№ 1978
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100510000 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. В. И. срещу решение №
9042/16.05.2024г., постановено по гр. д. № 52134/2023г. на СРС, 90 с-в.
С обжалваното решение СРС е признал за установено по искове с
правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, против К. В. И. , ЕГН **********, със съд.
адрес гр. София, ул. ******* чрез адв. К. , че К. В. И. дължи на „Топлофикация
София” ЕАД сумите, както следва - 2 770,47 лева (двe хиляди седемстотин и
седемдесет лева и 47 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. до имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. *******, аб. №
*******, ведно със законната лихва за периода от 27.06.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 364,26 лева (триста шестдесет и четири лева и 26
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
19.06.2023 г., сумата 55,58 лева (петдесет и пет лева и 58 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва за периода от 27.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 11,71 лева
(единадесет лева и 71 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 16.07.2020 г. до 19.06.2023 г , за които суми е издадена заповед от
1
06.07.2023 г. постановена по ч.гр.д. № 35765/2023 г. по описа на СРС, 90
състав. В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното
решение. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал
нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде
отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и
недоказани. В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор
на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Третото лице помагач не изразява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивни-ят
съд намира следното.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през
посочения период, както и че през този период е доставил в имота на
ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в
2
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно те са задължени да заплащат продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия, респективно те са встъпили в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Видно от представения пред СРС договор за дарение на недвижим имот
от 02.10.1995 г., обективиран в нот. акт № 79, том LXXXIX, дело №
17779/1995 г. на 1-ви нотариус при СРС, собствеността на топлоснабдения
имот е прехвърлена на жалбоподателката от И.К.Ц. и Р.К.Ц., като
прехвърлителите са си запазили вещното право на ползване на имота.
Установява се от представените 2 бр. преписи – извлечения от актове за
смърт, издадени на 12.02.2024 г. от Община Брусарци, че И.К.Ц., ЕГН
********** и Р.К.Ц., ЕГН ********** са починали на 16.02.2002 г. и
22.10.2006 г., т.е. вещното право на ползване на имота е погасено преди
процесния период, поради което неоснователни са възраженията на
въззивницата в тази връзка.
Действително изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
3
изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Същевременно, законът предвижда хипотеза на
договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а
именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна
енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал.
1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че
договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има
сключен договор за същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия
за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и
презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот
през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В случая обаче не се установява, че жалбоподателката се е разпоредила
с правото си на собственост върху имота преди исковия период, нито че в
полза на трето за спора лице, е учредено право на ползване върху същия. Не е
представена и декларация за откриване на партида на името на друго лице,
поради което неоснователни са тези възражения на въззивника.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за
4
продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се
счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни
действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. За процесния период между въззиваемия и
жалбоподателя съществува облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия, като неоснователни са възраженията на въззивницата в тази
връзка.
Жалбоподателят не оспорва, че до имота е доставено твърдяното
количество енергия и нейната стойност.
Неоснователни са и възраженията за недължимост на мораторната лихва
върху главницата за потребена топлинна енергия. Задълженията на ответника
за заплащане на цена на доставената енергия са възникнали като срочни, а
съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на по-кана до длъжника.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от приложените по настоящето дело общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, денят за
изпълнение на задължението има определен падеж, поради което на
въззивника не се дължи покана. Неотносими към настоящия спор са
възраженията на жалбоподателя, че не са ангажирани доказателства за датата
на публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача.
Посочения от жалбоподателя момент на начална изискуемост на задължението
се отнася до общите условия на „Топлофикация София“ от 2014г., а не до
представените общи условия на „Топлофикация София“, от 2016г., приложими
за процесния период.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото
събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно
Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл.
149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото протокол
на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело задълженията на топлинен
счетоводител за процесната сграда по силата на сключен договор.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия клиентите заплащат на ищеца
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от
5
тях търговец.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139,
ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на
топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на
топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в,
ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и
топлинните счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се
осъществява при публично известни общи условия, а според последните
купувачи-те са длъжни да заплащат на продавача сума за услугата дялово
разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация.
Следователно от значение е наличие на писмен договор, какъвто е
приложен по делото и обстоятелството, че услугата за дялово разпределение
продължава да се осъществява от „Техем сървисис“ ЕООД и в процесния
период. Индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано
6
в процесния период от „Техем сървисис” ЕООД, въз основа на сключен с
Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото
измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и
индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на
ответника, което се установява от заключението на съдебно-техническа
експертиза и приложените към него изравнителни сметки и индивидуални
справки. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че
жалбоподателката дължи такса за услугата дялово разпределение в процесния
период, като и тези оплаквания във въззивната жалба са неоснователни.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което
съдът е ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 100 лв. за юрисконсулстко възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9042/16.05.2024г., постановено по гр. д.
№ 52134/2023г. на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА К. В. И. , ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул.
******* чрез адв. К. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната
инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8