ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№574/31.3.2021г.
гр. Пазарджик 31.03.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, в
закрито съдебно заседание на тридесет и първи март , през две хиляди двадесет и първа година
, като разгледа докладваното от съдията Н. Попова АД № 269 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от Гражданско-процесуалния кодекс/ ГПК /
във връзка с чл. 144 от Административно- процесуален кодекс / АПК /.
Делото е образувано по молба с
правно основание чл. 207 ГПК подадена от К.Д.И.,*** с искане за обезпечаване на
доказателства с оглед предявяването на бъдещ иск по ЗОДОВ срещу ГДИН.
В молбата се твърди, че на
05.03.2021 г. в периода 12,50 ч. до 14,30 ч. молителят И. се е намирал на
мястото за престой на открито на Първо отделение в Затвора гр. Пазарджик,
когато покрай него преминали 4- 5 огромни плъха , а един от тях го ухапал по
левия крак. Молителят твърди , че около него нямало други свидетели на инцидента
и записите от охранителната камера намираща се на също място , ще бъде
единственото доказателство за случилото се. За установяването на тези
обстоятелства и обезпечаване на доказването им в бъдещ исков процес, желае да
бъдат запазени записите от тази камера, като се поддържа , че записите от тези
камери се унищожавали в края на всеки календарен месец.
По делото е постъпило
становище от процесуалния представител на ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.
София , в което са изложени съображения, че срокът за съхранение на
видеозаписите е 16- дневен и към настоящия момент тези от процесната камера ,
вече не са налични и не могат да бъдат представени като доказателство по
делото. От Затвора гр. Пазарджик във
връзка с изискани документи са приложени
три броя справки и заверени копия на три
броя листи от амбулаторна книга, както и писмено сведение от инспектор НОТ в
Затвора гр. Пазарджик Петър Дамянов.
Съдът намира, че
подадената от К.Д.И. молба е процесуално
допустима - спорните правоотношения по бъдещия иск са индивидуализирани в достатъчна степен, като
съгласно практиката на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС, молбата е
подсъдна и подлежи на разглеждане от Административен съд - Пазарджик.
Разгледано по същество
направеното от К.Д.И. искане за
обезпечаване на доказателства чрез предварителното им събиране по реда на
чл.207 и сл. от ГПК се явява
основателно, по следните съображения:
Обезпечаването на
доказателствата по чл. 207 и сл. ГПК, като способ за
предварителното им събиране, до започване на същинския исков процес, цели да
осуети възможността в резултат от недобросъвестно поведение на противната
страна или в резултат от действието на обективни фактори, доказателствено
средство да бъде загубено или унищожено или да бъде затруднено неговото
събиране. Съгласно разпоредбата на чл.207 от ГПК когато съществува опасност
някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната
може да поиска събирането му предварително. За прилагането на защитата по
чл.207 от ГПК е необходимо да се установи и докаже съществуването на
основателна, сериозна и много вероятна опасност /а не предполагаема и
хипотетична/, някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се
затрудни. /Определение № 13208 от 31.10.2018 год. по адм. дело №12852/2018 год.
по описа на ВАС/.
В случая съдът намира,
че подадената от К.Д.И. молба е
основателна по направеното искане за
обезпечение на доказателства, чрез запазването на записите от видеокамерите от
посочените дати и часове.В разглеждания случай се касае за обезпечаване на
доказателства, представляващи записи от видеокамери. Молбата следва да бъде
уважена досежно искането за сваляне на информацията от записите от камерите в
мястото за престой на открито , определено за първо отделение в Затвора гр.
Пазарджик на дата 05.03.2021 г. от 12,50
ч. до 14,30 ч.
Дали тези записи ще спомогнат за доказване на
бъдещата искова претенция, т.е. дали същите са относими и дали същите все още
се съхраняват , евентуално - какви са
причините за тяхното унищожаване и дали то е законосъобразно- не следва да се обсъжда в настоящето
производство, доколкото тези обстоятелства подлежат на установяване и доказване
в хода на друго спорно производство.
При депозиране на искането, молителят е заявил
и молба за освобождаването му от внасянето на държавна такса. В изпълнение на
разпореждане на съда, молителят е представил декларация, в която декларира , че
не притежава недвижимо и движимо
имущество , не получава трудови доходи , не е семеен. Предявява и искане с правно основание чл.
94 и сл. ГПК във връзка с чл. 144 АПК и
във връзка с чл. 23 ЗПП за предоставяне на безплатна правна помощ.
Според
представената справка от Затвора гр. Пазарджик, л.с. И. не работи и не получава
възнаграждение за труд. На лицето са наложени запори върху личната му партида от ДСИ при ПРС. С изпълнителен лист от
03.08.2020 г. по а.д. № 2804/2018 г. на
АдмС гр. София , ГДИН е осъдена да
заплати на И. сумата от 7000,00 лв. , като сумата е била преведена не по
личната партида на л.с. И. , а на неговата майка Цветанка И. на 29.09.2020 г. , тъй като с договор от
31.10.2018 г. , И. е прехвърлил всички свои бъдещи вземания срещу задължение за
издръжка и гледане. Освен това се установява, че след налагане на запор върху банковите сметки
на Л.С. И. , с цел избягване на плащане, родителите на И. изпращали суми на името на други лишени от
свобода. Приложена е справка за трансфери. След анализ на събраните в
настоящото производство доказателства съдът намира молбата за освобождаване от внасянето на
държавна такса и молбата за предоставяне
за безплатна правна помощ – за
неоснователни. След като съобрази
обстоятелството, че съгласно договора за прехвърляне на вземания , майката на
молителя има договорно задължение да се грижи за неговите финансови нужди и да го издържа, изпраща му парични преводи
и при положение , че лишеният от свобода
е на пълна държавна издръжка, съдът приема , че К.Д.И. разполага с достатъчно
средства да заплати дължимата държавна
такса от 10,00 лв. и не са налице
основания за освобождаването му от внасяне
на такава в настоящото производство.Освен това съобразяването на тези
доказателства в настоящото производство в изпълнение на разпоредбата на чл. 23
ал.3 ЗПП дава основание на съда да приеме , че липсват предпоставките за
предоставяне на л.с. И. на безплатна правна помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.208 от ГПК,във връзка с чл. 83 ал.2 ГПК и
чл. 95 ал.4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК
съдът :
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА като задължава Началника на Затвора гр. Пазарджик
да представи по административно дело № 269 по описа за 2021 год. по описа на
Административен съд Пазарджик , записите от камерите в мястото за престой на открито , определено за Първо
отделение в Затвора гр. Пазарджик на дата 05.03.2021 г. от 12,50 ч. до 14,30 ч.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Д.И.,***
за освобождаване от заплащане на държавна такса
дължима за разглеждане на молбата за обезпечаване на доказателства по
настоящото дело в размер на 10,00 лв. ,както и
молбата за предоставяне на безплатна правна помощ - като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Д.И.,*** да заплати по сметка на
ПзАС държавна такса в размер на 10,00 лв.
Определението в частта му, с
която е отхвърлено искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и за предоставяне на безплатна правна помощ ,
подлежи на обжалване с частна жалба пред
тричленен състав на ПзАС в 7-дневен срок
от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/