РЕШЕНИЕ
№ 1086
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100106516 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Г. Б., уточнена с
молба от 23.08.2023 г., с която срещу „Търговска банка Д“ АД са предявени
искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не
му дължи сумата от 700 000 щатски долара – част от вземане в общ размер на
2 445 506,17 щатски долара, ведно със законната лихва върху сумата от 700
000 щатски долара, считано от 12.08.2014 г. до окончателното плащане, както
и разноски, за които суми са издадени Заповед № 3522 от 14.08.2014 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 15.08.2014 г. по ч. гр. дело № 5941 по описа на Районен
съд - Бургас за 2014 г., на две основания, заявени в условията на евентуалност
– поради погасяване на вземанията чрез плащане и евентуално – поради
изтекла в полза на ищеца погасителна давност.
Ищецът поддържа, че за събиране на процесното вземане е било
образувано изпълнително дело № 20218040400070 по описа на ЧСИ Д.Н.,
вписан под № 804 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – гр. Бургас,
след като производството по образуваното въз основа на същия изпълнителен
титул изпълнително дело № 20148040400972 по описа на същия частен
съдебен изпълнител е било прекратено с Постановление от 04.01.2021 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК – по писмено искане на взискателя.
Поддържа, че процесната заповед за изпълнение никога не му е била
връчвана. Излага, че погасяването на дълга е извършено посредством налични
средства по сметка на длъжника и чрез реализиране на обезпеченията,
1
предоставени от длъжника, в това число - депозит и стоки по Закона за
особените залози /ЗОЗ/, както следва:
1. На 27.08.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер на 146
675,84 лв., с основание по банков документ - мемориален ордер „погасяване
на просрочие „Румбако 1“ ЕООД;
2. На 01.09.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер на 100
000 лв., с основание по банков документ -мемориален ордер „служебно
превалутиране за погасяване на кредит на „Румбако 1“ ЕООД;
3. На 09.10.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер на 200
000 лв., с основание по банков документ - мемориален ордер „от продажба на
тор“;
4. На 13.10.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер на 100
000 лв., с основание по банков документ - мемориален ордер „служебно
превалутиране на „Румбако 1“ ЕООД за погасяване на кредит“;
5. На 13.10.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер на 57
522,22 лв., с основание по банков документ - мемориален ордер „служебно
превалутиране на „Румбако 1“ ЕООД за погасяване на кредит“;
6. На 13.10.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер на 42
477.78 основание по банков документ - мемориален ордер „получен превод от
продажба на торове“;
7. На 31.10.2014 г. дългът е частично погасен със сума в размер на 592 561
американски долара, чиято левова равностойност към момента на
погасяването възлиза на 919 945,73 лв., от депозитна сметка на длъжника;
8. На 31.10.2014 г. е извършено частично погасяване със сума в размер на 63
492 американски долара, чиято левова равностойност към момента на
погасяването възлиза на 98 570,79 лв., с основание по банков документ
мемориален ордер „погасяване на просрочена главница на „Румбако 1“ ЕООД
със сума от закрити финансови обезпечения;
9. На 10.03.2015 г. ЧСИ № 804 Д.Н. е извършил разпределение на постъпили
суми от продажби на стоки по ЗОЗ, с които частично е погасен дълга, както
следва: сума в размер на 424 800 лв. и сума в размер на 1 748 028 лв.;
10. На 20.04.2015 г. е извършил разпределение на суми постъпили от
продажба на стоки по ЗОЗ в размер на 99 960 лв., с които частично е погасен
дълга;
11. На 08.07.2015 г. е извършено частично погасяване на дълга, посредством
разпределение от страна на ЧСИ № 804 Д.Н. на сума в размер на 31 585.54 лв.,
постъпила от продажба на стоки по ЗОЗ.
Твърди, че с така извършените плащания дългът е изцяло погасен.
Евентуално твърди, че в негова полза е изтекла погасителна давност в
периода от 12.08.2014 г. /датата, на която ответната банка е обявила вземането
по договор за кредит от 15.01.2014 г. за предсрочно изискуемо/ до 12.08.2019 г.
2
В изпълнение на задължителните указания, дадени с Определение №
1763/11.07.2024 г. на САС по в.ч.г.д. №1917/2024 г., с нарочна молба от
19.08.2024 г. ищецът заявява, че фактите, настъпили след съдебното
установяване на дълга и имащи правно значение за неговото съществуване са
следните:
- Събрана от Банката на 09.10.2014 г. сума в размер нa 200 000 лв., с основание
по банков документ - мемориален ордер „от продажба на тор“,
представляваща реализиране на стоки от залог, обезпечение по Договор за
кредит № 1727.1213 от 15 .01.2014 г .;
- Събрана от Банката на 13.10.2014 г. сума в размер на 42 477,78 лв. с
основание по банков документ - мемориален ордер „получен превод от
продажба на торове“, представляваща реализиране на стоки от залог,
обезпечение по Договор за кредит № 1727.1213 от 15.01.2014 г.;
- Събрана от Банката на 13.10.2014 г. сума в размер на 100 000 лв. с основание
по банков документ - мемориален ордер „служебно превалутиране на
„Румбако 1“ ЕООД за погасяване на кредит", представляващо реализирано
финансово обезпечение по Договор за кредит № 1727.1213 от 15.01.2014 г.;
- Събрана от Банката на 13.10.2014 г. сума в размер на 57 522,22 лв., с
основание по банков документ - мемориален ордер „служебно превалутиране
на „Румбако 1“ ЕООД за погасяване на кредит", представляващо реализирано
финансово обезпечение по Договор за кредит № 1727.1213 от 15.01.2014 г.;
- Събрана от Банката на 31.10.2014 г. сума в размер на 63 492 американски
долара, чиято левова равностойност към момента на погасяването възлиза на
98 570,79 лв., с основание по банков документ – мемориален ордер
„погасяване на просрочена главница на „Румбако 1“ ЕООД, представляващо
реализирано финансово обезпечение по Договор за кредит № 1727.1213 от
15.01.2014 г.;
- Събрана сума от Банката на 31.10.2014 г. сума в размер на 592 561
американски долара, чиято левова равностойност към момента на
погасяването възлиза на 919 945,73 лв., представляващо реализирано
финансово обезпечение, предоставено по Договор за кредит № 1727.1213 от
15.01.2014 г. между Банката и „Румбако 1“ ЕООД от залогодателите: 1. Н.М.К.
в размер на 305 061,34 щатски долара, съгласно Договор за залог №
1727.1213- А3 от 31.01.2014 г.; 2. „Виниир Монтана" ЕООД в размер на 111
475 лева и 75 306,84 щатски долара, съгласно Договор за финансово
обезпечение № 127.1213-A4 от 29 .01.2014 г .; 3. „Булмакс“ ЕООД в размер на
220 000 лева съгласно договор за финансово обезпечение №1727.1213-A6 от
29.01.2014 г.
Ищецът поддържа, че нито една от горепосочените суми не е отразена
по образуваното изпълнително дело за погасяване на съдебно предявената
част от дълга. Твърди, че с посочените суми банката е погасявала
непредявената по съдебен ред част от дълга, което ищецът счита да е
3
противозаконно.
Твърди също, че общия размер на посочените по-горе суми възлиза на
1 418 516,52 лв. и към 31.10.2014 г., посредством действията на Банката по
усвояване на финансовите обезпечения и реализирането на обезпечението от
заложени стоки, извършени след стабилизиране на заповедта за изпълнение, с
тези суми са погасени всички вземания по процесния изпълнителен лист.
Ето защо, моли съда да признае за установено, че вземанията към него
по изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано
изпълнителното производство, са погасени поради плащане. При условията на
евентуалност, моли съда да признае за погасено правото на принудително
изпълнение на вземанията по процесния изпълнителен лист поради
изтичането на давностния срок.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Търговска банка Д“ АД подава
писмен отговор, в който оспорва предявения иск и претендира отхвърляне на
същия.
Не оспорва сключването на договора за банков кредит от 15.01.2014 г. и
посочва датите на неговото усвояване на траншове. Оспорва със сумата от 3
969 565,90 лв. постъпила от продажби по ЗОЗ и реализирането на финансови
обезпечения да е извършено погасяване на процесните задължения по
договора за банков кредит.
От една страна, излага факти относно действителния размер на
постъпилите суми по посочения ред и твърди, че същите са в по-малък размер
от посочения от ищеца.
От друга страна, твърди, че сумите, получени от продажби по ЗОЗ и
усвоените по ЗДФО обезпечения по кредита, не са погасили тази част от него,
за която банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение /ЗНИ/ и
изпълнителен лист. Твърди, че банката се е снабдила със ЗНИ и изпълнителен
лист по реда на заповедното производство само за част от главницата по
договора за кредит, а именно – за сумата от 700 000 щатски долара, което е
сторено, за да не се обременяват излишно солидарните длъжници „Румбако 1“
ЕООД и Т. Б. с допълнителни такси и разноски, които са доста по-високи в
заповедното производство, отколкото при продажбата по реда на ЗОЗ, както и
защото получените суми от продажбите по ЗОЗ на заложените вещи
(карбамид, минерални торове и др.) не са били достатъчни за погасяване на
целия размер на ползвания и непогасен кредитен лимит. След реализацията по
ЗОЗ на заложените минерални торове и обезпеченията по ЗДФО, е останал
непогасен дълг, част от който е предмет на изпълнителния лист от 15.08.2014
г., за събирането на който понастоящем е висящо изп. дело №
20218040400070.
Излага, че нито по изп. дело № 20148040400972, нито впоследствие по
новообразуваното изп. дело № 20218040400070, са продавани заложените
4
минерални торове. Ето защо, когато единият от солидарните длъжници по
договора за кредит - „Румбако 1“ ЕООД е обявен в несъстоятелност, банката е
предявила само непогасената към този момент част от кредита, ведно с
разноските, което ясно и подробно е описано в представената от ищеца молба
за предявяване на вземания от 20.05.2015 г., а именно: че заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист, издадени по ч.гр.д. № 5941/2014 г. на РС-
гр. Бургас, е за част от дълга по договора за кредит; описана е непогасената
част от кредита, лихвите и разноските по събирането му поотделно по
отношение на частта, за която е издаден изпълнителен лист и за частта, за
която не е издаден такъв, след извършените погасявания на кредита с
постъпилите суми от продажби по ЗОЗ и реализиране на финансовите
обезпечения по ЗДФО, за което ищецът е представил мемориални ордери и
разпределения на депозитаря по ЗОЗ.
Оспорва в полза на ищеца да е изтекла погасителната давност, касателно
процесното вземане по изпълнителния лист. Твърди, че е поискал и са били
извършени изпълнителни действия, които са прекъснали давностния срок и
излага подробна фактология в подкрепа на твърденията си.
Подчертава, че настъпването на евентуална перемпция по
изпълнителното дело няма никакво правно значение относно изтичането на
давността за вземанията по изп. лист. Сочи, освен това, че банката е
присъединена като взискател по изп. дело № 20188040400523, въз основа на
удостоверение по чл. 456, ал. 2 от ГПК, по което е наложен запор върху
пенсията на ищеца, постъпленията от който са разпределяни, с което
многократно и ежемесечно е прекъсвана давността за вземането на банката -
предмет на иска.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По молба на кредитора „Търговска банка Д“ АД е образувано
изпълнително дело № 20148040400955 по описа на ЧСИ Д.Н., peг. № 804 на
КЧСИ, с длъжници „Румбако 1“ ЕООД и Т. Г. Б.. Със същата молба съдебният
изпълнител е сезиран за пристъпване към изпълнение по реда па ЗОЗ чрез
предаване на вещи на основание чл. 521 ГПК, във вр. с чл. 35 от ЗОЗ, на
заложния кредитор и ответник по настоящото дело- „Търговска банка Д“ АД,
които вещи са послужили за обезпечение на дълга по Договор за кредит №
1727.1213 от 15.01.2014 г., сключен между „Търговска банка Д“ АД от една
страна и “Румбако 1” ЕООД, като кредитополучател и Т. Г. Б., като
съдлъжник, от друга.
По силата на посочения договор, банката предоставя на
кредитополучателя кредит под формата на кредитна линия в общ лимит до 5
000 000 щатски долара, с цел пълно рефинансиране на задълженията на
кредитополучателя към Банката по договор за кредит № 1431.0113 от
5
01.02.2013 г. и за финансиране на кредитополучателя с оборотни средства.
Между страните не е спорно, а и се установява от доказатествата по делото, че
по договора за били усвоени общо 3 253 062,54 щатски долара.
За обезпечаване на кредита и като условие за усвояването му е
уговорено учредяване на втори по ред особен залог в полза на Банката на
следните стоки:
- по т. 2.2.2.1 от Договора - 2 984,384 т. карбамид на стойност, съгласно
фактура № S070-UR-03/13 от 11.04.2013 г., издадена от „Агрофертранс“
Лимитид, в размер на 1 238 519,36 щатски долара;
- по т. 2.2.2.2. от Договора - 1 555,555 т. минерални торове тип N:P:K 16:16:16,
на стойност съгласно фактура № NPK-304 от 06.06.2013 г., издадена от
„Агрофертранс“ Лимитид, в размер на 699 999,75 щатски долара.
На 19.03.2014 г. между „Търговска банка Д“ АД и “Румбако 1” ЕООД,
като Кредитополучател и Т. Г. Б. като съдлъжник, е сключен Анекс № 2 към
Договор за кредит № 1727.1213/15.01.2014 г. за учредяване на първи по ред
особен залог в полза на Банката върху 6 999,80 кг. амониев сулфат, на
стойност съгласно фактура № S063-AS-02/14-1 от 25.02.2014 г., издадена от
“Агрофертранс“ Лимитид, в размер на 1 899 190 щ. д.
На 20.05.2014 г. между Банката и “Румбако 1” ЕООД, като
кредитополучател и Т. Г. Б., като съдлъжник, е сключен Анекс № 3 към
Договор за кредит №1727.1213/15.01.2014 г., за учредяване на първи по ред
особен залог в полза на Банката върху 2000 т. карбамид на стойност 720 000
щ. д., съгласно фактура № S144-UR-05/14-1 от 25.04.2014 г., издадена от
Агрофертранс“ Лимитид.
За обезпечаване на дълга по договора за кредит №
1727.1213/15.01.2014г., между ответника и „Румбако 1“ ЕООД, като
залогодател, от друга страна, са сключени и договори за особен залог върху
всички настоящи и бъдещи вземания по всички разплащателни сметки на
дружеството-залогодател, открити в „Търговска банка Д“ АД, както и върху
всички настоящи и бъдещи вземания по всички разплащателни сметки на
дружеството, които ще бъдат открити в „Търговска банка Д“ АД в бъдеще,
както и върху стоки (минерални торове), находящи се на територията на склад
на „Свободна безмитна зона - Бургас“ АД.
Учредените залози са вписани в Централния регистър на особените
залози с № 2014011700035, № 2014012900922, № 2014031700720, №
2014031901877 и № 2014052100923 със страни: „Търговска банка Д“ АД -
заложен кредитор и „Румбако 1“ ЕООД - залогодател.
Видно от Удостоверение изх. № 29278 от 16.10.2020 г. на ЧСИ Н. (л. 38
по делото), предмет на изпълнение по изпълнително дело № 20148040400955
представлява предаване на взискателя на заложените движими вещи -
минерални торове, находящи се в складове на „Свободна безмитна зона –
Бургас“ АД и „Елкабел“АД.
6
ЧСИ Д.Н. е извършвал действията по реализиране на обезпечението
посредством продажби по реда на ЗОЗ на стоките по вписаните особени
залози. Съгласно съдържанието на приложените съобщения за извършени
разпределения, продажбите са извършени от заложния кредитор „Търговска
банка Д“ АД и продажната цена е преведена за разпределение по банковата
сметка на депозитаря - ЧСИ Д.Н., който е извършвал разпределения по реда
на чл. 41, ал. 1 от ЗОЗ.
С молба от 20.05.2015 г. (л. 28 по делото) ответникът -“Търговска банка
Д” АД, в качеството си на кредитор, на основание чл. 685, ал. 1 от ТЗ, е
предявила вземанията си в производството по несъстоятелност на „Румбако 1“
ЕООД, открито с решение по т. д. № 540/2014 г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. Общият размер на предявените в производството по несъстоятелност
вземания на кредитора възлиза на 1 128 763,91 щ.д., които в левова
равностойност, изчислена по фиксинга на БНБ към 18.05.2015 г. с курс: 1,7173
лв. за 1 щ.д., се равняват на 1 938 426,26 лв. В молбата кредиторът е заявил,
че всички описани вземания за главница, лихви и други по предоставения
кредит по Договор за кредит № 1727.1213 от 15.01.2014 г., са обезпечени с
първи по ред залог върху стоки - минерални торове и към момента на
подаване на молбата - 27.11.2015 г., обезпечението е реализирано от страна на
заложния кредитор по реда на ЗОЗ с цел погасяване на дълга кредита.
Със същата молба банката-кредитор е заявила, че се е снабдила с
изпълнителен лист, издаден на 15.08.2014 г. при условията на частичен иск за
700 000 щ.д., представляващи част от главницата, дължима по Договор за
кредит № 1727.1213 от 15.01.2014 г. и анексите към него.
По молба на „Търговска банка Д“ АД и въз основа на изпълнителен лист
от 15.08.2014 г. и заповед № 3522 от 14.08.2014 г. за изпълнение на парично
задължение, издадени по ч.гр.д. № 5941 по описа за 2014 г. на Районен съд –
гр. Бургас, с постановление от 26.08.2014 г. е образувано изп. дело №
20148040400972 по описа на ЧСИ Д.Н., за събиране от солидарните длъжници
„Румбако 1“ ЕООД и Т. Г. Б. - ищец в настоящото производство, на суми в
размер на 700 000 щ.д. – главница, предявени частично от вземане в общ
размер на 2 455 506,17 щ.д., вeдно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.08.2014 г., както и сторените от заявителя разноски в
заповедното производство в размер на 20 516,72 лв. - дьржавна такса и
15 917,54 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
От разписката към служебно изисканата и постъпила по делото с писмо
от 05.03.2024 г. на ЧСИ Н. (л. 244 по делото) ПДИ от 26.08.2014 г., се
установява, че същата е била връчена на длъжника Т. Б. на 28.08.2014 г., като
длъжникът е уведомен за наложени запори върху банковите му сметки в лева
и валута във всички банки на територията на страната, с изключение на
„Търговска банка Д“ АД.
С постановление от 08.05.2015 г. на ЧСИ Н. (л. 42 по делото) изп. дело
№ 20148040400972 е спряно частично по отношение на длъжника „Румбако
7
1“ ЕООД на осн. чл. 638, ал. 1 от ТЗ, поради откритото производство по
несъстоятелност на дружеството.
С молба от 02.03.2017 г. взискателят „Търговска банка Д“ АД е поискал
от съдебният изпълнител да наложи запор на вземане на длъжника за трудово
възнаграждение от дружеството „Уралпласт“ ЕООД (лист 241 ), което според
наличните в кориците на настоящото дело данни, се явява последното
поискано от взискателя изпълнително действие по изп. дело №
20148040400972 на ЧСИ Д.Н.. Няма ангажирани доказателства за това, че въз
основа на молбата ЧСИ е предприел исканото действие.
По молба на взискателя „Търговска банка Д“ АД с постановление от
04.01.2021 г. (лист 370 по делото), на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК,
съдебният изпълнител е прекратил изп. дело № 20148040400972 и е вдигнал
служебно наложените възбрани и запори.
