РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. Варна , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ в публично заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110201825 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Брадърс Билдинг“ ООД, представлявано от С.
Д. против НП № 03-013181/07.10.2020 год. издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена
санкция” в размер на 5000 лв. за административно нарушение по чл.62 ал.1
вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното
постановление, поради липса на изискуемата индивидуализация на
извършеното нарушение и е формулирано искане за отмяната му. Посочва,
че с лицето К. М. имали принципна уговорка да сключат договор за
извършване на строително-монтажни услуги с представляваното от него
търговско дружество „Премон“ ЕООД., като в процесния ден същият
присъствал на обекта само за да огледа и не бил извършвал никаква работа на
обекта, което се потвърждавало от представените граждански договор и
книги за инструктаж и други.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивното
1
дружеството поддържа жалбата, като излага че нарушението е недоказано и
пледира за отмяна на акта доколкото в деня на проверката лицето е било в
обекта, за да предложи оферта за изработването на метални врати, а
алтернативно - за намаляване на размера на наложената санкцията. Моли за
присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, изразява
становище за доказаност на извършеното нарушение и моли НП да бъде
потвърдено, като посочва, че от материалите по делото се установявали
всички изискуеми елементи на съществуване на трудово правоотношение,
като е можело същото да е със срок на изпитване. Пледира за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 26.08.2020 г., служители на ДИТ – Варна сред които и свидетелят
Е.Н., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
територията на строителен обект – жилищна сграда, находящ се в гр. Варна,
ул. „Радецки“ № 61.
При пристигането си в обекта свидетелят Н. възприел лица, които
извършвали трудова дейност, сред които било и лицето Киркор Ховсеп
Мардиросян.
Проверяващите предоставили на установените в обекта лица да
попълнят декларации, като лицето М. собственоръчно вписало, че полага
труд в полза на „Брадърс Билдинг“ ООД, с място на работа проверявания
строителен обект, работно време от 13.00 часа до 17.00 часа и с уговорено
възнаграждение в размер на сумата от 300 лева, на длъжност „заварчик“ и с
уговорени почивни дни събота и неделя. Лицето декларирало, че няма
сключен граждански договор, а отбелязало, че има трудов такъв.
Проверяващите се свързали с управителя на дружеството „Премон“ ЕООД, за
което се твърдяло, че М. бил управител, като св. Н. установил, че същият е
бил само работник там.
На 25.09.2020г. св.Н. формирал извод, че е осъществен състав на
2
административно нарушение по КТ и бил съставен АУАН срещу дружеството
за това, че като работодател е допуснал до работа лицето К. Х. М. да
престира труд в полза на „Брадърс Билдинг“ ООД без да е сключен трудов
договор, като приела, че по този начин е нарушена нормата на чл.62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. Актът за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството,
който не вписал в съдържанието му възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал НП №03-013181/07.10.2020г., в
което възприел изцяло установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа
обстановка и дал правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62
ал.1 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на
основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния
предвиден в закона размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства, както и
гласните такива-показанията на св. Н.. Последните съдът кредитира изцяло
като обективни и последователни и на следващо място съответстващи изцяло
на представените по делото писмени доказателства.
Що се отнася до показанията на св. М. като цяло съдът кредитира
същите в частта, която той сподели, че често през годините е работило за
санкционираното дружество, но не даде вяра на същите досежно
обстоятелството,че служители на ДИП са диктували какво да се впише в
декларациите, тъй като самият той посочи, че инструкции е имало единствено
доколкото някои от работниците не са знаели какво следва да попълнят в
съответните графи.
При така установената фактология съдът формулира правно
убеждение в следния смисъл:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане по същество.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
3
Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН,
преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност
да организира адекватна защита.
Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ регламентира формата, в която се
сключва трудов договор – писмена, а тази на чл.61 ал.1 от КТ – времето,
преди постъпването на работа.
В настоящия случай лицето К.Х.М. е било установено да работи (като
съобразно заявеното от св. Н. същият е бил облечен в работен гащеризон) в
обект, където жалбоподателят е извършвал строителна дейност, като на
същият е била предоставена възможност да попълни лично писмена
декларация, в която той собственоръчно е отразил, че работи по трудово
правоотношение, като е вписал и че няма сключен граждански договор с
процесното дружество.
Освен това безспорно се установи наличието на характеристики и
елементи на трудово правоотношение, доколкото видно от събраните
доказателства К. Х. М. е извършвал фактическа дейност, свързана с
периодично престиране на работна сила, свързана с осъществяването на
конкретна трудова функция – заварчик, срещу конкретно определена и
периодично платима парична престация -300 лева, с установено работно
време и почивки.
Действително пред съда е представена писмена декларация, от лице с
имена Ю. Я., видно от съдържанието на която М. бил в трудови
правоотношения с друго дружество, но същата не беше взета предвид
доколкото по съществото си представлява свидетелски показания в писмен
вид – недопустими от действащото законодателство, а и не се подкрепят от
нито едно друго съдържащо се по делото доказателство, като предвид
отразеното в декларацията от лицето собственоръчно по-скоро навежда на
разсъждение, че посочената декларация е бил съставена с оглед
обезпечаването на защитната теза в настоящото АНП.
За това съдът прие, че въззивното дружество като работодател е
нарушило императивната разпоредба на чл. 62 ал.1 от КТ и не е налице
основание за отмяна на НП, поради материална незаконосъобразност.
4
В случая административно наказващия орган не е индивидуализирал
санкцията по реда на чл.27 от ЗАНН.
Следва да се има предвид, че констатираното нарушение на трудовото
законодателство от въззивното дружество е извършено за първи път или поне
по преписката АНО не е ангажирал доказателства за противното и налагането
на санкция над минималния размер се явява прекомерна.
За това съдът редуцира „Имуществената санкция” до минималния
размер предвиден в чл.414 ал.3 от КТ, а именно - 1500 лева.
АНО е посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този
извод, тъй като се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на
трудовото законодателство на Република България, защитаващ трудовите и
социалните права на работниците и служителите, които са по уязвимата
страна в трудовите правоотношения.
В този смисъл настоящият казус не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не
може да бъде квалифицирано като „маловажно“.
Предвид изхода на спора и доколкото представителя на въззиваемата
страна е направил искане за присъждане на сторените в производството
разноски, съдът намери, че доколкото делото не се отличава със съществена
правна и фактическа сложност то принципно дължимия размер на
юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в размер на
минималния, предвиден в Наредбата, а именно 80 лева, като предвид
изменителния диспозитив на решението, на АНО следва да се присъди
съответната пропорционална част в зависимост от уважената част, а именно
сума в размер на 24 лева.
Доколкото в последното по делото съдебно заседание, процесуалният
представител на въззивника е направил искане за присъждане на разноски, то
съдът следва да му присъди съответната полагаща му се част съобразно
отхвърлената част, а именно сума в размер на 406 лева (при уговорено и
платено възнаграждение в размер на 580 лева).
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1
5
от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №03-013181/ 07.10.2020 год.,
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с което
на „Брадърс Билдинг“ ООД, представлявано от С. Д. е наложено
административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена
санкция” в размер на 5000 лв. за административно нарушение по чл.62 ал.1
вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА наложената санкция на
1500 лева.
ОСЪЖДА „Брадърс Билдинг“ ООД да заплати на Дирекция "Инспекция
по труда"-гр.Варна сумата от 24 лева, представляваща сторени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна да заплати на
„Брадърс Билдинг“ ООД сумата от 406 лева, представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6