Решение по дело №1337/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 590
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20213530101337
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 590
гр. Търговище, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20213530101337 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са субективно съединени искове, правно основание чл.109 от ЗС,
алтернативно чл.526, ал.2 от ГПК и чл.45 от ЗЗД, за обезщетение за имуществени вреди в
размер на 3000 лв.
Ищецът твърди в молбата си, че по силата на Постановление за възлагане на
недвижим имот от ЧСИ, вписан в СВ Търговище е станал собственик на ПИ с
идентификатор 73626.507.117, с площ от 414.00 кв.м., заедно със самостоятелен обект в
сграда, с търговска цел, с идентификатор 73626.507.117.1, с площ от 54.37 кв.м., но при
влизане в имота установил, че в него има поставени от ответниците метални гаражи, без да
има съответното разрешително и един метален навес. Ищецът твърди, че предприел
преустройство на собствения му самостоятелен обект в сграда от такъв с търговска цел, в
жилищен имот, но поставените метални гаражи му пречили да извърши преустройството,
поради което подал сигнал в общ.Търговище, като при извършената проверка служителите
на общинската администрация констатирА. намиращите се на североизточната граница на
имота му към ****** гаражи и навес и дА. предписания за премахване в срок до 31.03.2020
год. Твърди се в молбата, че в срока металния навес бил премахнат, но не и 4 бр.метални
гаражи, като опитите на ищеца да разговаря с ответниците за доброволно уреждане на спора
не дА. резултат, а през 2021 год. не получил съдействие и от общ.Търговище, поради спор за
собствеността на имота, който възпрепятствал процедурата по чл.225а от ЗУТ. Поради това
и считайки, че съществуващите в имота му гаражи му пречат да упражнява правото си на
собственост в пълен обем, като създавА. пречки да преустрои собствения си обект в сграда
ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да преустановят
1
неоснователните си действията, с които нарушават правото на собственост, като премахнат
незаконно изградените метални гаражи. Претендира и разноски в производството. В съдебно
заседание поддържа предявения иск, чрез процесуален представител.
В дадения месечен срок първите двама ответника С. Х. и А. О., чрез пълномощник са
упражнили правото си на отговор. Оспорили са предявения иск изцяло, като твърдят, че
първия през 1996 год., а втората през 1994 год. са закупили право на строеж и съответно 1
паркомясто и 2 паркоместа, като паркоместата били изградени по одобрен от
общ.Търговище инвестиционен проект от 1994год., при спазване на строителните норми и
правила, действащи към момента на изграждането и представлявА. самостоятелни обекти по
силата на одобрения проект, като всяко е имало определена площ, покрив и врата и са били
въведени в експлоатация на 18.06.1999 год., към който момент са предадени като
бетонирана площадка от 10 кв.м., за всеки един от предвидените 6 гаража, а отпред метална
врата, като в последствие ответниците са изградили преградни стени между отделните
паркоместа. Ответниците твърдят, че ползват закупените от тях паркоместа-гаражи повече
от 20 години, които са изградили въз основа на закупено право на строеж, върху собствена
земя и ищецът не е единствен собственик на имота. Наведени са и други доводи за
неоснователност на иска, като ответниците твърдят, че ищеца не е конкретизирал по какъв
начин гаражите му пречат да упражнява правото си на собственост в пълен обем, а
посоченото основание в исковата молба било неоснователно, тъй като ищецът вече бил
преустроил закупения от него търговски обект в жилище и ремонта, който ищеца твърди, че
не може да извърши заради изградените гаражи вече е извършен и приключил. В съдебно
заседание поддържат изложеното в отговора и молят съда да постанови решение с което да
отхвърли иска, като им се присъдят направените по делото разноски. По отношение на
третия ответник М. М. иска е оттеглен и производството по делото е прекратено, с влязло в
сила определение.
Ответниците Ф. А. и Г. А., чрез пълномощник са изразили становище за
неоснователност на иска, като са навели доводи за липса на предпоставките по чл.109 от ЗС,
като се твърди, че първо действията на ответниците по изграждане на гаражите, предмет на
спора са били правомерни, тъй като са имА. закупено право на строеж на паркоместа в
имота , а и по никакъв начин съществуването на същите не пречело на ищеца да упражнява
правото си на собственост в пълен обем.
Ответникът Б. А., чрез назначения от съда особен представител е изразил становище,
в което предявения иск е оспорен. Заявено е, че по наследство ответника притежава ид.части
от процесните гаражи, но не ползва никой от тях, поради което не може да пречи с действия,
или бездействия на ищеца да упражнява правото си на собственост. Отделно от това е
изложил и други доводи за неоснователност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното: Не се спори по делото, че ищецът по силата на Постановление за възлагане на
недвижим имот от 21.09.2018 год. на ЧСИ А.З., рег. № 769, с район на действие ОСТ,
приложено по делото, е собственик на недвижим имот, находящ се в ******* и
2
представляващ ПИ, с идентификатор № 73626.507.117 по КК и КР на гр.Търговище, с площ
от 414 кв.м., заедно с построения в същия имот самостоятелен обект в сграда, за търговска
дейност с идентификатор № 73626.507.117.1.1, със застроена площ от 70.00 кв.м. Страните
не спорят, че ищецът е започнал преустройство на придобития от него самостоятелен обект,
от такъв за търговска дейност, в жилищен имот, като твърденията в молбата са , че
поставените от ответниците метални гаражи създават пречки на собственика, именно във
връзка с преустройството на обекта. Не се спори по делото, че в дворното място,
собственост на ищеца е имало поставени от ответниците по делото 4 бр. метални гаражи и 1
бр. метален навес. Считайки, че същите са незаконни ищецът е подал сигнал до
общ.Търговище, като видно от приложения по делото отговор от 18.02.2020 год., изходящ
от Кмета ищеца е бил уведомен , че гаражите и навеса са изградени без необходимите
проекти и разрешение за строеж, както и без учредено право на строеж от собственика на
имота, както и че са дадени предписания за тяхното премахване в срок до 31.03.2020 год. По
повод повторен сигнал от ответника от юни 2021 год. служители на общ.Търговище са
извършили оглед и проверка, при която видно от приложения отговор ( л.12) са констатирА.
4 бр. метални гаражи, металния навес е бил отстранен, изградени без необходимите
строителни книжа, но ищеца е уведомен, че има представени документи от живущите в
сградата, сочещи на спор за собствеността на имота, поради което и не са предприети
действия за премахване на гаражите. Не се спори, че след завеждане на настоящата искова
молба един от ответниците е премахнал доброволно ползвания от него гараж и
производството по делото по отношение на него е прекратено. Предмет на спора са
останА.те в имота метални гаражи, като два от тях се ползват - съответно от отв.С. Х. и отв.
А. О.. От приложения по делото нот.акт № 36, том I, дело № 52/1994 год. на РСТ се
установи, че отв.А. О. и съпруга й О. А. О. са продА. на търговец процесния имот, като са
си запазили правото на строеж в същия имот на два апартамента в сградата, която търговеца
е следвало да построи, както и на място за два гаража, с площ от по 10 кв.м., като след
смъртта на О. О., имотите са собственост на неговите наследници Ф. А. и Б. А. О., заедно с
майка им А. О.. През 2011 год. А. О. и Ф. А. са прехвърлили на отв. Г. А. собствените си
ед.ч. от един от апартаментите № 5 , със съответните ид.части от гараж № 6. С нот.акт №
166, том V, дело № 2177/1996 год. отв.С. Х. е закупил право на строеж в процесния имот на
жилище, с площ от 80 кв.м. и едно паркомясто в същия имот. Безспорно е по делото, че
сградата в имота е била изградена и пусната в експлоатация през юни 1999 год. ( виж
разрешение за ползване на л.32). От заключението на съдебно-техническата експертиза по
делото се установи, че в одобрения инвестиционен проект и разрешение на строеж на
сградата в процесния имот и приложените към него чертежи и схеми не е имало
предвидено строеж на гаражи, но в дворното място е имало ситуирани 6 броя паркоместа,
които са били разположени към ******. Установи се също така, че към момента на
въвеждане в експлоатация в имота не е имало построени гаражи,а при оглед на място
вещото лице е установило 3 бр. метални гаражи, чиято конструкция е метална, с метални
профилни греди за конструкция и поцинкована ламарина за ограждащи стени и покривно
покритие, като на един от тях липсва една от оградните стени, но има гаражна врата, а
3
другите два се ползват за складови помещения. От заключението се установява, че гаражите
не са съобразени със строителните норми по отношение на височина, както и избор на
материал. От показанията на св.Х. – баща на ищеца се установи, че още преди да придобие
имота, при оглед на същия ищеца е видял, че в дворното място има поставени гаражи, но
ЧСИ го уведомил, че са незаконни и подлежат на събаряне, но след това възникнА. спорове
със ответниците, които отказвА. да ги премахнат. Установи се от показанията на същия
свидетел, че в проекта на ищеца за преустройство има предвидени 9 паркоместа, които са
разположени на същото място, където са гаражите, както и че ищеца ще предостави срещу
заплащане място за паркиране на тези от живущите в сградата, които желаят. В показанията
си заявява също, че гаражите пречили на видимостта на жилището на ищеца и загрозявА.
гледката. От показанията и на св.Х. и от показанията на св.К. – живуща в сградата се
установи, че преустройството на обекта, собственост на ищеца, от търговски в жилищен е
приключило от преди една година, като от показанията на св.К. се установи, че ищеца е
премахнал съществуващи огради, както от към *****, така и към ****** и не е имал
затруднения с внасянето на строителен материал за преустройството, като е ползвал достъпа
и от двете улици. От показанията на св.К. се установи, че достъп до дворното място, преди
да бъде разградено от ищеца не е имало от ******, като входа за имота е бил от към *****
от където освен малка входна врата е имало възможност да се отвори портал за да се влиза с
по-голяма техника. От показанията на същата се установи, че спорните гаражи при влизане
на живущите в сградата не са били изградени, имало е оформени паркоместа, като
бетонирана площадка, на които от към ******* са били поставени метални врати, които са
служили и като ограда, а в последствие са поставени преградни стени между отделните
места и е сложен покрив. От показанията и на св.К., така и на св.М. се установи, че
отстоянието на жилищната сграда от гаражите е около 4-5 метра, като зад гаражите има
градинка, пътека за достъп до сградата и стълбище за обектите в приземието и същите не
създават пречка за ползване на дворното място, нито за ползване на сградата в него.
При така установеното съдът прави следните изводи : Негаторния иск е средство за
правна защита на собственик на имот, срещу действие, което му пречи да упражнява своето
право на собственост. Такъв иск може да се води успешно, само ако действията на ответника
са противоправни и е нА.це конкретно нарушаване на правата на ищеца. Нарушенията се
състоят в различни неоснователни действия. Съгласно разясненията в т. 3 от ТР № 4 от
06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че ответникът е
осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че последното
създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените,
като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело. По делото е безспорно установено, единствено, че
ищеца е собственик на поземления имот, не се установиха, предвид събраните по делото
доказателства да са на лице другите предпоставки на чл.109 от ЗС. В настоящия случай,
единствената пречка, които се изтъкват от ищеца е, че съществуващите в имота му 3 броя
гаражи пречат да извърши преустройство на собствения си самостоятелен обект в сградата
4
от търговски обект в жилищен такъв, а от събраните по делото гласни доказателства по
категоричен начин се установи, че такава пречка не е на лице. Отговорността на
ответниците не може да бъде ангажирана, тъй като се установи, че ответника е извършил
преустройството на търговския обект в жилище, като ремонтните дейности са приключили
преди година, но ищеца не ползва жилището, освен това от гласните доказателства,
включително и от показанията на свидетеля, осигурен от ищеца се установи, че
съществуващите гаражи не са създА. пречки при ремонтните дейности и ищеца е ползвал
спокойно всички подстъпи към дворното място за доставка на строителни материА. и в този
смисъл не се установиха действия/бездействия на ответниците които да ограничават, или
пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Действително от
заключението на експертизата се установи, че гаражите не отговарят на строителните норми
и са изградени без съответни разрешителни, но това само по себе си не може да обуслови
основателност на иска по чл.109 от ЗС. В допълнение след преценка на събраните
доказателства съдът счита, че действията на ответниците по изграждане на гаражите не са
били неправомерни, тъй като видно от нотариалните актове, от които последните черпят
правата си ответниците са носители на право на строеж на места за паркиране – гаражи в
процесния имот и от гласните доказателства се установи, че при въвеждане в експлоатация
на сградата местата за паркиране са били обособени, чрез изливане на бетонна площадка и
поставени гаражни врати, а в последствие ответниците са поставили преградни стени и
покривна конструкция. Предвид на това не са на лице противоправни действия от страна на
ответниците, което е още едно основание за отхвърляне на иска. С оглед всичко изложено
съдът приема, че не се установиха действия/бездействия на ответниците, които да пречат на
ищеца да упражнява правото си на собственост в имота в пълен обем – ползване и владение,
което обуславя неоснователност на предявения иск с правно осн. чл.109 от ЗС. В този
смисъл е и съдебната практика - Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 4/2015 г., ОСГК, Решение № 421 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 928/2009 г., II г. о.,
ГК, Решение № 87 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 610/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 384
от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2010 г., II г. о.
С оглед изхода на спора ищеца носи отговорност за разноските по делото, поради
това ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците С. П. Х. и А. А. О., както и на
ответниците Ф. О. А. и Г. Б. А. направените по делото разноски в размер на по 600 лв. –
възнаграждение за един адвокат, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът


РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. З. М., ЕГН ********** от *********, адв. Т. Д. от
АК-Търговище против С. П. Х., ЕГН ********** от *********, А. А. О., ЕГН **********
5
от **************, двамата действащи чрез пълномощник адв. С. П. от ТАК, със съдебен
адрес : ********, Ф. О. А., ЕГН **********, Г. Б. А., ЕГН **********, двете от
**************, ****, действащи чрез пълномощник адв. С. А. от ТАК, със съдебен адрес :
************* и Б. О. А., ЕГН ********** от ******, действащ чрез назначен особен
представител адв. Ю. К. от ТАК иск, с правно осн. чл.109 от ЗС да бъдат задължи
ответниците да премахнат намиращи се в ПИ с идентификатор 73626.507.117 по КК и КР на
гр.Търговище, собственост на М. З. М. три метални гаража, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. З. М., ЕГН ********** от *********, адв. Т. Д. от АК-Търговище да
заплати на С. П. Х., ЕГН ********** от ********* и А. А. О., ЕГН ********** от
**************, двамата действащи чрез пълномощник адв. С. П. от ТАК, със съдебен
адрес : ******** направените по делото разноски в размер на 600 лв. – възнаграждение за
един адвокат, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. З. М., ЕГН ********** от *********, адв. Т. Д. от АК-Търговище да
заплати на Ф. О. А., ЕГН ********** и Г. Б. А., ЕГН **********, двете от **************,
****, действащи чрез пълномощник адв. С. А. от ТАК, със съдебен адрес :
*************направените по делото разноски в размер на 600 лв. – възнаграждение за
един адвокат, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6