С Разпореждане № 8601 от 24.02.2021 г. по молба на взискателя
„Търговска банка Д“ АД, е образувано ново изпълнително дело №
20218040400070 по описа на ЧСИ Д.Н., срещу длъжника Т. Г. Б., въз основа на
изпълнителен лист от 15.08.2014 г. и заповед № 3522 от 14.08.2014 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадени по ч. гр. дело № 5941/2014 г. на PC - Бургас, за вземане в размер,
както следва: главница в размер на 700 000 щ.д.; законната лихва върху
главницата за периода 12.08.2014 г. - 03.12.2020 г., в размер на 168 181,78 щ.д.
и разноски в размер на 52 950,68 лв. С молбата е поискано да бъдат наложени
запори на банкови сметки и движими вещи на длъжника.
С молба от 23.10.2020г. ответникът е поискал да бъде присъединен като
взискател по изп. дело №523/2018г. на ЧСИ Д.Н.. Няма ангажирани
доказателства за исканото присъединяване.
От приложената по делото електронна кореспонденция (лист 46 по
делото) между банката и кантората на съдебния изпълнител по повод
дължими такси по новообразуваното изп. дело № 70/2021 г. по описа на ЧСИ
Д.Н., се установява, че съдебният изпълнител е констатирал настъпване на
условията за прекратяване на изп. дело № 20148040400972 по реда на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК (перемпция) , поради, което се сочи, че банката не е била в
присъединена като взискател по изп. дело № 532/2018 г., образувано срещу
длъжника Т. Б. при същия съдебен изпълнител, както и че не е бил наложени
запор по сметките на длъжника в „Банка ДСК“ АД.
След образуването на второто изпълнително дело през 2021г., по изп.
дело 523/2018г. вече е извършено присъединяване на ответника като взискател
въз основа на удостоверение по чл.456, ал.2 от ГПК.
С решение № 3101/05.05.2017 г. по гр.д. № 19929/2014 г., по описа на
СГС по предявен от ,,Арон” ООД срещу „Търговска банка Д“ АД иск по
чл.108 ЗС за част от продадените по ЗОЗ минерални торове, банката е осъдена
да предаде на ,Арон“ ООД 24.893 тона прилинг карбамид и 627 тона
8
гранулиран карбамид, които са били заложени в полза на банката за
обезпечаване на вземането й по договора за кредит. С постановеното решение
е прието, че част от продадените по ЗОЗ торове са собственост на трето лице
„Арон“ ООД и банката е осъдена да му ги предаде. Въз основа на това
решение е издаден изпълнителен лист в полза на „Арон“ ООД по който е
образувано изп. дело № 20188410403519 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841
на КЧСИ. Поради факта, че тези торове вече са били продадени от банката по
ЗОЗ за погасяване на дълга на ищеца по настоящото дело по договора за
кредит, то на основание чл. 521 от ГПК, банката е била задължена да заплати
тяхната равностойност, определена на 355 073,15 лв. Сумата е платена от
банката на 27.09.2019 г., съгл. представено от ответника платежно нареждане
от 27.09.2019 г.
Според приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, изготвено въз основа на приложените по
делото доказателства и данните от информационната система на банката-
ответник, към 11.08.2014 г. непогасената главница по кредита, отпуснат по
Договора за кредит № 1727.1213/15.01.2014 г., е в размер на 2 455 506,17 щ.д.,
възнаградителна лихва, начислена за периода 05.08.2014 г. - 11.08.2014г. е в
размер на 9 549,19 щ.д.; просрочената възнаградителна лихва за периода
05.05.2014 г. - 11.08.2014 г. е в размер на 153 876,73 щ.д. Начислена е такса
„ангажимент по кредита“ в размер на 12 879,12 щ.д. за периода от 30.04.2014
г. до 11.08.2014 г., както и разноски по изпълнението по ЗОЗ в размер на 348
лв. Начислената лихва за периода 22.08.2014 г. - 08.01.2025 г. (последната дата
към която са правени изчисления) е в размер на 782 995,67 щатски долара.
Със заключението е установено също, че за периода от 09.10.2014 г. до
31.10.2014 г. са погасени задължения по процесния Договор за кредит между
банката и „Румбако 1“ ЕООД, в размер на 719 264,64 щ.д. за главницата и 42
477,78 лв. за съдебни разноски. Констатирано е, че с реализираните
обезпечения по кредита, не е погасявана съдебно предявената от банката
главница от 700 000 щ.д.
Извън посочения период, на 10.03.2015г. депозитарят е разпределил в
полза на банката следните суми по реда на ЗОЗ: 1 456 690 лв. и 354 000 лв. от
продажби на амониев сулфат и карбамид. На 20.04.2015г. е постъпила сума от
83 300 лв. от продажба на амониев сулфат, както и сума от 31 585,54 лв. С
постъпилите през 2015г. суми са погасявани частично вземания по кредита, но
никое от погасяванията не е относено от банката за частта от вземанията,
предмет на процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са в условията на евентуалност искове с пр. осн. чл. 439 от
ГПК, както следва:
9
1. Главен иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи вземанията по Заповед № 3522 от 14.08.2014 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
и Изпълнителен лист от 15.08.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 5941 по описа
на Районен съд - Бургас за 2014 г., за събирането на които е образувано изп.
дело №20218040400070 по описа на ЧСИ Д.Н., и за които въз основа на
удостоверение по чл. 456 ГПК ответникът е присъединен взискател по изп.
дело № 20188040400523 по описа на ЧСИ Д.Н., поради пълното погасяване на
дълга към 31.10.2014 г. посредством действията на Банката по усвояване на
финансовите обезпечения и реализирането на обезпечението от заложени
стоки, извършени след стабилизиране на заповедта за изпълнение и изрично
посочени в уточнителната молба на ищеца от 19.08.2024 г.
2. Евентуално съединен иск за признаване на установено в отношенията
между страните, че правото на принудително изпълнение за вземанията по
същия изпълнителен лист е погасено поради изтичане на давностния срок в
периода след стабилизиране на ЗНИ.
Съгласно указаното от съда разпределение на доказателствената тежест,
ищецът носи тежестта да установи: 1. качеството си на длъжник, срещу когото
е бил издаден процесния изпълнителен лист и че въз основа на него е било
образувано посоченото в исковата молба изпълнително дело, което към
момента е висящо; 2. че след стабилизиране на заповедта за незабавно
изпълнение, от банката са събрани посочените в молбата от 19.08.2024 г. суми,
с които са погасени всички вземания /главница, лихви, разноски/ по
процесния изпълнителен лист; 3. че са извършени конкретни изпълнителни
действия по принудителното изпълнение.
Ответникът носи тежестта да установи възраженията си: 1. че събраните
по реда на ЗОЗ и чрез реализация на учредените в негова полза обезпечения
по реда на ЗДФО суми са послужили за погасяване на дълга по процесния
договор за банков кредит, извън частта му, предмет на ЗНИ и ИЛ, както и 2. че
е предприел действия, довели до спиране или прекъсване на давността по
отношение на вземанията, предмет на процесното принудително изпълнение.
По главния иск:
Защитата на длъжника чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК е срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес. С уважаването
му длъжникът ще постигне прекратяване на изпълнението на основание чл.
433, ал. 1, т. 7 ГПК и именно в това се изразява правния интерес от воденето
на този иск. В този смисъл, длъжникът има интерес да оспорва изпълнението
в цялост, доколкото представянето на влязло в сила решение, с което искът по
чл. 439 ГПК е уважен, би съставлявало основание за прекратяване на
изпълнителното производство.
Ето защо, с оглед наведените по делото твърдения и събраните
доказателства за образувано срещу ищеца и висящо към момента
изпълнително производство, съдът намира, че е сезиран с допустим иск,
10
насочен срещу легитимирания ответник, който подлежи на разглеждане по
същество.
Съгласно указаното от съда разпределение на доказателствената тежест
ищецът носи тежестта да установи, че след стабилизиране на заповедта за
незабавно изпълнение, от банката са събрани посочените в молбата от
19.08.2024 г. суми, с които са погасени всички вземания /главница, лихви,
разноски/ по процесния изпълнителен лист.
Няма спор между страните, а и се установява от писмените
доказателства и заключението на СИЕ, че вземанията по процесния договор за
кредит са били частично погасени чрез реализация на финансови обезпечения
и продажба на заложени стоки по реда на ЗОЗ.
Основният спор между страните е концентриран във въпроса дали със
сумите, получени от банката в резултат на реализацията на финансовите
обезпечения и по реда на ЗОЗ, е погасена и тази част от дълга, за която
банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
солидарните длъжници или банката законосъобразно е погасявала с
получените суми частично задълженията по договора за кредит, но
продължава да третира съдебно предявената част от вземанията като част от
непогасените такива.
По посочения въпрос е налице съдебна практика на ВКС, а именно
Решение № 110 от 09.06.2022 г. по гр. д. № 3308/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС. По идентичен казус, ВКС е приел, че когато солидарни длъжници по
договор за кредит са осъдени частично за първоначалната част от вземането, и
е образувано срещу тях изпълнително производство, но след това един от тях
е погасил част от главницата чрез изпълнение по ЗОЗ за удовлетворяване на
цялото вземане и при спазване реда на чл. 76 ЗЗД, то извършеното погасяване
на главницата следва да се вземе предвид по изпълнителното дело, защото
изпълнението по ЗОЗ е за удовлетворяване на цялото вземане, и погасяването
на главницата, на части, поради недостиг, върви по същия ред- първоначална
част, следваща част, остатък. Погасяването частично на главницата от един
солидарен длъжник ползва и останалите съдлъжници на основание чл. 123, ал.
1 ЗЗД.
По посоченото дело от фактическа страна е било установено, че между
страните е бил сключен договор за банков кредит, като за обезпечение на
вземанията по същия са встъпили съдлъжници, един от които е учредил и
залог върху търговското си предприятие по реда на ЗОЗ. Банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем и се е снабдила със заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и съдлъжниците
за сумата от 100 000лв. главница, част от главница в размер на 1 806 213,
83лв., заедно със законната лихва от датата на заявлението, както и със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и
физическите лица-съдлъжници, за сумата от 95 000лв., част от цялата
изискуема главница, заедно със законната лихва от датата на заявлението. Въз
11
основа на изпълнителните листове било образувано изпълнително дело.
Чрез изпълнение върху търговското предприятие на дружеството –
солидарен длъжник по реда на ЗОЗ, са постъпвали плащания /1 млн. лв./,
достатъчни да погасят вземанията на банката по изпълнителните листове
срещу физическите лица – съдлъжници /195 х.лв./, но въпреки това, въз основа
на същите, банката е претендирала принудително изпълнение в рамките на
образуваното изпълнително дело.
ВКС е приел, че ищците са осъдени за част от главницата по двата
изпълнителни листа, но не са осъдени за следваща част или за остатъка от
вземането, при което не може да се приеме, че изпълнителния лист за
първоначалната част от вземането се отнася и за всяка друга негова част –
следваща част, остатък. Съдът е посочил, че право на кредитора е да предяви
вземането си на части – първоначална част, следващи части, остатък, но
следва изрично да го заяви /т.3 от ТР №3/2019г. на ОСГТК на ВКС/. Това е
така, защото в този случай, всяка част от вземането се обособява, заради
различните давности срокове, лихви и разноски. За остатъка от главницата не
е прекъсната погасителната давност (т.1 от ТР№3/19г. на ОСГТК).
Срещу солидарния длъжник-юридическото лице, е предприето
изпълнение по ЗОЗ за цялото задължение по кредита, а не за сумата над 195
х.лв. По реда на ЗОЗ солидарният длъжник е погасил частично първоначална
главница в размер на 1 млн.лв, като погасяването не се отнася за следващата
част или за остатъка от главницата по аргумент от чл. 76 ЗЗД. Частичното
погасяване, извършено от един солидарен длъжник ползва останалите - чл.
123, ал.1 ЗЗД, затова погасяването на първоначална част от главница в размер
на 1млн.лв. погасява задължението на ищците по издадения изпълнителен
лист за първоначалната част от главницата в размер на 195 х.лв. От волята на
кредитора зависи дали да предяви претенция за част от вземането, за следваща
част, за остатъка или за цялото вземане. Негов е рискът за погасяването по
давност на вземането за остатъка от главницата съгласно т.р.№3/19г. на
ОСГТК и съгласно нормата на чл. 125, ал.1 ЗЗД, според която спирането и
прекъсването на давността срещу един солидарен длъжник, не произвежда
действие срещу останалите.
Като съобрази така изложените от върховната съдебна инстанция
доводи, които напълно споделя, съдът намира, че искът следва да приеме за
основателен, поради следното:
Размерът на задължението на ищеца, съгласно приетата по делото ПДИ
от 26.08.2014г. възлиза на: 1 037 183 лв. главница /равностойността на 700 000
щ.д./, 4 045,59 лв. лихва, 36 434,26 лв. неолихвяема сума и разноски по
изпълнителното дело. ПДИ е била връчена на длъжника на 28.08.2014г. и се е
стабилизирала на 12.09.2014г. /с изтичането на двуседмичния срок за
възражение, съгласно редакцията на закона към онзи момент/. В
производството по иск с пр. осн. чл.439 от ГПК ищецът може да се позовава
на правопогасяващи факти, настъпили само след тази дата, т.к. останалите са
12
преклудирани с изтичане на срока за възражение.
В резултат реализация на финансовите обезпечения и след пристъпване
към изпълнение по реда на ЗОЗ срещу солидарния длъжник – търговец,
банката е получила след посочената дата, в периода 09.10-31.10.2014г. суми, с
които са погасени следните задължения / съгласно заключението на СИЕ/:
На 13.10.2014г. - 36 755,41 USD погасяване на просрочена главница на
РУМБАКО 1 ЕООД;
На 13.10.2014г. - 63 211,13 USD погасяване на просрочена главница на
РУМБАКО 1 ЕООД;
На 31.10.2014г. - 592 561,45 USD погасяване на просрочена главница на
РУМБАКО 1 ЕООД със сума от закрити финансови обезпечения;
На 31.10.2014г. - 63 492,06 USD погасяване на просрочена главница на
РУМБАКО 1 ЕООД 018571.003 - получен превод от ЛАВЕНДА ТРЕЙД за
покупка на тор.
Погасена е общо главница в размер на 719 264.641 USD.
На 13.10.2014г. – погасени съдебни разноски в общ размер на 42 477,78
лева.
Видно е, че посочените суми покриват задълженията по заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, вкл. и присъдените лихви, които с
помощта на онлайн калкулатор и по реда на чл.162 от ГПК съдът изчислява в
размер на 23 406,63 лв. за периода от 12.08.2014г., датата от която е присъдена
законна лихва върху главницата до 31.10.2014г. – датата на окончателното
погасяване. Аргументите на ответника за последващо увеличаване размера на
дълга със сумата, платена от него по ИД №20188410403519 са неотносими, с
оглед възприетото заключение на икономическата експертиза относно общо
погасените задължения по процесния договор за кредит към 31.10.2014г.,
което не е оспорено от страните и се подкрепя от събраните по делото
доказателства, поради което съдът го кредитира. Промените в размера на
общия дълг по договора за кредит след процесните погасявания през 2014г. –
както евентуално увеличаване размера на задълженията поради плащането на
суми от ответника по ИД №20188410403519 на 27.10.2019г. /цената на
продадените по ЗОЗ торове, за които впоследствие е било установено, че не са
били собственост на залогодателя/, така и последващите погасявания на
задълженията с постъпилите през 2015г. суми в размер на 1 925 575,54 лв. /вж.
т.9, 10 и 11 от заключението/, са неотносими спрямо настъпилото вече
погасяване на задълженията в посочения размер към 31.10.2014г. Тези факти
имат отношение към евентуалното определяне размера на остатъка,
непогасената част от вземанията, но те не са предмет на делото.
С оглед възприетото по-горе от правна страна, следва да се приеме, че
когато солидарни длъжници по договор за кредит са осъдени частично за
първоначалната част от вземането, и е образувано срещу тях изпълнително
производство, но след това един от тях е погасил част от вземанията чрез
13
изпълнение по ЗОЗ за удовлетворяване на цялото вземане и при спазване реда
на чл. 76 ЗЗД, то извършеното погасяване следва да се вземе предвид по
изпълнителното дело. Щом събраните от кредитора суми са достатъчни за
погасяване вземанията по изпълнителния лист, а солидарните длъжници не са
осъдени за остатъка, при спазване реда на чл.76 от ЗЗД, следва да се приеме,
че частичното погасяване от страна на един солидарен длъжник по реда на
ЗОЗ, е ползвало и другия солидарен длъжник – ищеца и е погасило
задълженията, за които е бил осъден – главницата в размер на 700 000 USD,
като част от цялата главница в размер на 2 455 506,17 USD, ведно със
законната лихва от 12.08.2014г. до окончателното плащане и разноските по
заповедното производство. Искът следва да бъде уважен.
При този изход на спора по главния иск съдът не дължи произнасяне по
предявения като евентуален иск за признаване на правото на принудително
изпълнение на същите вземания за погасено по давност.
По разноските:
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените от него разноски, които съгласно списъка по чл.80 от ГПК
възлизат на 50 лв. платена държавна такса.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС разноските за възнаграждение на вещото лице в размер на
400 лв., както и остатъка от дължимата по делото държавна такса в размер на
61 733 лв.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. И. Р. С. адвокатско
възнаграждение, при определяне на което съдът съобрази следното:
Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер по Наредба № 1/09.01.2004
г., не може да бъде приложено, предвид даденото в решението на СЕС по дело
C-438/22 тълкуване. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир. Водещите
критерии за съда са видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. В случая, при съобразяване с тези параметри и обстоятелството, че
делото е разгледано в рамките на едно открито съдебно заседание, в което е
изслушано заключението на СИЕ и извън приемането на депозираните по
делото писмени доказателства, не са извършвани други процесуални действия
в рамките на съдебното дирене, настоящият състав определя на адв. С.
възнаграждение в размер на 10 000 лв., което е справедливо и адекватно както
на интереса по делото, така и на обема на предоставената правна помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
14
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с пр. осн. чл.124 вр. чл.439 от
ГПК, че ищецът Т. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Бургас, ул. „******* не дължи
на „ТЪРГОВКА БАНКА Д“ АД, ЕИК ********* следните суми:
700 000 щатски долара – част от вземане в общ размер на 2 445 506,17
щатски долара, ведно със законната лихва върху сумата от 700 000 щатски
долара, считано от 12.08.2014 г. до окончателното плащане, както и разноски
по заповедното производство – 20 516,72 лв. държавна такса и 15 917,54 лв.
юрисконсултско възнаграждение, за които суми са издадени Заповед № 3522
от 14.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 15.08.2014 г. по ч. гр. дело № 5941 по
описа на Районен съд - Бургас за 2014 г., за събиране на които е образувано
изп. дело № 202180404400070 по описа на ЧСИ Д.Н..
ОСЪЖДА „ТЪРГОВКА БАНКА Д“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Тотлебен“№8 да заплати на Т. Г.
Б., ЕГН ********** от гр. Бургас, ул. „******* сумата от 50 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ТЪРГОВКА БАНКА Д“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Тотлебен“№8 да заплати на адв.
И. Р. С. от САК адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ по делото в размер на 10 000 лв.
ОСЪЖДА „ТЪРГОВКА БАНКА Д“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Тотлебен“№8 да заплати по
сметка на СГС сумата от 400 лв. – възнаграждение за вещо лице и държавна
такса в размер на 61 733 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15