РЕШЕНИЕ
№ 981
гр.Бургас, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 23 юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 1252 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Р.Д.Ч. с ЕГН:********** със съдебен адрес ***
Драгиева 4, партер. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник –
адвокат С.Б.от АК Бургас.
Ответник по касация е сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Бургас с адрес гр.Бургас ул.Янко Комитов 34. Ответникът по касация не взема участие в
касационното производство, редовно призован.
Жалбата е насочена срещу решение № 492/19.03.2020г. по
АНД № 5343/2019г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено
наказателно постановление № 19-0769-004653/27.09.2019г. на началник група в
сектор ПП при ОДМВР Бургас (АНО) с което на Р.Ч. са наложени наказания за
извършени административни нарушения, както следва :
- 20лв. глоба за извършено нарушение по чл.185, вр. с чл.20
ал.1 от ЗДП;
- 100лв. глоба и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 2 месеца за извършено нарушение по чл.175 ал.1 т.5, вр. с чл.123 ал.1
т.3 б.А от ЗДП.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 17.08.2019г. около 14.03 часа в гр.Бургас, по улица без име, на паркинга
на УМБАЛ Бургас Мед, жалбоподателката управлявала автомобил Мерцедес Вито 109
ЦДИ с рег.№ А 2618 НК, собственост на Аавона ЕООД, при което изгубила контрол
върху автомобила и се блъснала в бариерата на изхода на паркинга – допуснала
самостоятелно ПТП с материални щети. Не останала на място, за да възстанови
щетите – допълнително е издирена. така не оказала съдействие за възстановяване
на щетите, представляващи счупена бариера на УМБАЛ Бургас Мед.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че
фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от
събраните доказателства. Приел е, че в своята съвкупност фактите по случая
следва да се квалифицират по начина, даден от АНО. Не е констатирал допуснати
съществени процесуални нарушения и потвърдил постановлението.
В касационната жалба на привлеченото към отговорност лице
се прави оплакване, че фактическата обстановка не е била изяснена от съда в
нейната цялост. Съдът не взел предвид сочените от касаторката обстоятелства,
поради които тя е напуснала местопроизшествието, сочещи липса на вина за
извършено административно нарушение. Иска се касационната инстанция да отмени
обжалваното решение и да постанови такова, с което да отмени постановлението
или да го измени, като намали наложеното наказание до установения от закона
минимум. Не се сочат нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното съдебно решение да бъде
оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка
в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния
съдебен акт е валиден и отчасти допустим.
Първоинстанционният съд е сезиран с ръкописна жалба от Р.Ч.,
в която изрично и ясно е посочено, че предмета на обжалване се ограничава до частта
на посоченото наказателно постановление, с която е наложено наказание лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство. Формулираното искане е
съответно – да бъде разрешено на Ч. да управлява служебните автомобили. Поради
липсата на жалба срещу останалите части на наказателното постановление, същото
е влязло в сила – относно извършено нарушение по чл.185 от ЗДП и наложеното за
него наказание, както и относно извършено нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП и
едно от наложените за него наказания - глоба 100лв. Съобразно пределите на
подадената жалба, висящността на административнонаказателното производство, в
съдебната му фаза, е била само относно основанието за налагане на наказание
лишаване от право да се управлява МПС за второто (установено вече) нарушение,
както и правилното определяне размера на това наказание. Произнасяйки се
относно законосъобразността на наказателното постановление в неговата цялост,
първоинстанционния съд е постановил недопустимо решение относно частите на НП,
необжалвани и влезли в сила така, както са посочени по-горе. В тези части първоинстанционното
решение следва да се обезсили и делото да се прекрати в същата част, на
основание чл.221 ал.3 от АПК.
За да се произнесе относно правилността на съдебното
решение в частта относно наложеното наказание лишаване от право да се управлява
МПС за нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, касационната инстанция взе предвид
следното.
Фактите в съществената си част са установени с влязлата в
сила част на наказателното постановление - на 17.08.2019г. около 14.03 часа в гр.Бургас,
по улица без име, на паркинга на УМБАЛ Бургас Мед, жалбоподателката управлявала
автомобил Мерцедес Вито 109 ЦДИ с рег.№ А 2618 НК, собственост на Аавона ЕООД,
при което изгубила контрол върху автомобила и се блъснала в бариерата на изхода
на паркинга – допуснала самостоятелно ПТП с материални щети. Не останала на
място, за да възстанови щетите – допълнително е издирена. така не оказала
съдействие за възстановяване на щетите, представляващи счупена бариера на УМБАЛ
Бургас Мед. Също така с наказателното постановление е установена квалификацията
на тези факти като извършено от Ч. административно нарушение по чл.175 ал.1
т.5, вр. с чл.123 ал.1 т.3 б.А от ЗДП. За това нарушение законът предвижда
кумулативно да бъдат наложени две наказания - лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200лв. Това
означава, че липсва законова възможност за неналагане на първото от двете наказания,
т.е. налагането му с процесната наказателно постановление е законосъобразно.
Определеният размер от 2 месеца също е законосъобразен.
Твърденията на жалбоподателката, че е направила всичко възможно да се свърже с
представител на увреденото лице и едва тогава е напуснала местопроизшествието,
не са подкрепени от събрани по делото доказателства. На практика авторството и
е било установено поради наличието на записващи устройства в района на
счупената бариера и при липса на такива Ч. успешно би избегнала дължимото
наказание, чрез напускане на местопроизшествието. Затова съдът намира, че размера на наказанието не е следвало да се
определя към установения от закона минимум и административнонаказващия орган
основателно се е съобразил с горните обстоятелства. направените в този смисъл
изводи на първоинстанционния съд са правилни, поради което на основание чл.221
ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила в тази му част.
Искания за присъждане на разноски по делото не са били
направени от страните.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 492/19.03.2020г.
по АНД № 5343/2019г. на Районен съд Бургас в частта, с която е потвърдено наказателно
постановление № 19-0769-004653/27.09.2019г. на началник група в сектор ПП при
ОДМВР Бургас, в частта на постановлението, с която е установено извършено
нарушение по чл.185 от ЗДП и е наложено за него наказание 20лв. глоба, както и
в частта на постановлението, с която е установено извършено нарушение по чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП и е наложено за него наказание - глоба 100лв.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в посочените по-горе части.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 492/19.03.2020г.
по АНД № 5343/2019г. на Районен съд Бургас в частта, с която е потвърдено наказателно
постановление № 19-0769-004653/27.09.2019г. на началник група в сектор ПП при
ОДМВР Бургас, в частта на постановлението, с която е наложено наказание
лишаване от право да се управлява МПС за срок от два месеца, за извършено
нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.