Решение по дело №898/2021 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 50
Дата: 4 април 2022 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20211840100898
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. И., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20211840100898 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на А.. А.. Х.
против „Ч. Е. Б.“ ЕАД за установяване недължимостта на сумата от 1 715,45
лв., представляваща корекция на сметка за потребена и незаплатена
електрическа енергия по констативен протокол за обект, находящ с в с. Б.,
общ. И., за който е регистрирана партида с Клиентски № ************ за
периода 24.05.2021 г. – 23.08.2021 г., обективирано във Фактура №
**********/26.08.2021 г., издадена от „Ч. Е. Б.“ АД.
В представения в срока по чл. 131 ГПК дружеството ответник оспорва
иска при подробно изложени съображения. Твърди, че към момента на
проверката са били налице предпоставките за извършване на корекция по
реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, поради което искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – И., намира
за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
79 ЗЗД.
1
В правната доктрина и съдебната практика е изяснено, че правният спор
накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и
правната сфера на другата страна, която затова отрича претендираното право,
защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с
право на иск, за да може да защити това свое право, което според нея се
накърнява от правния спор. От това логично следва, че всеки, който
претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като
упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата
страна по спора в ролята на ответник (вж. в този смисъл т. 1 от ТР № 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС).
В случая ищецът обосновава правния си интерес от предявения
отрицателен установителен иск с твърдението, че претендираното от
ответника вземане, обективирано в процесната фактура, не съществува. С
оглед на това искът е допустим.
Доколкото се касае до отрицателен установителен иск в тежест на
ответника е да установи, че страните са в облигационни отношения, т.е. че е
налице действие на общите условия спрямо ищеца, промяна в схемата на
средството за търговско измерване, водещо до незмерване или неизмерване в
пълен размер на преминалата енергия, спазване на процедурата по
извършване на проверката на средството за търговско измерване и
правилността на изчисленията за дължими суми за коригирано количество ел.
енергия.
Преди да се пристъпи към разглеждане по същество на конкретно
установеното по настоящото дело е необходимо да се посочи, че не се
споделят подробно развитите в искова молба съображения за липса на
основание за извършване на едностранна корекция от страна на
електроразпределителното дружество. Аргументите са несъответни на
действащата нормативна уредба и в голямата си част основани на разрешения
в съдебната практика, които към настоящия момент са неактуални, а
наличните противоречия са преодоляни в посока на наличие на основание за
едностранна корекция при спазване на установената в ПИКЕЕ процедура.
Аргументите за това са следните:
В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро вр. ал.
1, т. 6 от ЗЕ правото на електроразпределителното дружество да коригира
2
пренесената ел. енергия, когато липсва СТИ, когато при метрологична
проверка е установено, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън
допустимата или при проверка на измервателната система се установи
промяна на схемата на свързване и механизма, по който се изчислява
корекцията, следва да бъдат регламентирани в правила за измерване на
количеството ел. енергия, приети от ДКЕВР - сега КЕВР. Такива са приети,
влезли в сила на 15.11.2013 г., и са действали в цялост до 14.02.2017 г., когато
с изключение на разпоредбите от чл. 48 до чл. 51 са отменени с решение на
ВАС. Към датата на извършване на проверката на СТИ, обслужващо имота на
ищеца - 23.08.2021 г. са действали разпоредби, даващи правното основание на
ответното дружество да извърши корекция на сметките на потребител (вж. в
този смисъл Решение № 124/18.06.2019 г. гр. д. № 2991/2018 г. на трето
отделение, ГК на ВКС).
Съгласно Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016
г., II т. о., ТК по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /редакция
след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след
влизане в сила на Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ е предвидено законово основание крайният снабдител
/доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електрическа енергия. Разпоредбите ПИКЕЕ
уреждат различните случаи и начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.
В предвидената в раздел IХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са
регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но
неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на
изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да се
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. Поради
това и с оглед уредените начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия, отчитащи и обективната невъзможност в
определени случаи за реално измерване на потребеното количество
електрическа енергия, настоящият съдебен състав счита, че крайният
снабдител /доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално
потребеното количество електрическа енергия. Потребителят има право да
оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира
3
доказателства за установяване на по-малко потребено количество
електрическа енергия с оглед на намиращите се в съответния обект
електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на ползването им.
Правото на крайния снабдител /доставчика/ на електрическа енергия да
извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена
или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на
виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното
измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната
процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото
виновно поведение. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не
всяка от причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата
енергия се дължи на виновно поведение на потребителя. За извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител
по един от предвидените в раздел IХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде
установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на
електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура.
При наличие на предвидено законово основание за едностранна
корекция за неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия за
периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от
16.11.2013 г./ не намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ
и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл. 290 ГПК, която е обоснована с
липсата за предшестващия период на нормативна уредба, предвиждаща
възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши корекции на
сметката на потребителя за ползвана електрическа енергия за минал период.
След постановяването на Решение № 124/18.06.2019 г. гр. д. №
2991/2018 г. на трето отделение, ГК на ВКС, Решение № 119 от 26.01.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 4124/2019 г., III г. о., ГК, Определение № 50 от 31.01.2022
г. на ВКС по гр. д. № 1855/2021 г., III г. о., ГК, и още много други следва да се
счита за преодоляна практиката, съгласно която при липса на клауза в
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, с която
да се урежда ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
извършване на корекция на сметка се приеме, че не са налице предпоставките
за извършване на корекция от снабдителя с електрическа енергия.
4
По делото е обявено за безспорно, че ищецът е битов клиент по смисъла
на § 1., т. 2а от ДР на Закона за енергетиката, краен клиент по смисъла на §
1., т. 27 от ДР на ЗЕ и респективно потребител на енергийни услуги по
смисъла § 1., т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ в процесния имот находящ с в с. Б.,
общ. И.. Установява се, че приложените по делото общи условия са породили
своето действие между страните, тъй като са публикувани в печатен
всекидневеник и не е установено да е постъпило възражение от потребителя.
Не се спори, а и от приложените Фактура № **********/26.08.2021 г.,
Констативен протокол № 2000243 и жалба от 14.09.2021 г., изготвена от
ищеца, може да се направи извод, че през исковия период между страните са
били налице облигационни отношения по договор за продажба на
електрическа енергия за обект, за който е регистрирана партида с Клиентски
№ ************ по време за извършената проверка – 23.08.2021.
След анализ на събраните доказателства настоящият състав приема, че
са налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ и за ответното дружество е
възникнало правото да коригира едностранно сметката на ищеца. Съставеният
при проверката констативен протокол е годен да обоснове правото на
дружеството да извърши корекция на сметката му, тъй като са спазени
изискванията на договора и ПИКЕЕ за обективиране на резултатите от
проверката, които изисквания са въведени като гаранция за достоверност,
обективност и добросъвестност при извършването на проверките. Протоколът
е подписан от служители на разпределителното дружество и свидетел,
представители на Федерация на потребителите съобразно изискването на чл.
49, ал. 3 ПИКЕЕ, поради отсъствие на ищеца или негов представител на
адреса. Предвид присъствието на посочените лица е достатъчна гаранция за
правомерното осъществяване на проверката. Отразеното в констативния
протокол изцяло кореспондира с показанията на свид. Й.Г., участвал в
проверката, като представител на Федерацията на потребителите. Няма данни
за предхождащи отношения на същия със страните по делото, показанията му
са логични, последователни и следва да се кредитират в цялост. В случая
събраните гласни доказателства потвърждават отразеното в протокола и
установяват обективност при проверката. В съответствие с изискванията на
чл. 58 ПИКЕЕ е направено уведомление за установената неправомерна намеса
в измервателната система, за което свидетелства справката от национален
телефон 112.
5
С оглед спазването на установената процедура при съставяне на
констативния протокол съдът приема, че описаното в него състояние на
промяна свързване на схемата на СТИ е установено, което намира подкрепа в
заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа
експертиза. В тази част тя дава положителен отговор на въпроса налице ли е
промяна на схемата на средството за търговско измерване и съдът я кредитира
доколкото е задълбочена, мотивирана и компетентно изготвена. Според
вещото лице констатираните нарушения представляват осъществяване на
нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на свързване на
електромера, измерващ потребената ел. енергия в имота на ищеца, водеща до
непълно отчитане.
Не се споделят доводите в исковата молба за необходимост от
изпращане на средството за търговско измерване до компетентния орган за
метрологичен контрол, тъй като не са налице изброените в чл. 49, ал. 5
ПИКЕЕ хипотези.
Не се открива наличие и на неравноправни клаузи в приетите общи
условия. Като поради липсата на конкретика в исковата молба в тази насока,
районният съд не е в състояние да даде по-конкретен отговор.
При това положение за ответното дружество е възникнало правото да
извърши едностранна корекция по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.
От приетите по делото съдебно-техническа и допълнителна СТЕ, които
съдът кредитира като обосновани, компетентно изготвени и правилни следва
извод, че ответното дружество неправилно е изчислило размерът на ел.
енергията за доначисляване, тъй като поради грешка в изчисленията
енергията за доначисляване е с 10,75% завишена – изчислени са 7 8782 kwh,
вместо 7 062 kwh. От заключениeтo на приетaтa по делото допълнителна СТЕ
се установява, че размерът на ел. енергията за целия период, изчислена
съобразно изискванията на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ е 1 531,07 лв., вместо
неправилно изчисленото от ответника количество енергия на стойност
1 715,45 лв.
Изложеното сочи, че искът за недължимостта на претендираната сума
до размер 1531,07 лв. е неоснователен и е основателен в частта за разликата
до 1 715,45 лв. е недължима от ищеца.
По разноските:
6
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка
от страните следва да понесе разноски съобразно уважената отхвърлената
част от иска.
Доказва се, че ищецът е сторил 670.25 лв. разноски в производството
(70,25 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение).
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Действително делото не разкрива висока
правна сложност спрямо други дела с идентичен предмет. С оглед разпоредба
на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението с
оглед материалния интерес е 350,08 лв. В случая са договорени и заплатени
600 лв. Тази сума не е прекомерна съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото. Касае се за динамична материя, която е
претърпяла множество изменения. Свидетелство за това са периодичните
колебания в съдебната практика относно изхода на производствата.
Процесуалният представител на ищеца, за разлика от този на ответника, не
осъществява процесуално представителство предимно по такъв вид дела. Това
налага задълбочено проучване на разнообразната съдебна практика и
запознаване с различни документи. Същевременно конкретното дело
приключи в две съдебни заседания, което неминуемо води до разходи за
транспорт. Ето защо няма причина възнаграждението да бъде определено
съобразно минимума по наредбата. Няма основание и да се санкционират
гражданскоправните субекти, като бъдат принуждавани да търсят защита на
свои права единствено чрез процесуални представители, които работят на
минимума по наредбата под страх, че в противен случай ще бъдат
санкционирани, като заплатят договореното над минимума. Напротив
свободата на договаряне и пълноценната защита на законни права предполага
широки предели на допустимо договорено възнаграждение за процесуално
представителство. Ето защо възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно.
Предвид изложеното, съобразно уважената част от иска на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 72.10 лв.
разноски.
Доказва се, че ответникът е сторил 700 лв. разноски в производството
7
(30 лв. депозит за разпит на свидетел и 670 лв. депозит за изготвяне на СТЕ).
Процесуалният представител на дружеството ответник юрк.
Марашлиева претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение
максимален размер 360. Възражението за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, направено от процесуалния представител на
ищеца адв. В., не следва да се обсъжда, тъй като не е предвидена разпоредба,
аналогична на чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на възнаграждението на
юрисконсулта. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК то се определя по
преценка на съда, който не е обвързан от искането на страната и е ограничен
единствено по отношения на максималния размер, определен по реда на чл.
37 ЗПП. В случая максималният размер на възнаграждението с оглед
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ за
конкретния вид дело е 360 лв. Настоящият състав приема, че в
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 150
лв. Това е така делото е типово за представителя на дружеството и не
разкрива по-висока фактическа и правна сложност от средното за този вид
дела, не поставя и специфични правни проблеми. За разлика от процесуалния
представител на ищеца, процесуалния представител на ответника е
юрисконсулт в дружеството и по дефиниция следва да е изключително
подробно запознат с тенденциите в практиката по този вид дела, както и с
всички предпоставки за доказване неоснователността на иска. Освен това,
юрисконсултите са служители в дружеството, което означава, че последното
не посреща разноски във връзка с осъщественото процесуално
представителство, различни от платените командировъчни. Доколкото са
проведени две съдебни заседания, по които се е явявал процесуален
представител на ответника, съдът приема, че размерът на възнаграждението
следва да бъде в размер на 150 лв.
Съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника сумата от 758,64 лв. разноски.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд – И.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че А.. А..
Х., ЕГН **********, с адрес: с Б., общ. И. НЕ ДЪЛЖИ на „Ч. Е. Б.“ ЕАД,
8
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Ш.“ №
159, „Б. М. Б. Ц.“ разликата от 1531,07 лв. до 1 715,45 лв. – представляваща
корекция на сметка за потребена и незаплатена електрическа енергия за
обект, находящ с в с. Б., общ. И., за който е регистрирана партида с Клиентски
№ ************ за периода 24.05.2021 г. – 23.08.2021 г., за която сума е
издадена Фактура № **********/26.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
сумата от 1531,07 лв.
ОСЪЖДА „Ч. Е. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ц. Ш.“ № 159, „Б. М. Б. Ц.“ ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.. А.. Х., ЕГН **********, с адрес: с Б., общ. И.
сумата 72.10 лв. разноски в производството съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА А.. А.. Х., ЕГН **********, с адрес: с Б., общ. И. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „„Ч. Е. Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Ш.“ № 159,
„Б. М. Б. Ц.“ сумата 758,64 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената
част от иска.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
9