Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение № 56/28.04.2011г., постановено по гр.д. № 1437/2010г. Горнооряховският районен съд е приел за установено по отношение на Д. М. Й., ЕГН: *, с адрес гр. Г. О., ул. „Т.” № ., че същият дължи на „Т. С.” Е., ЕИК: .., представлявано от изпълнителния директор П. М., сумата от 2937, 56 лв., от които 2100, 49 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. септември 2004г. до м. март 2008г., както и сумата от 837, 07 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.10.2004г. до 02.07.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2009г. до изплащане на вземането. Със същото решение е отхвърлен предявения иск за сумата от 440, 19 лв. – главница, представляваща разлика между пълния предявен размер от 2540, 68 лв. и уважения размер – 2100, 49 лв., както и за сумата от 215,92 лв. – лихва за забава, представляваща разликата между пълния предявен размер 1052, 99 лв. и уважения размер - 837, 07 лв. за периода от м. декември 2002г. до м. август 2004г., поради погасяване по давност. Присъдени са разноски и за двете страни с оглед изхода на делото. Постъпила е въззивна жалба от Д. М. срещу онази част от решението, с която е уважен процесния иск, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че пърÔоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е изложил никакви доводи относно възражението на жалбоподателя за невярно отчитане на уреда поставен в процесния имот, а е изложил такива за друг уред. Изказват се предположения, че уредите на „Б. Б.” О. не отчитат действителните стойности на консумираната топлоенергия. Твърди се, че процесните уреди не само, не са сертифицирани за исковия период, но и въобще нямат сертифициране съобразно законовите и подзаконовите нормативни актове действащи в Б.. В тази връзка необосновано се явявало твърдението на ищеца, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на такава енергия и на база на реален отчет на измервателните уреди. В условията на евентуалност се възразява срещу доводите на съда да приложи общия петгодишен давностен срок по отношение на претендираните по делото суми. Излагат се аргументи, като се посочва и съдебна практика, защо е следвало да се приложи кратка погасителна давност по чл. 111 б. „в” ЗЗД, поради което всички процесни суми се явявали погасени по давност преди датата 28.08.2006г. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано, а исковата претенция да бъде отхвърлено изцяло като неоснователна и недоказана. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Въззиваемата страна „Т. С.” Е. и третото – лице помагач „Б. Б.” О., в срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК, не са депозирали отговор и не участват във въззивното производство чрез свои представители. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимна страна, която има правен интерес от обжалването. Същата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло. ВТОС намира, че първо следва да се произнесе по допустимостта на предявения иск. За да бъде допустим иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК следва да се е развило частно производство по издаване на заповед за изпълнение, да е постъпило възражение в двуседмичния срок по чл. 414 ал. 2 ГПК, а в месечния срок по чл. 415 ГПК да е предявен пред първата инстанция положителния установителен иск с посоченото правно основание. Именно тази процедура се установява от приетото като доказателство гражданско дело № 9513/2009г. по описа на СРС. Изложеното поражда правния интерес на ищеца от предявяване на настоящият установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, поради което съдът намира същият за допустим и подлежащ на разглеждане по същество. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: С предявяване на процесната претенция въззиваемият – ищец иска да се приеме за установено, че жалбоподателят – ответник му дължи за консумирана топлинна енергия общо сумата от 3 593, 67 лв., от които 2540, 68 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м. декември 2002г. – м. март 2008г., както и сумата от 1052, 99 лв., представляваща законна лихва за забава от 01.02.2003г. до 02.07.2009г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -28.08.2009г. до окончателното й изплащане. На основание чл. 78 ГПК се претендират и съдебни разноски. Твърди се, че между страните съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия, като ответникът е бил потребител на такава, но не е заплащал стойността й за процесния период. Последният не бил правил възражения по реда на чл. 40 ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т. С.” Е. на потребители /ОУПТЕСНТСП/ като на 01.07.2009г. му било връчено уведомление, с което бил информиран за размера на неплатените суми и периода, за който се отнасят. Ответникът Д. М. в срок е представил отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че невярно са отчитани показанията от топломера на единствения радиатор в офиса, поради което не дължи посочените в исковата молба суми. Правил бил искания за съответните корекции, но последните не били извършвани. При условията на евентуалност се позовава на изтекла кратка придобивна давност и от там на недължимост на главницата и лихвите преди 28.08.2006г. Третото – лице помагач на ищеца - „Б. Б.” О. не представя становище по делото, но изпраща наличните при него документи за процесния имот, които са приложени като писмени доказателства по делото. От фактическа страна между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата по делото, че ответникът по иска Д. М. е собственик на процесния имот – офис помещение № 7 със застроена площ от 19, 69 кв. м. респ. обем от 30, 40 куб. м., находящо се в гр. С., Р. „К. С.”, ул. „Родопски извор” бл. 40, вх. 2 ап. 1 от 04.10.2002г. От доказателства по делото е установено, че сградата, където се помещава офиса на ответника е топлоснабдявана през процесния период от ищцовото дружество, както и че отчитането на консумацията на топлоенергия в сградата - етажна собственост на бл. ..” през това време е извършвано от топлинния счетоводител „Б. Б.” О., въз основа на решение на общото събрание на собствениците. Не се спори, че в имота на М. е монтиран един брой индивидуален разпределител за регулиране на отоплението и топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, както и водомер за топла вода, а също така, и че от м. декември 2002г. М. е абонат на въззиваемото дружество с абонатен номер Т375730. Въззиваемият-ищец е приложил препис-извлечение по сметка от партидата на Д. М., с подробно описани в него задължения по фактури, според която въззивникът не е заплащал задълженията си за доставена топлоенергия за периода от м. декември 2002г. до м.март 2008г. Приложение са й заверени копия от самите фактури. От тези документи се изяснява, че М. дължи на „Т. С.’ Е. сумата от 2540, 68 лв., представляващи неплатена цена на доставена топлоенергия за горепосочения период, както и сумата от 1052, 99 лв. - лихви за забава. Заключението на приетата и неоспорена от страните СИЕ потвърждава, че дължимите от страна на ответника суми за процесния период за използвана топлоенергия възлизат на 2540, 68 лв., а размера на сумата представляваща лихви за забава възлиза на 1195, 63 лв., но за периода до 17.08.2009г. Посочените суми не били платени от М. към датата на изготвяне на това заключение. Експертното заключение, съдът приема за компетентно и обосновано, поради което му дава вяра. От заключението на СТЕ се установява, че сумите за топлинна енергия в офис – помещението са начислявани съгласно нормативната уредба действала през процесния период, като и че е спазен редът, техническите специфики и правилата за дялово разпределение на доставена топлоенергия в сграда, в режим на етажна собственост. Според вещото лице отчетените данни на топломера, в имота на ответника, според информацията от таблицата съвпадат с данните, посочени в данъчните фактури на „Т. С.” Е. за исковия период. Разходът на топлинна енергия за отопление е изчисляван на база реален отчет на един брой индивидуален разпределител за регулиране на отоплението и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съответно за битова гореща вода на базата на показания на водомер за топла вода и специфичен разход на топлинна енергия за загряване на 1 куб. м. вода. Въз основа на аналогична фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция, районния съд е направил своите правни изводи, които се явяват необосновани само относно приложения, по отношение на процесните суми, общ давностен срок по чл. 110 ЗЗД. От доказателствата по делото /нот. акт № 155 том І рег. № 2176 н.д. № 134/2002г./ безспорно се установи, че Д. М. е собственик на процесния имот, който се намира в сграда, в режим на етажна собственост, която е топлоснабдявана през исковия период. Съгласно чл.106а, ал.4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ-отм., обнар. ДВ бр.64/1999г.), действал в началото на процесния период, собственикът на топлоснабдяван имот се счита за потребител на топлинна енергия. Аналогична е разпоредбата на чл.153, ал.1 от действащия от 2004г. досега Закон за енергетиÛата (ЗЕ), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следва да се отбележи също, че според нормативната уредба и по-конкретно чл.108, ал.4 ЗЕЕЕ (отм.), а понастоящем чл.153, ал.6 от ЗЕ, дори при прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имотите на потребителите, последните се считат за потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата. Тези инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост /чл. 140 ал. 3 ЗЕ /. Изложеното дава основание на съда да приеме, че съгласно действащите в процесния период ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ въззивникът е потребител на топлинна енергия, подавана от въззиваемото дружество към сградата етажна собственост в гр. С., Р. „К. С.”, ул. „Р. и” ... Нещо повече на 16.12.2002г. самият той е подал молба до „Т. С.” Е. за откриване на партида за заплащане на ползвана в офиса топлоенергия. От чл. 3 ал. 1 т. 3 от ОУПТЕСНТСП се установява, че ответника по иска като потребител на топлоенергия е купувач на такава за стопански нужди, доколкото процесния имот е офис – помещение и използваната топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване е за нужди извън домакинството. Като потребител и на основание чл.109, ал.1 от ЗЕЕЕ (отм.) и чл.155, ал.1 ЗЕ същия следва да заплаща консумираната топлинна енергия. От доказателствата по делото - препис извлечение по сметка от партидата на Д. М., заверени копия от фактури, както и експертните заключения по СТЕ и по СИЕ се установява количеството на консумирана топлинна енергия за отопление и такава за битова гореща вода, както и дължимите за това суми. За периода м. декември 2002г. до м. март 2008г. М. дължи за топлинна енергия сумата от 2 540, 68 лв., а размера на обезщетението на забава върху тази главница, считано от датата на изпадане в забава до 17.08.2009г. за всяко едно от задълженията според СИЕ възлиза на 1 195, 63 лв. Изяснява се, че тези суми за топлинна енергия са начислени съобразно нормативните изисквания относими към процесния период на база на реален отчет на един брой индивидуален разпределител за регулиране на отоплението и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съответно за битова гореща вода на базата на показания на водомер за топла вода и специфичен разход на топлинна енергия за загряване на 1 куб. м. вода. При неосигурен достъп отчитане на уредите сумите са начислявани съгласно т. 6.7 от Методика за максимален разход на топлинна енергия, при последващо изравняване на сметките. Въззивникът, който носи доказателствената тежест за установяване плащането на задълженията за ползваната топлоенергия не представя доказателства в тази насока, а няма и такива твърдения. Неизпълнението на тези парични задължения го поставя в качеството на неизправна страна, в облигационното правоотношение и го обвързва с последиците визирани в разпоредбите на чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ето защо предвид събраните по делото доказателства съдът приема, че същия дължи на въззиваемото дружество сумата от 3 593, 67 лв., включваща в себе си главницата – 2 540, 68 лв. и обезщетението за забава - 1052, 99 лв., така, както са посочени в извлечението от сметката на абоната и претендирани в исковата молба, доколкото съдът е ограничен от петитума на исковата молба и дължи произнася относно обезщетението за забава до търсения размер от 1052, 99 лв. и краен момент 02.07.2009 г. При това положение следва да се обсъди възражението на въззивника за погасяване вземанията на въззиваемия по давност. Спорния въпрос е дали разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД относно тригодишната давност на вземанията за лихви е приложима и относно вземанията на „Т. С.” Е., от които е формирана главницата. Аргумента на въззивника в тази насока се състои в това, че тези вземания на въззиваемия представляват периодични плащания. Съдът споделя това схващане. Според чл.110, ал.2 ЗЕЕЕ (отм.), действал в част от процесния период, заплащането на топлинната енергия се извършва на равни месечни вноски за периода на ползване, като с последната се извършва изравняване на предплатеното и действително консумираното количество топлинна енергия. Според разпоредбата на чл. 155, ал.1 от ЗЕ начина за заплащане на задълженията се избира от абоната измежду три варианта на десет равни месечни вноски и две изравнителни, на месечни вноски определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна или по реална месечна консумация. Изложеното несъмнено сочи, че за целия процесен период в тежест на абоната е задължението да заплаща периодично (ежемесечно) съответните парични суми за ползваната от него топлинна енергия. Именно за това са издавани и ежемесечни фактури от страна на въззиваемото дружество. В ОУПТЕСНТСП е определен и падежа, на задължението на потребителя, а именно- двадесет дни след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. От изложеното следва извода, че ежемесечните вземания на топлофикационното дружество, от които е формирана главницата представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, поради което се погасяват с кратката тригодишна давност. Без значение в случая е обстоятелството, че отделните вземания са на различна стойност, тъй като нормата на чл.111, б.”в” ЗЗД, предл. последно не поставя изискване за еднаквост по размер на отделните периодични плащания. Достатъчно е същите да са еднородни, а това е налице, тъй като се дължат пари. В този смисъл е и актуалната съдебна практика - решение №168/22.12.2009г. по т.д.№408/2009г. на ВКС; определение №111 от 25.02.2010г. по т.д.№906/2009г. на ВКС и др. Тъй като възражението на въззивника за прилагане на краткия давностен срок относно задълженията по главницата е основателно, въззивният състав приема, че по давност са погасени не само вземанията на въззиваемия за периода от м. декември 2002г. до м.август 2004г., както е приел първоинстанционният съд, а така също и вземанията му за периода от м. септември 2004г. до м.август 2006г. включително, които са общо в размер на 1116,21 лв. Следователно искът по чл. 79 ал.1 ЗЗД предявен в размер на 2540, 68 лв. е основателен само до размер от 1424, 47 лв., представляващи месечни задължения за ползвана от М. топлинна енергия за периода от м. септември 2006 г. до м.март 2008г. включително. С оглед основателността на иска за главницата следва да бъдат уважени и акцесорните претенции за обезщетение за забава върху дължимата главница, за периода от 21.10.2006г. до 02.07.2009г., както и за периода след 28.08.2009г. - предявяване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Относно погасителната давност на дължимото обезщетение за забава (мораторната лихва) върху всяко от вземанията, от които е формирана главницата първоинстанционният съд е приложил неправилно общата погасителна давност. Безспорно е, че по отношение на мораторната лихва се прилага кратката 3 - годишна давност, предвидена изрично в чл.111 б.”в”, предл.2 ЗЗД. Поради което вземанията за лихва за забава са погасени не само за периода до м. август 2004г., но и до м. август 2006г. включително. Общия размер на погасените по давност вземания за лихва за забава, изчислен с помощта на компютърната програма „Епи онлайн калкулатор” възлиза на 556, 38 лв., от което следва, че предявения иск по чл. 86 ал.1 ЗЗД в размер на 1052, 99 лв. следва да бъде уважен в размер на 496, 61 лв. Останалите оплаквания на ответника изложени в жалбата му се явяват неоснователни поради следните съображения. В отговора си на исковата молба М. е навел оплакване за неточно отчитане на консумираната топлинна енергия от монтирания в офиса му топломер. Не е изложил твърдения, че това се дължи на нестандатизирани и несертифицирани уреди за отчитане на топлинна енергия. Такива оплаквания прави едва с въззивната си жалба. Естествено няма как районния съд да им отговори, след като не са направени пред него. Въпреки това същият е приел, че е извършвано коректно отчитане на изразходваната топлоенергия не само предвид заключението на СТЕ, но и въз основа на съдържащите се в делото документи относно измервателния уред в абонатната станция тип „Kamstrup”. Последното е нужно, доколкото „Б. Б.” О. извършва дялово разпределение на консумираната мощност като отчита, не само показанията на индивидуалния разпределител на отоплението, монтиран върху единствения нагревателен уред в процесния имот, но и с оглед показанията на топломера в абонатната станция /чл. 140 ал. 1 ЗЕ/. По делото, пред първата инстанция са представени и приложени писменни доказателства /лист 44-47/, от които е видно, че индивидуалния разпределител на отоплението модел RME 95, използван в офис – помещението е сертифициран в страна от Европейския съюз със срок на валидност на това свидетелство до 23.09.2008г., което попада в исковия период в случая. Поради което следва да се приеме, че този измервателен уред отговаря на нормативните изисквания въведени в Б. с Наредба за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол приета с ПМС № 239/24.10.2003г., а от тук, че възражението на въззивника в тази насока е неоснователно. По тези съображение се явява неоснователно и възражението за необоснованост на обжалваното решение, поради липсата на сертифициране на процесните уреди. Тъй като крайните изводи на въззивния съд съвпадат отчасти с тези на районния, то решението на последния следва да се отмени в частта, с която е прието за установено, че въззивникът дължи на въззиваемия сумата от общо 676, 02 лв., представляващи задължение за потребена топлоенергия за периода от м. септември 2004г. до м.август 2006г. включително, както й за сумата от 340, 46 лв., представляваща мораторна лихва за забава за същия период. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да се потвърди, а именно- в частта, с която е уважен иска на „Т. С.” Е. за установяване, че въззивника Д. М. дължи сумата от 1424, 47 лв., представляващи задължение за потребена топлоенергия за периода от м.септември 2006г. до м.март 2008г. включително, ведно с мораторна лихва в размер на 496, 61 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 28.08.2009г. до окончателното изплащане на задължението. С оглед изхода на делото, следва да се коригират и присъдените от първоинстанционния съд разноски по делото, което налага решението на ГОРС да бъде отменено и в тази му част, като вместо него се постанови ново решение от въззивния състав. Въззиваемият - ищец е направил следните разноски за делото- 71, 87 лв. държавна такса, 426, 74 лв. адвокатско възнаграждение, 450 лв. за експертиза, или общо 948, 61 лв. Въззивникът - ответник е заплатил реално (според представените договори за правна помощ) следните суми като разноски- 350 лв. адвокатски хонорар за първата инстанция и 200 лв. за въззивната, 58, 75 лв. д.т. за въззивната жалба, или общо- 608,75 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът Д. М. следва да заплати на въззиваемия сумата от 507, 10 лв., представляващи деловодни разноски за двете инстанции съобразно уважения размер на исковете му. От своя страна, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, „Т. С.” Е. дължи на въззивника М. сумата от 283, 33 лв. съобразно отхвърлената част от исковете. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 56 от 28.04.2011г., постановено по гр.д.№ 1437 по описа за 2009г. на Горнооряховския районен съд, В ЧАСТТА, в която е прието за установено по отношение на „Т. С.” Е., ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.” №.. представлявана от инж. П. М. – изпълнителен директор, че Д. М. Й., ЕГН: *, с адрес: гр. Г. О., ул. „Т.” № .. дължи сумата от общо 1016, 48 лв. от които 676, 02 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. септември 2004г. до м. август 2006г. включително, както и сумата от 340, 46 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.10.2004г. до 02.07.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2009г. до изплащане на вземането, КАКТО И В ЧАСТТА относно разноските по гр.д.№ 1437/2009г. на ГОРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Т. С.” Е., ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.” №.. представлявана от инж. П. М. – изпълнителен директор, за установяване, че Д. М. Й., ЕГН: *, с адрес: гр. Г.О. ул. „Т.” № дължи сумата общо от 1016, 48 лв. от които 676, 02 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. септември 2004г. до м. август 2006г. включително, както и сумата от 340, 46 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.10.2004г. до 02.07.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2009г. до изплащане на вземането, КАТО погасен по давност. ПОТВЪРЖДАВАрешение №... от ..г., постановено по гр.д.№ 1437 по описа за 2009г. на Горнооряховиския районен съдВ ЧАСТТА, в която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т. С.” Е., ЕИК:.. , със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я” № .. представлявана от инж. П. М. – изпълнителен директор, че Д. М. Й., ЕГН: *, с адрес: гр. Г. О., ул. „Т.” № .. дължи сумата от общо 1921, 08 лв. ( хиляда деветстотин двадесет и един лева и осем ст.), от които 1424, 47 лв. за потребена топлоенергия за периода от м. септември 2006г. до м. март 2008г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2009г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 496, 61 лв. - обезщетение за забава, представляваща сбора от мораторните лихви върху всяко едно месечно задължение в периода от 21.10.2006г. до 02.07.2009г. включително. ОСЪЖДАД. М. Й., ЕГН: *, с адрес: гр. Г. О., ул. „Т.” № .. ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.” Е., ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.” №... представлявана от инж. П. М. – изпълнителен директор сумата от 507, 10 /петстотин и седем лева и десет ст./, представляващи съдебни разноски за двете инстанции. ОСЪЖДА„Т. С.” Е., ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.” №.. представлявана от инж. П. М. – изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Й., ЕГН: *, с адрес: гр. Г. О., ул. „Т.” № ..деловодни разноски в размер на 283, 33 /двеста осемдесет и три лева и тридесет и три ст./, представляващи съдебни разноски за двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, ДВ, бр. 100/2010 год. Препис от решението да се връчи на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |