РЕШЕНИЕ
№ 492
гр. Кюстендил, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20211520101038 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред Районен съд - Кюстендил е подадена искова молба от „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „*****“ № **, бл.**, вх.*, чрез пълномощника юрк.
Т. К., срещу ответника АТ. ОГН. В., с ЕГН **********, с адрес в с. С., ул.
„****“ № ***** за установяване дължимостта на сума в общ размер на
2476,52 лева, представляваща непогасено задължение по Договор за
потребителски кредит № 30040752320, сключен между страните по делото. В
исковата молба се твърди, че ищецът се е снабдил срещу ответника със
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 373/2021 г. по описа на Районен съд -
Кюстендил и тъй като заповедта била връчена на длъжника лично и поради
подаването на възражение от процесуалния представител по чл.414 от ГПК, в
изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът е предявил настоящите
искове за установяване на вземанията си.
Навеждат се доводи, че на 20.11.2019 г. ищецът "П. К. Б." ****сключил
с ответника АТ. ОГН. В. договор за потребителски кредит № 30040752320,
при следните параметри на договора: сума на кредита в размер на 900 лв.;
срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 55,56 лв.; годишен процент на
разходите (ГПР): 48,90 %; годишен лихвен процент: 41,00 %; лихвен процент
на ден: 0,11%; общо задължение по кредита в размер на 1333,29 лева.
Длъжникът е закупил и допълнителни услуги, по които дължал
1
възнаграждения, както следва: възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в
размер на 270,00 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер
на 810,00 лева, при размер на месечната вноска по закупените допълнителни
услуги в размер на 45,00 лева. Предвид това, общото задължение по договора
възлизало на 2413,29 лева, при размер на вноската от 100,56 лева на месец и
дата на погасяване – 25-тия ден от месеца.
"П. К.Б." **** изпълнило точно и в срок задълженията си по договора,
като на 20.11.2019 г. превело парична сума в размер на 900 лв. по посочен от
длъжника АТ. ОГН. В. начин – на каса на „ИзиПей“ АД, при което била
издадена разписка с № 20000001960226364 от 20.11.2019г.
А.В. не бил заплатил по горепосочения договор нито една погасителна
вноска, с оглед на което "П. К. Б." *** е обявило предсрочна изискуемост на
договора на 06.01.2021г., като на длъжника е изпратено уведомително писмо,
което е получено лично от длъжника и ответник по настоящото на
11.01.2021г.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към договор за потребителски
кредит №30040752320, длъжникът дължал на дружеството и договорно
възнаграждение, което било предварително определено в договора, в размер
на 331,45 лева, което се дължи от падежа на първата неизплатена вноска -
25.12.2019г., до датата на предсрочната изискуемост – 06.01.2021г.
Искането на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да
се признае за установено съществуването на вземането в полза на "П. К. Б."
*** срещу длъжника АТ. ОГН. В. в размер на 900,00 лв. главница,
представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски кредит
№ 30040752320 от 20.11.2019г., сумата от 331,45 лв. – неизплатено договорно
възнаграждение, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на
270,00 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 810,00
лева, лихва за забава за периода от 26.12.2019г. /дата на изпадане на
длъжника в забава/ до 06.01.2021г. /датата на предсрочната изискуемост/ в
размер на 132,99 лева и законна лихва за периода от 06.01.2021г. до
25.02.2021г. в размер на 32,08 лева, както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /25.02.2021г./ до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се направените разноски и по двете
производства. Представен е списък по чл.80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от процесуалния представител на ответника А.В. – адв. Р.А., с който прави
възражение за нищожност на договора на основание чл.26 от ЗЗД и
императивните норми на ЗПК. Не оспорва твърдението на ищеца, че между
него и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит, както и че
ищецът е изплатил главницата на ответника, но счита договора за
недействителен поради наличие на подробно описани клаузи в договора,
които ответникът счита за нищожни. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото дружество "П. К. Б." ***, редовно
2
призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по делото заявява,
че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът А.В. не се явява, не се явява и
процесуалният му представител. С депозирана молба по делото оспорва
исковете по изложените в отговора доводи. Претендира се адвокатско
възнаграждение спрямо материалния интерес по настоящото дело.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 373/2021 г. по описа на Районен съд -
Кюстендил, съдът е издал в полза на "П. К. Б." **** срещу А.В. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните
суми. Тъй като след връчване на заповедта е постъпило възражение от
длъжника, в изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на издадената
заповед. Видно от представената искова молба, ищецът не претендира
уважената със заповедта за изпълнение сума в размер на 30,00 лева,
представляваща незаплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането.
От договор за потребителски кредит № 30040752320/ 20.11.2019г. се
установява, че "П. К. Б." *** е предоставило на АТ. ОГН. В. заемна сума в
размер на 900,00 лева, при годишен процент на разходите 48,90%, годишен
лихвен процент 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11%, като общо
задължение, включващо главница и договорна лихва, е посочена сумата от
2413,29 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на
24 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 55,56 лева. В
договора е посочено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни
услуги АТ. ОГН. В. дължи и възнаграждение в общ размер на 1080,00 лева,
като размерът на вноската възлиза на 45,00 лева или общо посочената в
договора като дължима месечна вноска, включваща главница, договорна
лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е 100,56 лева. В договорът за
потребителски кредит и общите условия към него са описани
характеристиките на закупените допълнителни услуги, които включват
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност
за отлагане и намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност
за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства и др.
По делото е представено и извлечение по сметка по договор за
потребителски кредит № 30040752320/20.11.2019г., съгласно което
изплатената от ответника сума по договора възлиза общо на 0,00 лева, не е
извършвано плащане от негова страна и не е погасена нито една вноска по
кредита.
По делото е представено уведомление с дата 28.01.2021 г., изхождащо
от ищеца до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
3
считано от 06.01.2021 г., като е представена разписка за връчване на
уведомлението преди започване на делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените по реда на чл. 415, ал. 4, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за главница, договорно
възнаграждение, лихва и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги,
ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са
процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от
предявяването им - запазване действието на издадената заповед за
изпълнение.
По делото се установява, че е налице валидна облигационна връзка,
породена от сключения между страните договор за потребителски кредит.
Ищецът "П. К. Б." **** представлява финансова институции по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. При това положение дружеството е кредитор по смисъла на чл. 9,
ал. 4 от ЗПК, тъй като предоставя потребителски кредити в рамките на своята
търговска дейност. От друга страна, отпуснатия на ответника А.В. като
физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и
същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този
закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност.
Ответникът, с отговора на исковата молба навежда доводи за
неравноправен характер на клаузите в потребителския договор. Следва да се
посочи, че съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такова възражение или не /Решение № 23/07.07.2016г. по
т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о./. Доколкото в случая се касае за приложение
на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде
установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв
довод.
В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за
потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати
4
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Писмената му форма е
условие за неговата действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл.11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 от закона начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит съдържа
информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният
лихвен процент – 41,00 %, описани са условията за прилагането му – чл. 4 от
Общите условия към договора, посочен е ГПР – 48,90 % и общата сума,
дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, а
взетите предвид допускания са описани в чл. 5 от Общите условия.
Няма законова пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена
като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.
Максималният размер на договорената лихва обаче е ограничен от нормата на
чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
Според мотивите на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на
ВКС, ОСТК, понятието „добри нрави“ представлява неписани и
несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от
принципа за справедливост, са общоприети в обществото и субектите на
правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът
им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
/чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
които неравноправно се третира икономически по-слабият участник в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и др. Противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин
заем /напр. ипотека, залог/, противно на добрите нрави е нейният размер да
надвишаваща двукратния размер на законната лихва /Решение №
906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение №
378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение №
5
1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение №
901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о./. Уговорената
възнаградителна лихва в процесния договор, който е необезпечен, надвишава
трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите
нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно
уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна
лихва има за юридическа последица изначална недействителност на
кредитната сделка.
Уговорката за размера на годишния лихвен процент не може да бъде
заместена от друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла на
чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който да определя размера на договорна лихва по
сключени между страните договори, а законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД
има различни функции от възнаградителната.
Нормата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обща законова разпоредба,
уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира
приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит,
доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й
по отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него
положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи.
Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера
на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на
изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1
предл. 3 от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки /Решение
№ 88/22.06.2010г., постановено по т.д. № 911/2009г. на ВКС, I т.о./. Предвид
това, възражението на ответната страна, че договорената възнаградителна
лихва е уговорена в противоречие с добрите нрави, е основателно.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за
потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно разпоредбата
на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл. 146,
ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били
изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на
обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху
кредитора. В процесния случай ищецът не е ангажирал никакви доказателства
в тази насока, поради което съдът е ограничен в преценката си от
представените такива. При този извод следва да се откаже зачитане на
последици на клаузата за възнаградителна лихва в процесния договор за
6
кредит.
По наведеното с исковата молба оплакване за нарушение на
разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от
1080,00 лв. в процесния договор за кредит за пакета от допълнителни услуги
съставлява скрита добавка към възнаградителната лихва и като такова следва
да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от
ЗПК, съдът счита възражението на ответника за основателно и в тази си част.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на
визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер –
пет пъти размера на законната лихва. В § 1 на ДР на ЗПК е дадена легална
дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Включените в този пакет услуги по своята същност
представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита
и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, тоест по предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на
падежа. В настоящият случай, с пакета от допълнителни услуги се въвеждат
допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за
потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля
48,90 %. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия
петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
С уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява
плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се
надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.
Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното
договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен.
Тъй като договорът се явява недействителен, то в съответствие с чл. 23
от ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без
7
уговорените по него лихви и допълнителни възнаграждения, поради което
установителните искове за последните вземания като неоснователни следва
да бъдат отхвърлени, а като основателен следва да бъде уважен само искът за
установяване на дължимостта на главницата по договора. Видно от
представените писмени доказателства, длъжникът не е заплатил нито една от
посочените 24 вноски, поради което дължи сумата в размер на главницата по
договора.
На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът следва да заплати и обезщетение
за забава за изплащане на главницата в размер на законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 373/2021г. - 25.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
Относно разноските на страните по делото:
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя в полза на ищеца по
делото възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 100,00 лева,
съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ, тъй като
делото не съставлява нито правна, нито фактическа сложност. На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 185,05 лева разноски за двете производства, съразмерно на
уважения част от исковата претенция, от които 83,63 лева по ч. гр. д. №
373/2021 г. по описа на Районен съд - Кюстендил и 101,42 лева разноски по
настоящото дело.
Ответникът, на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Претендираното минимално
адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес по делото съдът
определя в размер на 403,36 лева на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сума в размер на 256,77 лева.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че АТ. ОГН. В., с ЕГН **********, с
адрес в с. С., ул. „*****“ № ***, дължи на „П. К. Б.“ ****, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „****“ № *, бл.**, вх.*,
сумата от 900,00 лв., представляваща непогасен остатък от чистата стойност
на кредита по сключен на 20.11.2019 г. между АТ. ОГН. В. и „П. К. Б.“ ***
договор за потребителски кредит № 30040752320, ведно със законната лихва
от 25.02.2021 г. до окончателното й изплащане и за което вземане „П. К. Б.“
**** се е снабдило със Заповед № 260188 от 01.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 373 по описа на Районен
съд – Кюстендил за 2021 г.
8
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К. Б.“ *****, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „****“ № **, бл. **вх.*, искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.4 от ГПК и
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че АТ. ОГН. В., с ЕГН
**********, с адрес в с. С., ул. „******“ № *** дължи по сключен между него
на 20.11.2019 г. и „П. К. Б.“ *** договор за потребителски кредит №
30040752320 за сумите, както следва: 331,45 лв. – неизплатено договорно
възнаграждение, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на
270,00 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 810,00
лева, лихва за забава за периода от 26.12.2019г. /дата на изпадане на
длъжника в забава/ до 06.01.2021г. /датата на предсрочната изискуемост/ в
размер на 132,99 лева и законна лихва за периода от 06.01.2021г. до
25.02.2021г. в размер на 32,08 лева, за които вземания „П. К. Б.“ **** се е
снабдило със Заповед № 260188 от 01.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 373 по описа на Районен съд –
Кюстендил за 2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА АТ. ОГН. В., с ЕГН **********, с адрес в с. С., ул. „***“ №
***, да заплати на „П. К. Б.“ ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „****.“ № **, бл.**, вх.* сумата от 185,05 лв. /сто
осемдесет и пет лева и 5 ст./, представляваща разноски за двете производства,
съразмерно на уважения част от исковата претенция, от които 83,63 лв.
/осемдесет и три лева и 63 ст./ по ч. гр. д. № 373/2021 г. по описа на Районен
съд - Кюстендил и 101,42 лв. /сто и един лева и 42 ст./ разноски по гр. д. №
1038 по описа на Районен съд – Кюстендил за 2021 г.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „*****“ № **, бл.***, вх.* да заплати на АТ. ОГН.
В., с ЕГН **********, с адрес в с. С., ул. „*****“ № ***сумата от 256,77 лв.
/двеста петдесет и шест лева и 77 ст./ разноски по производството по гр. д. №
1038 по описа на Районен съд – Кюстендил за 2021 г. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи на решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9