Р Е Ш Е Н И Е
№ 2248 04.06.2019 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На
четвърти юни
две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на двадесет и
първи май 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Величка Грабчева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 20311 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.422
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.240, ал.1 и 2 чл.92 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
ищецът „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД има вземане към
В.Д.К., ЕГН ********** за сумата от 668.05 лева, от които : 457.91 лева- главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението; 210.14 лева -
договорно обезщетение за забава за периода 04.01.2014г. - 07.08.2018г. Претендираното вземане произтича от следните обстоятелства:
На **** г. между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК 13069136596 и В.Д.К.,
ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер ********, въз
основа на който между страните
възниква облигационноправна
връзка. По силата на
договора кредитополучателят се съгласява
предоставеният му кредит в
размер на 1140.00 лева да бъде изплатен пряко
на упълномощения (те) Търговски
партньор(и). Извършването
на плащането по посочения
начин съставлява изпълнение
на задължението на кредитора да предостави
на кредитополучателя кредита -
предмет на сключения договор, като
последният се задължава да върне така отпуснатата
заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва
(а именно - добавка, съставляваща печалбата на
кредитора) на 12 месечни
погасителни вноски.
Ответната
страна в производството не изпълнява
всички свои задължения по
договора и преустановява плащанията,
като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 03.01.2014г. Считано от следващия
ден длъжникът е изпаднал в забава. В този случай съгласно договора се дължи
договорно обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва.
Крайният
срок за изпълнение на договора настъпва
на 05.12.2014г., с което става изискуем
целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със
законната лихва за забава (съгласно
чл.86 от ЗЗД) от подаване на завлението
до изплащане на задължението.
Дължимо е и уговореното обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането в забава.
На 10.01.2017г. между
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК 13069136596 и ищеца „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК ********* се
сключва договор за прехвърляне
на вземания. По силата на
договора и на основание чл.99, ал. 2
ЗЗД титуляр на вземанията
по договора за паричен заем, вкл. вземанията,
претендирани в настоящото
производство, става второто дружество. Това обстоятелство е видно и от приложеното като писмено доказателство Приложение 1 към договора за цесия.
Съгласно задължението си по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. В полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД,
ЕИК ********* има
издадено пълномощно от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, по силата на което новият кредитор е изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. В изпълнение на задължението си за уведомяване, ищецът изпраща писмено уведомление до В.Д.К.,
ЕГН **********, но
пратката се връща в цялост като непотърсена
от адресата. Предвид този
факт в настоящото производство предстои
да бъде връчено уведомление
приложено ведно с исковата молба. /В този смисъл е и Решение №
123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,П т.о./ГК/.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по договора за потребителски
паричен кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№ 13659/2018г.
по описа на PC Пловдив,
има издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника и същият подава в срок възражение. Гореописаните факти обуславят интереса и легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* да подаде иск за установяване на вземанията си.
Предвид изложеното моли съда да признае за установено, че в полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, по
отношение на длъжника В.Д.К., ЕГН **********, адрес:
***, съществуват
следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по образуваното ч.гр.д. № 13659/2018г. по описа на PC Пловдив, а именно: 457.91 лева – главница,
210.14 лева - лихва за забава за периода
от 04.01.2014г.до 07.08.2018г., законната
лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до
окончателното изпълнение на
задължението. Претендира
разноски.
В предоставения му срок ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба. В първото съдебно заседание признава исковете, като
представя доказателства за изцяло изплатено задължение по настоящото дело в
размер на 668,05лв. Моли да не бъде осъждан да заплаща юрисконсултско
възнаграждение или същото да бъде определено в минимален размер.
Ищецът признава плащането, като заявява, че вземането
е погасено, поради което и искът следва да се отхвърли. Заявява обаче, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение. Претендира направените в настоящото и в
заповедното производство разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след
като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №
13659/ 2018 г. на ПРС, ХХІІ гр. с-в се установява, че в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против
ответника за следните суми: 457,91 лева – главница, дължима по Договор
за стоков кредит с номер ********/ 29.11.2013 г., сключен с "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК 13069136596,
вземанията, по който са прехвърлени на 10.01.2017 г. с договор за продажба и
прехвърляне на вземания / цесия/, сумата 210,14 лева –лихва за забава за периода
04.01.2014 г. – 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.08.2018
г., до окончателното
изплащане, както и 75лв. - разноски
по заповедното производство. Връчването на заповедта е извършено на пълнолетно
лице от домашните на длъжника, като той е възразил своевременно срещу
вземанията на кредитора, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за
установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В първото съдебно заседание
ответникът признава предявените искове, като представя доказателства за
заплащане на сумата от 668,05лв. на 02.04.2019 г., с която заявява, че е
погасил изцяло процесните вземания. Ищецът признава
пълното погасяване на процесните вземания и заявява,
че съдът следва да отхвърли предявените искове поради погасяването на
задълженията.
Съдът намира, че предвид
погасяване на задълженията на ответника в хода на настоящото производство и на
основание чл.235, ал.3 от ГПК, като взе предвид фактите, настъпили в хода на
съдебното производство след предявяване на исковете, то същите следва да се
отхвърлят като погасени чрез плащане.
Относно разноските съдът
намира следното:
Макар исковете да са
отхвърлени, то на ищеца се дължат направените разноски, тъй като ответникът е
дал повод за завеждане на делото. Подаването на възражение срещу вземанията по
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се явява повод за завеждане
на настоящите установителни искове. Ето защо на ищеца
следва да се присъдят и направените разноски, които се констатираха в размер на
75лв. – по заповедното производство и 75лв. – държавна такса за настоящото
производство и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение
/ същото е определено по реда на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ в минимален размер/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“
№ 15, против В.Д.К., ЕГН **********, адрес: ***, обективно съединени искове с
правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че В.Д.К., ЕГН ********** дължи на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД,
ЕИК *********, сумата от
457,91 лева – главница, дължима по Договор за стоков
кредит с номер ********/****** г., сключен
с "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК 13069136596, вземанията по който са прехвърлени на 10.01.2017 г. с договор за
продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ на ищеца, сумата 210,14 лева – лихва за забава
за периода 04.01.2014 г. – 07.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.08.2018
г., до окончателното
изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 24.08.2018
г. по ч. гр. д. № 13659 по описа за 2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХХІІ
гр.с., като погасени чрез плащане след предявяване на исковете.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН **********, адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“
№ 15, сумата от 75лв./седемдесет и
пет лева/ - разноски по ч. гр. д. №
13659 по описа за 2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр.с., както и сумата
от 175лв./сто седемдесет и пет лева/ - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