№ 23
гр. гр.Несебър, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20242150200024 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Х.Е.С.Х.” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от И. Г., против Наказателно постановление № 145/05.12.2023 г. на
Директор на РИОСВ- Бургас, с което за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за
водите /ЗВ/, на основание чл.200, ал.1, т.2 от същия закон, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 6000 лева.
Моли се от съда да постанови решение, с което да се отмени издаденото
постановление, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Сочат се аргументи за липса на компетентност на наказващия орган и на
актосъставителя. В съдебно заседание представител не се явява, не се ангажират
доказателства.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на РИОСВ- Бургас на 18.07.2023 г., в
поземлен имот с идентификатор 11538.13.21 и поземлен имот с идентификатор
11538.13.29, находящи се в м. Козлука, землището на гр. С.В., се установило, че
пречиствателната станция за отпадъчни води /ПОСВ/, изградена за пречистване на
1
отпадъчните води, формирани от хотелски комплекс „З.С.“, не работи. С това се
приема, че жалбоподателя не изпълнява Условие 4 от раздел „Други условия съобразно
спецификата на обекта“ от издаденото от Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“- Варна разрешително № 23110032/24.03.2017 г., продължено и
изменено с краен срок на действие 10.05.2028 г., за ползване на воден обект- река
Дращела/Козлука, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационна
мрежа с ПОСВ на хотелския комплекс. С това била нарушена нормата на чл.48, ал.1,
т.11 от Закона за водите, поради което на жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 145/18.10.2023 г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за
нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.
Съобразно представената по делото Заповед № РД-709/09.07.2021 г., т.II.1,
Министърът на околната среда и водите е оправомощил актосъставителя А. Д. Ж. на
длъжност главен експерт „Опазване на водите“, отдел „Атмосферен въздух, вредни
физични фактори, води, опасни химични вещества и КПКЗ“, към дирекция „Контролна
и превантивна дейност“, да съставя актове за установяване на административни
нарушения по чл.200, ал.1 от ЗВ. По делото бе приложена и Заповед № РД-8/10.01.2011
г., с която Министъра на околната среда и водите е оправомощил Директорите на
РИОСВ да издават наказателни постановления във връзка със съставени актове за
извършени административни нарушения по няколко закона в това число и по чл.200 от
Закона за водите. В този смисъл наведеното възражение в жалбата се явява
неоснователно.
Твърди се и издаване на наказателното постановление в нарушение по чл. 52,
ал.1 от ЗАНН. Действително сочената норма предписва срок за произнасяне на
наказващия орган от 1 месец. Този срок обаче, е инструктивен, а не преклузивен, и с
изтичането му не се допуска съществено процесуално нарушение, съставляващо
самостоятелно основание за отмяна на издаденото впоследствие наказателно
постановление.
В хода на съдебното производство бе разпитана св.Ж., която посочи, че на
18.07.2023 г. извършили проверка на канализационната система на хотелски комплекс
„З.С.“, находящ се в землището на гр. С.В., стопанисван от дружеството-
2
жалбоподател, и констатирали, че локалната пречиствателна станция за отпадъчни
води, изградена за пречистване на отпадъчните води от канализационната мрежа на
комплекса, не работела. Установено било, че тръбата, която би следвало да отвежда
отпадъчните води от входната част към пречиствателните съоръжения, била
прекъсната, което възпрепятствало вземането на контролни проби. При извършеният
оглед станало ясно, че заустващия колектор бил свързан с тръба, свързана с
пречиствателната станция на в.с.Елените. Представителят на жалбоподателя на място
обяснил, че това се наложило поради настъпила на 18.06.2023 г. авария, за което Ж.
сочи, че нито РИОСВ, нито Басейнова дирекция били уведомени. Свидетелката
заявява, че пречиствателната станция за отпадъчни води на в.с. Елените била
претоварена. Същата се стопанисвала от частно дружество, което нямало лиценз за
ВиК оператор, като пречиствателните му съоръжения били силно компрометирани.
По делото бяха представени разрешително № 2311 0032/24.03.2017 г., с което
на дружеството- жалбоподател е дадено разрешение за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води за обект „Канализационна мрежа за
пречиствателна станция за отпадъчни води на хотелския комплекс, с краен срок-
01.04.2019 г., продължен с Решение № 35/18.03.2019 г. и Решение № 296/17.05.2022 г.,
до 10.05.2028 г.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на
дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
впоследствие било издадено наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на
чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, водоползвателите- титуляри на разрешителни,
имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на
този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда. Съгласно т.4 от раздел „Други условия съобразно спецификата на
обекта“, от издаденото на жалбоподателя разрешително, е указано същия да поддържа
в технологична изправност пречиствателните съоръжения, осигуряващи качество на
пречистването на отпадъчните води в съответствие с раздел „Индивидуални
емисионни ограничения по потоци и места на заустване“.
От страна на дружеството се твърди, че на 18.06.2023 г. възникнала аварийна
ситуация, която наложила пречиствателната станция да бъде спряна поради
дефектиране на една от въздуховодките, участващи в процеса по пречистване на
отпадъчните води. Това наложило преустановяване действието на обекта, за който
било издадено разрешителното. В подкрепа на тези твърдения не са ангажирани
доказателства от страна на жалбоподателя, в чиято тежест е да докаже това. Съгласно
условията на разрешителното, при аварийни случаи следва дружеството да предприеме
необходимите мерки в съответствие с изискванията на чл.131 от Закона за водите, като
фактите по възникналата аварийна ситуация следва да се отразяват в експлоатационен
3
дневник. Съобразно цитираната норма в такива случаи собственикът или лицето,
експлоатиращо обекта, следва да има предварително изготвен авариен план, по който
да действа, като незабавно уведоми Басейнова дирекция и органите на МВР. От страна
на жалбоподателя дори не се твърди, още по- малко се доказва, да има или да е
действано по предварително изготвен авариен план. Нещо повече дори не се твърди, че
такъв е бил наличен, както и че са били уведомени сочените в нормата органи. Не се
представя и например извадка от експлоатационен дневник, че е отразена аварийна
ситуация, нито се ангажират доказателства, че са предприети действия по отстраняване
на аварията. Същата, по твърденията на дружеството, е настъпила преди месец, в който
няма данни или доказателства, че са предприети някакви действия от страна на
жалбоподателя по отремонтирането на дефектиралата част от пречиствателната
станция, още по- малко за направена поръчка за подмяна на въпросната въздуховодка с
нова.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно от наказващия орган е
прието, че от страна на дружеството не се изпълнява т.4 от раздел „Други условия
съобразно спецификата на обекта“, в издаденото на жалбоподателя разрешително, а
именно да се поддържат в изправност пречиствателните съоръжения, осигуряващи
качество на пречистването на отпадъчните води в съответствие с раздел
„Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на заустване“. Липсата на
данни и доказателства за възникнала авария, както и на действия, отстраняващи същата
във възможно най- кратък срок, ако се приеме, че действително е имало такава
ситуация, е достатъчно да наложи извода, че не се изпълняват изискванията на
даденото разрешително. Един месец е значителен период от време, в който да се
предприемат действия за отстраняване на аварията, каквито очевидно жалбоподателя
не е инициирал. Ето защо правилно на същия е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и в последствие е било издадено наказателно
постановление.
Предвид извършено нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите,
санкцията коректно е отнесена под нормата на чл.200, ал.1, т.2 от същия закон, в
хипотезата на отклонение на предвидените условия в разрешителното. С оглед на това,
че по делото няма данни за други нарушения, извършени от жалбоподателя, съдът
намира, че така наложената санкция следва да бъде намалена до предвидения в закона
минимален размер от 2000 лв.
В случая не може да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението не се характеризира с по- ниска степен на обществена опасност от
нарушения от същия вид. Напротив, касае се за продължително бездействие от страна
на жалбоподателя- в рамките на поне 1 месец, ако се приеме, че действително на
18.06.2023 г. е възникнала твърдяната аварийна ситуация.
4
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане на представителя на
наказващия орган за присъждане на разноски, съдът намира следното:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на страните се дължат разноски, като в
полза на наказващият орган следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в цялост на 80 лв. с оглед липсата на фактическа и правна
сложност по делото. Предвид намаляване размера на санкцията от 6000 лв. на 2000 лв.,
на наказващия орган следва да бъде присъдена сумата от 26 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 145/05.12.2023 г. на Директор на
РИОСВ- Бургас, с което за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите /ЗВ/, на
основание чл.200, ал.1, т.2 от същия закон, на „Х.Е.С.Х.” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от И. Г., е наложено административно наказание „Имуществена
санкция”, като НАМАЛЯВА размера на същото от 6000 лева на 2000 лв.
ОСЪЖДА „Х.Е.С.Х.” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от И. Г., да
заплати на РИОСВ- Бургас сумата от 26 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5