№ 9016
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110158113 по
описа за 2021 година
„....“ ЕАД е предявило срещу ЛЮБ. АНДР. Г. и М.А. Г. установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването на вземания в размер на 403,56 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. – 04.2019 г., ведно със
законната лихва от 23.11.2020 г. до изплащане на вземането, 61,50 лева – мораторна лихва за
периода 15.09.2018 г. – 23.10.2020 г., 24,24 лева – главница за дялово разпределение за
периода 10.2017 г. – 04.2019 г. и 5,49 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.12.2017 г. – 23.10.2020 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.
к. „...“, бл. 321, вх. В, ет. 6, ап. 60, аб. № 175803. Сумите се разпределят както следва: за
ЛЮБ. АНДР. Г. – ½ или 201,78 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия през периода 05.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.11.2020 г. до
изплащане на вземането, 30,75 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 23.10.2020
г., 12,12 лева – главница за дялово разпределение за периода 10.2017 г. – 04.2019 г. и 2,75
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2017 г. –
23.10.2020 г.; за М.А. Г. – ½ или 201,78 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия през периода 05.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от
23.11.2020 г. до изплащане на вземането, 30,75 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. – 23.10.2020 г., 12,12 лева – главница за дялово разпределение за периода
10.2017 г. – 04.2019 г. и 2,75 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.12.2017 г. – 23.10.2020 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
1
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуването на данните
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 е постъпил отговор от ответницата М.А. Г., която оспорва
исковете по основание и размер. Излага, че през периода 2002 г. – 31.10.2018 г. не е
ползвала процесния имот и съответно топлоенергия. Излага, че от 2013 г. радиаторите в
апартамента са свалени.
Постъпил е и отговор от ответника ЛЮБ. АНДР. Г. чрез особения му представител, в
който се навежда твърдение за липсата на доставена топлинна енергия, тъй като между
страните е сключен нищожен договор, в който липсват параметри за качеството на услугата.
Твърди се, че няма валидно сключен договор, а този, сключен с третото лице помагач, е с
изтекъл срок и не е сключен с ответника. Излага, че не се доказва, че ответникът е
собственик на процесния имот и той не живее в имота и не го ползва. Релевира се
възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на процесните
вземания. Оспорва счетоводството на ищеца да е водено редовно.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт за дарение № 119 от 29.11.1994 г. Договор за покупко-
продажба на жилище № 80 от 07.11.1979 г., по силата на който М. АНГ. Г. е придобила
собствеността върху недвижим имот в гр. София, ж. к. „..... III“, бл. 321, вх. В, ет. 6, ап. 60.
Представена е искова молба от ЛЮБ. АНДР. Г., насочена срещу бившата му съпруга М.
2
АНГ. Г., по която е образувано гр. д. № 27651/2020 г. на СРС, за делба на съсобствения им
недвижим имот в гр. София, ж. к. „..... III“, бл. 321, вх. В, ет. 6, ап. 60. Съдът констатира, че
към момента делото не е приключило с влязло в сила решение. С решение от 05.12.2016 г.
по гр. д. № 13814/2015 г. на СРС, бракът между ЛЮБ. АНДР. Г. и М. АНГ. Г. е прекратен.
От изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 13814/2015 г. на СРС, след влязло в сила на
17.07.2018 г. решение по гр. д. № 2669/2017 г. ма СГС, семейното жилище, находящо се гр.
София, ж. к. „..... III“, бл. 321, вх. В, ет. 6, ап. 60, е предоставено за ползване на М. АНГ. Г.. С
оглед на това съдът намира, че по силата на закона между ответниците като потребители и
топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия на обект с абонатен № 175803, без да е
необходимо изричното им приемане, за следните периоди: 01.05.2017 г. - 17.07.2018 г. –
общо с двамата ответници; 17.07.2018 г. – 30.04.2019 г. – само с М. АНГ. Г. като ползвател
на процесния имот.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия за целия имот е в размер на 403,65 лева без предишни
просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за
дялово разпределение и лихви. ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 1 брой водомер
за топла вода в имота. Според главните отчети за процесния период в процесния имот
радиаторите са демонтирани, като сумите за ТЕ за отопление се формират от стойността на
ТЕ, отделена от щранг-лира в банята без ИРРО.
Ответникът ЛЮБ. АНДР. Г. с отговора на исковата молба упражнява правата си по
чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и
3
чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по
предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в
общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт –
облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ
и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая на заявление по чл. 410 ГПК – на 23.11.2020 г. В този смисъл и
вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за
месечните вноски с падеж след 23.11.2017 г. или обхваща претендираните в настоящото
производство суми за цена на топлинна енергия за периода 23.11.2017 г. – 30.04.2019 г. По
тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за
периода 01.05.2017 г. – 22.11.2017 г. Размерът на уважения иск срещу ЛЮБ. АНДР. Г.,
определен на основание чл. 162 ГПК, като се съобрази и обстоятелството, че този ответник е
имал качеството на потребител на топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 17.07.2018 г.
заедно с другата ответница, е 61,19 лева, с включена сума за дялово разпределение. Искът
срещу М. АНГ. Г. следва да бъде уважен в цялост, като се съобрази обстоятелството, че за
периода 01.05.2017 г. - 17.07.2018 г. тя е имало качеството на потребител на топлинна
енергия заедно с другия ответник, а за периода 17.07.2018 г. – 30.04.2019 г. единствено тя е
имала това качество.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Искът срещу М. АНГ. Г. следва да бъде уважен в цялост. Съдът намира, че за непогасената
4
по давност главница за процесния период, дължима от ЛЮБ. АНДР. Г., следва да бъде
начислена мораторна лихва, която съдът на основание чл. 162 ГПК определя в размер на
9,58 лева с включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът и ответникът ЛЮБ. АНДР. Г.,
който се е представлявал от особен представител в производството. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете от общо
направени разноски в размер на 200 лева за държавни такси в исковото и заповедното
производства, 200 лева – депозит за експертиза, 200 лева – депозит за особен представител,
като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8
ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното производства, дължими по
следния начин: от ЛЮБ. АНДР. Г. – 121,57 лева, от М. АНГ. Г. - 225 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....” ЕАД, ЕИК *********,
срещу ЛЮБ. АНДР. Г., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че ЛЮБ.
АНДР. Г. дължи на „....” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от
61,19 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 23.11.2017
г. – 17.07.2018 г. с включена сума за дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. –
17.07.2018 г., ведно със законната лихва от 23.11.2020 г. до изплащане на вземането и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 9,58 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. – 23.10.2020 г. с включена мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.12.2017 г. – 23.10.2020 г. за топлоснабден имот гр. София, ж. к.
„..... III“, бл. 321, вх. В, ет. 6, ап. 60, аб. № 175803, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.12.2020 г. по ч. гр. д. № 57889/2020 г. на СРС, 82 състав, ,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата над 61,19 лева до
пълния претендиран размер от 213,90 лева с включена сума за дялово разпределение и за
периода 01.05.2017 г. – 22.11.2017 г. като погасен по давност и за периода 17.07.2018 г. –
30.04.2019 г. като неоснователен и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 9,58
лева до пълния претендиран размер от 33,50 лева с включена мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....” ЕАД, ЕИК *********,
срещу М. АНГ. Г., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че М. АНГ. Г.
дължи на „....” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 201,78 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода
05.2017 г. – 04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.11.2020 г. до изплащане на
вземането, сумата от 30,75 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 23.10.2020 г.,
сумата от 12,12 лева – главница за дялово разпределение за периода 10.2017 г. – 04.2019 г. и
сумата от 2,75 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
5
01.12.2017 г. – 23.10.2020 г. за топлоснабден имот гр. София, ж. к. „..... III“, бл. 321, вх. В, ет.
6, ап. 60, аб. № 175803, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
15.12.2020 г. по ч. гр. д. № 57889/2020 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА ЛЮБ. АНДР. Г., ЕГН **********, да заплати на „....” ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства
в общ размер на 121,57 лева.
ОСЪЖДА М. АНГ. Г., ЕГН **********, да заплати на „....” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в общ размер
на 225 лева.
Решението е постановено при участието на „Нелбо инженеринг“ ООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6