Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на тридесет и първи януари
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Г.а, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова
адм.дело N 2391 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.145 и сл. АПК вр. чл.172 ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на
Д.К.Д., ЕГН **********,***, подадена
чрез адв.Д., съдебен адрес-*** против заповед № 1345/25.10.21г. на младши
автоконтрольор при ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а б.б от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваният акт е незаконосъобразен, неправилен, издаден в нарушение на
материалния и процесуалния закон, както и поради това, че при издаването му са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че не е бил
употребил наркотични вещества при управлението на МПС по време на извършената
му проверка, както и че никога не е употребявал наркотични вещества или техни
аналози, като представя резултати/отрицателни/ от изследвания, които си е
направил след като е бил освободен на 25.10.21г., в 10.30ч. и на следващия ден.
Твърди, че наложената мярка с оспорената заповед е свързана със значителни
загуби по отношение на работата му и вероятността да бъде уволнен, като мярката
прави невъзможно да помага на родителите си, които живеят извън града и
разчитат на неговата финансова помощ и грижи. Твърди, че не е спазена
установената форма, като в разпоредителната част на обжалвания акт не се
съдържа конкретен срок за изтърпяване на принудителната административна мярка в
нарушение на правилата на чл.59, ал.2, т.5 АПК, както и че не са изложени
мотиви кои обстоятелства са безспорно установени, което също е основание за
отмяна на процесната ЗППАМ като незаконосъобразна. Твърди, че в случая изложените
мотиви са противоречиви и са от много общ характер, липсва категоричност по
отношение на точното място на извършеното нарушение, изложени са само
фактически обстоятелства, без да е взето отношение към тях и без да са изложени
конкретни съображения, поради което е лишен от възможност да прецени за кои
именно определени съставомерни факти и обстоятелство е издаденият акт и
наложена мярката, с което е нарушено правото му на защита. Твърди, че не е
установено по безспорен и несъмнен начин наличието на материалноправната
предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна
административна мярка по чл.171. т.2а, б.“б“ ЗДвП, а именно наркотични вещества,
видно от представените изследвания, които е направил след освобождаването му. Счита,
че след като е оспорен резултатът от направения Друг тест, незаконосъобразно
заповедта е постановена и съответно принудителната административна мярка е
наложена преди да има резултат от медицинското изследване за наличие на
съдържание на такива вещества в дадената кръвна проба. Моли оспорената заповед
да бъде обявена за нищожна или отменена като незаконосъобразна и прекратено административнонаказателното
производство, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – младши
автоконтрольор при ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния
си представител ю.к. Г., оспорва жалбата. Счита, че към момента на издаване на
заповедта са били налице материалноправните предпоставки, предвид отчетената с техническото
средство положителна проба. Моли съда да отхвърли жалбата, както и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Заповед № 1345/25.10.21г.
на младши автоконтрольор при ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а б.б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
От представения по
делото АУАН GA №510580/25.10.2021г. се установява, че на 25.10.2021
г., около 00.13 часа в гр. Варна, по бул. „***“, посока изход до двете кули, жалбоподателят
управлява собствения си лек автомобил АУДИ А-3 с рег.№ В****ВХ под
въздействието на наркотични вещества или техните аналози, а именно водачът е
изпробван с техническо средство ДРУГ тест - 5000 с номер ARAM -0004, което е
отчело положителен резултат -амфетамин, за което му е издаден талон за
медицинско изследване № ***. От талон за
медицинско изследване се установява, че е издаден на жалбоподателя и връчен в
01.22ч. на 25.10.2021г., като е уведомен, че следва да се яви във ВМА гр.Варна,
където е отведен. Видно от същия жалбоподателят не е приел показанията на
техническото средство/теста.
От представената заповед
за задържане се установява, че жалбоподателят е освободен на 25.10.21г. в
10.30ч.
От Заповед №21-0819-001345/25.10.21г.
се установява, че младши автоконтрольор при ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“ за това, че на 25.10.2021г., около 00.05 часа в гр. Варна, по бул. „***“,
до двете кули, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил АУДИ А-3
с рег.№ В****ВХ и е употребил наркотични вещества или техните аналози, а именно
амфетамин, установено с техническо средство ДРУГ тест - 5000 с номер ARAM -0004
е приел, че са налице материално правните предпоставки за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171 т.2а ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на пътното превозно средство на собственика му, който управлява
МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози и е наложил санкцията
по цитираната разпоредба- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
От заповед №
365з-2747/20.07.2017г. на Директора на ОД на МВР-Варна се установява, че
оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171 т.2а ЗДвП
са служителите от ОД на МВР-Варна, посочени в т.1 от заповедта, както и че
съгласно т.2 от заповедта са оправамощени посочените служители, които да
прилагат ПАМ само по чл.171 т.1 б.“д“ и т.2а ЗДвП, сред които и назначените по
график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Варна. От представения утвърден месечен график за определяне на
служителите за изпълнение на ППД от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна
за м.10.21г. се установява, че мл.автоконтрольор Л.М.М.е бил назначен по график
по време на съставяне на оспорения акт.
От предствените от
жалбоподателя фиш за химико-токсилогично изследване-проба на урина от
25.10.21г. и фиш –проба кръв от 26.10.21г. се установява, че резултатите за
наличие на наркотични вещества и техните аналози са отрицателни.
Представен е и трудов
договор на жалбоподателя.
От съдебно-химическа
експертиза № Е-002/24.01.2022г. по ДП № 391/2021г. по описа на сектор „ПП“ при
ОД на МВР-Варна на лаборатория по химико-токсикологични изследвания при Многопрофилна
болница за активно лечение- Варна, ВМА се установява, че е извършено химическо
изследване на кръв и урина, иззети от жалбоподателя на 25.10.2021г. в 01.40ч.,
като в предоставените за изследване биологични проби-кръв и урина не е открито
наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози /в т.ч. отрицателен
резултат за амфетамин/, което се доказва по надлежния ред посредством
имунохимичен и газ-хроматографски анализ.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДвП е
предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано
лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е
допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните по делото
писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че със
Заповед № 1345/25.10.21г. на младши автоконтрольор при ОД на МВР-Варна, сектор
„Пътна полиция“, на основание чл.171, т.2а б.б от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Заповедта е издадена
от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от
представените по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица
да прилагат ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП и график, органът издал оспорения акт е
сред изрично оправомощените длъжностни лица.
Съгласно разпоредбата
на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Посочената ПАМ се прилага водач, който управлява МПС след като е употребил
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест; който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство или тест; или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или да даде биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и
категоричен начин, че на 25.10.2021г.,
около 00.05 часа в гр. Варна, по бул. „***“, до двете кули, жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил АУДИ А-3 с рег.№ В****ВХ, като при извършена му
проверка с техническо средство ДРУГ тест - 5000 с номер ARAM -0004 е отчетена употреба
на наркотични вещества или техните аналози, а именно амфетамин, като той не е приел отчетения резултат от теста и му
е издаден талон за медицинско изследване № ****, връчен в 01.22ч. на
25.10.2021г. и е отведен за изследване във ВМА гр.Варна.
Безспорно е установено
и че съгласно съдебно-химическата експертиза при извършеното химическо
изследване на кръв и урина, иззети от Д. на 25.10.2021г. в 01.40ч., не е
открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози /в т.ч.
отрицателен резултат за амфетамин/, което се доказва по надлежния ред
посредством имунохимичен и газ-хроматографски анализ.
В случая не се установи да е налице някоя от хипотезите на разпоредбата на
чл.171 т.2а б.“б“ от ЗДвП, съответно основание за налагане на ПАМ.
Съгласно чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва
с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест-т.1; лицето не
приема показанията на техническото средство или теста-т.2; физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест-т.3.
В случая е налице хипотезата на т.2 – лицето не приема показанията на
теста, който му е направен, поради което и съгласно чл.3а от наредбата
установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да
бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Такова
изследва е направено и съгласно същото не е открито наличие на наркотични вещества
или техни метаболити/аналози, в това число и амфетамин.
Съгласно чл.6 ал.9 от наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. Не са налице посочените от законодателя хипотези, за да бъде приет
резултата от направения тест с техническо средство ДРУГ тест - 5000 с номер ARAM -0004, поради което използването на резултата от него е без основание. От
доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е подписал и е получил
талона за изследване, заведен е в срок за вземането на биологична проба в
посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен теста от
полицейските органи.
Предвид гореизложеното, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без
наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 171, т.2а, б.
"б" от ЗДвП и чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, административният орган е издал материално
незаконосъобразен административен акт.
В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките
за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно
нарушение за предотвратяването и преустановяването, на което е приложена принудителната административна мярка. В случая
резултатите от изследването по реда на наредбата опровергават резултатите от
извършеното изследване с теста, съответно жалбоподателят не е осъществил
посочената в заповедта хипотеза по чл.171 т.2а, б.“б“ ЗДвП.
Определящо в случая е наличието
на наркотични вещества или техните аналози в кръвта, посочено в медицинското
изследване, а не установеното с техническо средство. Съгласно и представените
от жалбоподателя химико-токсилогично изследване-проба на урина от 25.10.21г. и
фиш –проба кръв от 26.10.21г. резултатите за наличие на наркотични вещества и
техните аналози са отрицателни.
Фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо
жалбоподателя е оборено, тъй като жалбоподателят не е управлявал МПС след
употребата на наркотични вещества /амфетамин/, поради което оспорената заповед е
постановена в нарушение на материалния закон.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
оспореният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.
Целта
на принудителната административна мярка е осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения,
съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а ЗДвП, а в случая се установи, че
жалбоподателят не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, т.е. не е налице
административно нарушение, за преустановяване на което да е необходимо
прилагане на ПАМ.
При
този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 360лв., от които 10лв.- ДТ
и 350лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 21-0819-001345/25.10.21г. на младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.2а б.б от ЗДвП на Д.К.Д. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 360лв.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: