№ 23468
гр. София, 04.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110151712 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е бил сезиран с предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД /ищец/ срещу Г. С.
В. /ответник/ установителни и осъдителни искове.
С решение № 9245/01.06.2023г. е уважен само иска по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК
вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата от 1756.00 лева –непогасена главница, дължима по договор за
потребителски креди № **********/31.08.2017 г, ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 26.11.2021г., до окончателното плащане, като искът е отхвърлен
за горницата над тази сума до пълния търсен размер на главница от 2692.01 лева.
Останалите установителни и осъдителни искове са били отхвърлени.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба от ищеца с искане за изменение на
решението в частта за разноските, присъдени в полза на ответника в заповедното
производство, като тези разноски се намалят до сумата от 50.00 лева. Възразява се и срещу
присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство с довод, че е прекомерно.
В указания срок, отговор от ответника е постъпил. В него е изразено становище за
неоснователност на молбата.
Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбата искане и
доводите в постъпилото становище, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да
иска изменение на определението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима. Списък по чл. 80 ГПК не е необходим, тъй като ищецът иска изменение на
съдебния акт досежно присъдените на насрещната страна разноски, а не на своите, с каквато
санкция скрепя това поведение сочената разпоредба и тълкувателната практика. При все
това, списък по делото е наличен.
1
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното
производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Казано по друг начин, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този
смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Присъждане на разноски е релевирано с възражението по чл. 414 ГПК, като е представен
договор за правна защита и съдействие. Разноските са заявени и в исковото производство и с
оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът приема за основателно релевираното от процесуалния представител на заявителя
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, като аргументите за това са следните:
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно исково
производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението по чл.
414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което
исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на
иска. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право
на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414
ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по
ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение
за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се
приравни по сложност извършването на това действие с депозирането на отговор на искова
молба и явяването на адвоката в открито съдебно заседание, каквито действия биха били
извършени от процесуалния представител при прерастване на заповедното производство в
състезателно исково производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение,
дължимо на длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното
2
адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен
минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК
от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението,
съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни,
процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на
възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за
попълването му, поради което това действие следва да се приравни по сложност на
посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. / в редакцията към датата на
сключване на договора – рекация ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./ - изготвяне на книжа и молби,
за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 50 лева. В конкретния случай
е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе
в заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на длъжника срещу
заповедта. По гореизложените съображения съдът приема, че адвокатско възнаграждение на
длъжника се дължи, но размерът на му следва да се определи по посочената по-горе норма,
т.е. минималното адвокатско възнаграждение по заповедното производство за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 50 лева. В този смисъл са Определение
№ 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на САС,
Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV – "Е"
въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на СГС,
Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение № 1341
от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от
12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от 08.01.2021 г. по
в. гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд). В горния смисъл е и
преобладаващата съдебна практика в страната - Решение № 887 от 16.10.2019 г. по т. д. №
1263/2018 г. на Окръжен съд – Варна; Решение № 74 от 08.02.2019 г. по т. д. № 1369/2018 г.
на Окръжен съд – Стара Загора; Определение № 2736 от 03.09.2020 г. по в. ч. гр. д. №
2253/2020 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 1194 от 11.05.2016 г. по в. ч. гр. д. №
860/2016 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 390 от 10.08.2020 г. по в. ч. гр. д. №
442/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик; Определение № 260258 от 28.07.2020 г. по в. ч. т.
д. № 2028/2019 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 260214 от 23.07.2020 г. по в. ч. т.
д. № 841/2020 г. на Окръжен съд – Варна; Определение № 1734 от 19.09.2019 г. по в. ч. гр. д.
№ 1288/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и други.
Изложеното дава основание постановеното по делото решение да бъде изменено в
частта за разноските, като се намалят разноските за заповедното производство, които
„Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати на адв. Г. до размера на сумата от
50.00 лева.
В останалата част, молбата е неоснователна.
Съдът е определил възнаграждението на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно
минималния праг в наредбата и отхвърлената част от иска, за което е изложил мотиви.
3
Промяна на извода на съда в тази част не се налага съобразно оплакванията.
Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 9245/01.06.2023г. , постановено по гр.д. № 51712/2022г. по описа
на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:
НАМАЛЯВА разноските, които „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, е
осъдено да заплати на адвокат С. Любомиров Г. до размера на сумата от 1012.22 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на СГС след влизане в сила на определението и изтичане на
срока за отговор по въззивната жалба.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в случай, че в срока за обжалване постъпят жалби
срещу него, за тяхното администриране.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4