Решение по дело №8717/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3216
Дата: 22 август 2022 г.
Съдия: Радослава Николаева Качерилска
Дело: 20211110208717
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3216
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110208717 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58, т. 1 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р-10-253/30.03.2021 г. издадено от заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 12 000 лева на
жалбоподателя, на основание чл. 221, ал. 8, т. 3, пр. 1 от ЗППЦК, за нарушение по чл. 100о,
ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2, вр. ал. 3 от ЗППЦК, вр. пар. 45, т. 1 от ПЗР на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че не е изпълнил задължението си по чл.
100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2, вр. ал. 3 от ЗППЦК в срок до 30 дни от
края на първото тримесечие на 2020 г., а именно до 30.09.2020 г. /удължен поради
извънредното положение/ включително, да представи на КФН публично уведомление за
финансовото си състояние за първото тримесечие на 2020 г. В НП е прието, че нарушението
е извършено в гр. София, на 01.10.2020 г.
Срещу наказателното постановление е подадена жалба от жалбоподателя „ В жалбата
подробно са развити съображения за квалифициране на нарушението като маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед затрудненията при изготвяне на консолидираните отчети
с оглед въведеното в страната извънредно положение и епидемиологична обстановка.
Изтъква се, че уведомлението е било представено в КФН с неголямо закъснение – на
20.11.2020 г., което е обяснимо с оглед извънредните обстоятелства. Отделно от това се
оспорва и извода за повторност и системност на нарушението, а оттам и за налагане на
санкцията в завишен размер. Предвид това се претендира обжалваното НП да бъде отменено
изцяло.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен или
упълномощен представител.
Въззиваемата страна – КФН /доколкото съдебното следствие е приключило преди
влизане в сила на изм. в ЗАНН, обн. в ДВ бр. 109/2020 г./, чрез процесуалният си
представител – юрисконсулт Налбантов, изразява становище, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Развива
подробни съображения в писмен вид и претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на КФН при потвърждаване на НП в размер на 120.00 лева.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
„ със седалище гр. е публично дружество, вписано под в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3
от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), и като емитент е адресат на
разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).
В хода на документна проверка от служители на КФН на дейността на дружеството,
извършена на 01.10.2020 г., е установено, че към 30.09.2020 г. дружеството не е представило
на обществеността публично уведомление за финансовото си състояние за първото
тримесечие на 2020 г. чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга
медия, в случая чрез интернет портала „Инфосток“, достъпен на адрес При проверката в
портала било установено, че дружеството не е разкривало през него посочената
информация.
С писмо от 31.03.2020 г. до КФН дружеството уведомило контролния орган, че е взето
решение за промяна на сроковете за разкриване на информация по чл. 100, ал. 2 ЗППЦК до
30.09.2020 г., с оглед въвеждането на извънредно положение в страната. А с допълнително
писмо от 03.08.2020 г. дружеството уведомило КФН, че поради пандемичната обстановка
част от дъщерните дружества в групата все още не разполагат с одитирани годишни
финансови отчети, което е възпрепятствало и изготвянето и одиторската заверка на
годишния консолидиран финансов отчет за дейността на дружеството през 2019 г., удължен
до 31.07.2020 г., като е посочено, че в срок до 30.09.2020 г. дружеството ще представи
годишния отчет за предходната година, но липсва подобно уведомление относно отчета за
първото тримесечие на 2020 г.
Едва на 20.11.2020 г. е публикувало публично уведомление до обществеността за
дейността си през първото тримесечие на 2020 г.
Така допуснатото нарушение е установено по време на осъществена служебно
инициирана документална проверка от св. М.Ч. на длъжност „главен експерт“ в отдел
„Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“ в управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН. На
21.10.2020 г. била изпратена покана до законните представители на дружеството за явяване
в КФН за съставяне на АУАН за констатираното нарушение.
След установяване на така описаните обстоятелства и след като лично проверила в
посочения портал и се убедила, че до 30.09.2020 г. от жалбоподателя не е предоставено на
обществеността публично уведомление за дейността му през първото тримесечие на 2020 г.,
св. Ч. преценила, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 100о, ал. 2,
вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗППЦК, тъй като не е представило публичното
уведомление за първото тримесечие на 2020 г. на обществеността чрез избрана
информационна агенция или друга медия в законоустановения срок, след удължаването му
по пар. 45, т. 1 от ПЗР на Закона за извънредното положение – до 30.09.2020 г., включително
и към датата на приключване на проверката.
С оглед изложеното св. М.Ч. съставила АУАН № Р-06-784 от 27.10.2020 г., в присъствие на
2
двама от законните представители на нарушителя и на двама свидетели, което се
удостоверява от техните подписи. В акта е прието, че нарушението е извършено на
01.10.2020 г. в гр. На датата на съставяне на АУАН, препис от същия е връчен на
дружеството, като в акта не са изложени възражения срещу него. Такива са постъпили в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като дружеството настоява, че допуснатото нарушение е
маловажно, като се сочи и допусната техническа грешка в акта.
Въз основа на АУАН № Р-06-784/27.10.2020 г. и при пълна идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация, на 30.03.2021 г. заместник-председателя на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, издала НП № Р-10-253,
с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, вр. чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл. 222,
ал. 1 от ЗППЦК е наложено на жалбоподателя административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 12 000 лева на основание чл. 221, ал. 8, т. 3 от ЗППЦК за нарушение на
чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗППЦК, вр. пар. 45, т. 1 от ПЗР
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г.
В НП е прието, че нарушението е „повторно“ по смисъла на пар. 1, т. 24 от ДР на
ЗППЦК доколкото дружеството е извършило процесното нарушение в едногодишен срок от
влизане в сила на НП № Р-10-64/04.02.2020 г., влязло в сила на 21.02.2020 г., с което
дружеството е наказано за същото нарушение. Освен това в НП е посочено, че нарушението
е и „системно“ по смисъла на пар. 1, т. 18 от ДР на ЗППЦК, тъй като дружеството е
извършило още 3 нарушения на чл. 100 е, ал. 2 от ЗППЦК в годишен срок преди процесното,
във връзка с които са издадени следните НП – НП № Р-10-219/19.05.2020 г. влязло в сила на
29.08.2020 г.; НП № Р-10-220/19.05.2020 г. влязло в сила на 29.08.2020 г. и НП № Р-10-
221/19.05.2020 г. влязло в сила на 29.08.2020 г.
Настоящето НП е връчено на дружеството-жалбоподател на 13.05.2021 г., което се
установява от инкорпорираната в НП разписка, като дружеството е подало жалба срещу него
до КФН по електронен път на 20.05.2021 г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателства и доказателствeни средства - гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания по делото свидетел – М.Ч., както и събраните по надлежния
процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ч., тъй
като същите са подробни, непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените
доказателства по делото. Свидетелката посочва, че лично е извършила проверка в избраната
от дружеството информационна агенция Инфосток АД и е установила, че отчетът не е
публикуван в законовия срок. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Съдът
преди всичко основа своите фактически изводи на приложените по делото писмени
доказателства, от които безспорно се установява кореспонденцията на дружеството с КФН,
както и липсата на публикуван отчет в срока до 30.09.2020 г., като видно от разпечатката от
информационния портал, консолидираният отчет е оповестен едва на 20.11.2020 г. след
съставяне на АУАН за това нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /доколкото към нея са били приложими сроковете преди изменението
на ЗАНН с ДВ бр. 109/2020 г./, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
3
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи (съгласно чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК и Заповед № З-249/20.10.2020
г.), в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и
материалния закон.
АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни лица и свидетели, като са
връчени лично на законните представители на жалбоподателя за запознаване със
съдържанието им. Ясно е описано извършеното от нарушителя административно нарушение
от фактическа страна, като правилно е посочена и съответната му правна квалификация.
На първо място, правилно е определено мястото на извършване на нарушението – гр.
където е седалището на дружеството. Доколкото вмененото нарушение се извършва с
бездействие, правилно наказващият орган е посочил, че за негово място следва да се счита
мястото, където е дължимо действието, т.е. седалището на дружеството, доколкото
дължимото действие се изразява в публикуване на информация в електронна система чрез
отдалечен достъп.
В АУАН е допусната техническа грешка и на последната страница на акта е посочено
друго име на нарушителя, но в самия акт недвусмислено е определено дружеството, на
което е вменено нарушението, а именно „Уеб финанс холдинг“ АД, като актът е връчен и на
неговите законни представители. Тази техническа грешка е поправена в издаденото НП,
поради което и не е налице неяснота относно наказания субект.
В случая на дружеството-жалбоподател е вменено извършване на нарушение на чл.
100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2, вр. ал. 3 от ЗППЦК, което цели да
регулира специфичната материя, свързана с публичното предлагане на ценни книжа и да
гарантира информираност на евентуалните инвеститори и регулаторния орган.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 100о, ал. 1 от ЗППЦК емитентите на ценни книжа са
длъжни да разкриват публично уведомление за финансовото си състояние в срок до 30 дни
от края на първо, трето и четвърто тримесечие. А съгласно цитираната като нарушена
разпоредба на чл. 100о, ал. 2 от ЗППЦК „Емитентът, който изготвя консолидиран годишен
финансов отчет, е длъжен да разкрива публично уведомление на консолидирана основа за
финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие“,
като в ал. 4 е определено и съдържанието на публичното уведомление на консолидираната
основа за финансовото състояние на дружеството. А в чл. 100 т, ал. 1, изр. 1 от ЗППЦК е
предвидено, че емитентите са длъжни да разкриват публично регулираната информация чрез
предоставянето на КФН и на обществеността. В случая НП е издадено за неизпълнение на
задължението на дружеството – емитент за предоставяне на обществеността на информация
за финансовото състояние на дружеството през първото тримесечие на 2020 г. С параграф
45, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. срокът за изпълнение на това
задължение е удължен до 30.09.2020 г.
Следователно в конкретния случай дружеството е следвало да предостави и на КФН и
да разкрие и на обществеността (чрез публикуване в специализиран интернет портал)
уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние през първото
тримесечие на 2020 г. до 30.09.2020 г.
Като не е предоставило на обществеността чрез публикуване в избрания портал на
„Инфосток“, достъпен на адрес на тази информация до 30.09.2020 г. включително,
дружеството-жалбоподател е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 100о, ал. 2, вр.
ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗППЦК, като не е подало информацията не само до
законовия срок до 31.05.2020 г., но и до удължения срок поради извънредното положение –
до 30.09.2020 г. Видно от представените по делото доказателства, задължението е изпълнено
4
едва на 20.11.2020 г. – със закъснение от над месец и половина и то след съставянето на
АУАН за него. Нарушението на чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1 от
ЗППЦК е формално, на просто извършване, осъществено чрез бездействие, което е
довършено с изтичане на нормативно определения срок. За реализирането му не е
необходимо да има настъпил вредоносен резултат.
Освен това правилно наказващият орган е отчел, че не е изпълнена и хипотезата на чл.
100о, ал. 7 от ЗППЦК, която изключва приложението на предходните алинеи, ако
емитентът публично е разкрил в същия срок тримесечни финансови отчети за дейността си.
Но дружеството не е публикувало подобна информация в срок до 30.09.2020 г.
В този смисъл следва да се отбележи, че не е налице и едно общо нарушение по чл.
100о, ал. 1, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1 от ЗППЦК. Законът ясно е предвидил задължението на
емитентите да представят информацията както пред КФН, така и пред обществеността,
което се осъществява по два различни начина, макар и в един срок. Затова правилно,
наказващият орган е ангажирал отговорността на субекта за две отделни нарушения на чл.
100о, ал. 2, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и 2 от ЗППЦК, тъй като дружеството не е
представило информацията за финансовото си състояние не само пред обществеността
(което е санкционирано с процесното НП), а и пред КФН. С това правилно е приложен чл.
18 от ЗАНН.
Неизпълнението на това задължение подлежи на санкциониране по реда на чл. 221, ал.
1, т. 3 от ЗППЦК, който предвижда налагането на имуществена санкция в размер – от 3000
до 5000 лева. А според ал. 8, т. 3 на юридически лица се налагат имуществени санкции за
нарушения по ал. 1, т. 3 - от 5000 до 10000 лева, а при повторно нарушение – от 10 000 до
20 000 лева.
В тази връзка в процесното НП са посочени 4 конкретни влезли в сила наказателни
постановления, издадени срещу дружеството, които са влезли в сила на 21.02.2020 г. и три
на 29.08.2020 г. като необжалвани. Видно от същите наказателни постановления
дружеството е наказано за три нарушения по чл. 100е, ал. 2 ЗППЦК и на едно нарушение на
чл. 100о, ал. 2, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и 2 от ЗППЦК, като тези НП са влезли в сила
в годишен срок преди датата на процесното нарушение – 01.10.2020 г. С това са изпълнени
изискванията за „повторност“ и „системност“ на процесното нарушение, съгласно т. 24 и т.
18 от ДР на ЗППЦК. Следователно, правилно от наказващия орган е определена и
санкционната разпоредба и съответно наложената имуществена санкция е в законовите
рамки.
Фактът на забавата не се оспорва от дружеството-жалбоподател, като не се излагат и
обективно налични съображения за причините за неподаване на финансовата информация в
срок. Единствено е заявено, че дружеството е било в обективна невъзможност да изпълни
своето задължение, поради въведеното в страната извънредно положение и
противоепидемични мерки. Но именно поради въведеното в страната извънредно положение
от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. срокът за изпълнение на задълженията по чл. 100о, ал. 2,
вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1 от ЗППЦК относно първото тримесечие на 2020 г. е удължен до
30.09.2020 г., което съответно е 6-месечен срок след приключването на първото тримесечие.
В този период стопанския живот в страната до голяма степен се възстанови и въпреки
въведените противоепидемични мерки не е било обективно невъзможно да се изготвят
консолидираните отчети и те да се публикуват. За да достигне до този извод съдът отчете и
че повечето от емитентите в страната са се справили с това си задължение в срок. Освен
това дружеството не е представило доказателства за конкретни пречки пред него да изпълни
задължението си, а такива единствено се заявяват декларативно.
Процесното нарушение е формално, поради което е без значение факта, дали от същото
са настъпили вредни последици. Доколкото отговорността на дружеството е ангажирана по
реда на чл. 83 от ЗАНН и тя е безвиновна, то не е необходимо да бъде изследван въпроса кое
конкретното лице е отговорно за неизпълнението на задължението.
Съдът намира, че в случая не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, поради изключителната важност на обществените отношения, регулирани от ЗППЦК,
свързани със сигурността на търговията с ценни книжа и защита на инвеститорите в
5
публични дружества, предлагащи ценни книжа. Така описаното нарушение е застрашило
обществените отношения, защитавани с разпоредбите на чл. 221, ал. 8, вр. ал. 1 от ЗППЦК,
вр. чл. 100о, ал. 2 и чл. 100т, ал. 1 от ЗППЦК. Не следва да се пренебрегва и закъснението
от над месец и половина при представяне на информацията за финансовото състояние за
първото тримесечие на 2020 г. както на обществеността, така и на КФН, както и липсата на
доказателства за уважителни причини за това. В този смисъл е и Решение от 28.04.2017 г. на
АССГ по адм. д. № 11791/2016 г. Освен това съдът не би могъл да пренебрегне и
обстоятелството, че дружеството е допуснало идентично нарушение поради забава за
публикуване на уведомлението и за дейността си през първото тримесечие на 2019 г. в
законоустановения срок, за което е санкционирано. Отделно от това, дружеството е
допускало и други нарушения на ЗППЦК, видно от приложените НП към преписката.
Следователно, то е било предупредено за последиците от подобна забава, но издадените
срещу него НП не са постигнали търсената превъзпитателна и възпираща функция.
Доколкото публичното дружество осъществява специфична дейност, обект на изключителна
регулация и контрол, то като професионалист следва да отделя значително внимание на
специфичните изисквания към дейността си и да спазва стриктно законовите разпоредби.
Поради това съдът прие, че извършеното съставлява нарушение, разкриващо типичната
обществена опасност за нарушенията от този вид. Не може да се пренебрегне и
обстоятелството, че забавата за публикуване на данните е значителна, което е попречило на
потенциалните инвеститори да придобият съществена и актуална информация за
състоянието на емитента, преди да вземат решение за инвестиция. В този смисъл съдът не
споделя изложените от жалбоподателя доводи за малозначителност на общественоопасните
последици на нарушението.
Материалният закон по определяне размера на имуществената санкция е приложен
правилно съобразно действащия закон към момента на нарушението, като санкцията е
определена съгласно чл. 221, ал. 8, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗППЦК. Наложената
имуществена санкция е малко над минималния предвиден в закона размер нарушение
извършено повторно, а именно 12 000 лева, което съдът намира за справедливо с оглед
данните и за системно извършване на нарушения от дружеството-емитент.
Административното наказание съответства на характера и тежестта на извършеното
нарушение и е съобразено с целите, визирани в ЗАНН.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че следва да потвърди обжалваното
НП като правилно и законосъобразно, като остави подадената жалба без уважение.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи производства/ законът допуска
присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на
наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като представител на КФН в проведеното
съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата
делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в
размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна
или фактическа сложност и е проведено едно съдебно заседание, поради което и следва да се
присъди минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-253/30.03.2021 г. издадено от
6
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност", с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 12 000 лева на жалбоподателя , на основание чл. 221, ал. 8, т. 3, пр. 2 от ЗППЦК, за
нарушение по чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА жалбоподателя ДА ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ
НАДЗОР сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7