Решение по дело №318/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба ищецът „С.” Е. Г. твърди, че с договор № 6226-03 от 09.03.2010 г. за изпълнение на обществена поръчка за строителство, след проведена процедура по НВОПР, открита с Решение № 2191/27.11.2009 г. по прието от О. - К. предложение, и на основание Заповед № 69/25.01.2010 г. за определяне на изпълнител на обществена поръчка, ответникът – О.К., му възложил, а той приел да извърши строителството на обект: "Изграждане на вътрешна водопроводна мрежа в с.З., с.П., и с.П.,О.-К.. С ответника се договорили, че стойността на договорените работи по договора възлиза на сумата в размер на 1 546 118 лева, с включен ДДС, като били договорени реда, размера и начина на плащане. Твърди, че съгласно договореното с възложителя (ответник по делото) точно, изцяло, добросъвестно и в срок изпълнил поетите договорни задължения. С протоколи от 01.02.2013 г., ответникът приел изцяло извършените от ищеца работи по предмета на договора. Ищeцът издал на ответника и фактура № */01.02.2013 г. за извършените от него изцяло СМР по договора, по която фактура ответникът заплатил на 01.02.2013 г. частично само сумата в размер 300 000 лева. Твърди се в исковата молба, че въпреки приемането на възложеното по договора, ответникът не се разплатил с него съгласно договореното, т.е. налице било неизпълнение от страна на ответника на задължението му за плащане на останалата част от сумата по посочените по-горе договор и фактура. Това наложило ищецът да започне няколко съдебни процедури срещу ответника за плащане на сумите по договора. Съдебните претенции срещу ответника предявил частично, поради значителния размер на дължимите от ищеца държавни такси за завеждане на делата. Твърди, че след заведените от ищеца срещу ответника дела за плащане на дължимата сума по договор № 6226-03 от 09.03.2010 г. и фактура № */01.02.2013 г., ответникът му заплатил, след образуване на изпълнителни производства, следните суми: на 12.07.2013 г. – сумата в размер на 100 000 лева, на 19.07.2013 г. – сумата в размер на 100 000 лева, и на 08.08.2014 г. – сумата в размер на 200 000 лева. Респективно, до настоящия момент след извършеното първоначално плащане и заведените срещу него дела, ответникът заплатил на ищеца сумата в общ размер на 700 000 лева. Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл.3, т.3 от договора, ответникът следвало да извърши 30 % авансово плащане към ищеца, в размер на 463 835 лева в срок от 10 дни от сключването на договора, но същият не изпълнил това свое договорно задължение. Останалите 70 % - окончателно плащане, представляващи сумата в размер на 1 082 283 лева, ответникът следвало да изплати на ищеца след приключване на обекта, доказано със съставяне на акт за извършените работи, респ. двустранен протокол за приемане на извършените СМР, което сторили на 01.02.2013 г., но ответникът не изпълнил и това свое договорно задължение. Твърди се, че няколкократно ответникът бил канен да изпълни договорните си задължения към ищеца, като заплати дължимите по договора суми, но същият до настоящия момент отказвал да стори това. Поради тази причина ищецът бил принуден да предяви претенциите си към ответника по съдебен ред, но въпреки спечелените дела, същият до настоящия момент не е изпълнил останалото си задължение за плащане на остатъка от сумата по главницата, възлизаща в размер на 846 118 лева с включен ДДС. Твърди, че понастоящем възложителя по договора (ответник по делото) остава да дължи сумата в размер на 846 118 лева с включен ДДС. След съединяване на производствата по делата, ищецът претендира от ответника дължима сума в размер на 846 118 лева – по 169 223.60 лева, за всяко от образуваните първоначално 5 (пет) броя търговски дела, а именно т.д.№ 17/2015 г., т.д.№ 19/2015 г., т.д.№ 28/2015 г., т.д.№ 29/2015 г. и т.д.№ 30/2015 г., всички по описа на Кърджалийския окръжен съд. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, поддържа иска и претендира разноски.

Ответникът – О.К., чрез своя представител по пълномощие, в съдебно заседание прави възражение за платена от О.К. към ТД на НАП офис – К. сума в размер на 507 176.94 лева по наложен от НАП запор на вземанията на „С.” Е. Г. от О.К.. В тази връзка прави признание на иска за сумата от 336 645.19 лева, представляваща разлика от общо дължимия размер на вземането на ищеца и изплатената сума от 507 176.94 лева.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет по делото като доказателство договор № 6226-03 от 09.03.2010 г. за изпълнение на обществена поръчка за строителство, сключен въз основа на проведена процедура по НВМОП и на основание Заповед № 69/25.01.2010 г. за определяне на изпълнител на поръчката, се установява, че О.К., в качеството на възложител, е възложила, а „С.” Е., като изпълнител, е приело да изпълни строителството на обект: "Изграждане на вътрешна водопроводна мрежа в с.З., с.П., и с.П.,О.-К.. Съгласно договора, възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя за цялостното изпълнение на поръчката сумата в размер на 1 546 118 лева с ДДС, представляваща цената на договорените работи. С договора са договорени реда, размера и начина на плащане.

От приетите по делото като доказателства – протокол от 01.02.2013 г. за изпълнени СМР в с.П., протокол от 01.02.2013 г. за изпълнени СМР в с.З., протокол от 01.02.2013 г. за изпълнени СМР в с.П., всичките подписани от представител на инвеститора О.К. и представител на „С.” Е., като изпълнител, се установява, че ищецът е изпълнил поетите по договора задължения, а ответникът е приел изцяло извършените от ищеца работи по предмета на договора. Ищецът, като изпълнител по договор № 6226-03 от 09.03.2010 г. за изпълнение на обществена поръчка за строителство, е издал фактура № */ 01.02.2013 г. за извършени СМР на стойност 1 286 518.44 лева без ДДС и 1 543 822.13 лева с включен ДДС.

Във връзка с договора и неговото изпълнение, ищецът признава, че ответникът му заплатил по договора общо сумата в размер на 700 000 лева, като претендира сумата от 846 118 лева, представляваща разликата между дължимата по договора сума от 1 546 118 лева с ДДС и заплатените от ответника 700 000 лева.

От назначените делото съдебно – счетоводни експертизи с вещи лица Г. Д. и И. Н., които не се оспорват от страните, се установява, че фактура № */01.02.2013 г. е осчетоводена в счетоводството на ищеца и ответника, като по нея са извършени плащания от О.К. в полза на ищеца общо в размер на 700 000 лева. Установява се също, че неизплатената сума по счетоводни записвания на двете страни към 31.12.2014 г. е в размер на 843 822.13 лева, представляваща разлика между сумата от 1 543 822.13 лева (по цитираната фактура) и 700 000 лева (платени от О.К. на ищеца). От съдебно – счетоводните експертизи се установява също така, че с постановление за налагане на обезпечителни мерки № 1162/2014/000031/11.03.2015 г.,издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис К., е наложен частичен запор върху вземането на "С." Е. по фактура № */01.02.2013 г., издадена на основание договор № 6226-03/2010 г., като постановлението е изпратено до трето задължено лице – О.К.. В тази връзка на 13.03.2015 г. О.К. превежда сумата от 507 176.94 лева по сметката на публичния изпълнител при ТД на НАП офис К.. Вещите лица установяват в своите заключения, че със сумата от 507 176.94 лева в счетоводството на О.К. е намалено задължението по фактура № */01.02.2013 г., като след тази дата задължението е в размер на 336 645.19 лева. Установяват също, че плащане на сумата в размер на 507 176.94 лева от О.К., по посоченото запорно съобщение от НАП на вземанията на „С.” Е. от О.К., не е отразено в счетоводството на ищеца, като по счетоводни записвания на последния същото е в размер на 843 822.13 лева.

От гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че по силата на сключения на 09.03.2010 г. между страните договор за изпълнение на обществена поръчка за строителство, ищецът е изпълнил договорените СМР, а ответникът е приел извършената работа. За извършените СМР е била издадена от ищеца фактура № */ 01.02.2013 г. на стойност 1 543 822.13 лева с включен ДДС, която е надлежно осчетоводена в счетоводствата на страните. Установява се също, че О.К. е заплатила по тази фактура сумата общо в размер на 700 000 лева, като към датата на завеждане на иска задължението на ответника по посочената фактура възлиза на 843 822.13 лева.

Установи се също така, че с постановление за налагане на обезпечителни мерки № 1162/2014/000031/11.03.2015 г.,издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – П., офис К., е наложен частичен запор върху вземането на "С." Е. по фактура № */01.02.2013 г., издадена на основание договор № 6226-03/2010 г., като постановлението е изпратено до трето задължено лице – О.К.. На 13.03.2015 г. – след завеждане на делото, О.К. е превела сумата от 507 176.94 лева по сметката на публичния изпълнител при ТД на НАП офис К..

Предвид изложеното и с оглед направеното от представителя на О.К. възражение, представляващо по същество възражение за извършено (след завеждане на делото и след срока за отговор) прихващане на дължимата от О.К. по процесния договор и фактура сума с изплатената от нея сума в размер на 507 176.94 лева, представляваща задължения на ищеца към НАП (публично вземане), съдът намира, че предявения иск е основателен за сумата в размер на 336 645.19 лева, представляваща разлика между общо дължимата сума по договора от 09.03.2010 г. и процесната фактура сума в размер на 843 822.13 лева към датата на завеждане на иска, и сумата от 507 176.94 лева, изплатена от О.К. по сметка на НАП въз основа на запор, наложен от публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП – П., офис К., с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 11.03.2015 г. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 336 645.19 лева, представляваща стойността на извършени и неплатени строително-монтажни работи по договор № 6226-03 от 09.03.2010 г. за изпълнение на обществена поръчка за строителство на обект: "Изграждане на вътрешна водопроводна мрежа в с.З., с.П., и с.П.,О.-К., за което е съставена фактура № */01.02.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2014 г. до окончателното й изплащане.

В останалата част и за разликата от 336 645.19 лева до 843 822.13 лева, или за сумата от 507 176.94 лева, искът е неоснователен като погасен поради извършено прихващане, поради което следва да се отхвърли в тази част.

Несъстоятелен е в тази връзки довода на ищеца, че извършеното от О.К. плащане на сумата от 507 176.94 лева е неоснователно, тъй като не било налице ликвидно и изискуемо вземане. От гореизложеното се установява, че вземането на „С.” Е. от О.К. по сключения между тях договор е ликвидно – същото е установено по основание и размер, надлежно е осчетоводено в счетоводствата на страните, и е изискуемо. Що се касае до вземането на НАП от „С.” Е., то от гореизложеното се установи, че е налице образувано изпълнително дело при публичен изпълнител при НАП и наложена с постановление от публичния изпълнител обезпечителна мярка по него – запор на вземане на длъжника, както и погасяване на публичното задължение на ищеца с извършеното от ответника плащане. Наложеният от публичния изпълнител запор произвежда съответните действия, като на основание чл.206, ал.2 от ДОПК, от датата на получаване на запорното съобщение О.К. не може да предава дължимата на ищеца сума, а на основание чл.230, ал.4 от ДОПК е длъжна да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител.

Що се касае до предявения иск за разликата от 843 822.13 лева до пълния предявен размер от 846 118 лева, то същият е неоснователен, тъй като от гореизложеното се установи, че задължението на ответника по договора е било в размер на 1 543 822.13 лева с ДДС, именно за която сума ищецът е издал фактура № */01.02.2013 г., а не в претендирания с исковата молба размер от 1 546 118 лева. Поради това и задължението на ответника към ищеца към датата на завеждане на иска е било в размер на 843 822.13 лева, а не 846 118 лева. Ето защо, искът следва да се отхвърли и в тази му част, като неоснователен.

При този изход на делото, на ищеца се следват разноски в размер на 109 446.96 лева, определени върху дължимата към датата на завеждане на иска сума в размер на 843 822.13 лева, доколкото извършеното от О.К. прихващане на сумата от 507 176.94 лева е направено след завеждане на делото. Съдът намира за необходимо да посочи, че независимо от това, че делото не представлява фактическа и правна сложност, доколкото липсва възражение от страна на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение (общо в размер на 74 900 лева), при изчисляване на дължимите разноски следва да се вземе предвид пълния размер на адвокатското възнаграждение. Искането за разноски в останалата част – за разликата от 109 446.96 лева до претендирания размер от 109 744.75 лева, следва да се отхвърли като неоснователно.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА О.К. да заплати на „С.” Е. със седалище и адрес на управление в Г., К.Б. Б.Б. А., ЕИК **********, сумата в размер на 336 645.19 лева, представляваща стойността на извършени и неплатени строително-монтажни работи по договор № 6226-03 от 09.03.2010 г. за изпълнение на обществена поръчка за строителство на обект: "Изграждане на вътрешна водопроводна мрежа в с.З., с.П., и с.П.,О.-К., за което е съставена фактура № */01.02.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част и за разликата от 336 645.19 лева до 843 822.13 лева, или за сумата от 507 176.94 лева, като погасен поради извършено прихващане, както и за разликата от 843 822.13 лева до пълния предявен размер от 846 118 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА О.К. да заплати на „С.” Е. със седалище и адрес на управление в Г., К.Б. Б.Б. А., ЕИК ***********, сумата в размер на 109 446.96 лева, представляваща направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в останалата част и за разликата от 109 446.96 лева до претендирания размер от 109 744.75 лева, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :