№ 839
гр. Бургас, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120204008 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж. Н. Д. против Наказателно постановление
№ 21-0769-002223/13.07.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас,
Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и са му
отнети на основание Наредба № 1з-2539 на МВР 6 контролни точки. В
жалбата е оспорено вписаното в АУАН и НП местонарушение. Възразено е,
че на жалбоподателя са извършени три скорошни операции на ръката, което
състояние не позволява поставянето на колан към момента на проверката.
Счита се, че предвид конкретиката на случая заради здравословното му
състояние, на жалбоподателя е следвало да бъде отправено само
предупреждение в хипотезата на маловажност. Претендира се отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт е депозирала писмено
становище за неоснователност на жалбата и е заявена претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение В противен случай, ако
съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-
1
адвокат.
В с. з. жалбоподателят поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното
наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП с глоба в размер на
50 лева за това, че на 25.06.2021 г., около 08,00 ч. в гр. Бургас, по ул.
«Чаталджа», като водач управлявал товарен втомобил «Ф» с рег. № *** без да
използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.
НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение серия АВ № 128989/25.06.2021 г., като административно-
наказващият орган е възприел изцяло отразената в АУАН фактическа
обстановка и посочената от актосъставителя нарушена разпоредба на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят е подписал АУАН с възражение относно
начина на извършване на проверката.
Разпитаните по делото свидетели ХР. ИВ. ХР. и Д. АСП. АСП. –
полицейските служители, участвали в проверката, изнасят данни, че
жалбоподателят е управлявал т. а. на кръговото кръстовище в к-с „Меден
рудник“, пътен възел „Юг“ преди да му бъде сигнализирано да спре в посока
ул. „Чаталджа“, за да му бъде извършена проверка, поради което са се
преместили по-надолу – на ул. „Чаталджа“, за да не пречат на движението.
Потвърждават, че жалбоподателят им е изтъкнал медицинска причина,
поради която управлява МПС без обезопасителен колан, като им е показал
рана на подмишницата си от операция след прострелване в лов. Свидетелите
заявяват, че въпреки това АУАН му бил съставен, тъй като не е удостоверил
физическото си състояние с медицинска документация.
В хода на съдебното производство жалбоподателят е ангажирал
писмени доказателства – медицински документи, удостоверяващи, че е
претърпял хирургични интервенции заради огнестрелна рана на лява
мишница, в резултат на което е с множество постоперативни цикатрикси по
2
предната и задната повърхност на лява предмишница, с ограничени по обем
активни и пасивни движения в лява раменна става и отпаднала сетивна и
моторна симптоматика в тази зона. В Експертно решение № 1114/01.04.2020
г. на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас е обективирано освидетелстването на
жалбоподателя с диагноза „Травма на нервите на ниво раменен пояс и
мишница“, с 30 % степен на увреждане за срок до 01.04.2022 г., в който
попада датата на процесната проверка по линия на КАТ.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
17.08.2021 г., а жалбата е депозирана на 24.08.2021 г. по пощата.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия в гр.
Бургас, на основание регламентираната от закона компетентност, а НП е
издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР –
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр.
Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание
регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на
закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неизпълнение на
задължение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба въвежда изискване за
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3,
и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани,
с които моторните превозни средства са оборудвани. Съгласно дефиницията в
§ 6, т. 12, б. “б” от ДРЗДвП, товарен автомобил е недвуколесно безрелсово
МПС, което се използва за превозване на товари и/или за теглене на ремарке.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, в категория N са поставени моторните
превозни средства, предназначени за превоз на товари и водачите им са
3
длъжни да спазват задължението за използване на обезопасителен колан.
Посоченият в АУАН и НП вид на МПС – товарен автомобил е
индивидуализиран в достатъчна степен и отговаря на елемент от състава на
нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП – послужилото средство за
извършване на нарушението попада в категорията N. Посочено е и
конкретното действие на нарушителя – актосъставителят и АНО са
обосновали, че жалбоподателят има качеството на водач, като са посочили, че
същият е управлявал товарния автомобил – по смисъла на § 6, т. 25 от
ДРЗДвП. За това нарушение жалбоподателят, в качеството на водач на
товарния автомобил, е санкциониран съобразно административно-
наказателната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП с
предвиденото наказание глоба в абсолютен размер от 50 лева.
Съдът намира, че с оглед на представената от жалбоподателя
документация, обосноваваща медицински причини за изключение от
задължението му като водач да поставя обезопасителен колан, същият е в
правото си да се ползва от възможността, която чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП
му дава, а именно „Могат да не използват обезопасителни колани лицата,
чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен
колан“. От медицинската документация са изводими конкретни
обстоятелства, свързани с постоперативно неразположение в областта на
лявата раменна става/мишница/предмишница на жалбоподателя,
възпрепятстващо ползването на колан в тази област, което му физическо
състояние дисквалифицира деянието като административно нарушение,
съответно не е налице основание за ангажиране на административно-
наказателната му отговорност.
Извън горното, установи се от гласните доказателства, че посоченото в
АУАН и наказателното постановление местоизвършване на нарушение – ул.
„Чаталджа“, е различно от установеното по делото – кръговото кръстовище в
к-с „Меден рудник“, пътен възел „Юг“. Фактите, които административно-
наказващият орган счита за съставомерни и онези обстоятелства, които имат
отношение към извършеното нарушение и които го отграничават във времето
и пространството, следва да бъдат описани коректно в наказателното
постановление. Изискването за съответствие между действителното
положение и фактическото обвинение по АУАН и по НП гарантира спазване
на принципа за налагане на наказание за това нарушение, което е установено
4
по реда на ЗАНН. Допуснатото противоречие относно мястото на извършване
на нарушението опорочава административно-наказателно производство и
обуславя отмяната на издаденото НП като незаконосъобразно, тъй като
противното би означавало да се допусне възможността с НП жалбоподателят
да бъде санкциониран за нарушение, за което /доколкото мястото на
извършване на деянието е обективен признак от състава на всяко едно
нарушение/ в действителност не е същото.
Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено.
За вмененото нарушение наказващият орган е отнел 6 контролни точки
на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС,
условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата е
предвидено, че за нарушение на чл. чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП на
водача се отнемат 6 контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната
природа на контролните точки за отчет на извършените нарушения. Тази
формулировка показва, че законодателят ги е предвидил единствено като
средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им
като административно наказание или принудителна административна мярка.
Следва да се има предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на
влязло в сила наказателно постановление.
Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски в това
производство, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-002223/13.07.2021 г.
на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с
което на Ж. Н. Д., с ЕГН **********, от ****, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и са му отнети на основание
Наредба № 1з-2539 на МВР 6 контролни точки.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6