Р Е
Ш Е Н И Е
№ 17
гр.Д., 08.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски районен съд, в открито заседание на осми март две хиляди и единадесета година в
състав:
Председател : Емилия
Дишева
при секретаря Г.Д., като разгледа
докладваното от съдия Дишева гр.дело № 493 по описа за 2010г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 227, ал. 1,б. “в” от ЗЗД.
В исковата молба на С.Ц.Р. и Д.П.Р.,***, против С.К.К. се твърди, че ответникът е внук на ищците
и с нот. акт № **, том ІІ, рег. № **, дело
№ **. му дарили собствения си недвижим имот,
представляващ 1/4 ид.част от ПИ 615 по кадастралния план на гр. Д., целият с
площ от 322.20 кв. м, при посочени граници, заедно с целия втори жилищен етаж с
площ от 73.48кв.м. от построената в имота триетажна жилищна сграда, заедно с
прилежащото избено помещение и ½ ид. част от таванското помещение и от
общите части на сградата.
От момента на прехвърлянето ответникът постоянно пътувал в различни
населени места и държави, не се грижел нито за дарителите, нито за подарения му
имот. Междувременно здравето и на двамата ищци се влошило, с годините започнали
да боледуват по-често, като средствата им се оказали недостатъчни за лекарства
и преживяване. Неколкократно през последната година искали помощ от внука си,
но той не им помагал. За последен път поискали помощ от внука си през месеца на
подаване на исковата молба, когато ищцата Д.Р. се разболяла и постъпила на
лечение в Габровската болница, където се наложило кръвопреливане от рядката й
кръвна група. Вместо внука им помощ им оказали чужди хора.
Претендира се да се
постанови решение, с което да се развали сключения с нотариален акт № **, том ІІ,
рег. № **, дело № **. договор за дарение.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът не е депозирал отговор.
В открито съдебно
заседание ищците, лично и чрез пълномощника си адв. **, заявяват, че поддържат
предявения иск.
Ответникът С.К.К. оспорва
предявения иск. Твърди, че за изминалата година не е бил търсен от ищците с
претенция да им заплаща издръжка, като за здравословното състояние на баба си
разбрал от втория си баща.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между
страните, че с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № **, том ІІ, рег. № **, дело № **. на нотариус А. А. с рег. № 442 по
регистъра на Нотариалната камара, ищците С.Ц.Р.
и Д.П.Р. са дарили на своя внук С.К.К. 1/4 ид.част от ПИ 615 по
кадастралния план на гр. Д., целият с площ от 322.20 кв. м, заедно с целия
втори жилищен етаж с площ от 73.48кв.м. от построената в имота триетажна
жилищна сграда, заедно с прилежащото избено помещение и ½ ид. част от
таванското помещение и от общите части на сградата, като дарителите са си запазили
правото на ползване върху имота заедно и поотделно до края на живота си.
От показанията на
свидетелите Ц.И. Ц. и С.Т.С. се установява, че ответникът в периода от края на
2009г. до началото на 2010г. бил във С. за да търси работа. След като не успял
се прибрал в гр. Д. и после заминал в гр. **, област **, където започнал работа
в строителна фирма. От показанията на същите свидетели се установява, че ищците
са пенсионери. През месец август 2010г. здравословното състояние на ищцата Д.Р. се влошило и се наложило да постъпи
в болница в гр. Г..
Видно от показанията на св.
Ц., племенник на ищеца, той е дал на
последния на три пъти заем, общо в размер на 800лв., във връзка с
разходи по лечението на ищцата. Пари за лечението дала и неговата сестра.
Ищецът му споделил, че търсил внука си по телефона за помощ, но трудно можел да
го намери, не се обаждал, не си идвал през този период от гр. **.
Видно от показанията на св. С., съсед на ищците, същите му
споделяли, че нямат средства за лечение, че са търсили ответника и са му искали
средства, но той не им дал необходимите средства. Свидетелят заявява, че не
знае дали ответникът е отказвал да им даде поисканите средства или ищците не са
успели да се свържат с него.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Договорът за
дарение по принцип е безвъзмезден, но при определени обстоятелства, като
възникнала след сключването му нужда на дарителя от издръжка и потърсената от
него помощ от надарения, законът вменява задължение на дарения да окаже
исканата помощ. Виновното неизпълнение на това задължение е израз на
непризнателност от страна на дарения, която се санкционира с отмяна на
дарението, като така изпадналият в нужда дарител възвръща имота в патримониума
си, получавайки възможност да задоволи своята трайна нужда от средства за
живот.
За успешното
провеждане на иск по чл. 227, б. "в" от ЗЗД е необходимо установяването
на няколко кумулативни предпоставки: валидно сключен договор за дарение;
изпадане на дарителя в нужда от издръжка, която нужда да е от траен характер;
отправяне на покана до надарения да дава издръжка и отказ на посрледния да даде
такава при съобразяване на материалните си възможности.
На първо място по делото не са представени
никакви доказателства за месечните доходи, имотното състояние на дарителите,
нито медицинска документация, установяваща здравословното им състояние, което
да даде възможност да се извърши преценка дали средствата, с които са разпогали
дарителите, са били достатъчни да задоволят потребностите им. Ищците, с оглед
разпределението на доказателствената тежест, не доказаха и необходимата сума за
цялостната им издръжка, включваща и разходите за лекарства и медицинска
помощ, каквито твърдения се поддържат.
На следващо място от
събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установи ищците да са
искали от ответника издръжка и такава да им е била отказана. Независимо, че от
показанията на двамата свидетели става ясно, че ищците са споделили с тях, че
са искали финансова помощ от внука си, и двамата свидетели не могат категорично
да посочат причината, поради която не са я получили – дали ответникът е отказал
да им я предостави или изобщо не са успели да се свържат с него. В тази насока
са и обясненията на самия ищец, видно от които, той не е разговарял с внука си,
а е помолил дъщеря си да говори с него – “...а той като си дойде от С., откакто
отиде да работи там, сега го виждам за първи път. Той се обажда на леля си. Аз
не му знаех адреса и не знаех къде е, той се е обаждал само на леля си и й
казах да му каже, че съм заболял и ми трябват пари, но отговорът беше “Нямам
пари сега, не мога да дам”.
От друга страна,
отново видно от обясненията на ищеца, една от причините, поради която се иска
отмяна на дарението е несъгласието на ищците, внукът им да продаде дарения му
имот, както и, че не е заплащал консумираната от него ел. енергия и вода, които
разходи се поели от ищеца. Предвид изложеното следва да се отбележи, че
отмяната на дарението, на посоченото в исковата молба основание, е правно и
етично оправдано само когато е налице сериозна нужда от издръжка на дарителя,
която надареният отказва да даде.
Предвид изложеното,
съдът приема, че в случая не не се доказаха кумулативно предвидените в закона
предпоставки, а именно: дарителите да са изпаднали в трайна нужда от издръжка,
да са поискали такава от надарения и последният да им е отказал да я
предостави, поради което предявеният иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в”
от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Тъй като нито една
от страните не е предявиле претенции за разноски, същите следва да останат так,
както са направени от страните.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ц.Р., с ЕГН ********** и Д.П.Р., с ЕГН **********,***,
против С.К.К., с ЕГН **********,*** иск с правно основание
чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот, извършено с
договор за дарение от 16.08.2007г., обективиран в нотариален акт № ** том ІІ, рег. № **, дело № **. на нотариус А.А. с рег. № 442 по регистъра на
Нотариалната камара, с който С.Ц.Р. и Д.П.Р.
са дарили на С.К.К. 1/4 идеална част от ПИ 615 по кадастралния
план на гр. Д., целият с площ от 322.20 кв. м, заедно с целия втори жилищен
етаж с площ от 73.48кв.м. от построената в имота триетажна жилищна сграда,
заедно с прилежащото избено помещение и ½ ид. част от таванското
помещение и от общите части на сградата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва пред
ГОС в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: