за допълване на Решение № 361/24.01.2020 год. по гр.
дело № 16179/2018 год. по описа на РС-Варна, съдът намира следното:
По същността си в тази част решението е с характер на определение, преграждащо по-
нататъшното развитие на производството, тъй като непълнотата на решението (т. е., когато
решението действително е непълно, а не когато страната твърди, че е непълно) е
процесуална предпоставка за допустимостта на молбата по чл. 250 ГПК. В случаите, в които
решението не е непълно по смисъла на чл. 250 ГПК, тогава молбата за допълването му е
недопустима поради липса на правен интерес от допълване на решението и производството
по тази молба се прекратява, респ. молбата се оставя без разглеждане.
В случая видно от решението, същото не е непълно по смисъла на чл. 250 ГПК, тъй
като съдът се е произнесъл по целия спорен предмет. В същия смисъл е и констатацията на
първоинстанционния съд, въпреки непрецизния диспозитив.
Поради това и жалбата против решението № 1995/26.05.2020 год., постановено по гр.
дело № 16179/2018 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с характер на определение, с
което е оставена без уважение е молбата на „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна за допълване
на Решение № 361/24.01.2020 год. по гр. дело № 16179/2018 год. по описа на РС-Варна е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
ІІІ. По частната жалба против Определението № 6653/26.05.2020 год. по гр. дело №
16179/2019 год. по описа на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, в частта
му, с която е отхвърлено искането на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна за изменение на
решението № 361/24.01.2020 год. постановено по гр. дело № 16179/2018 год. на РС-Варна в
частта му за разноските, чрез присъждане разноски в полза на ищеца съобразно частта от
уважения иск за връщане на заплатена мрежова услуга пренос, съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
С решението № 361/24.01.2020 год. постановено по гр. дело № 16179/2018 год. на РС-
Варна, първоинстанционният съд е присъдил разноски в полза на ищеца в размер на 950, 13
лева (при представени доказателства за извършени от ищеца разноски в размер на 905, 13
лева – толкова са посочени и в представения списък по чл. 80 ГПК на л. 102 от делото на
РС-Варна), без да съобрази извършения от ищеца частичен отказ от иска.
С обжалваното определение, постановено въз основа на подадена от ответника молба
по чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд е изменил решението № 361/24.01.2020 год.
постановено по гр. дело № 16179/2018 год. на РС-Варна в частта му за разноските, като е
присъдил разноски в полза и на ответника в размер на 68, 55 лева, на основание чл. 78, ал. 4
ГПК, съразмерно на частта от иска, за която ищецът е заявил отказ. Не е изменил решението
си в частта за разноските по отношение на разноските, които се следват на ищеца.
Определението е неправилно.
Съобразно представените доказателства и в съответствие с чл. 78, ал. 1 и ал. 4 от ГПК,
за първоинстанционното производство ищецът има право на разноски в общ размер на
сумата от 748, 45 лева. При предявен иск за сумата от 1378, 34 лева, заявен отказ от иска за
сума в размер на 238, 59 лева, уважен иск в размер на 1139, 75 лева и при общо заплатени
разноски от ищеца в размер на 905, 13 лева същият има право на разноски в размер на
сумата от 748, 45 лева, съразмерно на уважената част от иска в първоначално предявения
размер. Ответникът, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, има право на разноски в размер на сумата от
77, 20 лева, съразмерно на частта от иска, за която ищецът е заявил отказ.
Видно е, че районният съд не е процедирал по този начин, в резултат на което и
неправилно е определил и отговорността на страните за разноските за производството.
Изложеното налага обжалваното определение да се отмени и да се постанови друго, с
което да се измени решението № 361/24.01.2020 год. постановено по гр. дело № 16179/2018
4
год. на РС-Варна в частта му за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в общ размер на 748, 45 лева, съразмерно на
уважената част от иска в първоначално предявения му размер, а ищецът да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, разноски в размер на сумата от 77, 20
лева, съразмерно на частта от иска, за която ищецът е заявил отказ.
Относно разноските:
С оглед неоснователността на жалбите, подадени с обща жалба с вх. №
38886/19.06.2020 год. по рег. на РС-Варна, против Решение № 1995/26.05.2020 год.,
постановено по гр. дело № 16179/2018 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени
молбите на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна по чл. 247 и по чл. 250 ГПК, подадени с
обща молба с вх. № 13644/17.02.2020 год. по рег. на РС-Варна, разноски на жалбоподателя
за производството по тези жалби не се присъждат. Ответникът по цитираните две жалби -
„Сириус – 49“ ЕООД-Варна, не е представил доказателства за извършени разноски, поради
които и разноски не му се присъждат. Видно е от представения договор за правна защита и
съдействие на л. 39 от настоящото дело, че същият касае производството по частната жалба
против определението № 6653/26.05.2020 год. по гр. дело № 16179/2018 год. по описа на РС-
Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, а не и производството по жалбите
против Решението № 1995/26.05.2020 год., постановено по гр. дело № 16179/2018 год. по
описа на РС-Варна,
С оглед основателността на частната жалба, подадена против определението №
6653/26.05.2020 год. по гр. дело № 16179/2018 год. по описа на РС-Варна, отправеното
искане и представените доказателства, в полза на жалбоподателя „Енерго-Про Продажби“
АД-Варна, следва да се присъдят разноски за частното производство в размер на 255 лева.
Съответно с оглед изхода от частната жалба разноски на ответника по тази жалба - „Сириус
– 49“ ЕООД-Варна, не се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1995/26.05.2020 год., постановено по гр. дело № 16179/2018
год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е оставена без уважение молбата на
5
„Енерго-Про Продажби“ АД – Варна по чл. 247 ГПК, за поправка на допусната в Решение №
361/24.01.2020 год. по гр. дело № 16179/2018 год. по описа на РС-Варна очевидна
фактическа грешка:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 38886/19.06.2020 год. по рег. на РС-
Варна, подадена от Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, срещу Решение № 1995/26.05.2020
год., постановено по гр. дело № 16179/2018 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ с
характер на определение, с която е оставена без уважение молбата на „Енерго-Про
Продажби“ АД-Варна по чл. 250 ГПК за допълване на Решение № 361/24.01.2020 год. по гр.
дело № 16179/2018 год. по описа на РС-Варна;
ОТМЕНЯ Определение № 6653/26.05.2020 год. по гр. дело № 16179/2019 год. по
описа на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 361/24.01.2020 год. по гр. дело № 16179/2018 год. по описа на
РС-Варна В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул . Вл. Варненчик № 258, Варна тауърс – Г да заплати на „Сириус –
49“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к. к. „Св. Св.
Константин и Елена“ ресторант „Сириус“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 748, 45
лева (седемстотин четиридесет и осем лева и 45 ст.) – разноски за производството,
съразмерно на уважената част от иска;
ОСЪЖДА „Сириус – 49“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, к. к. „Св. Св. Константин и Елена“ ресторант „Сириус“ да заплати на
„Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул . Вл. Варненчик № 258, Варна тауърс – Г, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата
от 77, 20 лева (седемдесет и седем лева и 20 ст.) – разноски за производството, съразмерно
на частта от иска, за която ищецът е заявил отказ и производството в тази е прекратено.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6