Решение по дело №1196/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 888
Дата: 6 август 2022 г. (в сила от 6 август 2022 г.)
Съдия: Ани Харизанова
Дело: 20225220101196
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 888
гр. Пазарджик, 06.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20225220101196 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Р. БГ“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град К., област С., ул.“Л.“№5,
представлявано от управителя Р. В. У. срещу „ДФГ Инженеринг“ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление село Д., община Пазарджик, представлявано от
управителите Б. С. Н. и В. С. В., в обстоятелствената част на която се твърди, че страните са
в трайни търговски отношения по силата на които ответникът възлага на ищеца
международен автомобилен превоз на стоки. Стоките се товарят от адреса на възложителя в
село Д. и се транспортират до Германия . Осъществяването на превозите се удостоверява с
CMR-товарителници, по които ответникът е изпращач. Доставянето на товарите е
установено с подпис и печат на получателя на всяка товарителница. След извършване на
всяка транспортна услуга е издадена данъчна фактура за уговореното навло, което се дължи
от възложителя. Твърди се, че от началото на месец юли 2021г. ответникът започнал да бави
плащаният а за дължимите навла/ превозни цени/ . В интерес на добрите търговски
отношения ищецът продължил да превозва стоки на ответника за периода юли-ноември
2021г. и за този период осъществил осем автомобилни превоза както следва: 1/ с CMR-
товарителница от 02.07.2021г. и фактура №23933 от 05.07.2021г. за сумата от 540 лв. с ДДС,
2/ CMR-товарителница от 23.07.2021г. и фактура №24414 от 26.07.2021г за сумата от 540лв.
с ДДС, 3/ CMR-товарителница от 10.09.2021г. и фактура №24484 от 13.09.2021г. за сумата от
540лв. с ДДС, 4/ CMR-товарителница от 17.09.2021г. и фактура №24559 от 21.09.2021г. за
сумата от 540лв. с ДДС, 5/ CMR-товарителница от 01.10.2021г. и фактура
№24667/04.10.2021г. за сумата от 540лв. с ДДС, 6/ CMR-товарителница от 08.10.2021г. и
1
фактура №24718 от 11.10.2021г. за сумата от 540лв. с ДДС, 7/ CMR-товарителница от
22.10.2021г. и фактура №24888 от 02.11.2021г. за сумата от 540лв. с ДДС и 8/ CMR-
товарителница от 05.11.2021г. и фактура №24949 от 09.11.2021г. за сумата от 540лв.с ДДС.
Твърди се, че многократно са водени разговори с представители на ответното дружество за
заплащане на дължимите навла, но същите не са платени до датата на исковата молба .
Моли се съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 4 320лв., представляваща неплатени навла по горните фактури , ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В
подкрепа на твърденията си ищецът ангажира писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск.
Прави искане за постановяване на неприсъствено решение
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща нито законов, нито
процесуален представител.
Съдът намира, че направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено
решение е основателно по следните съображения:
В конкретния случай ответникът не е представил в срока по чл.131 от ГПК писмен
отговор по подадената искова молба, не изпраща представител в първото по делото съдебно
заседание, а така също не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Съдът
приема, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1,т.1 и т.2 от ГПК, тъй като с връчване на
препис от разпореждане №2642 от 28.04.2022г. на ответника са му указани горните
последици. На следващо място предявеният осъдителен иск с правно основание чл.367 във
вр.с чл.372, ал.1 от ТЗ е основателен. Този извод съдът прави с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства:1/ с CMR-товарителница от
02.07.2021г. и фактура №23933 от 05.07.2021г. за сумата от 540 лв. с ДДС, 2/ CMR-
товарителница от 23.07.2021г. и фактура №24414 от 26.07.2021г за сумата от 540лв. с ДДС,
3/ CMR-товарителница от 10.09.2021г. и фактура №24484 от 13.09.2021г. за сумата от 540лв.
с ДДС, 4/ CMR-товарителница от 17.09.2021г. и фактура №24559 от 21.09.2021г. за сумата от
540лв. с ДДС, 5/ CMR-товарителница от 01.10.2021г. и фактура №24667/04.10.2021г. за
сумата от 540лв. с ДДС, 6/ CMR-товарителница от 08.10.2021г. и фактура №24718 от
11.10.2021г. за сумата от 540лв. с ДДС, 7/ CMR-товарителница от 22.10.2021г. и фактура
№24888 от 02.11.2021г. за сумата от 540лв. с ДДС и 8/ CMR-товарителница от 05.11.2021г. и
фактура №24949 от 09.11.2021г. за сумата от 540лв.с ДДС, които доказателства напълно
обезпечават твърдените релевантни факти. Установява се от събраната доказателствена
съвкупност, че страните са били договорно обвързани по договор за международен
автомобилен превоз на товари кат ищцовото дружество като превозвач е изпълнило
договорните си ангажименти да превози товара до Германия. Договорът е двустранен и
възмезден и поражда задължения и за двете страни. За ответника- възложител е възникнало
насрещното задължение да заплати възнаграждение/ навло / за извършените
превози.Размерът на възнагражденията се установява от представените по делото
2
фактури.това
При тези данни и на основание чл.239, ал.2 от ГПК във връзка с чл.238, ал.1 от ГПК
и чл.239, ал.1т.1 и т.2 от ГПК съдът посочва/ указва/ на страните, че решението му се основа
на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предявеният иск следва да бъде уважен като следва да се осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 4 320лв./ четири хиляди триста и двадесет лева/, представляваща
неплатени навла по фактури: №********** от 05.07.2021г, № ********** от 26.07.2021г,
№********** от 13.09.2021г, №********** от 21.09.2021г., №********** от 04.10.2021г
№********** от 11.10.2021г, №********** от 02.11.2021г и №********** от 09.11.2021г
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
-19.04.2022г до окончателното изплащане на сумата:
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски. От приложените по
делото доказателства е видно, че същият е направил разноски по обезпечение на бъдещ иск
в размер в общ размер от 826.40лв., подробно описани в списъка по чл.80 от ГПК. В
настоящото производство са направени разноски в общ размер от 954.20лв.или общо в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1780.60лв.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДФГ Инженеринг“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление село Д., община Пазарджик, представлявано от управителя Б. С. Н. само заедно
с управителя В. С. В. и управителя В. С. В. самостоятелно да заплати на „Р. БГ“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град К., област С., ул.“Л.“№5,
представлявано от управителя Р. В. У. на основание чл.372, ал.1 във вр. с чл.367 от ТЗ
сумата от 4 320лв./ четири хиляди триста и двадесет лева/, представляваща неплатени
навла по фактури: №********** от 05.07.2021г, № ********** от 26.07.2021г,
№********** от 13.09.2021г, №********** от 21.09.2021г., №********** от 04.10.2021г
№********** от 11.10.2021г, №********** от 02.11.2021г и №********** от 09.11.2021г
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
-19.04.2022г до окончателното изплащане на сумата:
ОСЪЖДА „ДФГ Инженеринг“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление село Д., община Пазарджик, представлявано от управителя Б. С. Н. само заедно
с управителя В. С. В. и управителя В. С. В. самостоятелно да заплати на „Р. БГ“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град К., област С., ул.“Л.“№5,
представлявано от управителя Р. В. У. сумата от 1780.60лв., сторени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК, но на страните
следва да се изпрати съобщение за постановяването му.
3


Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4