№ 46970
гр. София, 18.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110103670 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Ищецът Т. Х. М. е предявил срещу ответника „*********" ЕООД кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, с
които се иска да бъде прогласена за нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане, предвидена в договор за потребителски кредит от разстояние №
********** от 29.11.2019 г., сключен между страните, както и осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати
сумата в размер на 5 лв. /частична претенция от общо 215, 20 лв./, представляваща
недължимо платени суми по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба (19.01.2024 г.) до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 29.11.2019 г. е сключил договор за потребителски кредит от
разстояние № ********** с ответника. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в
размер на 450 лева, със срок за погасяване 60 дни. В посочения договор *********рът е било
посочено, че ГПР е в размер на 48, 23 %, а договорната лихва е в размер на 40, 10%. В
договора е било уговорено, че ищецът дължи такса за бързо разглеждане в размер на 215, 20
лв. Твърди, че изцяло е погасил сумата по договора. Твърди, че клаузата, с която е уговорено
заплащане на такса за експресно разглеждане, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, както и поради неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22,
както и по чл. 143, ад.1 от ЗЗП. Счита, че таксата се отнася за действия по усвояването и
управлението на кредита, които са част от дейността на *********ра по предоставянето на
кредита. Твърди, че клаузата е в противоречие с добрите нрави, в резултат на което се
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена
изгода на *********ра. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове
и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Посочва, че уговореният краен срок за плащане на процесния
кредит е бил 28.01.2020 г., като към тази дата кредитът не е бил заплатен, а на 31.01.2020 г.
задължението е било погасено чрез рефинансиране посредством сключване на нов договор
за кредит с № OL********* от 31.01.2020 г. Излага доводи, че е била извършена новация,
поради което процесният договор от 29.11.2019 г. не съществува и за ищеца липсва правен
интерес да иска прогласяване на нищожност на негова клауза, като същият вече не обвързва
1
страните. По отношение иска по чл. 55 ЗЗД оспорва ищецът реално да е заплатил сумата от
215, 20 лв., а при условията на евентуалност, прави възражение за изтекла петгодишна
погасителна давност. Моли исковете да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, а
при условията на евентуалност отхвърлени като неоснователни.
По допустимостта
Съдът счита, че направените от ответника възражения са такива по съществото на
спора и тяхната основателност тепърва ще бъде установявана в хода на процеса.
По доказателствената тежест
По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че
между страните е възникнало е възникнало облигационно отношение по договор за
потребителски кредит от разстояние № ********** от 29.11.2019 г., който е съдържал такса
за бързо разглеждане в размер на 215, 20 лв., както и че същата противоречи на закона и
добрите нрави.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че е заплатил твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а
ответникът следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание. В тежест на
ответника е да установи наведените твърдения за извършена новация на процесното
задължение.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на
спора.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
уважено, тъй като поставените задачи са относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор. На ищеца следва да бъдат дадени указания да
представи препис от процесния договор за кредит № ********** от 29.11.2019 г., тъй като
към исковата молба е приложен препис от друг договор между страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2025 г. от
13.45 ч., за което страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи
препис от процесния договор за кредит № ********** от 29.11.2019 г.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените с
исковата молба задачи при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С., който да бъде уведомен за поставените задачи
след представяне на доказателство за внесен депозит.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3