№210
гр. Добрич, 07.06.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди
двадесет и втора година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 660/ 2021 г. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано
е по жалба на С.Г.С.,***, срещу частичен отказ за предоставяне на обществена
информация, постановен с Решение № М94-С-493#17 (както е изписано в жалбата).
Всъщност Решението, което се обжалва в частта на отказа, е № РЦУ – 69/
02.07.2021 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите
(НАП) (л. 43 – 46), а посоченият от жалбоподателя номер е рег. номер, под който
е входирано неговото Заявление за достъп
до обществена информация от 08.06.2021 г., по което е произнасянето с
процесното Решение.
Предмет
на жалбата, по която е образувано делото, е отказ за предоставяне на достъп до данните
в документ: „Изисквания за промяна на ИС на НАП във връзка с промени на
законодателство 2014 - разделяне на единната сметка", описан като
приложение в писмо изх. № 26-И-56 от 17.02.2014 г. на Директор на Дирекция
ИСМБП в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят
сочи, че с решения на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите
са му били предоставени договори за възлагане изработването на „Софтуер за управление
на приходите (СУП)“, за последващи промени в Системата, отчети по изпълнение и
писмо.
От
предоставените му документи е установил, че с писмо изх. № 26-И-56 от
17.02.2014 г. на Директор на Дирекция ИСМБП в ЦУ на НАП на „***"АД е
възложено изменение в „Софтуер за управление на приходите (СУП)“ с конкретни
изисквания. Добавя, че с оспореното Решение му е предоставена част от исканата
информация и му е отказан достъп до един от исканите документи, а именно до всички
данни от документа към посоченото писмо, описан като „Изисквания за промяна на
ИС на НАП във връзка с промени на законодателство 2014 - разделяне на единната
сметка“.
Според
оспорващия процесният отказ е незаконосъобразен, като излага следните аргументи
за това свое твърдение, а именно, че възлагането от НАП на точното и пълното
изпълнение на Решение на Конституционен съд за промяна на използван софтуер не
е защитена информация; не е искал и не иска да получи данни за функционирането
на Системата; не е искал и не иска да получи каквито и да е лични данни,
съдържащи се в посочения документ, нито в който и да било за Системата „Софтуер
за управление на приходите (СУП)“; не е искал и не иска да получи каквато и да
е данъчна или осигурителна информация за конкретно лице, а иска да получи само данни
за това дали НАП е възложила на „***“ АД да извърши промени в Системата чрез
обособяване на отделни сметки за данъчни и за осигурителни задължения и права,
както и за погасяване на възникнали задължения, съобразно последователността на
погасяване, заявена от задълженото лице.
Счита,
че получаването на информация за това дали държавен орган като НАП спазва
Решение на Конституционен съд е основано на членове 4, 41 и 151, във връзка с
чл. 5, ал. 2 от Конституция на Република България и настоява, че документът, до
който му е отказан пълен достъп, не представлява какъвто и да е вид защитена
информация в искания от него обем данни от този документ, както и че отказът за
достъп не може да бъде мотивиран с твърдение за информацията като служебна или
класифицирана, поради надделяване на интереса да се установи дали НАП е спазила
точно Решението на Конституционен съд и поради липсата на надлежно включване на
документа в списък с информация, която е служебна или класифицирана за НАП.
Моли да бъде отменено Решението в обжалваната му част и да бъде задължен
ответникът в конкретен срок да му предостави само тези данни от документа
„Изисквания за промяна на ИС на НАП във връзка с промени на законодателство
2014 - разделяне на единната сметка“, описан като приложение в писмо изх. №
26-И-56 от 17.02.2014 г. на Директор на Дирекция ИСМБП в ЦУ на НАП, с които се
установява дали НАП е възложила на „***“ АД да извърши промени в Софтуер за управление
на приходите (СУП) чрез обособяване на отделни сметки за данъчни и за
осигурителни задължения и права, както и за погасяване на възникнали
задължения, съобразно последователността на погасяване, заявени от задълженото
лице.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, не се представлява.
Поддържа жалбата по изложените в нея доводи. С вх. № 1889/ 16.05.2022 г.
представя Молба, в която изразява становище по същество на спора.
Ответникът,
Изпълнителен директор на НАП, представя Писмен отговор по жалбата чрез
процесуалния си представител ***, редовно упълномощена, (л. 20 – 24), с който
оспорва жалбата, като неоснователна. Сочи, че със Заявления с per. № М-94-С-493#17
от 08.06.2021 г. и с per. № М-94-С-556 от 10.06.2021 г. за достъп до обществена
информация г-н С.С. е отправил искане за предоставяне на уточняваща допълнителна
информация относно Системата за управление на приходите (СУП), във връзка с
Решение ЖРЦУ-56 от 07.06.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП, издадено по
негово Заявление за достъп до обществена информация с per. № М-94-С-493 от
14.05.2021 г., като е поискал документи
от обществени поръчки с възложител Националната агенция за приходите от
обществени поръчки с УНП в РОП: 00530-2012-0021; 00530-2015-0058 и
00530-2018-0109, в които е вписано:
1. Възлагане извършването на промяна в СУП
на начина за разпределяне на получени от/за осигуряваните лица и от/за
данъкоплатците, след постановяване на Решение № 2 по конституционно дело №3 по
описа за 2013 г. за противоконституционност на разпоредбите на § 44, т. 3, б.
„а" и т. 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн. ДВ,
бр.94/2012 г.), с които е изменена разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 105/2005 г., последно
изм. и доп. ДВ, бр. 1/2014 г.);
2. Приемане от възложителя на обществената
поръчка за точно изпълнена.
По
отношение на съдържащите се лични данни в изисканите документи г-н С. е заявил,
че не се противопоставя на тяхното заличаване, но да са видими данните за длъжността
на лицата, които са възложили, изготвили, съгласували и одобрили Системата за
управление на приходите в администрацията (СУПА).
Ответникът
добавя, че с Решение № РЦУ-69 от 02.07.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП
са предоставени на заявителя по т. 1 и т. 2 от искането сканирани копия на
посочените по-долу документи, като съдържащите се в тях лични данни и
информация относно мрежовата и информационната сигурност на Софтуера за
управление на приходите са надлежно заличени, с оглед защитата на същите,
съгласно действащата нормативна уредба, както следва:
1. Писмо до „***" АД, с изх. № 26-И-56/
17.02.2014 г., от директора на дирекция „Информационни системи и моделиране на
бизнес процеси“ в Централно управление на НАП - ръководител и координатор по
проекта от страна на НАП по Договор № 117 от 24.08.2012 г. между НАП и „***“ АД
(формат pdf от 2 стр.), без приложението към него - „Изисквания за промяна на
ИС на НАП във връзка с промени на законодателство 2014 - разделяне на единната
сметка“;
2. Окончателен отчет към Договор № 117 от
24.08.2012 г. за „Поддръжка, администриране, интегриране, развитие и
осигуряване на непрекъсната работа на Софтуера за управление на приходите (СУП)
в НАП" за периода 24.08.2012 г. - 24.08.2015 г. (формат pdf от 34 стр.);
3. Окончателен отчет към Договор № 117 от
12.09.2015 г. за „Поддръжка, администриране, интегриране, развитие и
осигуряване на непрекъсната работа на Софтуера за управление на приходите (СУП)
в НАП“ за периода 12.09.2015 г. - 12.09.2018 г. (формат pdf от 36 стр.).
Настоява,
че по отношение на приложението „Изисквания за промяна на ИС на НАП във връзка
с промени на законодателство 2014 - разделяне на единната сметка“ към
горецитираното писмо до „***“ АД, с изх. № 26-И- 56/ 17.02.2014 г., от
директора на дирекция „Информационни системи и моделиране на бизнес
процеси" (ИСМБП) в Централно управление на НАП - ръководител и координатор
по проекта от страна на НАП по Договор №117 от 24.08.2012 г. между НАП и „***“
АД, е постановен мотивиран отказ за предоставянето на този документ, на
основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, тъй като в него се съдържа информация за
функционирането на Софтуера за управление на приходите, който обработва и
предава данъчна и осигурителна информация, която представлява защитена със
закон информация и същата се разкрива само по реда и условията на чл. 74 и чл.
75 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
На
следващо място, излага становище, че на основание чл. 14, ал. 4, т. 2 от Закона
за Националната агенция за приходите информацията относно проектиране,
изграждане и функциониране на информационни системи и мрежи за предаване на
данъчна и осигурителна информация, представлява „служебна тайна“.
Допълва,
че приложението съдържа и информация относно мрежовата и информационната
сигурност на Софтуера за управление на приходите, която представлява защитена
информация, като съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за киберсигурност
административните органи осигуряват и отговарят за сигурността на използваните
от тях мрежи и информационни системи и предприемат подходящи и пропорционални
мерки, които трябва да осигуряват ниво на мрежова и информационна сигурност,
съответстващо на съществуващия риск и намаляване до минимум на въздействието на
инцидентите, засягащи мрежовата и информационната им сигурност, с цел
осигуряване на непрекъснатост на дейността им.
Позовава
се на чл. 6 от ЗДОИ, като изтъква, че сред разписаните принципи не е посочен
принцип на неограничен достъп до обществена информация. Прави връзка между чл.
7, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно който не се допускат ограничения на правото на
достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от
обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга
защитена тайна в случаите, предвидени със закон и императивна разпоредба на чл.
37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, регламентираща основанията за отказ от предоставяне на
достъп до обществена информация, като навежда извод, че след като законодателят
не регламентира изрично изключение за хипотезата на т. 1 на чл. 37, ал. 1, то е
налице основание за отказ за достъп до обществена информация.
В
Писмения отговор е отразено, че заявителят, след получаване на Решение № РЦУ-69
от 02.07.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП, на посочения от него
електронен адрес, още същия ден е подал по електронен път трето Заявление по
Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), заведено с per. № М-94-С-493#33
от 02.07.2021 г. по описа на ЦУ на НАП, с което е отправил искане за
предоставяне на уточняваща допълнителна информация относно Софтуера за
управление на приходите (СУП), по негови Заявления за достъп до обществена
информация с per. № М-94-С-493 от 14.05.2021 г. и per. № М-94-С-493#17 от
08.06.2021 г. по описа на ЦУ на НАП, съобразно Решение № РЦУ-56 от 07.06.2021
г. на Изпълнителния директор и Решение № РЦУ-69 от 02.07.2021 г. на Изпълнителния
директор. По това трето Заявление за уточняваща информация на г-н С. са предоставени
сканирани копия на тримесечен отчет към Договор № 117 от 24.08.2012 г. за
„Поддръжка, администриране, интегриране, развитие и осигуряване на непрекъсната
работа на Софтуера за управление на приходите (СУП) в НАП“, за периода
24.11.2013 г. - 23.02.2014 г. (формат pdf от 30 стр.); тримесечен отчет към
Договор №117 от 24.08.2012 г. за „Поддръжка, администриране, интегриране,
развитие и осигуряване на непрекъсната работа на Софтуера за управление на
приходите (СУП) в НАП“, за периода 24.02.2014 г. - 23.05.2014 г. (формат pdf от
26 стр.).
Процесуалният
представител на ответника указва, че тъй като заявителят е мотивирал искането
си за получаване на информация относно вида промени в информационната система -
само за разделяне на „единната сметка" или и за последователност в
погасяване на задължение за осигуровки или данъци, съобразно желание на
задълженото лице, с цел да установи дали след постановяване на Решение № 2/ 04.02.2014
г. на Конституционния съд на Република България, Националната агенция за
приходите е взела всички мерки за неговото точно и пълно изпълнение,
включително и досежно спазване последователността на погасяване, в оспореното Решение
са дадени подробни и изчерпателни разяснения относно прилагания от Агенцията
начин чрез СУП за разпределяне на внасяните суми за погасяване на публичните
задължения, установявани от НАП, съгласно действащото законодателство.
На
последно място, изброява издадените решения по заявленията за уточняваща
информация и настоява, че на заявителя е предоставена подробна и изчерпателна
информация по поставените от него въпроси, с оглед на което счита, че НАП е изпълнила
напълно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, като е дала възможност г-н Св. С.
да си състави собствено мнение относно дейността на Агенцията, чрез предоставения
му достъп до обществена информация. Отбелязва, че цитираните решения на Изпълнителния
директор на НАП са публикувани в рубрика „За НАП“, подрубрика „Прозрачно
управление“, раздел „Актове по Закона за достъп до обществена информация“ на
официалната интернет страница на НАП: www.nap.bg.
С
оглед изложеното моли да бъде отхвърлена жалбата от г-н С.Г.С. като
неоснователна и необоснована, както и да бъде присъдено в полза на НАП
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от Гражданския процесуален кодекс.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и съотнесе същите към приетите по делото
писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:
Съобразно
предмета на жалбата следва да се има предвид, че по отношение този предмет административното
производство е започнало по Заявление за достъп до обществена информация рег. №
М94-С-493#17/ 08.06.2021 г. по описа на ЦУ на НАП (л. 116). С това Заявление г-н
С. е поискал да му бъдат предоставени документите от обществени поръчки с
възложител Националната агенция за приходите от обществени поръчки с УНП в РОП:
00530-2012-0021; 00530-2015-0058 и 00530-2018-0109, а именно:
1. Възлагане извършването на промяна в СУП
на начина за разпределяне на получени от/за осигуряваните лица и от/за
данъкоплатците, след постановяване на Решение № 2 по конституционно дело № 3 по
описа за 2013 г. за противоконституционност на разпоредбите на § 44, т. 3, б.
„а" и т. 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн. ДВ,
бр. 94/ 2012 г.), с които е изменена разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 105/2005 г., последно
изм. и доп. ДВ, бр. 1/2014 г.);
2. Приемане от възложителя на обществената
поръчка за точно изпълнена.
Посочил
е начин на предоставяне – на хартиен носител на посочен електронен адрес.
В
административната преписка се съдържат документите по Заявление с вх. №
М-94-493/ 14.05.2021 г., Заявление вх. № М-94-С-556/ 10.06.2021 г. (л. 117),
Заявление № М-94-493#33/ 02.07.2021 г. (л. 119 – 121), Решение № Р-ЦУ-56/ 07.06.21
г. на Изпълнителния директор на НАП във връзка с произнасянето му по Заявление
с вх. № М-94-493/ 14.05.2021 г.(л. 26 – 28) с приложените към него документи, процесното
Решение № РЦУ-69/ 02.07.21 г. с приложените към него документи (л. 43 – 82),
Заявление от 02.07.21 г. за уточняваща информация (л. 15 – 18 от адм. дело №
1707/ 21 г. на АдмС - Варна), Решение № РЦУ-78/ 16.07.2021 г. по последното
Заявление (л. 83 – 114).
С
оглед установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна, насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.
40, ал. 1 от ЗДОИ.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Делото
е изпратено за разглеждане след Определение на ВАС поради отвод на
Административен съд – Варна като местно компетентен съд.
Решението
е издадено в предвидената от закона писмена форма, с което е спазено
изискването на чл. 59 от АПК и чл. 38 от ЗДОИ.
Решението
съдържа фактическите и правни основания за издаването му, постановено е в
съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни
основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на
Република България има право на достъп до обществена информация при условията и
по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален
ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Задължените
по закон субекти да предоставят информация са посочени в чл. 3 от ЗДОИ. С.С. е субект на правото да получи исканата информация,
съгласно чл. 4 от ЗДОИ, а НАП е задължен субект
за предоставянето ѝ
по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.
Съгласно легалното определение в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ,
"обществена информация", по смисъла на този закон е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Понятието "обществена информация" следва да бъде
възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения
живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или
други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените
по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни
относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители
на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект.
Обществената информация е: официална - която се съдържа в актовете, издавани от
държавните органи при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ) и
служебна - информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации (чл. 11 от ЗДОИ).
Видно от претендирания достъп до обществена информация,
посочена в процесното Заявление, с добиването на същата се обслужва целта,
посочена в закона, като удовлетворяване на искането в пълен обем, би спомогнало
на заявителя да си състави информирано мнение за дейността на публично правния
субект НАП.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна
обществена информация е свободен, като може да бъде ограничен при условията на
чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. От друга страна, в чл. 37 от ЗДОИ са изброени
основанията за отказ, едно от които е по т. 1 - исканата информация е
класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със
закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2.
По силата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ достъпът до
служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с
оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение
(мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации).
По аргумент от чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ забраната отпада при
надделяващ обществен интерес.
Според определението в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ
"надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата
информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване
на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.
Според § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, до доказване на
противното обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията: а)
дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи
дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1
относно вземаните от тях решения; в) гарантира законосъобразността и
целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3; г)
разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско
имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните
администрации; д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща
значими обществени интереси.
В случая исканата от С.С. информация има характер на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ
- информацията е свързана с обществения живот и може да послужи за съставяне на
мнение относно дейността
на НАП.
Ответникът се е произнесъл
по Заявлението с процесното решение, като е счел същото за частично допустимо и основателно. Приел е, че няма законова пречка на заявителя да бъде предоставен
достъп до информация, свързана с обществения живот в Република България и
даваща възможност да си състави собствено мнение относно дейността на НАП като
задължен по ЗДОИ субект (чл. 2, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Закона за
достъп до обществена информация). Същевременно е указал, че по реда на посочения нормативен акт не може да се разкрива
защитена със закон информация (чл. 2, ал. 5 и чл. 7 от ЗДОИ). Отразил е в
Решението си, че промените в СУП са възлагани на външни изпълнители чрез
провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за
обществените поръчки и въз основа на сключените договори, посочени в Решение № РЦУ-
56/ 07.06.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП. Ответникът е посочил, че в
периода, в който са възложени промените в СУП, свързани с решение на
Конституционния съд за отмяна на единната сметка за плащане на данъци и
осигуровки, е бил действащ Договор № 117/ 24.08.2012 г. между НАП и „***“ АД за
поддръжка, администриране, интегриране, развитие и осигуряване на непрекъсната
работа на Софтуера за управление на приходите, съгласно клаузите на който,
цитирани в Решението, на „***" АД са възложени конкретни промени в СУП,
свързани с решението на Конституционния съд за отмяна на единната сметка за
плащане на данъци и осигуровки и последвалата го промяна на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, както и че в тази връзка е изпратено писмо до „***“ АД, с изх. № 26-И-56
от 17.02.2014 г., от Директора на Дирекция „Информационни системи и моделиране
на бизнес процеси“ в Централно управление на НАП - ръководител и координатор по
проекта от страна на НАП по Договор № 117 от 24.08.2012 г. между НАП и „***“ АД
относно реализиране на изискванията за актуализиране, промяна и допълнение на
Софтуера за управление на приходите. С оглед на това е изпратил на Заявителя писмо
с изх. № 26-И-56 от 17.02.2014 г. от Директора на Дирекция „Информационни
системи и моделиране на бизнес процеси“ в Централно управление на НАП до „***“
АД, като е отказал да предостави приложените към него „Изисквания за промяна на
ИС на НАП във връзка с промени на законодателство 2014 - разделяне на единната
сметка“ с мотива, че същите съдържат информация за функционирането на
Софтуера за управление на приходите, който обработва и предава данъчна
осигурителна информация, която представлява защитена със закон информация и
същата се разкрива само по реда и условията на чл. 74 и чл. 75 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и че съдържат информация
относно мрежовата и информационната сигурност на Софтуера за управление на
приходите, която представлява защитена информация. Позовал се е на чл. 21, ал.
1 и ал. 2 от Закона за киберсигурност, съгласно който административните органи
осигуряват и отговарят за сигурността на използваните от тях мрежи и
информационни системи и предприемат подходящи и пропорционални мерки, които
трябва да осигуряват ниво на мрежова и информационна сигурност, съответстващо
на съществуващия риск и намаляване до минимум на въздействието на инцидентите,
засягащи мрежовата и информационната им сигурност с цел осигуряване на
непрекъснатост на дейността им.
Заявителят
не е обжалвал предходното Решение, а по пътя на искане за уточняваща информация
е поискал отново същия документ, по което е издадено оспореното пред съда
Решение. Впоследствие е подадено ново Заявление пак със същото искане, по което
органът се е произнесъл с Решение № РЦУ-78/ 16.07.21 г. (л. 83) Това Решение не
е обжалвано. В него административният орган е дал подробни разяснения относно
начина за разпределяне на внасяните суми за погасяване на публичните
задължения, установявани от НАП, съгласно действащото законодателство. Посочва
се в обстоятелствената част на оспорения акт, че след влизане в сила на
цитираното решение на КС, се възстановява действието на разпоредбата на чл.
169, ал. 4 от ДОПК в предходната ѝ редакция, която гласи, че задълженията
за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една
и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. С промяна на
разпоредбата на чл. 169 от ДОПК, обнародвана в Държавен вестник, бр. 18 от 2014
г., в сила от 04.03.2014 г., плащанията на задълженията за данъци и
осигурителни вноски се извършват по четири банкови сметки към съответната
териториална структура на НАП - за централния бюджет; за социално-осигурителните
фондове, администрирани от Националния осигурителен институт (НОИ); за бюджета
на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) и за допълнително задължително
пенсионно осигуряване. Този ред за плащания съществено се различава от реда,
регламентиран с отменената от Конституционния съд на Република България
разпоредба на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, а именно - плащания по една сметка за
данъци, осигурителни вноски и здравно-осигурителни вноски.
В
разясненията до жалбоподателя (л. 85) се уточнява, че съгласно действащата
редакция на разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, до започване на
принудителното им събиране, длъжникът заявява кой вид от задълженията,
установявани от НАП, иска да погаси, както и че в същата норма в точки от 1 до
4 законодателят изрично е посочил четирите вида задължения, които могат да се
заявят при плащане, а именно: задължения за данъци и други задължения за
централния бюджет; задължения за задължителни осигурителни вноски за
социално-осигурителните фондове, администрирани от НОИ, задължения за
здравноосигурителни вноски за бюджета на НЗОК и задължения за вноски за
допълнително задължително пенсионно осигуряване. Съгласно чл. 169, ал. 5 от ДОПК, за всеки от четирите вида публични
задължения е приложим принципът за погасяване на най-ранното по срок на плащане
задължение. В качеството си на задължено лице, платецът упражнява правото си на
избор кой вид публично вземане иска да погаси с внасянето на дължима сума по
съответния вид сметка на териториална структура на НАП. Административният
орган е посочил, че това означава, че ако
например задълженото лице извърши плащане по банкова сметка ***лжения
централния бюджет, с платената сума ще бъдат погасени негови задължения по
Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху
доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), по Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и други данъчни задължения, но не и задължения за осигурителни
вноски. В случай, че платената сума не е достатъчна за погасяването на всички
непогасени задължения на лицето от съответния вид, с нея ще бъдат погасени
задълженията, които имат най-ранен срок за плащане. Добавил е като
разяснение, че ако например лицето има непогасени задължения за корпоративен данък
със срок на плащане 31.03.2016 г. и задължения за ДДС със срок на плащане
14.04.2016 г., с платената сума, която не е достатъчна за погасяване и на двете
задължения, ще бъде погасено първо задължението за корпоративен
данък, а задължението за ДДС няма да бъде изцяло погасено.
Разяснил
е, че ако лицето е внесло по-голяма сума от размера на
задълженията му от съответния вид, при положение, че същото не е заявило сумата
да му бъде възстановена, с непогасения остатък, ще се погасят нововъзникнали
задължения в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице от същия вид
като вида на сметката, по която е постъпило плащането, по реда на тяхното
възникване. Отбелязал
е, че редът за погасяване по чл. 169, ал. 4 и, ал. 5 от ДОПК не
се прилага за вземания по невлязъл в сила акт, освен ако до образуване на
изпълнителното дело лицето подаде заявление до компетентната териториална
дирекция, че погасява задължението си по този акт или погасяването става чрез
прихващане. При прилагане на чл. 169, ал. 5 от ДОПК, към погасяване на лихви се
пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията. Гореописаните
разпоредби на ДОПК се прилагат за погасяване на задълженията на задълженото
лице с извършени в полза на лицето плащания в данъчно-осигурителната му сметка.
Обърнал
е внимание, че ДОПК не предоставя възможност за избор на длъжника да
посочва кое конкретно задължение от съответния вид да погаси, но с оглед защита
на правата на осигурените лица са регламентирани изключения в Кодекса за
социално осигуряване (КСО) и Закона за здравно осигуряване (ЗЗО).
Изтъкнал
е, че съгласно чл. 7, ал. 2 от КСО, при наличие на няколко
публични задължения, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 КСО
могат да заявят по ред, определен с наредба, кои задължения за осигурителни
вноски за държавното обществено осигуряване погасяват, като в този случай, чл. 169, ал. 5 и, ал. 6 от ДОПК не се
прилагат. Добавил
е, че е аналогична разпоредбата на чл. 159, ал. 4 от КСО по
отношение на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване, където се посочва, че при наличие на няколко задължения, до
започване на принудителното им събиране, длъжникът може да заяви кое от тях
погасява,
а ако не е заявил това, погасяването се извършва по реда на
чл. 169, ал. 5 и, ал. 6 от ДОПК. Допълнил е, че на основание чл. 41, ал. 2 от ЗЗО, при наличие на няколко публични
задължения, самоосигуряващите се лица по чл. 40, ал. 1, т. 2 и, ал. 5 и чл.
40а, ал. 3 от ЗЗО могат да заявят по ред, определен с наредба, издадена от
министъра на финансите, кои задължения за осигурителни вноски по този закон
погасяват,
като е подчертал, че в този случай чл. 169, ал. 5 и,
ал. 6 от ДОПК не се прилагат, както и че след образуване на изпълнителното дело публичните вземания се погасяват в
следната последователност: разноски, главница, лихви.
Съдът
счита, че на основание чл. 142, ал. 2 от АПК следва да съобрази дадените
впоследствие разяснения в Решението от 16.07.2021 г., като има предвид целта на
Заявлението. Така изложените разяснения предоставят изцяло информацията,
необходима на заявителя с оглед собствените му права и съответно задължения
относно данъци и осигуровки, т.е. доколкото целта на искането му е във връзка с
административното обслужване на гражданите и юридическите лица, респ. желанието
му да си създаде представя за дейността на НАП като публичен субект.
По
разбирането на настоящия състав, независимо, че на Заявителя е отказан достъп
до конкретния документ, то това не е попречило на същия да си състави мнение
относно дейността на НАП и изпълнението на задължението ѝ да спазва
решенията на Конституционния съд. Освен това, на Заявителя са предоставени
съобразно искането му всички документи по възлагането извършването на промяна в
СУП, в какъвто смисъл е самото Заявление, съответно по приемане на обществената
поръчка за точно изпълнена, т.е. е предоставен изцяло и достъп до информацията,
която представлява обществена такава по определението на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, а
именно, информацията, която е свързана с обществения живот в Република България
и която дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти, в какъвто смисъл сочи той, че се
състои правният му интерес. Информацията относно съдържащото се в документа „Изисквания
за промяна на ИС на НАП…“, доколкото касае изисквания към софтуера за
управление на приходите, засяга начина, по който следва да функционира и да се
изменя системата за управление, поради което излиза извън рамките на цитираната
легална дефиниция и поради това предоставянето на тези данни и документи не е
дължимо. Те представляват служебна тайна по определението на чл. 14, ал. 4, т.
2 ЗНАП и предоставянето им е изключено по арг. от чл. 7, ал. 1, във връзка с
чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗДОИ, тъй като е защитена тайна съгласно специалния закон.
В този смисъл е приета по делото като доказателство Заповед № ЗЦУ – 674/
08.07.2013 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е определен Списък на
категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна в ЦУ на
НАП, като в този Списък под т.I.2. е посочена
информацията относно проектиране, изграждане и функциониране на информационни
системи и мрежи за предаване на данъчна и осигурителна информация, каквато
всъщност е информацията, спрямо която е постановен отказ (л. 133), поради което
мотивът на административния орган за отказ в този смисъл е основателен.
Основателно
е във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ и позоваването от административния
орган на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за киберсигурност, доколкото
определянето на процесната информация като защитена такава се явява мярка в
изпълнение задължението на административните органи да осигуряват и отговарят
за сигурността на използваните от тях мрежи и информационни системи по смисъла
на този закон във връзка с чл. 14 от ЗНАП.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че ако се касае за класифицирана информация,
следва да бъде съобразено, че класифицирането има срок и ако е такъв тип
информация, този срок в случая е изтекъл по смисъла на Закона за защита на
класифицираната информация (ЗЗКИ) и следва да му бъде предоставен достъп. В
случая става въпрос за функционираща система и информацията относно проектирането,
изграждането и функционирането ѝ е защитено от специалния закон – чл. 14,
ал. 4, т. 2 от ЗНАП, поради което разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 4 от ЗЗКИ е
неотносима.
За
пълнота настоящият състав счита, че следва да отбележи, че с действията си
административният орган е предоставил пълна картина на прозрачността в
дейността на НАП, вкл. чрез дадените разяснения е изпълнил задълженията си,
вменени му с чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗНАП да
организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в
рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура,
бюлетин или по друг подходящ начин.
Предвид
изложеното и съобразно проверката, извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира, че оспореният акт е издаден в установената форма, от
компетентен орган, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила. Решението е в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, а жалбата е неоснователна.
С
оглед изхода на спора и съобразно чл. 143, ал. 4 АПК следва да бъде уважено
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв.
съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно чл.
78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Добрич,
Първи състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на С.Г.С.,***, срещу частичен отказ за предоставяне на
обществена информация - предоставяне на достъп до данните в документ:
„Изисквания за промяна на ИС на НАП във връзка с промени на законодателство
2014 - разделяне на единната сметка", описан като приложение в писмо изх.
№ 26-И-56 от 17.02.2014 г. на Директор на Дирекция „Информационни системи и
моделиране на бизнес процеси“ в Централно управление на НАП, постановен с
Решение № РЦУ – 69/ 02.07.2021 г. на Изпълнителния директор на Национална
агенция по приходите по Заявление за достъп до обществена информация от №
М94-С-493#17 от 08.06.2021 г.
ОСЪЖДА
С.Г.С., ЕГН **********,***, да заплати на Националната агенция за приходите
сумата 100 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до
обществена информация.
СЪДИЯ: