Присъда по дело №208/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към присъда № 14/30.05.2024 г. по нохд № 208/2024 г. по описа на СлОС

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна
прокуратура - С. обвинителен акт п.д. № 34/2024 г. от 08.04.2024 г. против Р.М.Г. от гр.С. за
престъпление по чл.249 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено
съкратено съдебно следствие пред първата инстанция по искане на подсъдимия, направено в
с.з.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – С. поддържа обвинението против
подсъдимия така както същото е било повдигнато и с обвинителния акт. Намира, че това
обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства
и настоява подсъдимият Р.М.Г. да бъде признат за виновен по него и съответно осъден.
Предлага на подсъдимия да бъдат наложено наказание при условията на чл.55 от НК т.е. в
размер под минималния предвиден за съответния вид престъпление. Аргументира
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и в тази връзка
претендира налагане на наказание в размер на около една година „лишаване от свобода“,
изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от три
години, както и глоба, която следва да бъде равна на двойния размер на сумата, с която се е
облагодетелствал подсъдимия, а именно - 926,72 лв.
В настоящото наказателно производство пострадалата Ж.А.И. не предяви
граждански иск против подсъдимия и не пожела да се конституира като граждански ищец и
частен обвинител.
Подсъдимият Р.М.Г., лично и защитника си, в с.з. не оспорва обвинението така
както същото е формулирано в обвинителния акт, прави признание по реда на чл.371 т.2 от
НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за
стореното от него, като заявява, че се разкайва за извършеното престъпление. Не оспорва и
правната квалификация на деянието. Основните претенции на защитата на подсъдимия са
свързани с размера на наказанието, което следва да бъде наложено за извършеното
престъпление. Като не се оспорват фактическите положения изложени от прокурора в
обвинителния акт /а и в с.з./, събраните по делото доказателства и обоснованата правна
квалификация на извършеното, от страна на защитата на подсъдимия се навеждат доводи, че
процесуалното поведение на подсъдимия в съдебната фаза на наказателното производство и
направеното от него признание на фактите в значителна степен е допринесло за изясняване
на фактическата обстановка и е облекчило по този начин работата на съда, което следва да
бъде взето предвид при определяне на наказанието. Изразява се съгласие с искането на
прокурора наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК, като се
претендира такова в размер на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да
бъде отложено по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години. По отношение на
наказанието глоба се претендира налагане на такова в минимален размер или въобще да не
се налага това наказание.
От извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени
по отделно и в съвкупността си, С.ският окръжен съд приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Р.М.Г. е роден на 27.10.1977 г. в гр.С.. Жител е и живее в същия град.
1

Български гражданин е. Има завършено начално образование. Не е женен. Не работи.
Осъждан е както следва:
- със споразумение от 23.11.2007 г. по нохд № 1462/2007 г. по описа на Районен съд
– С., в сила от 23.11.2007 г., за деяние по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК, извършено на
03.04.2007 г. – на осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по
реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години /реабилитиран по право/;
- със споразумение от 31.08.2008 г. по нохд № 245/2008 г. по описа на Районен съд –
С., в сила от 31.08.2008 г., за деяние по чл.215 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, извършено на
30.07.2007 г. - на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по
реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години /реабилитиран по право/;
- със споразумение от 26.09.2013 г. по нохд № 1187/2013 г. по описа на Районен съд
– С., в сила от 26.09.2013 г., за деяние по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.20 ал.2 от НК, извършено на
16.12.2012 г. – на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по
реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години;
- с присъда № 215/14.12.2017 г. по нохд № 1533/2017 г. по описа на Районен съд –
С., в сила от 02.01.2018 г., за деяние по чл.195 ал.1 т.3, т.5 и т.7 от НК, извършено за времето
от 17.02.2017 г. до 20.02.2017 г. – на осем месеца лишаване от свобода при първоначален
общ режим, което е изтърпяно на 13.08.2018 г.
На 25.07.2023 г. пострадалата Ж.А.И. посетила клон на Ю.Б. АД в гр.С., където си
открила на свое име банкова сметка с IBAN BG ............, за да получава дължимите й
месечни обезщетения за майчинство и детски добавки. Към сметката била издадена дебитна
карта с № ................., която пострадалата получила лично.
На 03.08.2023 г. постр. И. заминала за И., като преди това предала на баба си - свид.
Ж.С. банковата си карта, заедно с лист, на който бил изписан ПИН-кода за картата,
посредством който при необходимост да бъдат изтеглени пари.
През м.септември 2023 г. постр. И. се обадила по телефона на баба си и я помолила
да изтегли всичките пари от сметката. За целта свид. С. посетила банкомат и от сметката на
внучката си, така както й поръчала изтеглила наличните средства - 850 лв., които по-късно
изпратила в И..
След известно време, тъй като в квартала се разбрало, че от социалните служби са
превели добавки по 150 лв. на дете, бабата т.е. свид. Ж.С., на няколко пъти с помощта на
банковата карта проверявала наличността по сметката на внучката си, но установила, че
няма преведени средства. Няколко дни след това, през м.септември 2023 г. постр. И. се
обадила на леля си - свид. Щ.А. и поръчала да вземе от баба й банковата карта и ПИН - кода.
Последната изпълнила заръката и взела картата в себе си, като отново проверила дали са
получени средства по нея. Установила, че няма налични парични средства и се прибрала в
дома си.
На същият ден през м.септември 2023 г. пред вратата на дома си свид. А. срещнала
подс. Р.Г., известен с прякора „Ч.“ и му разказала, че е проверявала дали са преведени
средствата за детски добавки за децата на постр. И., но установила, че няма паричен превод.
Тогава подсъдимият й предложил той да направи проверка, тъй като вероятно тя не е
направила правилните действия на банкомата. Свид. А. се съгласила и му предала банковата
карта на свид. Ж. И., заедно с листа, на който бил изписан ПИН - кода за картата.
Подс. Г. отишъл до банкомат, находящ се до магазин „Е.А.“ в кв. „Д.Г.“ на гр.С.,
където проверил наличността по сметката на постр. И. и установил, че действително няма
превод и пари. Върнал се при свид. А. и я излъгал, че банкомата е „глътнал“ банковата
карта, затова й върнал единствено листа с ПИН - кода, който бил 4158 и го запомнил
наизуст. Така банковата карта останала в него, с намерението след няколко дни отново да
2

провери и изтегли наличните средства от сметката.
Свид. А. му повярвала, тъй като били роднини и не допускала, че той може да я
излъже. Съобщила по телефона за тези обстоятелства на постр. И. и се уговорили, че когато
последната се върне от И. ще отиде да си изтегли от банката парите и да си направи нова
банкова карта.
На 13.10.2024 г. подс. Г. отишъл до магазин „М.“ в кв. „С.З.“ и от намиращия се до
магазина банкомат, поставил банковата карта на постр. И., въвел ПИН - кода, който
продължавал да помни и изтеглил сумата от 250,00 лв. Прибрал картата в себе си, а парите
изхарчил за свои нужди.
Няколко дни след това, на 19.10.2023 г. подсъдимият използвал банковата карта на
пост-терминал в магазин „Е.А.“ - С., където платил сметка на стойност от 6,72 лв.
След около месец - на 14.11.2024 г., когато разбрал, че са приведени детските
добавки, подс. Г. отново използвал дебитна карта с № ................., издадена на името на
постр. И., без нейно знание и съгласие и изтеглил сумата от 50 лв.
По същият начин от различни АТМ - устройства, посредством банковата карта на
постр. И. и знаейки пин - кода, на 14.12.2023 г. подсъдимият изтеглил сумата от 50,00 лв. и
на 16.01.2024 г. - сумата от 60,00 лв.
Последното теглене подс. Г. осъществил на 13.02.2024 г. на АТМ - устройство
на „О.Б.“ АД - филиал С., находящ се в гр.С., бул. „Х.Д.“ № 16, като изтеглил сумата от
50,00 лв. или общата сума, която изтеглил от сметката на пострадалата възлизала на
стойност 460,00 лв.
На 18.02.2024 г. постр. Ж. И. се върнала от И. в дома си в гр.С.. На следващият ден
посетила банковия клон на Ю.Б. АД в гр.С., за да си направи нова банкова карта. Тогава тя
поискала справка за наличните парични средства, като предполагала, че за периода в който е
отсъствала от страна би следвало да има събрани около 400-500 лв. Вместо това служител
на банката я уведомил, че наличността по сметката е 6-7 лв., както и че през периода на
отсъствието й има реализирани тегления.
Постр. И. се изненадала, тъй като не е давала разрешение на никой да тегли
средства от сметката й, а и знаела, че дебитната карта е блокирана и тегленето е
невъзможно. След като напуснала офиса на банката постр. И. отишла в полицията и подала
жалба за случая.
В резултат на проведени издирвателни и процесуално-следствени действия, подс.
Р.Г. бил разкрит като извършител на деянието и е направил пълни самопризнания, като по-
късно възстановил на пострадалата сумата от 100 лв.
В хода на досъдебното производство, с придружително писмо от 22.02.2024 г.
на О.Б. АД по делото са приобщени 2 бр. цифров носител CD+R диска, на които се съдържат
видеозаписите от охранителните камери на „О.Б.“ АД - филиал С., наблюдаващ АТМ, от
които подс. Г. е използвал горепосочения платежен инструмент, като посредством
изготвената съдебно-техническа експертиза кадрите са свалени на хартиен носител.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива с
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от
страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът прие за установени
обстоятелствата изложени, като се позова на направените самопризнания от страна на
подсъдимия и на доказателствата събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.
Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият
съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда
3

внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното
съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно
преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия Р.Г.
/прочетени/; показанията на свидетелите Ж. И., Ж.С. и Щ.А. /прочетени/; заключенията на
вещото лице по назначените в досъдебното производство съдебно-гехнически експертизи
/прочетени/, както и писмените доказателствени материали – по описа на приложеното
досъдебно производство № 270/24 г. на РУ на МВР- С. /прочетени/.
Съдът по принцип винаги внимателно анализира обясненията на подсъдимите
изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство като
всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно
средство за защита на подсъдимите, още повече, че те в най-голяма степен са
заинтересувани от изхода на делото, а и не носят наказателна отговорност в случай, че
изнесат факти, които не отговарят на действителността. В конкретния случай, по време на
разпита си в хода на досъдебното производство, подсъдимият е депозирал подробни
обяснения и е заявил, че разбира в какво се състои обвинението и се признава за виновен по
него. Обясненията му са последователни, непротиворечиви, непротиворечащи на останалия
доказателствен материал по делото, относими към предмета на доказване и в много голяма
степен допринасят за изясняването на важни обстоятелства от него. В този смисъл
обясненията на подс. Р.Г. следва да бъдат напълно кредитирани.
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло показанията на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели /чиито показания бяха прочетени в с.з./, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви, макар и в различна степен същите са
относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на определени
обстоятелства от него.
Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещото лице по
назначените в хода на досъдебното производство технически експертизи /също прочетени в
с.з./. Тези заключения допринасят за изясняване на важни обстоятелства от предмета на
доказване, доколкото те възпроизвеждат на хартиен носител записите от камерите на
банкоматите и от тях се установява самоличността на лицето извършило съответните
операции с банковата карта т.е. подсъдимия. Тези заключения са изготвеноиот компетентно
вещо лице, в чиято добросъвестност и специални знания съдът няма никакво основание да
се съмнява.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните
следствени действия са изготвени в съответствие както с общите изисквания на чл.100 и сл.
от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и
следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и
установено чрез тези действия.
Страните не оспорват доказателствените материали.
При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и
коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си описано по-горе подсъдимият Р.М.Г. е осъществил от обективна
и субективна страна в реална съвкупност състава на престъплението по чл.249 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като за времето от 13.10.2023 г. до 13.02.2024 г. в гр. С., в
условията на продължавано престъпление, използвал чужд платежен инструмент -
банкова карта, с № ................. 0, издадена от Ю.Б. АД, без съгласието на титуляра
Ж.А.И. от гр. С., като извършил пет успешни трансакции за теглене на парични суми
от ATM-устройства в общ размер на 460,00 лв./четиристотин и шейсет лева/, а именно:
- на 13.10.2023 г. изтеглил сумата от 250,00 лв. ;
4

- на 14.11.2023 г. изтеглил сумата от 50 лв.;
- на 14.12.2023 г. изтеглил сумата от 50,00 лв.;
- на 16.01.2024 г. изтеглил сумата от 60,00 лв.;
- на 13.02.2024г. изтеглил сумата от 50,00 лв. и
- на 19.10.2023 г. използвал банковата карта на пост-терминал в магазин „Е.А.“
- С. за сумата от 6,72 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
С неколкократното използване на банковата карта без съгласие на титуляра й, са
осъществени деяния с правна квалификация чл.249 ал.1 от НК, които са извършени в
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал. 1 от НК.
Процесните деяния са извършени през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Подсъдимият Р.Г. е извършил деянието с пряк умисъл. Той е съзнавал обществено
опасния им характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните им
последици.
Като причини и условия за извършване на престъпленията съдът преценява
възрастта му, социалната му среда, както и стремежа да се облагодетелства по незаконен
начин.
Съставомерността на деянието на подсъдимия т.е. обстоятелството, че той е
извършил посоченото престъпление и правната му квалификация не се оспорва от страните
по делото.
При определянето на вида и размера на наказанията, което следва да бъдат
наложени на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с
предвиденото в съответните разпоредби на общата част на НК по чл.249 ал.1 във връзка с
чл.26 ал.1 от НК във връзка с задължителното приложение на разпоредбата на чл.373 ал.2 от
НПК, препращаща към разпоредбата на чл.58а от НК. Съдът отчете и степента на
обществената опасност както на извършителя, така и на всяко неговото деяние, взе предвид
подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и
всички останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази
изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на
наказанието.
При обсъждането на въпроса какви наказания като размер следва да се наложат за
извършените престъпления, съдът отчете обстоятелството, че подсъдимият е извършил
престъпление, което макар и да са тежко по смисъла на закона, не разкрива някаква особено
висока степен на обществена опасност.
В тази връзка като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се преценят
невисоката степен на обществена опасност на дееца, направеното от него признание и
изразеното съжаление, цялостното му процесуално поведение в хода на наказателното
производство, мотивите, които са го подтикнали към извършването на престъпленията,
невисоката стойност на отнетото, както и частичното възстановяване на причинената щета.
Не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото подсъдимият
е реабилитиран по право по всички негови предходни осъждания. Наложеното с присъда №
215/14.12.2017 г. по нохд № 1533/2017 г. по описа на Районен съд – С., в сила от 02.01.2018
г., наказание осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим е изтърпяно на
13.08.2018 г. и към 13.10.2023 г. е изтекъл 5-годишния срок по чл.82 ал.1 т.4 от НК т.е. по
силата на чл.88а ал.1 от НК подс. Г. е реабилитиран по право.
Настоящият съд обсъди възможността за определяне на наказанието по реда на
5

чл.55 от НК, при което стигна до извода, че в конкретния случай действително са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които водят до
констатацията, че предвиденото дори най-леко наказания за съответното престъпление се
явява несъразмерно тежко и следователно обосновават необходимостта за определяне на
наказанието по този ред.
С оглед на така коментираните обстоятелства имащи значение за размера на
отговорността, както и предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК относно
задължителното приложение на чл.58а от НК съдът намира, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание в размер под предвидения за този вид престъпления т.е. по реда на
чл.55 ал.1 т.1 от НК, доколкото в случая е налице хипотезата на чл.58а ал.4 от НК, тъй като
този ред е по-благоприятен за дееца.
Така на подсъдимия Г.Е.Д. за извършеното от него престъпление по чл.249 ал.1 във
връзка с чл.26 ал.1 от НК съдът прецени, че следва да се определи наказание една година
лишаване от свобода.
Предвид коментираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства вкл. и
чистото съдебно минало на подсъдимото лице респ. липсата на законови пречки,
изпълнението на такава наложеното наказание една година лишаване от свобода следва да
бъде отложено по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.
Доколкото в разпоредбата на чл.249 ал.1 от НК се предвижда и допълнително
наказание глоба, следва да му се наложи такава в еднократния размер на получената сума –
466,72 лв.
Според настоящия съд така наложените на подс. Р.Г. наказания като вид, размер и
начин на изтърпяване напълно съответстват на степента на обществената опасност на дееца
и на извършеното от него, както и на останалите обстоятелства, имащи значение за размера
на отговорността и по този начин в максимална степен биха се постигнали целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Неоснователни са претенциите на защитата на подсъдимия за определяне на по-
нисък размер на наказанието лишаване от свобода, както и да не бъде налагано наказанието
глоба.
Определеното с настоящата присъда наказание една година лишаване от свобода е
значително под минималния размер предвиден за този вид престъпления, поради което
налагането на наказание в още по-нисък размер би било проява на прекалена и неоправдана
снизходителност, което би било в противоречие именно с целите по чл.36 от НК. Този извод
произтича от факта, че подсъдимият на практика е въвел в заблуждение свид. А., че картата
на свид. И. е била „глътната“ от банкомата, което му е позволило безпрепятствено няколко
пъти да я ползва за да тегли пари и да плаща с нея. Следователно е налице една упоритост и
последователност при осъществяването на престъпната дейност, които по никакъв начин не
следва да бъдат стимулирани чрез налагането на прекомерно ниско като размер наказание.
Тези съображения са относими и във връзка с наложеното допълнително наказание
глоба. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК съдът би могъл да не наложи
предвиденото по-леко наказание, но в настоящия случай на подсъдимия следва да се наложи
и това наказание в размер на еднократния размер на получената сума – 466,72 лв., което в
съчетание с наказанието лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на
чл.66 от НК в максимална степен би допринесло за постигане на целите на наказанието.
Освобождаването на подсъдимия от наказанието глоба не би въздействало благоприятно
нито на него, нито на останалите членове на обществото, тъй като подсъдимият от една
страна не е възстановил причинените щети напълно, а от друга страна самата пострадала не
е предявила претенции спрямо него. При това положение би се оказало, че подсъдимият
неправомерно се е обогатил с получената сума чрез извършеното от него престъпление, а
6

това не би се възприело като справедливо на фона на отложеното изпълнение на
наложеното му наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият следва да бъдат осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - С.
сумата от 141,56 лв., представляваща направените в хода на досъдебното производство
разноски за изготвените технически експертизи.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Мотивите са изготвени на 10.06.2024 г.

7

Номер на акта:	14
Дата:	30 май 2024 г. (в сила от 17 юни 2024 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20242200200208
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 април 2024 г.

Присъда по дело №208/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите