Решение по дело №2658/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационната жалба на П. Р. Р.,[ЕГН] от [населено място],[улица],ет.*,ап.**,чрез адвокат С. П.,със съдебен адрес: [населено място], ***** против Решение № 1342 от 23.10.2024г. ,постановено по АНД № 3629 /2024г.по описа на Районен съд-Пловдив ХХ н.с.,с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8860923, с който на П. Р. Р. ,за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1 т.3 от Закона за движение по пътищата ,е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

По подробно изложени доводи в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се,че са налице касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК

Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

 

 

Ответникът – ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител ,но е депозирал писмено становище по жалбата,като счита същата за неоснователна.Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,а в случай,че касационната жалба бъде уважена,то се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, изразява становище за законосъобразност на първоинстанционното решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на П. Р. Р. против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8860923, с който на същия ,за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1 т.3 от Закона за движение по пътищата ,е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Електронен фиш /ЕФ/Серия № 8860923 е издаден срещу П. Р. Р. затова,че на 09.03.2024 г. в 16:10 ч. в [населено място], [улица] посока запад при въведено законово ограничение за скорост 50 км/ч с АТСС TFR 1-М 546 е установено движение на МПС л.а. Опел Астра рег.№ [рег. номер] със скорост 72 км/ч. след отчетен толеранс от минус 3 км/ч .

За така установеното превишение на скоростта с 22 км/ч на водача на МПС бил издаден обжалваният ел. фиш, в който нарушението било квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За така установеното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП жалбоподателят като собственик, на когото е регистрирано МПС бил санкциониран с глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

За да потвърди ЕФ първоинстанцият съд е приел,че е налице нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП-превишение на стойността за скорост в населеното място,извършено от касатора Р. с посоченото в ЕФ МПС ,поради което е налице административно нарушение на горепосочената норма от ЗДвП.Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити по чл.189,ал.4 от ЗДвП,като нарушението е било установено с АТСС, мобилно по смисъла на §6 т.65 б.б от ДР на ЗДвП. - прикрепено към превозно средство.

Районният съд не е констатирал от събраните по делото доказателства нарушения в реда и начина на използване на техническото средство ,които да обосновават недоказаност на заснетото нарушение и незаконосъобразност на издадения електронен фиш.Изключително подробно и обстойно съдът е дал отговор на доводите на касатора за липса на нарушение и защо такова е налице и то извършено именно от Р. като водач на процесното МПС.

Решението на районния съд е правилно .

Както е установил и първоинстанционният съд, в настоящия случай, видно от приложените по делото доказателства, се установява, че санкционираното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 546, която е от одобрен тип и е преминало техническа проверка.

С оглед на това се обосновава извод, че съкратеното производство за ангажиране на административно наказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189 ал.4 ЗДвП, е приложимо, поради което правилно е ангажирана отговорността на касатора.

Електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДвП. В процесния фиш има данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане.

Спорът е: може ли от представеното по делото статично изображение на нарушението,представляващо 4 снимки ,да се разчете в цялост регистрационния номер на заснетото моторно превозно средство и дали районният съд е дал отговор на този въпрос.

Видно от оспореното решение тези доводи на касатора са обсъдени обстойно от първоинстанционния съд.

Съдът в мотивите на своя акт е посочил,че данни за измерената скорост на движение на автомобила и регистрационния му номер се съдържат в снимковия материал от клип.Приложеният по делото снимков материал от клип № 50515, представлява четири снимки в различни позиции, на три от които ясно се вижда самия автомобил, като на първата без съмнение може да се разчете неговия регистрационен номер. Снимките действително са черно-бели, но са ясни и не оставят съмнение за автомобила, вида му - лек автомобил, марката и за неговия регистрационен номер.Тези изводи се споделят и от настоящата касационна инстанция.

 

Отделно от това следва да се посочи още, че съгласно чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство и заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, който е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред. Липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното несъмнено са установени, както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Касационната инстанция счита обжалвания съдебен акт за правилен, тъй като е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което не подлежи на отмяна по реда на инстанционния съдебен контрол.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП),а именно 80 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе, Административен съд – Пловдив, ХХХІ състав :

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1342 от 23.10.2024г. ,постановено по АНД № 3629 /2024г.по описа на Районен съд-Пловдив ХХ н.с.

ОСЪЖДА П. Р. Р.,[ЕГН] от [населено място],[улица],ет.*,ап.**,чрез адвокат С. П.,със съдебен адрес: [населено място], ***** да заплати на ОДМВР-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.