МОТИВИ:
В Районен съд
Плевен е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура гр. Плевен
с повдигнато обвинение срещу Х.А.А. – роден на ***г***,българин, български гражданин, не е
женен, със средно образование, работи, не е осъждан, с ЕГН ********** и същият
е предаден на съд, за това че :
През периода
22.10.2009г - 17.11.2009г в гр.Плевен, при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил К.Т.И. ***
чрез заплашване за извърши нещо противно на волята му – да му предаде сумата от
1000лв и с това му причинил имотна вреда в размер на 1000 лева – престъпление
по чл.214 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Представителят
на РП Плевен поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, счита същото за
изцяло обосновано и доказано и предлага на съда подсъдимият да бъде признат за
виновен. Заявява, че фактите, установени в рамките на провежданото съдебно
следствие, от които се извежда правната квалификация са идентични с възприетите
от Прокуратурата при обосноваване на обвинителната теза, която е развита в
обвинителния акт. Прокурорът заявява, че обвинителната теза се основава на
сигурна доказателствена основа, а именно показанията на разпитаните свидетели,
изготвените ВДС по приложените СРС, както и всички писмени доказателствени
източници, които са приобщени към доказателствения материал. Представителят на РП
заявява, че деянието, извършено от подсъдимия, покрива всички обективни и
субективни признаци на престъплението, за които му е повдигнато обвинение.
Подсъдимият Х.А.
заявява, че не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, твърди, че
свидетелят К.И. е дължал пари на неговия баща. Моли съда да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия
А. адв.Д.Д. *** заявява, че
подсъдимият не е упражнявал принуда по отношение на пострадалия, че сумата
предмет на престъплението е била дължима от свидетеля И. и реално тя е била
собственост на бащата на подсъдимия, както и че в случая не се е целяло
набавяне на имотна облага за А., т.е. липсва особената цел. Твърди още, че престъплението
не е осъществено при условията на чл. 26 от НК. Пледира за невинност на Х.А., тъй като липсват
основните елементи от състава на чл. 214 от НК.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Свидетелят К.И.
и бащата на подсъдимия Х.А. – свидетелят А.А. се
познавали. И двамата развивали търговска дейност, като свидетелят А. чрез
търговско дружество „Перун 59”
ЕООД, а свидетелят И. чрез ЕТ „К.И.”***.
Свидетелката С. *
водила счетоводството и на ЕТ „К.И.”*** и на „Перун 59” ЕООД. Свидетелят К.И. и
свидетелят А.А. упълномощили свидетелката С. * да
представлява съответно ЕТ „К.И.”*** и „Перун 59” ЕООД пред държавните органи
на РБългария, в това число пред НОИ, НАП, пред всички
банки и клонове на банки на територията на РБългария,
като открива и извършва всякакви действия на разпореждане с банкови сметки в
лева и друга валута, да изтегля и подписва кредити от името и за сметка на
фирмата, включително да внася и тегли суми без ограничение.
През 2008г
свидетелят А.А., който се занимавал с транспортна
дейност решил да закупи товарен автомобил. Тъй като дружеството, което
представлявал свидетелят А.А. било наскоро
регистрирано и не можело да докаже необходимите доходи, свидетелят К.И. сключил
от името на ЕТ „К.И.” договор за лизинг, по който договор се задължил да
заплаща лизингови вноски. Уговорено било реално вноските да се покриват от
свидетеля А.А., тъй като именно той щял да ползва
товарния автомобил и реализира доходи от него. В тази връзка на 18.06.2008г бил
сключен договор за закупуване на товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№ЕН 9318
ВК между „Интерлийз Ауто“ и ЕТ „К.И.“ на лизинг.
Първоначалната вноска в размер на 4 771,37лв била внесена от свидетеля И.,
като парите били дадени от свидетеля А.А.. В
последствие били направени още няколко вноски, като последната била на
12.07.2010г, а през цялото време автомобилът бил ползван от свидетеля А.А..
Във връзка с осъществяването
на търговската си дейност свидетелят И., в качеството си на ЕТ „К.И.” през
2008г изтеглил кредит – кредитна линия, от „Пощенска банка”, в размер на 70 000лв.
За да покрие условията на банката и да не стане кредитът предсрочно изискуем, кредитополучателят
– ЕТ „К.И.” е следвало да има определени приходи. Тъй като приходите от
търговската дейност на ЕТ „К.И.” намалели, свидетелката * предложила да се
извърши превод от сметка на представляваното и управлявано от свидетеля А.А. търговско дружество „Перун 59” ЕООД към ЕТ „К.И.”, представлявано
и управляван от свидетеля К.И., тъй като „Перун 59” ЕООД също било изтеглило
банков кредит и разполагало с пари. Свидетелят И. и свидетелят А. се договорили
сумата да е 25 000лв, която да бъде преведена еднократно от сметката на
„Перун 59”
ЕООД по сметката на ЕТ „К.И.”. Двамата свидетели К.И. и А.А.
се разбрали тази сума – 25 000лв, да остане известно време в сметката на ЕТ „К.И.“
с цел вдигане на оборота му, след което да бъде върната обратно от ЕТ „К.И.” на
„Перун 59”
ЕООД, като връщането да стане на по–малки суми и на части.
В изпълнение на
тази уговорка на 29.09.2009г свидетелката С. * изтеглила на каса от банковата
сметка на „Перун 59”
ЕООД при „Българска пощенска банка“ сумата от 25 000лв и на същата дата сумата
от 25 000лв била внесена от свидетеля К.И. по сметка на ЕТ „К.И.” при „Уни Кредит Булбанк”.
В последствие били
извършени няколко превода на различни суми от общата сума в размер на
25 000лв, по различни сметки на ЕТ „К.И.” в различни банки, по които
сметки едноличния търговец имал отпуснати кредити, както следва:
На 30.09.2008г
от сметката на ЕТ „К.И.” в „Уни Кредит Булбанк” са
прехвърлени 24 000лв в сметката на ЕТ „К.И.” в „ОББ”.
На 03.10.2008г
от сметката на ЕТ „К.И.” в „ОББ” са прехвърлени 19 000лв в сметката на ЕТ „К.И.”
в „Уни Кредит Булбанк”.
На 03.10.2008г
от сметката на ЕТ „К.И.” в „Уни Кредит Булбанк” са
прехвърлени 18 000лв в сметката на ЕТ „К.И.” в „Пощенска банка”.
На 03.10.2008г,
когато от сметката на ЕТ „К.И.” в „Уни Кредит
Булбанк” са прехвърлени 18 000лв в сметката на ЕТ „К.И.” в „Пощенска банка”,
свидетелката С. * изтеглила на каса сумата от 1000лв, на 07.10.2008г
свидетелката С. * изтеглила на каса сумата от 3000лв, на 22.10.2008г
свидетелката С. * изтеглила на каса сумата от 3000лв, на 23.10.2008г
свидетелката С. * изтеглила на каса сумата от 3000лв, на 28.10.2008г
свидетелката С. * изтеглила на каса сумата от 3000лв, на 29.10.2008г
свидетелката С. * изтеглила на каса сумата от 3000лв, и на 30.10.2008г
свидетелката С. * изтеглила на каса сумата от 4000лв, или от банковата сметка
на ЕТ „К.И.” в „Пощенска банка” свидетелката С. * изтеглила на каса общо сумата
в размер на 20 000лв.
От изтеглената
сума от 25 000лв свидетелката С. * внесла на каса по сметка на „Перун 59” ЕООД в „Пощенска банка” на
22.10.2008г – 1500лв, на 23.10.2008г – 3000лв, и на 28.10.2008г - 2500лв, или
общо сума в размер на 7000лв. Останалата част от изтеглената сума от 25 000лв
свидетелката С. * предоставила на ръка на свидетеля А.А.
и на свидетеля К.И., който от своя страна също предоставил на ръка на свидетеля
А.А..
Тъй като
връщането на сумата от 25 000лв от ЕТ „К.И.” на „Перун 59” ЕООД не станало изцяло и
наведнъж, между свидетелите А.А. и К.И. възникнали
противоречия дали сумата е върната изцяло. Свидетелят А.А.
предявявал претенции към свидетеля К.И., че е останала неиздължена сума в
размер на 10 000лв. Свидетелят К.И. казал на свидетеля А.А.,
че според документацията, която предоставила счетоводителката – свидетелката С.
*, всички задължения към него са погасени.
Към края на
2008г подсъдимият Х.А. – син на свидетеля А.А.,
срещнал свидетеля И. пред блок „Първи май” в гр.Плевен и му казал, че
въпросната сума от 10 000лв дължи вече на него, а не на баща му.
На 12.02.2009г
около 20,10часа свидетелят К.И., прибирайки се към дома си в гр.Плевен, бил
пресрещнат от подсъдимия Х.А.. Последният го накарал да влезе в автомобила, с
който се придвижвал. Подсъдимият А. обяснил на свидетеля И., че тъй като не е
изплатил задължението си към баща му – свидетеля А.А.
в срок, му налага глоба от 5000лв и така свидетелят И. му дължи общо сума в
размер на 15 000лв. Подсъдимият А. принудил свидетеля И. чрез заплахи, че ще му
счупи краката и ръцете, да подпише Запис на заповед, с който се задължил към
него със сумата от 15 000лв. Свидетелят И. възприел тези заплахи като
реални и попълнил запис на заповед и го подписал. Подсъдимият Х.А. определил на
свидетеля К.И. срок от няколко месеца, в който срок И. е следвало да събере
сумата и да му я предаде. До изтичането на този срок нямало контакти между подсъдимия
А. и свидетеля И..
Малко след
изтичане на срока, определен от подсъдимия Х.А., последният започнал да търси свидетеля К.И. по телефона.
Последвали множество заплахи. Свидетелят И. събрал сумата от 5000 лева, която предал
съгласно указанията на подсъдимия А. на свидетеля Н.Д., по прякор ”*”, пред
сградата на „ВиК” в гр. Плевен.
След две - три
седмици последвало ново обаждане от страна на подсъдимия Х.А. до свидетеля К.И..
За пореден път подсъдимият А. отправил заплахи към свидетеля И., че ако не издължи
сумата, ще му счупи ръцете и краката.
На 13.04.2009г
около 17,00часа, пътувайки към дома си в района на парка, до магазин „БИЛЛА“ в
гр.Плевен, свидетелят К.И. бил засечен от лек автомобил „Мерцедес“ и принуден
да спре. От лекия автомобил „Мерцедес“ слязъл мъж с бухалка в ръка, който бил
непознат за свидетеля И.. Свалил на сила свидетеля И. от автомобила му, който
успял да се отскубне и избяга в парка. Тогава от колата – „Мерцедес“ излезли и
други мъже, които го подгонили и настигнали. Тогава свидетелят К.И. видял, че
единият от мъжете е подсъдимият Х.А., който носил алуминиева бухалка. Мъжете
съборили свидетеля К.И. на земята и започнали да го удрят, като подсъдимият Х.А.
го ударил в лявата ръка в областта на лакътя, при което свидетелят И. усетил
силна болка. Останалите го удряли по краката и главата. След това подсъдимият Х.А.,
заявил на свидетеля К.И., че последният в най-кратък срок трябва да му предаде
сумата от 10 000лв, както и още 3000лв като глоба за закъснението. Свидетелят
К.И. потърсил помощ в Клиниката по ортопедия, бил разпитан от служители на
полицията, но не съобщил за участието на подсъдимия А., тъй като през това
време последният продължавал да го заплашва.
При постъпването
на К.И. в Клиника по Ортопедия и травматология на дата 13.04.2009г са били
установени: отворено счупване на лакътния израстък /олекран/ на лявата лакътна кост,
множество контузионни наранявания в областта на двата
горни и долни крайника, силна болезненост в областта на дясна гривнена става, лява лакътна
област и двете коленни стави, пунктиформено
нараняване върху предното лице на дясната подбедрица.
В епикризата са вписани също счупване на десния
радиус на типично място и счупване на дясна малкопищялна
кост, но тези диагнози липсват в окончателната диагноза, която е
„Генерализирана контузия на тялото. Отворено счупване на лакътния
израстък на лявата лакътна кост“. Извършена била
операция – фиксиране на отчупения фрагмент на лакътния
израстък с метални игли /остеосинтеза/.
На 22 юли 2009г
свидетелят К.И. бил пресрещнат от подсъдимия Х.А. в близост до сградата на
Първо РУ гр.Плевен, при която среща подсъдимият нанесъл удар с дръжката на нож
по ръката на свидетеля И.. Подсъдимият А. продължавал да притиска свидетеля К.И.,
при което го ритнал в левия крак. След това подсъдимият А. извадил дървена
бухалка от автомобила, с който се придвижвал и отново ударил свидетеля И. в
областта на лявата ръка, при което лакътя бил счупен. Това наложило да бъде
извършена втора хирургическа операция на лявата ръка на свидетеля И..
Последният не сигнализирал органите на полицията, тъй като бил много уплашен и
разбрал, че подсъдимият А. е склонен да изпълни заканите си.
На 22.07.2009г свидетелят
К.И. отново постъпил в клиниката, където е установена рефрактура
/повторно счупване/ на лакътния израстък на лявата лакътна кост, с компрометиране на металната фиксация и дислокация на фрагмента. Извършена е втора
операция със същата цел като първата.
Два или три дни
след случая свидетелят К.И. събрал сумата от 11 200лв. Подсъдимият Х.А. казал
по телефона на свидетеля И., че парите трябва да бъдат предадени на бензиностанция
„ШЕЛ” в гр. Плевен. Свидетелят К.И. отишъл на уреченото място, където предал
парите на М.Ф., която живеела на съпружески начала с подсъдимия А.. Същата била
придружавана от свидетеля К.К.. За предаването на сумата
свидетелката Ф. съставила разписка, която останала в свидетеля К.И.. С
плащането на тази сума свидетелят К.И. приел, че всички финансови отношения с
бащата на подсъдимия Х.А. – А.А., били уредени. Дори
считал, че е изплатил много в повече от дължимото.
На 22.10.2009г. подсъдимият
Х.А. отново се обадил по телефона на
свидетеля К.И.. В хода на проведения разговор подсъдимият Х.А. заявил на
свидетеля К.И., че го „глобява” със сумата от 10000 лева, за това че е поръчал
на цигани да го бият”.
През периода
22.10.2009г до 17.11.2009г подсъдимият А. продължил да се обажда по телефона на
свидетеля К.И. и да му иска пари, като започнал да му отправя различни заплахи,
за да го мотивира да му предостави парични средства – че ще го бие, пребие и
убие, че ще пусне из Плевен клип, който бил направил за свидетеля, както и че
ще покаже съдържанието на клипа на дъщеря му.
Свидетелят К.И.
сигнализирал органите на реда, за което поискал съдействие. Било образувано
досъдебно производство. Било му обяснено, че е необходимо да осигури сумата от
1000 лева, което било сторено от И.. Парите били белязани, описани и предадени
на свидетеля К.И. с приемателно-предавателен протокол.
На 17.11.2009г подсъдимия
Х.А. провел отново разговор по телефона със свидетеля К.И., като му заявил, че
ако до 13.00часа на същия ден не му се обади за да му даде пари, ще го размаже
като парцал и ще го убие като куче. Около 13.00часа на същия ден подсъдимият Х.А.
отново провел разговор по телефона с К.И., като му заявил, че ще изпрати негово
момче, за да вземе парите. Подсъдимият А. се обадил по телефона на свидетеля Р.А.
и го помолил да отиде до точно определено място в обществена сграда, находяща се в гр.Плевен, за да се срещне с баща му. Свидетелят
се съгласил и се отправил към указаното му от подсъдимия А. място. Подсъдимият Х.А.
уведомил своя баща - свидетеля А.А. за мястото, където
ще се намират свидетелите К.И. и Р.А.. Свидетелят А. на свой ред се отправил
към същото място. След като пристигнал на посоченото му от подсъдимия място, свидетелят
А. получил ново обаждане от подсъдимия А., който му казал да наблюдава за стоящ
в близост до него човек, който ще получи обаждане по телефона, след което да
отиде при него и той щял да му даде пари, като също така му казал, че този
човек се казва К.. Свидетелят А. видял свидетеля И., който получил обаждане по
телефона от подсъдимия Х.А., след което се насочил и седнал на масата при него.
Свидетеля А. заявил на свидетеля И., че го „праща *”. Последният му заявил, че
чака подсъдимия Х.А., тъй като съществува проблем относно тегленето на парите, като
също така заявил, че може да бъдат изтеглена сумата от 1000лв. Двамата се
разбрали да отидат до банковия клон, находящ се на първия етаж на сградата, след
което се насочили към него. Свидетелят К.И. влязъл в помещението на банковия
клон, като след изминаването на кратък период от време излязъл, като в близост
до себе си видял свидетеля А.А.. Свидетелят К.И.
провел разговор по телефона с подсъдимия и му заявил, че при него е баща му и
че ще му даде сумата от 1000 лева. Подсъдимият Х.А. заявил на свидетеля К.И. да
даде парите на баща му, след което свидетелят извадил носените от него парични
средства – сумата от 1000лв, и ги предоставил на свидетеля А.А., който ги взел и ги поставил във вътрешния джоб на
връхната си дреха. Незабавно след получаването на парите, свидетеля А.А. бил задържан от полицейски служители. По отношение на
него бил извършен обиск и изземване по реда на чл. 164 ал.1 НПК, одобрен в законоустановения срок от съдия – протокол за обиск и
изземване от 17.11.2009г, находящ се на стр.33 от том
І от досъдебното производство и разпореждане от 18.11.2009г по ЧНД №4190/2009
на ПлРС за одобряване на протокола за претърсване и
изземване от 17.11.2009г. У него била и намерена и иззета сумата от 1000лв – 10
банкноти с номинал 100лв всяка една от тях, същите банкноти, които били
предадени с протокол за доброволно предаване от 03.11.2009г от свидетеля К.И. и
върнати с разписка за връщане на веществени доказателства от 11.11.2009г на същия свидетел, находяща
се на стр.28, 29 и 30 от том І от досъдебното производство. Иззетите банкноти
са изследвани от експерт при БНТЛ на ОДМВР-Плевен и е констатирано, че същите
реагират със специфична флуорисценция в жълт цвят,
както че със същата флуорисценция реагират лявата и
дясна ръка, лявата и дясна част на лицето над лявата вежда, ляв горен джоб на
връхна дреха на свидетеля А.А., след което банкнотите
били запечатани в найлонов плик с номерация 2580154. За извършеното изследване
от техническия помощник бил съставен констативен протокол от 17.11.2009г, находящ се на стр.35 от том І от досъдебното производство.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
събраните по делото доказателства – от показанията на разпитаните по делото
свидетели К.Т.И., С.Р.Ж., Р.А.А., Н.Х.Д.
и Л.Ц.Ц., чийто показания съдът кредитира напълно с
оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие от една
страна с приобщените по реда на чл.283 и чл.284 от НПК писмени и веществени
доказателства, а от друга – със заключенията на вещите лица В.Б.В. и доц. д-р П.Л.
по назначените съдебно икономическа и съдебно медицинска експертизи. От
показанията на свидетеля К.И. дадени в хода на съдебното следствие, от
показанията му дадени при разпита му 03.12.2010г по НОХД №3409/2010г по описа
на РС-Плевен и приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.281 ал.1 т.2 предл.2
от НПК, и от показанията му, дадени при разпита му на 11.02.2013г по НОХД
№147/2013г по описа на РС-Плевен, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК се установява, че
представлявания от него ЕТ „К.И.“ и бащата на подсъдимия Х.А. – свидетелят А.А., са осъществявали независимо един от друг търговска
дейност в сферата на транспорта, като са ползвали услугите на един и същи
счетоводител – свидетелката С. *. От показанията на свидетелите К.И., А.А. и С. * се установява, че на 18.06.2008г бил сключен
договор за закупуване на товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№ЕН 9318 ВК
между „Интерлийз Ауто“ и ЕТ „К.И.“ на лизинг.
Първоначалната вноска в размер на 4 771,37лв била внесена от свидетеля И.,
като парите били дадени от свидетеля А.А.. В
последствие били направени още няколко вноски, като последната била на
12.07.2010г, а през цялото време автомобилът бил ползван от свидетеля А.А.. От показанята на тези
свидетели се установява, че във връзка с осъществяването на търговската си
дейност свидетелят И., в качеството си на ЕТ „К.И.” през 2008г изтеглил кредит
– кредитна линия, от „Пощенска банка”, в размер на 70 000лв. Според
свидетелката С. *, тъй като приходите от търговската дейност на ЕТ „К.И.”
намалели, тя предложила да се извърши превод от сметка на представляваното и
управлявано от свидетеля А.А. търговско дружество
„Перун 59”
ЕООД към ЕТ „К.И.”, представлявано и управляван от свидетеля К.И., тъй като
„Перун 59”
ЕООД също било изтеглило банков кредит и разполагало с пари. От показанията на
свидетелите И., А. и * се установява, че свидетелят И. и свидетелят А. се
договорили сумата да е 25 000лв, която да бъде преведена еднократно от
сметката на „Перун 59”
ЕООД по сметката на ЕТ „К.И.”, като тази сума остане известно време в сметката
на ЕТ „К.И.“ с цел вдигане на оборота му, след което да бъде върната обратно от
ЕТ „К.И.” на „Перун 59”
ЕООД, като връщането да стане на по–малки суми и на части. От показанията на
свидетелката С. * и от заключението на вещото лице В.В.
по назначената съдебно счетоводна експертиза се установява, че в изпълнение на
тази уговорка на 29.09.2009г свидетелката С. * изтеглила на каса от банковата
сметка на „Перун 59”
ЕООД при „Българска пощенска банка“ сумата от 25 000лв и на същата дата
сумата от 25 000лв била внесена от свидетеля К.И. по сметка на ЕТ „К.И.” при „Уни Кредит Булбанк”. Според заключението на вещото лице В.В. в последствие били извършени няколко превода на различни
суми от общата сума в размер на 25 000лв, по различни сметки на ЕТ „К.И.”
в различни банки, по които сметки едноличния търговец имал отпуснати кредити,
както следва: на 30.09.2008г от сметката на ЕТ „К.И.” в „Уни
Кредит Булбанк” са прехвърлени 24 000лв в сметката на ЕТ „К.И.” в „ОББ”; на
03.10.2008г от сметката на ЕТ „К.И.” в „ОББ” са прехвърлени 19 000лв в сметката
на ЕТ „К.И.” в „Уни Кредит Булбанк”; на 03.10.2008г
от сметката на ЕТ „К.И.” в „Уни Кредит Булбанк” са
прехвърлени 18 000лв в сметката на ЕТ „К.И.” в „Пощенска банка”; на
03.10.2008г, когато от сметката на ЕТ „К.И.” в „Уни
Кредит Булбанк” са прехвърлени 18 000лв в сметката на ЕТ „К.И.” в „Пощенска
банка”, свидетелката С. * изтеглила на каса сумата от 1000лв, на 07.10.2008г
свидетелката С. * изтеглила на каса сумата от 3000лв, на 22.10.2008г
свидетелката С. * изтеглила на каса сумата от 3000лв, на 23.10.2008г
свидетелката С. * изтеглила на каса сумата от 3000лв, на 28.10.2008г
свидетелката С. * изтеглила на каса сумата от 3000лв, на 29.10.2008г
свидетелката С. * изтеглила на каса сумата от 3000лв, и на 30.10.2008г свидетелката
С. * изтеглила на каса сумата от 4000лв, или от банковата сметка на ЕТ „К.И.” в
„Пощенска банка” свидетелката С. * изтеглила на каса общо сумата в размер на 20
000лв. От заключението на вещото лице В.В. се
установява, че от изтеглената сума от 25 000лв свидетелката С. * внесла на каса
по сметка на „Перун 59”
ЕООД в „Пощенска банка” на 22.10.2008г – 1500лв, на 23.10.2008г – 3000лв, и на
28.10.2008г - 2500лв, или общо сума в размер на 7000лв. Според показанията на
свидетелката С. * останалата част от изтеглената сума от 25 000лв тя
предоставила на ръка на свидетеля А.А. и на свидетеля
К.И., който от своя страна също предоставил на ръка на свидетеля А.А.. Според свидетелката С. *, тъй като връщането на сумата
от 25 000лв от ЕТ „К.И.” на „Перун 59”
ЕООД не станало изцяло и наведнъж, между свидетелите А.А.
и К.И. възникнали противоречия дали сумата е върната изцяло. От показанията на
свидетеля А.А. се установява, че е останала неиздължена
сума в размер на 10 000лв, а според показанията на свидетелката С. * и К.И.
сумата от 25 000лв била върната изцяло на свидетеля А.А..
От показанията на свидетеля К.И. се установява, че към края на 2008г
подсъдимият Х.А. – син на свидетеля А.А., го срещнал
пред блок „Първи май” в гр.Плевен и му казал, че въпросната сума от
10 000лв дължи вече на него, а не на баща му. Според показанията на
свидетеля К.И. на 12.02.2009г около 20,10часа, прибирайки се към дома си в
гр.Плевен, бил пресрещнат от подсъдимия Х.А.. От показанията на свидетеля И. се
установява, че подсъдимият А. го накарал да влезе в автомобила, с който се
придвижвал, при което подсъдимият А. му обяснил, че тъй като не е изплатил
задължението си към баща му – свидетеля А.А. в срок,
му налага глоба от 5000лв и така свидетелят И. му дължи общо сума в размер на
15 000лв. От показанията на свидетеля К.И. се установява, че подсъдимият А. го
принудил чрез заплахи, че ще му счупи краката и ръцете, да подпише Запис на
заповед, с който се задължил към него със сумата от 15 000лв. Според
показанията на свидетеля И. той възприел тези заплахи като реални и попълнил
запис на заповед и го подписал, като подсъдимият
Х.А. му определил срок от няколко месеца, в който срок И. е следвало да събере
сумата и да му я предаде. Според показанията на свидетеля И. до изтичането на
този срок нямало контакти между него и подсъдимия. От показанията на свидетеля К.И.
се установява, че малко след изтичане на срока, определен от подсъдимия Х.А.,
последният започнал да го търси по
телефона, като последвали множество заплахи. Според показанията на свидетеля И.
същият събрал сумата от 5000 лева, която предал съгласно указанията на
подсъдимия А. на свидетеля Н.Д., по прякор ”*”, пред сградата на „ВиК” в гр. Плевен. От показанията на свидетеля К.И. се
установява, че след две - три седмици последвало ново обаждане от страна на
подсъдимия Х.А. до него, като за пореден път подсъдимият А. му отправил
заплахи, че ако не издължи сумата, ще му счупи ръцете и краката. От показанията
на свидетеля К.И. се установява, че на 13.04.2009г около 17,00часа, пътувайки
към дома си в района на парка, до магазин „БИЛЛА“ в гр.Плевен, бил засечен от лек
автомобил „Мерцедес“ и принуден да спре, като от лекия автомобил „Мерцедес“
слязъл мъж с бухалка в ръка, който бил непознат за свидетеля И.. Свалил на сила
свидетеля И. от автомобила му, който успял да се отскубне и избяга в парка.
Тогава от колата – „Мерцедес“ излезли и други мъже, които го подгонили и
настигнали. Свидетелят К.И. е категоричен, че единият от мъжете е подсъдимият Х.А.,
който носил алуминиева бухалка. Според свидетеля И. мъжете го съборили на
земята и започнали да го удрят, като подсъдимият Х.А. го ударил в лявата ръка в
областта на лакътя. От показанията на свидетеля И. се установява, че след нанесения
побой подсъдимият Х.А. му заявил, че в най-кратък срок трябва да му предаде
сумата от 10 000лв, както и още 3000лв като глоба за закъснението. От
показанията на свидетеля К.И. се установява, че същият потърсил помощ в
Клиниката по ортопедия, бил разпитан от служители на полицията, но не съобщил
за участието на подсъдимия А., тъй като през това време последният продължавал
да го заплашва. От заключението на вещото лице доц. Д-р П.Л. по назначената
съдебно медицинска експертиза се установява, че при постъпването на К.И. в
Клиника по Ортопедия и травматология на дата 13.04.2009г са били установени:
отворено счупване на лакътния израстък /олекран/ на лявата лакътна кост,
множество контузионни наранявания в областта на двата
горни и долни крайника, силна болезненост в областта на дясна гривнена става, лява лакътна
област и двете коленни стави, пунктиформено
нараняване върху предното лице на дясната подбедрица.
В епикризата са вписани също счупване на десния
радиус на типично място и счупване на дясна малкопищялна
кост, но тези диагнози липсват в окончателната диагноза, която е
„Генерализирана контузия на тялото. Отворено счупване на лакътния
израстък на лявата лакътна кост“. Извършена била
операция – фиксиране на отчупения фрагмент на лакътния
израстък с метални игли /остеосинтеза/. От
показанията на свидетеля К.И. се установява, че на 22 юли 2009г бил пресрещнат
от подсъдимия Х.А. в близост до сградата на Първо РУ гр.Плевен, при която среща
подсъдимият му нанесъл удар с дръжката на нож по ръката. Свидетелят И. е
категоричен, че именно подсъдимият А. го ударил с дървена бухалка в областта на
лявата ръка, при което лакътя бил счупен. От показанията на свидетеля И. се
установява, че тези увреждания наложили да бъде извършена втора хирургическа
операция на лявата му ръка. Според показанията на свидетеля И. той не
сигнализирал органите на полицията, тъй като бил много уплашен и разбрал, че
подсъдимият А. е склонен да изпълни заканите си. От заключението на вещото лице
доц. Д-р П.Л. се установява, че на 22.07.2009г свидетелят К.И. отново постъпил
в клиниката, където е установена рефрактура /повторно
счупване/ на лакътния израстък на лявата лакътна кост, с компрометиране на металната фиксация и дислокация на фрагмента. Извършена е втора
операция със същата цел като първата. От заключението на вещото лице доц. д-р Л.
се установява, че счупването на лакътния израстък на
лявата ръка на свидетеля И. е довело до трайно затрудняване на движението на
левия горен крайник за срок от около 2-3 месеца, а повторното увреждане в
областта на лакътния израстък се равнява на неговото
счупване и води до същата медикобиологична
квалификация – трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок
от около 2-3месеца. Според вещото лице уврежданията са резултат от удар с твърд
тъп предмет, какъвто може да бъде и сочената бухалка. От показанията на
свидетеля К.И. се установява, че два или три дни след повторния побой събрал
сумата от 11 200лв. Според показаният на свидетеля К.И. подсъдимият Х.А. му
казал по телефона, че парите трябва да бъдат предадени на бензиностанция „ШЕЛ”
в гр. Плевен. От показанията на свидетеля К.И. се установява, че същият отишъл
на уреченото място, където предал парите на М.Ф., която живеела на съпружески
начала с подсъдимия А., като последната била придружавана от свидетеля К.К.. За предаването на сумата свидетелката Ф. съставила
разписка, която останала в свидетеля К.И.. Според показанията на свидетеля К.И.
с плащането на тази сума той приел, че всички финансови отношения с бащата на
подсъдимия Х.А. – А.А., били уредени, дори считал, че
е изплатил много в повече от дължимото. От показанията на свидетеля К.И. се
установява, че на 22.10.2009г. подсъдимият Х.А.
отново му се обадил по телефона и в хода на проведения разговор му заявил,
че го „глобява” със сумата от 10 000 лева, за това че е поръчал на цигани да го
бият. В тази насока са и приобщените по реда на чл.283 и чл.284 от НПК
специални разузнавателни средства и веществени доказателствени
средства. От показанията на свидетеля К.И. се установява, че през периода
22.10.2009г до 17.11.2009г подсъдимият А. продължил да му се обажда по телефона
и да му иска пари, като започнал да му отправя различни заплахи, за да го
мотивира да му предостави парични средства – че ще го бие, пребие и убие, че ще
пусне из Плевен клип, който бил направил за свидетеля, както и че ще покаже
съдържанието на клипа на дъщеря му. От показанията на свидетеля К.И. и
свидетеля Л.Ц. се установява, че свидетелят К.И. сигнализирал органите на полицията
и във връзка с образуваното досъдебно производство И. представил сумата от
1000лв, като парите били белязани, описани и предадени от свидетеля К.И. с
приемателно-предавателен протокол. От показанията на свидетеля К.И. и от
приобщените по реда на чл.283 и чл.284 от НПК СРС и ВДС се установява, че на 17.11.2009г
подсъдимият Х.А. провел отново разговор по телефона със свидетеля К.И., като му
заявил, че ако до 13.00часа на същия ден не му се обади за да му даде пари, ще
го размаже като парцал и ще го убие като куче. Според свидетеля И. около
13.00часа на същия ден подсъдимият Х.А. отново провел разговор по телефона с него,
като му заявил, че ще изпрати негово момче, за да вземе парите. От показанията
на свидетеля Р.А. се установява, че подсъдимият А. му се обадил по телефона и
го помолил да отиде до точно определено място в обществена сграда, находяща се в гр.Плевен, за да се срещне с баща му. Според
свидетеля А. той се съгласил и се отправил към указаното му от подсъдимия А.
място. От приобщените СРС и ВДС се установява, че подсъдимият Х.А. уведомил
своя баща - свидетеля А.А. за мястото, където ще се
намират свидетелите К.И. и Р.А.. От показанията на свидетеля А. се установява,
че е получил ново обаждане от подсъдимия А., който му казал да наблюдава за
стоящ в близост до него човек, който ще получи обаждане по телефона, след което
да отиде при него и той щял да му даде пари, като също така му казал, че този
човек се казва К.. Според показанията на свидетеля А. същият видял свидетеля И.,
който получил обаждане по телефона, след което се насочил и седнал на масата
при него. От показанията на свидетеля И. се установява, че свидетелят А. му
заявил, че го „праща *”, но И. отговорил, че чака подсъдимия Х.А., тъй като
съществува проблем относно тегленето на парите, като също така заявил, че може
да бъдат изтеглена сумата от 1000лв. От показанията на свидетеля И. се
установява, че двамата със свидетеля А. се разбрали да отидат до банковия клон,
находящ се на първия етаж на сградата, след което се
насочили към него, като свидетелят К.И. влязъл в помещението на банковия клон, като
след изминаването на кратък период от време излязъл, като в близост до себе си
видял свидетеля А.А.. От показанията на свидетеля К.И.
се установява, че е провел разговор по телефона с подсъдимия и му заявил, че
при него е баща му и че ще му даде сумата от 1000 лева. Според свидетеля И. подсъдимият
Х.А. му заявил да даде парите на баща му, след което свидетелят извадил
носените от него парични средства – сумата от 1000лв, и ги предоставил на
свидетеля А.А., който ги взел и ги поставил във
вътрешния джоб на връхната си дреха. От показанията на свидетелите И. и Ц. се
установява, че незабавно след получаването на парите, свидетеля А.А. бил задържан от полицейски служители. По отношение на
него бил извършен обиск и изземване по реда на чл. 164 ал.1 НПК, одобрен в законоустановения срок от съдия. У него била и намерена и
иззета сумата от 1000лв – 10 банкноти с номинал 100лв всяка една от тях. Съдът
кредитира показанията на свидетелите К.И., С.Р.Ж., Р.А.А.,
Н.Х.Д., К.Ц.К. - показанията на тези свидетели са логични, непротиворечиви,
описват фактите по един обективен начин, взаимно се допълват и изграждат една
цялостна достоверна картина на събитията както от инкриминирания период, така и
от един продължителен период, предхождащ времевия интервал 22.10.2009г -
17.11.2009г. Тези свидетели са разпитвани неколкократно
от образуването на наказателното производство до неговото приключване, от
водещите разследването лица, пред съдия от друг състав на съда и впоследствие в
хода на съдебното следствие. Техните показания в течение на времето не са
променили своята обективност. Показанията на тази група свидетели пред
настоящия съдебен състав, като и показанията, приобщени към воденото съдебно
производство, чрез прочитането им се подкрепят и от останалите събрани по
делото и кредитирани от съда доказателства и доказателствени средства. Досежно конкретно възприетите от тези свидетели факти,
които са от значение за изясняването на всички елементи от фактическия състав
на повдигнатото обвинение, визирано в разпоредбата на чл.214 ал.1 от НК, съдът
не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на всеки
един от посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и между
показанията на отделните свидетели. В хода на съдебното следствие разпитаните
свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено
и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място на
осъществяването му, авторството, механизма на деянието и конкретното своеобразие
на обстоятелствата, при които е било извършено то. Всеки от посочените
свидетели е възприел непосредствено отделни фрагменти от действията на
подсъдимия, като възприети в цялост всички тези показания изграждат цялостна,
завършена картина на фактите. Съдът подробно се запозна и подложи на анализ
показанията на всеки от изброените свидетели, както следва:
Съдът кредитира
показанията на свидетеля К.И., дадени в хода на съдебното следствие и прочетените
по реда на чл.281 от НПК, относно системните заплахи от подсъдимия Х.А. към него
в продължение на няколко месеца преди датата на предаването на сумата от 1000лв,
изградили между тях стереотип на поведение, изразяващо се най-общо като
стереотип на отношения „власт - безусловно подчинение“, както следва: от една
страна, поведението на подсъдимия Х.А. – изразяващо се в непрекъснати заплахи и
изнудване над свидетеля К.И., завършващо винаги с безвъзмездно получаване на
различни парични суми от подсъдимия, от друга страна, стереотип на поведение от
страна на К.И., който се намирал под непрекъснатото психически натиск от страна
на подсъдимия, изразяващо се в системни заплахи за живота и здравето на пострадалия
и на близките му – водещи до безотказно подчинение, чрез предоставяне на
паричните средства.
Неговите
показания напълно кореспондират със заключенията по назначените съдебно-счетоводна
експертиза и съдебно медицинска експертиза. Съгласно заключението по
съдебно–счетоводната експертиза от банковата сметка на „Перун 59” ЕООД
гр.Плевен на 29.09.2008г са изтеглени на каса 25 000лв от С. * и впоследствие
са внесени 7000лв на три вноски. Показанията на свидетеля К.И. се подкрепят и
от заключението на вещото лице по съдебно–медицинската експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице изготвило назначената в хода на съдебното следствие
на пострадалият е причинено счупване на лакътен израстък
на лявата лакътна кост, отворено разкъсване, т.е. разкъсно-контузна рана, счупване на лъчевата кост на дясната
ръка, което довело затрудняване на движението на крайниците от 2-3 месеца.
Получил е още повторно счупване /рефрактура/, в
резултат на втори удар. Уврежданията най-вероятно са резултат на удар с тъп
твърд предмет със значителна сила и отговаря да е получено по време и начин
посочен от пострадалият.
Съгласно
установената съдебна практика на ВКС с Решение №172/31.03.2009г по н.д.№108/2009г
на ІІ н.о. се приема, че спецификата на престъплението “изнудване” сама по себе
си не предполага публично осъществяване на изпълнителното деяние и за това
съвсем логично е обвинението да се основава най-вече на твърденията на
изнудвания. В конкретния случай тези твърдения не са изолирани, а се подкрепят
и от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, като
най-неоспоримото доказателства в тази насока са събраните доказателства чрез
СРС.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката С. *, дадени в хода на съдебното следствие, както и
прочетените по реда на чл.281 от НПК. Показанията й съдържат факти относно
извършените счетоводни плащания и взаимоотношения между ЕТ „К.И.“ и „Перун 59“
ЕООД. В тази им част показанията й се подкрепят от изготвената
съдебно-счетоводна експертиза. В останалата си част обаче не съдържат факти, относими към инкриминираното събитие на 17.11.2009г.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите Н.Х.Д., К.Ц.К. и Р.А.А.,
прочетени по реда на чл.281 от НПК. Свидетели се намират в приятелски
взаимоотношения с подсъдимия Х.А., но въпреки това техните показания не са
изолирани, а допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото и
на практика имат връзка с предмета на делото. Чрез тях се установява
предаването на част от сумите искани от подсъдимия А. и дадени от пострадалия И..
Относно
показанията на свидетеля А.А. съдът ги кредитира
доколкото установяват единствено факта на преводи на паричните суми. В
показанията на този свидетел не се установяват факти относно инкриминираното деяние.
Също така съдът счита, че неговите показания следва да бъдат ценени единствено
и само в съвкупност с другия доказателствен материал,
тъй като свидетелят А.А. е баща на подсъдимия Х.А., поради което е пряко
заинтересован от изхода на делото. Въпреки това показанията на свидетеля А.А. не разколебават обвинението по никакъв начин.
Съдът не дава
вяра и на обясненията на подсъдимия Х.А., тъй като последните представляват
единствено и само негова защитна теза и са в противоречие с целият приет от
съда доказателствен материал.
По делото са
приложени и приобщени ВДС във връзка с използвани СРС по отношение на
пострадалия К.И. по отношение на обект – банкноти. По делото е приложено и
приобщено ВДС при прилагане на СРС „подслушване“ за срок от 60дни, считано от
28.10.2009г. От тях се установява, че подсъдимият Х.А. многократно е заплашвал свидетеля
К.И. с цел да го мотивира да му предаде искането и неследваща му се сума. В
тази насока е съдържанието на протокол рег.№RB202007-001-05/0310-22-2
от 05.02.2010г, отразяващ изготвянето на ВДС /звукозапис/ от приложеното СРС,
както и от точки №1, №2, №3, №4, №5, №6, №7, №8 и №9 от цитирания протокол,
отразяващ разговори между свидетеля К.И. и подсъдимия Х.А.. Всички тези
разговори уличават подсъдимия А. в извършването на инкриминираното деяние. Приложено
и приобщено е ВДС с използване на СРС „белязване“ на
банкноти, отразено в протокол. Приобщен е с протокол за доброволно предаване от
03.11.2009г и с разписка за връщане на веществени доказателства от 11.11.2009г, находяща се на стр.28,
29 и 30 от том І от досъдебното производство. Иззетите банкноти са изследвани
от експерт при БНТЛ на ОДМВР-Плевен и е констатирано, че същите реагират със
специфична флуорисценция в жълт цвят, както че със
същата флуорисценция реагират лявата и дясна ръка,
лявата и дясна част на лицето над лявата вежда, ляв горен джоб на връхна дреха
на свидетеля А.А., след което банкнотите били
запечатани в найлонов плик с номерация 2580154. За извършеното изследване от
техническия помощник бил съставен констативен протокол от 17.11.2009г, находящ се на стр.35 от том І от досъдебното производство.
Изготвените ВДС
чрез използвани СРС съдът кредитира като правдиви и обективни, непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си, кореспондиращи и допълващи се с останалите събрани
по делото доказателства и обосноваващи изложената по-горе фактическа
обстановка.
Предвид на
изложеното по-горе от фактическа страна, съдът счита, че подсъдимият Х.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.214 ал.1 от НК.
Изпълнителното
деяние по чл.214 ал.1 от НК е осъществено чрез действие на подсъдимия А. изразяващо
се в упражняване на психическа, както и физическа принуда по отношение на свидетеля
К.И.. Пострадалият И. възприемал заплахите като реална и непосредствена
възможност. Заплашването е осъществено от подсъдимия А. устно, по телефона. Принудата,
доказана безспорно в една/две от нейните и форми, а именно
заплаха/физическата/, била проявена чрез словесните изрази, като: „Ще те бия
като куче“, „Ще те размажа като парцал“. Същата била упражнявана няколкократно
до постигането на целения престъпен резултат, поради което се отличавала с
висок степен на интензитет. Действията на подсъдимия А. сочат многократно и
настойчиво осъществяване на психическо въздействие върху К.И., с което
подсъдимият А. е манифестирал сериозността на намеренията си при преследване на
престъпния резултат. Тази принуда звучала в достатъчна степен житейски
достоверно, за да мотивира свидетелят К.И. да извърши нещо противно на волята
си, а именно да извърши имуществено разпореждане с паричната сума, определена от подсъдимият Х.А.
като „глоба”.
Налице е и
втория елемент от изпълнителното деяние на обсъжданото престъпление, а именно -
довеждане до знанието на изнуденото лице на желаното от подсъдимия негово
поведение - разпореждането с имущество.
На лице е и
обективната връзка между упражнената принуда и последователното даване от
страна на пострадалия на сумата от 1000лв. Въпреки несъгласието на свидетеля К.И.
за плащане, поради неоснователност на претенцията, той бил мотивиран от
употребената заплаха да удовлетвори имуществената претенция на подсъдимия Х.А..
Ето защо, може да се направи извода, че е налице противоправно,
в резултат на упражнената принуда, мотивиране на пострадалия да осъществи
противно на волята си това действие по имуществено разпореждане.
Престъплението е
довършено с настъпването на имотната вреда в резултат на извършеното
имуществено разпореждане. С предаването от пострадалия на сумата от 1000лв,
установяването на фактическата власт върху нея от страна на свидетеля А.А. е осъществено изискуемото за съставомерността
на деянието разместване на имуществени блага, довело до причиняването на имотна
вреда за пострадалия и набавянето от страна на подсъдимия на целената
неследваща се имотна облага.
Неоснователен е
подържаният довод за несъставомерност на деянието
поради правомерност на действието на подсъдимия по претендиране на
инкриминираната парична сума, която, според защитата, била дължима от свидетеля
И. на бащата на подсъдимия. Това е така, тъй като за съставомерността
на деянието по чл.214 НК е правно ирелевантно
обстоятелството за дължимост на претендираната
сума, обосноваваща евентуална основателност на заявената имуществена претенция.
За да се осъществи престъплението изнудване е достатъчно извършеното от
пострадалото лице имуществено разпореждане, обусловило настъпването на имотна
вреда, да е резултат не на свободна воля, а на упражнено психическо
въздействие, каквито обстоятелства се установяват по делото.
От субективна
страна:
На лице е и
субективна съставомерност на престъпното деяние.
Субективната страна на деянието по чл. 214 НК включва два основни елемента –
пряк умисъл и користна цел.
Доказателствата
сочат форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал всички
елементи от обективната страна на престъпния състав – а именно, че употребената
спрямо пострадалия принуда е за мотивирането му да извърши противно на волята
си действие по предаване на претендираната сума, с
което деецът се облагодетелства неследващо се, а жертвата търпи имотна вреда.
От субективна
страна подсъдимият е преследвал и специална користна цел, която е включвала
удовлетворяване на имуществената му претенция.
Причина за
извършване на престъплението- незачитане нравствените устои и законите на
обществото, неприкосновенността на личността и
частната собственост, стремеж към бързо, лесно и противоправно
облагодетелстване.
С оглед на това
съдът счита, че подсъдимият Х.А. е
осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен по чл.214,
ал.1 от НК.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия Х.А.А.,
съдът взе предвид доброто му процесуално поведение в хода на провежданото
досъдебно производство и съдебно следствие, насочено към разкриване на
обективната истина по делото, чистото му съдебно минало към момента на
извършване на деянието и обстоятелството, че от момента на извършване на
деянието до момента на постановяване на съдебния акт е изтекъл значителен
период от време – повече от шест години и половина. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия Х.А.А., съдът взе предвид високата степен на обществена
опасност на деянието предвид начина на извършването му и интензитета на
упражнената принуда. Съдът осъди подсъдимия Х.А.А. при условията
на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства на
наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК
отложи изпълнението на наказанието с тригодишен изпитателен срок и глоба в
полза на Държавата в размер на 1000лв за извършеното престъпление по чл.214
ал.1 от НК. Съдът не направи фактическа
констатация относно наличието на изключително или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обуславят по-ниската степен на обществена
опасност на извършеното от подсъдимия деяние от типичната за този вид
престъпление, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание да се
явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимия.
По отношение на подсъдимия Х.А.А. са налице и
трите кумулативни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК, а именно – наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият А. не е осъждан на
наказание лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер и за
действителното му поправяне не е необходимо и наложително той реално да изтърпи
наложеното наказание, поради което съдът отложи изпълнението на наказанието с
три годишен изпитателен срок.
Съдът счита, че тези по вид и размер наказания ще
изпълнят целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимия
Х.А.А. по обвинението по чл.214 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Съдът счита, че не е налице продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1
от НК, така както е посочено в обвинителния акт, а е налице едно
престъпление по чл.214, ал.1 от НК,
което не съдържа признаците на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26,
ал. 1 НК
Вярно е, че
психическа принуда по отношение на К.И. е осъществена в периода 22.10.2009г. - 17.11.2009г. като мотивиран от
това същият е извършил имуществено
разпореждане на 17.11.2009 година. От събраните доказателства за фактическата
обстановка по делото не се установи да са извършени няколко отделни деяния
/осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също престъпление/
с правна квалификация „изнудване“, при което би била налице хипотезата на чл.26
ал.1 НК. Осъщественото деяние не кореспондира с характеристиката на
определението за продължавано престъпление съгласно чл. 26, ал. 1 НК, където са
налице две или повече отделни деяния, осъществяващи поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Налице е едно единствено деяние с общ умисъл и заявена имуществена претенция
от подсъдимия, като същото е осъществено в интервала 22.10.2009г.-17.11.2009г.
Престъплението е извършено от подсъдимия при едно предварително решение за
извършване на едно престъпно деяние по отношение на пострадалия като същият го
е заплашил с цел да извърши имуществено разпореждане в полза на подсъдимия,. т.е. касае се до едно
деяние, вкючващо упражнена принуда в определен
интервал от време, с която подсъдимият е целял постигането на един и същи
имуществен резултат, поради което съдът оправдава подсъдимия да е извършил
престъплението по чл.214, ал.1 от НК при
условията на чл.26 от НК.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 1бр мобилен телефонен апарат
марка „Нокиа Е 65” със SIM карта № 358610031283841, 1бр мобилен
телефонен апарат марка „Самсунг SGH 500” със SIM карта №35994020585621, след влизане
на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия Х.А.А..
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 10бр банкноти с номинал 100лева
всяка една, със серийни номера съответно АА 7638608, АВ 9206523, АА 1361918, АА
7438706, АБ 3421638, АВ 5341516, АВ 4005237, АБ 1829611, АБ 3428184, АА 6165335,
запечатани в плик, намиращи се на съхранение в Районен съд-гр.Плевен, след влизане на присъдата в сила да се върнат на пострадалия К.Т.И..
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК
подсъдимия Х.А.А. да заплати направените деловодни
разноски в полза на ПлРС в размер на 520лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: