РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Девня, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20233120101304 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ЖК Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6, срещу С. Н. Т., ЕГН **********, с адрес с. К.,общ. С., искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ следните суми:
- 321,19 лв по договор за мобилни услуги от 14.05.2020г. по отношение на номер
**************, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните
абонаментни такси и потребени услуги за периода 05.02.2021г – 04.05.2021г.
- 84,96 лв, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване
на договор за мобилен номер ********** в размер на три месечни абонаменти такси
- 19,74 лв, представляваща неустойка, част от стойността на ползваните отстъпко
от месечен абонаментен план, съответстваща на оставащия карен срок на договора
- 96,13 лв, неустойка, представляваща разликата в цената на мобилното
устройство без абонамент и преференциалната му цена, съответстваща на оставащия карен
срок на договора,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение -16.05.2023г., до окончателното плащане.
Претендират се с исковата молба и разноските, сторени в настоящото и в
заповедното производство.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е бил уведомен по
реда на чл. 47 ГПК, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви
установителни искове.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за мобилни услуги с
1
№******** от 14.05.2020г. Съгласно договора на клиента се предоставя мобилен телефонен
номер ************, със стандартна месечна абонаментна такса 33,99 лв с вкл. ДДС или
28,32 лв без вкл. ДДс, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 29,99 лв с вкл. ДДС или 24,99 лв без вкл ДДС, и мобилен
апарат HUAWEI Y5 2019 Dual Black. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в четири броя фактури в периода м. Март 2021г. – м. Август 2021г. След
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя на
24.06.2021г. поради изпадането му в забава същият дължи и неустойки в общ размер от
200,83 лв. съгласно чл.11 от горния договор за мобилни услуги Неустойката е сбор от три
компонента , както следва : 1. сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС - 84,96 лв. ; 2. част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора — 19,74 лв. и 3.
разликата в цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена,
съответстваща на оставащия срок до края на договора - 96,13 лв.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от назначения на ответника
особен представител по реда на чл.47 ГПК. Възразява, че ответникът дължи претендираните
суми, възразява, че ответникът е бил уведомен за прекратяване на сключения договор
поради неизпълнение на задължения от негова страна, възразява за нищожност на
неустоечната клауза, от която ищецът претендира вземане за неустойка. Излага, че по
отношение на иска за незаплатени задължения за потребени услуги (месечни абонаментни
такси и други услуги), начислени за периода 05.02.2021 - 04.05.2021 г. в общ размер от
321,19 лв., тъй като няма контакт с ответника, изразява становище, че същите са недължими
и следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване наличието на
вземане спрямо ответника на твърдяното основание и в твърдения размер, както и
предоставянето на мобилната услуга, вследствие на което произтича задължението. Други
основания да бъде отхвърлен предявения иск за незаплатени задължения за потребени
услуги (месечни абонаментни такси и други услуги), начислени за периода 05.02.2021 -
04.05.2021 г. в общ размер от 321,19 лв., са, че не може да се разбере по какъв начин са
издадени фактурите и не става ясно, как са начислени процесиите суми за разговори и данни
в роуминг, тъй като същите са посочени много общо и не се знае, коя тарифа ще се прилага.
Не става ясно, как е изчислена сумата за мобилни данни в роуминг за единичен MB или за
процесната стъпка. В процесния случай ответникът има качеството на потребител по
смисъла на ДИРЕКТИВА 93/13. Издадените фактури, по които претендират процесните
суми, представляват автоматично взето решение (ADM). Това е така, тъй като фактурите са
съставени на базата на автоматично събиране на информации (местоположение,
продължителност на разговори и на ползвани MB). Следствие на това тези данни се подават
на друга автоматична система (билинг или счетоводна система), която генерира фактури. По
тези фактури се начисляват сумите на потребителите. Фактурите са генерирани автоматично
- автоматично се въвеждат данни от потреблението на мобилни услуги и местоположение;
автоматично се издават фактури за суми. Само предварително са въведени данни за
единичната ставка на услугите, месечните планове и тарифи. При издаването на фактури,
потребителят (ответник) придобива качеството на длъжник, а доставчикът на услуги (по
смисъла на ДИРЕКТИВА 93/13) (ищец) придобива качеството на кредитор. Само ищецът
може да оказва въздействие на системата за автоматично изчисляване на сумите и
генериране на фактури. Ето защо системата попада в обхвата на Регламент за ИИ - система
за автоматично вземане на решения - какви сума се дължи от потребителя на услугата, като
се извършват изчисления. Ответникът получава фактури за начислени суми, но в качеството
си на потребител не може да разбере, как са начислени процесиите суми от автоматичната
система. По отношение на претендираната неустойка, представена е единствено фактура №
********** с дата на издаване 05.08.2021 г. и срок за плащане на задълженията 20.08.2021 г.
за начислена неустойка в размер на 200.83 лв. Във фактурата обаче не е посочено във връзка
2
с кой договор се дължи сумата, същият прекратен ли е, кога и на какво основание, т.е. в
случая липсва ясно посочено основание за плащане на вземането за неустойка, както и колко
на брой са абонаментните такси и от кой момент са начислени като дължими. В практиката
трайно се приема, че сама по себе си издадената фактура не е основание за плащане на
неустойката. Начислените суми по фактури се различават от метода, който е описан в
договора за тяхното изчисляване, същите нямат нищо общо с абонамента. Има
съществуваща неравноправна клауза в процесния договор и не следва да се начислява
неустойка на стандартна цена, тъй като страните са се договорили целият договор да бъде на
промоционална цена. Поради наличие на твърдяната неравноправна клауза във вреда на
потребителя не трябва да се начислява сума за разликата между промоционалната и
стандартната за периода до края на договора. Друг аргумент за отхвърляне на иска за
неустойка е, че ищецът посочва един алгоритъм за начисляване на неустойка (тримесечни
такси плюс разликата между стандартна и промоционална такса, която разликата се
умножава по периода, през който услугата е била използвана и стойността е пропорционална
за останалите месеци до края на договора, т.е. до края на двете години. Същевременно в
договора е посочено, че неустойката се сформира само тримесечната стандартна такса плюс
разликата между стандартната и промоционалната такса, която се умножава по броя месеци
до края на договора, т.е. до края на двете години. Следователно е налице обосновано
предположение, че сумата, която е изчислена при автоматичната система, не отговаря на
клаузата и начина на изчисляване, посочен в договора. Т.е. алгоритъма на изчисляване на
неустойката в автоматичната система не съответства на договореното и при ръчно
изчисляване. При прилагане правилото за изчисляване на неустойката, така както е
уговорено по договора и при ръчно изчисляване на неустойката (на лист хартия, калкулатор
с прилагане на знания от училище), се получава друга сума. Предвид твърденията на ищеца,
очертаващи предметните предели на иска, претендираната неустойка е дължима в
хипотезата на предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнението от страна на
абоната ответника на поетото с договора задължение за плащане в уговорения срок на
сумите за потребени услуги съгласно издадени фактури, но за такова неизпълнение, не са
ангажират доказателства. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза. Посочената
клауза регламентира дължимост на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в
случай на разваляне. В този смисъл по арг. от ТР №7/13.11.2014г. по т.д. №7/2013г. на
ОСГТК на ВКС претенцията за неустойка е принципно съвместима с преобразуващия ефект
на развалянето. Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне обаче е
елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото
на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87, ал.2 от ЗЗД. Писмените договори
подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване
произтича както от изричната регламентация в чл.87, ал.2 от ГПК, така и по арг. от чл. 164,
ал.1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени
съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорения алгоритъм за изчисляване на
неустойката установяването на факта на получаване на писменото предизвестие от абоната е
от значение не само доказването на основанието, но и на размера на иска. В иска се твърди,
но не се представят годни доказателства операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение. Приложената покана
няма данни да е достигнала до адресата си. По изложените съображения се счита, че
кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради което в неговата
правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано и прието по делото е
експертно заключение на вещото лице Я. Л. по назначената от съда съдебно – счетоводна
3
експертиза.
Съдът намира така предявените искове за допустими като подадени от заявителя в
производството по чл. 410 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок.
От представените писмени доказателства се установява сключването на договор
за мобилни услуги за предпочетен номер +***********. Ответната страна не е оспорила
положения от нея подпис в договора, с оглед на което с подписването му в правната й сфера
са възникнали съответните права и задължения. Представените справки за потребление и
издадените въз основа на тях фактури, доказват предоставените услуги. Местата, където се
регистрира информацията, че определена мобилна услуга е осъществена /извън
устройството на потребителя/, са сървърите на телефонната клетка и логсървърите на
оператора – т.е само при съответния доставчик на мобилните услуги. В момента на
доставянето на услугата тя автоматично се регистрира, като така оставената електронна
следа може да се материализира на хартиен носител – фактури, справки и т.н., като
представените по делото. Така и мотиви към Решение по въззивно търговско дело №710 по
описа за 2015 година на ВОС, неподлежащо на касационно обжалване, съгласно които
мотиви когато ответникът твърди, че не е осъществил потребление на мобилните услуги
през процесния период, то той е този, който носи доказателствената тежест да установи, че
от неговото техническо устройство не са подавани заявки и не са давани разрешения към
съоръженията на мобилния оператор за осъществяване на изходящ или входящ трафик на
информация и при липса на твърдения и ангажиране на доказателства, свързани с
неизправност на мобилния оператор относно отчета на регистрираните в неговата система
заявки за изходящ и разрешения за входящ трафик от и към абоната, следва да се приеме, че
същия е в поддържал в изправност през процесния период телекомуникационната си
система с цел ефективно осигуряване на трафика на телекомуникационни услуги. Размерът
на претендираните цени за доставените услуги се установява от представените справки за
потребление към издадените от ответника фактури и от заключението на вещото лице,
поради което съдът приема за установено неизпълнението на задълженията за заплащане
стойността на услугите от страна на ответника на задълженията по представените от ищеца
фактури до размера на стойноста, колкото се претендира и с исковата молба от 321,19 лева
От изложеното в исковата молба съдът приема, че договора за мобилни услуги
между страните е бил предсрочно прекратени по инициатива на оператора чрез
конклудентни действия по ограничаване на предоставените услуги, поради обстоятелството,
че потребителят не е платил търсените в настоящото производство суми. Видно от
представените доказателства и от изслушаната и приета по делото експертиза се
претендират неустойка, формирана от сбора на три месечни абонаментни вноски, неустойка,
представляваща отстъпка от месечния абонаментен план до края на договора и неустойка за
предоставено за ползване и невърнато устройство с отстъпка от стандартната цена. Съгласно
договора при предсрочното прекратяване по вина на потребителя последният дължи
неустойка в размер на месечните абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, като при изчисляване на
неустойката е приложим месечния абонамент, който е най –висок според условията по
плана. Освен тази неустойка абонатът дължи и възстановяване на такава част от разликата
между стандартнита цена на устройството съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на
останалия срок на договора и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на
договора от разликата между най- ниския и най – високия месечен абонамент според
условията на плана, в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на
месечни абонаменти. Видно от исковата молба не се претендира неустойка, представляваща
стойности на абонаментни такси за целия срок на договора. Така формулирани при общ срок
на договора от 24 месеца клаузата за дължимост на трикратния абонамент не създава
4
неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор и не излиза
извън обезщетителната си функция. За останалите претендирани суми, представляващи
отстъпка от пазарната цена на устройството и отстъпки от стойността на месечни
абонаменти, съдът също приема, че са дължими. Така претендираните неустойки
представляват обезщетение, което да компенсира доставчика за вредите от пропуснатия
доход от намалената до лизингова стойност цена на предоставената вещ и прихода от
абонамент при едновременното престиране на услуга за мобилен трафик по договора.
Налице е обявена в самия договор от доставчика отстъпка, което води до определяемост на
обещетението от потребителя още при сключването на договора. Като е избрал да закупи
устройството в пакет с офертата за незабавно придобиване на устройството и достъп до
мрежата, вместо да закупи устройството без допълнителното обвързване с договор за услуга,
ответникът е признал за съответна на интереса си размера на отстъпката, както е договорена
ведно с предоставянето на устройството и достъпа до мрежата. Избора на пакетната цена,
формирана от двата компонента - абонамент за мобилния трафик и лизингова цена, е част от
онова съществено съдържание на сделката, която страните уговарят конкретно и остава
извън контрола върху едностранно наложени на неподготвен потребител допълнителни
клаузи – в този смисъл Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., на І т.отд. на ВКС.
Тъй като договора се прекратява поради неизпълнение на ответника да заплаща услугите по
договора както са фактурирани, то не би следвало той да черпи права от прекратяването,
като задържи и придобие устройството на началната по – ниска цена. Ако устройството бъде
върнато от ответника при прекратяване на договора или след това, то вече ще е употребено
и ищецът не би могъл да го продаде на цената, на която го е получила ответника при
сключване на договора. С оглед изложеното съдът намира и тези искове за неустойка за
основателни. По отношение размера на сумите същите с оглед експертното заключение на
вещото лице следва да бъдат уважени в посочените в исковата молба размери
Предвид изхода на производството разноските в заповедното производство,
направени от заявителя за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, следва да се
присъдят в размер от 505 лв. На ищеца следва да бъдат присъдени и разноските в
настоящето производство, които възлизат на 1155 лева. Възражението за прекомерност на
размера на адвокатското възнаграждание на процесуалния представител на ищеца,
направено от адв. К. В., съдът намира за неоснователно, тъй като са предявени общо четири
иска, като размера на минималното възнаграждение само по единия от тези искове съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14 ОТ 2025 Г.) е в размер на 400 лева
Съгласно изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК в отношенията
между страните, че С. Н. Т., ЕГН **********, с адрес в с. К., общ С., обл. В., ДЪЛЖИ на
ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост , ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 522,02 лева /
петстотин двадесет и два лева и 02 стотинки/, формирана като сбор от следните суми :
-321,19 лв по договор за мобилни услуги от 14.05.2020г. по отношение на номер
************, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните
абонаментни такси и потребени услуги за периода 05.02.2021г – 04.05.2021г.
- 84,96 лв, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване
на договор за мобилен номер *********** в размер на три месечни абонаменти такси
- 19,74 лв, представляваща неустойка, част от стойността на ползваните отстъпки
5
от месечен абонаментен план, съответстваща на оставащия срок на договора
- 96,13 лв, неустойка, представляваща разликата в цената на мобилното
устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Black без абонамент и преференциалната му цена,
съответстваща на оставащия срок на договора,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение – 16.05.2023г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК по гр. д. №824/2023г. на РС Девня
ОСЪЖДА С. Н. Т., ЕГН **********, с адрес в с. К., общ С., обл. В., да заплати на
ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост , ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 1660 лева /хиляда
шестстотин и шестдесет лева /, представляваща сбор от разноски, направени в заповедното
производство и от разноски, направени в исковото производство
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6