№ 15245
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110120092 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане
срещу ответника Г. А. Я. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, **************, за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение за следните суми: 2325,78
лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, **************
и А№......., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 14.06.2021
г. до изплащане на вземането, 240,25 лв. – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.04.2021 г., 52,83 лв. – стойност на
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 14.06.2021 г. до изплащане на вземането,
както и 9,97 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.07.2018 г. до 29.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 33771/2021 г., по описа на СРС, 157 състав.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало
по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е
заплащал дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи
условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните
1
стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка
и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди също така, че
по отношение на процесния имот е извършвана услугата дялово разпределение, чиято
цена в размер на 52,83 лв. за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. не е заплатена,
поради което я претендира, както и обезщетение за забава за периода 01.07.2018 г. до
29.04.2021 г.
Ответникът Г. А. Я. не е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба. В подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу заповедта за
изпълнение оспорва вземането по размер.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Бруната България” ООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 117, том І, рег. № 9001, дело № 112 от 16.12.2011 г. Александър Г.ев Я. е придобил
собствеността върху Апартамент № Б 7, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“,
бл. 14, и е бил собственик на същия до смъртта си на 10.08.2015 г.
Видно от приложеното по делото писмо от Община Благоевград ответникът е
наследник на Александър Г.ев Я..
По делото е представен протокол от общото събрание на етажните собственици
в жилищната сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 14, проведено на
19.11.2005 г., на което е взето решение за открИ.не на индивидуални партиди за парно
отопление към ТР „Земляне“.
Представените е Договор № 2446/28.06.2005 г. между етажните собственици на
процесната сграда и третото лице помагач „Бруната България“ ООД за извършване от
третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти,
съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето
решение от общото събрание на етажната собственост на 22.06.2005 г., както и
Договор № Д-0-60 от 28.05.2018 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщения към фактури с отразени количествата
потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019
г., фактура за потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., извлечения от сметки, както и индивидуални справки за използвана
топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Бруната
България“ ООД за процесния период и формуляри за извършени отчети за периода.
Според заключението на вещото лице И. Д. У. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, част от сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Посочено е, че за
през процесните периоди топлинната енергия е отчитана чрез монтиран в имота
апартаментен топломер. В имота има монтирани 3 броя водомери, показанията на
които са отчетени съответно на 09.05.2019 г. и на 08.06.2020 г. Вещото лице е
установило, че за водомера, монтиран в мокро помещение за отоплителен сезон
2019/2020 г. са начислени 5,97 куб. м. вместо 2 куб.м., поради което е заключило, че за
същия период служебно изчислената сума за водомера в мокро помещение е завишено
с 30,62 лв. Сградната инсталация е изчислявана по формула, заложена в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. на база пълно отопляема кубатура 302 куб.м., съгласно списък с
разпределение на кубатурите в сградата. За процесния период е начислена топлинна
2
енергия на общите части за работещи радиатори с обща инсталирана мощност 6762 W.
От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2294,51 лева, а след
приспадане на неправилно начислените суми за вода – 2263,93 лв. Вещото лице е
установило, че топломерът е преминал на метрологична проверка през 2 годишен
период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите
стойности.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
2237,36 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 2325,78 лв. Вещото
лице е посочило, че с част от отразените суми за връщане от промяна в цената
прихванати сметки на абоната за м. 6.2020 г. и м. 7.2020 г. Вещото лице е изчислило
размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до
29.04.2021 г. – 259,13 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово
разпределение от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е 52,83 лв., а законната лихва върху
тази сума за периода 01.07.2018 г. – 29.04.2021 г. е в размер на 9,79 лв. Вещото лице е
установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том І, рег. № 9001, дело № 112
от 16.12.2011 г. и писмо от Община Благоевград за наследниците на Александър Г.ев
Я.), ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот за процесния период,
следователно същият е имал качеството потребител на топлинна енергия.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
3
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „Бруната България” ООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят
доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния
законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури и справки
за индивидуални отчети), както и от неоспореното заключение по изготвената съдебно-
техническа експертиза, което е обективно и компетентно изготвено се установи, че за
отоплявания имот за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност
2263,93 лв., доколкото неоснователно е начислена сума в размер на 30,62 лв. за
водомер в мокро помещение. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства
ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и
оттук подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху
размера на начислените суми. Видно от заключението по изслушаната съдено-
счетоводна експертиза с отразените суми за възстановяване от промяна в цената са
прихванати сметки на абоната за топлинна енергия в общ размер на 31,21 лв. Съгласно
4
чл. 32, ал. 3 от Общите условия на ищцовото дружество, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. В случая ФДР е издало изравнителна сметки със суми
за връщане от корекция на цена в общ размер на 98,40 лв., с част от които неправилно
ищецът е извършил прихващане с неликвидно вземане. Съгласно чл. 32, ал. 5 от
Общите условия, когато при издаването на фактурата по ал. 3 се установи, че клиентът
е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Всички останали суми, по желание на
Клиента, му се връщат или се приспадат от дължимите суми за следващ/и период/и. В
случая не е налице нито едно от условията, а именно не е налице ликвидно вземане -
безспорно установено, определено по размер и основание, доколкото не са представени
никакви доказателства за това вземане, а единствено вещото лице е посочило периода,
за който се отнася. От друга страна, пак от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза не се установява тази сума да е платена от абоната, поради което не е
налице основание за връщането й. Поради всичко изложено съдът намира, че
стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на
2263,93 лв., съгласно заключените по приетата съдебно-техническа експертиза и която
сума е намалена с неправилно начислената сума за водомер в мокро помещение в
размер на 30,62 лв. и сумата от 31,21 лв., с която ищецът е извършил прихващане за
дължими суми за м. 6 и 7. 2020 г. До този размер именно се явява основателна
претенцията на ищеца, като в останалата част до пълния предявен размер от 2325,78
лв. искът следва да се отхвърли.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК за периода от 15.09.2019 г. до
29.04.2021 г. – 245,02 лв. Претенцията на ищеца е в по-малък размер от дължимата
законна лихва, поради което искът се явява изцяло основателен.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
5
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че ответникът дължи и не е платил задължението си за услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в размер на 52,83 лв., поради
което искът се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 52,58 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 99,78 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 190,45 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 300 лв.
депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 963,39
лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същият не е направил искане в
този смисъл, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. А. Я. , ЕГН **********, с адрес: гр. София,
************** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 2263,93
лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, **************
и А№......., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 14.06.2021
г. до изплащане на вземането, сумата от 240,25 лв. – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.04.2021 г. и 52,83 лв. – стойност
на дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението - 14.06.2021 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 33771/2021 г., по описа на СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за горницата над 2263,93 лв. до пълния предявен размер 2325,78 лева - главница
за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата 9,97 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г.
до 29.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 33771/2021 г., по описа на СРС, 157 състав, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. А. Я. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ************** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 99,78 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 963,39
лв.– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Бруната България“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7