Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Бяла Слатина, 30.12.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС – Бяла Слатина, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми декември две
хиляди двадесет и четвърта година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ЦВ.ХАРАЛАМПИЕВА
при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№176/2020г. по описа на РС – Бяла Слатина, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Ц.И.М., ЕГН:********** *** и Т.М.Т., ЕГН:**********
***, чрез
процесуалния им представител адв.М. М.и адв.Т.Т. *** против Ц.Г.Г., ЕГН:********** ***, Й.И.Г., ЕГН:********** *** С.И. „,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление *** иск, както следва:
1.С правно основание чл.124 от ГПК, за приемане
за установено спрямо първите двама ответници, че ищцата Ц.И.М. е собственик на 20/60 идеални части, а
ищецът Т.М.Т. е собственик на 10/60 идеални части на основание наследяване от праводателя Ц.Т. Н., б.ж. на с.А., обл.Враца, починал на 28.04.1962г., както следва:
- от поземлен имот с идентификатор 00401.11.4
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-882/30.03.2018г.
на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ 20462
кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на
земята - пета, в местността „ Мандрище
„, с.А., общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, с номер по предходен план - 011004, а
съгласно Решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне в землището на с.А. от
04.09.1996г.
– полска култура от 20.460
дка
/ двадесет дка и четиристотин и шестдесет кв.м. /, пета
категория, в местността „ Мандрище „, имот №011004,
по плана за земеразделяне на с.А., обл.Враца;
- от поземлен имот с идентификатор 00401.19.27
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-882/30.03.2018г.
на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ 5020
кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на
земята - трета, в местността „ Прапора
„, с.А., общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, с номер по предходен план - 019027, а
съгласно Решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне в землището на с.А. от
04.09.1996г.
– полска култура от 5.019
дка
/ пет дка и деветнадесет кв.м. /,
трета категория, в местността „ Прапора „, имот №019027,
по плана за земеразделяне на с.А., обл.Враца;
2.За
отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК като незаконосъобразен на констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №82, том – 1,
рег.№956, дело 75 от 19.02.2015г.
на нотариус А.К., рег.№010 на НКРБ,
нотариус с район на действие района на РС – Бяла Слатина, вх.рег.№607/19.02.2015г.,
акт №159, дело №151 на СВ при
РС – Бяла Слатина, с който Ц.Г.Г., ЕГН:********** *** е призната
за собственик по давностно владение в частта за Ц.И.М. от 20/60
идеални части и за Т.М.Т.
от 10/60 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 00401.11.4
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-882/30.03.2018г.
на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ 20462
кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на
земята - пета, в местността „ Мандрище
„, с.А., общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, с номер по предходен план – 011004 и от поземлен
имот с идентификатор 00401.19.27
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-882/30.03.2018г.
на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ 5020
кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на
земята - трета, в местността „ Прапора
„, с.А., общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, с номер по предходен план – 019027., останали
в наследство от праводателя Ц.Т. Н., б.ж. на с.А.,
обл.Враца, починал на 28.04.1962г.
3.С правно основание чл.108 от ЗС за признаване за
установено по отношение на ЕТ „ С.И. „,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, че ищцата Ц.И.М. е собственик на 20/60 идеални части, а ищецът Т.М.Т. е собственик на 10/60 идеални части на основание наследяване от праводателя Ц.Т. Н.,
б.ж. на с.А., обл.Враца,
починал на 28.04.1962г., както следва:
- от поземлен имот с идентификатор 00401.11.4
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-882/30.03.2018г.
на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ 20462
кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на
земята - пета, в местността „ Мандрище
„, с.А., общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, с номер по предходен план - 011004, а
съгласно Решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне в землището на с.А. от
04.09.1996г.
– полска култура от 20.460
дка
/ двадесет дка и четиристотин и шестдесет кв.м. /, пета
категория, в местността „ Мандрище „, имот №011004,
по плана за земеразделяне на с.А., обл.Враца;
- от поземлен имот с идентификатор 00401.19.27
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-882/30.03.2018г.
на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ 5020
кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на
земята - трета, в местността „ Прапора
„, с.А., общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, с номер по предходен план - 019027, а
съгласно Решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне в землището на с.А. от
04.09.1996г.
– полска култура от 5.019
дка
/ пет дка и деветнадесет кв.м. /,
трета категория, в местността „ Прапора „, имот №019027,
по плана за земеразделяне на с.А., обл.Враца;
и за ОСЪЖДАНЕ на
ЕТ „ С.И. „, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление *** ДА ПРЕДАДЕ на Ц.И.М. владението върху 20/60 идеални
части, а на Т.М.Т.
владението върху 10/60 идеални части от гореописаните имоти.
ДОКЛАД: Поддържа се в
исковата молба, че ищците притежават наследство, придобито от общият им
наследодател Ц.Т. Н., роден
на ***г., възстановено с план за
земеразделяне, в землището на с.А., представляващо : Полска култура, с площ от
20.460дка, пета категория земя, в местността „Мандрище“, представляващ имот №
011004 по плана за земеразделяне по плана на с.А., при граници: №200579-полски
път на ПОЛСКИ ПЪТ; № 011003- полска култура на В.Д.К.; №011002- полска култура
на Р.В.К.; № 011001- полска култура на наследниците на А.А.Х.; № 200582- полски
път ПОЛСКИ ПЪТ; № 011005- полска култура на наследниците на Х.С.Щ.и 2.полска култура
от 5.019 дка, трета категория, местност „Прапора“, имот № 019027 по плана за
земеразделяне, при граници:№ 019028- полска култура на Т.И.Д.; №019030- полска
култура на Община – А.; № 019025- полска култура на наследниците на И. Ц.В.; №
019026- полска култура на С.А.В.; № 200589- транспортлтер, ПЪТ ТРЕТИ КЛАС.
Поддържа се, че въпреки това един от наследниците на Ц.Т.
Н., а именно: - ответникът Ц.Г.Г., с ЕГН ********** се
е сдобила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за
собственост върху описаните по-горе недвижими имоти, а именно – Акт,
регистриран в Служба по вписванията – гр.Бяла Слатина от вх.регистър 607, дата
от входящ регистър 19.02.2015г. Твърди се, че ищците никога не са представали да владеят имотите, включително са получавали
рента от същите, а
преди ищците имотите са владеели техните родители, поради което и за
ответницата Ц.Г. не са били налице основанията за изтекла придобивна давност в
нейна полза. Поддържа се, че в деня на снабдяването
си с констативния нотариален акт, първите двама ответници – Ц.Г. и Й.Г. са
продали на В.Т.М.процесните имоти, с нотариален акт, регистриран в Служба по
вписванията – гр.Бяла Слатина под номер от вх.регистър 608, дата от входящ
регистър 19.02.2015г. Твърди се, че последния собственик на процесните имоти е
ответника ЕТ „С.И.“, легитимиращ се като собственик с Нотариален акт № 115,
т.9, рег.№ 3831, дело № 1634/04.11.2016г., като за този ответник не е настъпило
вещно транслативно действие от извършената покупко-продажба, тъй като е закупил имотите от
несобственици.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор
на исковата молба от ответника ЕТ „С.И.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление ***. Поддържа се в отговора на исковата молба,
че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че заявеното от ищците
обстоятелство, че са наследници на Ц.Т. Н. не обославя тяхно право на
собственост на идеални части от процесните имоти, тъй като, макар да са били в
наследствената маса на наследодателят им, са придобити в цялост от ЕТ „С.И.“ по оригинерен начин, при условията на чл.79, ал.2 от ЗС в
следствие непрекъснатото им
добросъвестно владение в продължение на пет години. Поддържа
се че на 19.02.2015г. е изготвен нотариален акт
по обстоятелствена проверка за собственост на Ц.Г.Г. върху недвижимите имоти,
регистриран в Служба по вписванията в гр. Бяла Слатина под номер от входящ
регистър 607, дата по входящ регистър 19.02.2015г.; На
19.02.2015г. Ц.Г.Г. и Й.И.Г. продават на В.Т.М.имотите с
нотариален акт, вписан в АП-СВ – Бяла Слатина, входящ регистър № 608, Акт №
160, том 1, дело № 152/19.02.2015г.; на 26.03.2015г. В.Т.М.е
продал на Й.И.Й. имотите с нотариален акт, вписан в АП-СВ-Бяла Слатина, входящ
регистър № 1193, акт № 156, том 2, дело № 330/26.03.2015г.; на 05.05.2015г. Й.И.Й. продава на
„Агро-Тера Груп“ ЕООД имотите с нотариален акт, вписан
в АП-СВ-Бяла Слатина, входящ регистър № 1980, акт № 15, том 4, дело
№561/05.05.2015г.; на 04.11.2016г. „Агро-Тера Груп“ ЕООД продава на ЕТ „С.И.“
имотите с нотариален акт, вписан в АП-СВ –Бяла Слатина, входящ регистър № 3831,
акт № 155, том 9, дело № 1634/04.11.2016г. Владението на процесните имоти от
частните правоприемници В.Т.М., Й.И.Й., „Агро-Тера Груп“ ЕООД и ЕТ „С.И.“ е
непрекъснато и еднородно, тъй като всеки един от тях е бил добросъвестен
владелец, по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС. Сочи се, че
съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето
владение и владението на праводателя си. Когато
владелците са няколко и се намират в отношение на последователно
правоприемство, срокът на владението им се сумира и се ползва от последния
владелец. Поддържа
се, че
на това основание ответникът ЕТ „С.И.“ присъединява към собственото си добросъвестно владение и несмущаваното добросъвестно
владение на предхождащите го собственици В.Т.М., Й.И.Й. и „Агро – Тера Груп“
ЕООД. Поддържа се, че началото на непрекъснатата верига на еднородно,
добросъвестно владение е 19.02.2015г., когато В.Т.М.– първият от тези
праводатели, е придобил имотите от ответниците Ц.Г.Г. и Й.И.Г., като така
срокът на петгодишната придобивна давност е изтекъл на 19.02.2020г. в полза на ответника ЕТ „С.И.“, явяващ се последен
добросъвестен владелец от веригата присъединени добросъвестни владения, т.е. –
на 19.02.2020г. ответникът ЕТ „С.И.“ е придобил
процесните имоти по оригинерен начин, съгласно разпоредбата на чл.79 ал.2 от ЗС. Поддържа
се, че исковата молба е внесена в деловодството на съда на 20.02.2020г., след
като в полза на ЕТ „С.И.“ вече е изтекла придобивната
давност, по силата на която той е станал собственик в цялост на процесните
имоти, поради което ищците са изгубили правото си на собственост върху идеални
части от имотите, преди завеждане на делото, като техен единствен притежател е
ответника.
Поддържа се също, че ответникът ЕТ „С.И.“ е придобил
имотите от „Агро-Тера Груп“ ЕООД с нотариален акт, вписан в АП-СВ –Бяла
Слатина, входящ регистър № 3831, акт № 155, том 9, дело № 1634/04.11.2016г.,
като всеки от предходните праводатели е прехвърлил права, които притежава,
което включва и ответника Ц.Г.Г., която към 09.02.2015г. вече
е била собственик на имотите, по силата на давностно владение. Твърди се, че
това нейно първично право е установено с посочения констативен нотариален акт
по обстоятелствена проверка, регистрирано в Служба по вписванията- Бяла
Слатина, под номер от входящ регистър 607, дата от входящ регистър 19.02.2015г.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Ц.Г.Г.
и Й.И.Г. не са представили писмен отговор на исковата молба и не са изразили
становище по предявените искове и не сочат доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от адв.Ц.Й., особен представител на конституирания
ответник И.И. е представен писмен отговор, чрез който се оспорва така предявената
претенция в цялост, като неоснователна и недоказана.
От конституираният ответник по делото детето А.Й., чрез
неговата майка и законен представител Ц. Т., не е постъпило становище по спора.
В откритото съдебно заседание ищците чрез процесуалния
си представител адв.М.М. *** поддържат предявения иск.
Ответниците, чрез процесуални и особени представители, молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
В хода на съдебното заседание, проведено на дата 17.10. 2024г. са разпитани свидетелите А.Д.И. и Й. К.Т..
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Удостоверение за
идентичност на лице с различни имена с изх.№590/05.11.2013г. на общ.Бяла
Слатина името Ц.Т. Н. и имената Ц.Т. Н., Ц.Т.
П., са имена на едно и също лице.
На
наследодателя Ц.Т. Н. - б.ж. на с.А., починал на 28.04.1962г. по реда на ЗСПЗЗ е
възстановена собствеността върху земеделски имоти.
С Решение №01001/04.09.1996г. на ПК, гр.Бяла Слатина
за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне в землището на с.А.,
на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, е било възстановено правото на собственост на
наследодателя Ц.Т. Н. върху следните земеделски имоти - полска култура от 20.460
дка
/ двадесет дка и четиристотин и шестдесет кв.м. /, пета
категория, в местността „ Мандрище „, имот №011004,
по плана за земеразделяне на с.А., обл.Враца и полска култура от 5.019
дка
/ пет дка и деветнадесет кв.м. /, трета категория, в местността „ Прапора „, имот №019027,
по плана за земеразделяне на с.А.,
обл.Враца.
Моментът
на откриване на наследството, както и кръгът на наследниците на възстановените
на основание земеделска реституция имоти се определя според закона, действащ
към момента на смъртта на общия наследодател.
Видно от
Удостоверение за наследници
изх.№35/12.02.2020г.
на кметство А.,
след смъртта си общия наследодател е оставил за законни наследници децата си Е.Ц.В.,
починала на 26.11.1987г., И. Ц.Т., починал на 06.12.1988г. и Г.Ц.Т., починала на 01.07.2005г.
След смъртта си дъщерята на общия наследодател Е.Ц.В. оставила за свои законни
наследници децата си – Й.Т.С., починала на 25.04.1997г. и П.Т.Т., починала на 06.03.1983г.От своя страна Й.Т.С. оставила за свои
законни наследници след смъртта си децата си В.Г.С.и Т.Г.М., а П.Т.Т. след
смъртта си оставила за свой законен наследник сина си ищецът Т.М.Т..
След смъртта си сина на общия
наследодател И. Ц.Т. оставил за свой законен наследник дъщеря си – ищцата Ц.И.М..
След смъртта си дъщерята на общия
наследодател Г.Ц.Т. оставила за свои законни наследници децата си Т.Г.Ц.,
починала на 20.11.2019г., В.Г.В., Ц.Г.Г., Г.Г.В. и В.Г.В..След
смъртта си Т.Г.Ц. оставила за свои законни наследници синовете си И.Л.П. и Е.Л.П.
Съгласно Закона за наследството децата
наследяват родителите си поравно, а преживелия съпруг наследява поравно с
децата имотите на починалия, когато същите не са съпружеска имуществена
общност.
След
групирането на наследниците на общия наследодател по колена се образуват общо три наследствени колена
или всяко коляно притежава по 1/3 ид. части от делбените имоти.
Й.Т.С.,
починала на 25.04.1997г. и П.Т.Т., починала на 06.03.1983г., образуват коляното на починалата Е.Ц.В., като
всеки един от наследниците на В. притежава по 1/6
идеална част от наследствения имот, т.е. ищецът като
наследник на П.Т.Т. е
наследник
на 1/6 идеална част от процесните
имоти или на 10/60 идеални части, след привеждането на всички дялове под най –
малък общ знаменател.
Ищцата Ц.И.М. образува коляното на баща си И. Ц.Т., починал
на 03.10.2011г. и е наследник на 1/3
идеална част от процесните имоти или на 20/60 идеални
части , след привеждането на всички
дялове под най – малък общ знаменател.
С констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №82, том – 1,
рег.№956, дело 75 от 19.02.2015г.
на нотариус А.К., рег.№010
на НКРБ, нотариус с район на действие района на РС – Бяла Слатина, вх.рег.№607/19.02.2015г.,
акт №159, дело №151 на СВ при
РС – Бяла Слатина, Ц.Г.Г., ЕГН:********** *** е призната
за собственик по давностно владение на поземлен
имот с идентификатор 00401.11.4
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-882/30.03.2018г.
на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ 20462
кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на
земята - пета, в местността „ Мандрище
„, с.А., общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, с номер по предходен план – 011004 и на поземлен
имот с идентификатор 00401.19.27
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-882/30.03.2018г.
на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ 5020
кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на
земята - трета, в местността „ Прапора
„, с.А., общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, с номер по предходен план – 019027.
С нотариален
акт за продажба на недвижим имот №83,
том – 1, рег.№959, дело 76
от 19.02.2015г. на нотариус А.К., рег.№010
на НКРБ, нотариус с район на действие района на РС – Бяла Слатина, вх.рег.№608/19.02.2015г.,
акт №360, дело №152 на СВ при
РС – Бяла Слатина, Ц.Г.Г. и Й.И.Г. продали на В.Т.М.гореописаните
два процесни имота.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот №163,
том – 1, рег.№1645, дело 154
от 26.03.2015г.
на нотариус А.К., рег.№010
на НКРБ, нотариус с район на действие района на РС – Бяла Слатина, вх.рег.№1193/26.03.2015г.,
акт №156, дело №330 на СВ при
РС – Бяла Слатина, В.Т.М.продал на Й.И.Й. гореописаните два
процесни имота.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот №83,
том – 2, рег.№2356, дело 267
от 05.05.2015г.
на нотариус А.К., рег.№010
на НКРБ, нотариус с район на действие района на РС – Бяла Слатина, вх.рег.№1980/05.05.2015г.,
акт №15, дело №501 на СВ при
РС – Бяла Слатина, Й.И.Й. продал на „ Агро – Тера Груп „ ЕООД
гореописаните два процесни имота.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот №97,
том – 5, рег.№4189, дело 842
от 04.11.2016г.
на нотариус Г.Х., рег.№407 на НКРБ,
нотариус с район на действие района на РС – Бяла Слатина, вх.рег.№3831/04.11.2016г.,
акт №155, дело №1634 на СВ при
РС – Бяла Слатина, „ Агро – Тера Груп „ ЕООД продал на
ответника ЕТ „ С.И. „ гореописаните два процесни имота.
В хода на процеса ищецът Ц.И.М. починала и на нейно място
били конституирани дъщерите й М.И.М., ЕГН:********** *** и И.И.Ч., ЕГН:**********
***.Всеки
един от наследниците на М. притежава по 1/6
идеална част от наследствените имоти,
или на 10/60 идеални части, след привеждането на всички дялове под най – малък общ знаменател.
Привлечено трето лице помагач - „
Агро – Тера Груп „ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***
– МТУ.
В хода на процеса починал и ответника Й.И.Г., като на негово
място са конституирани наследниците му – Аспарух Й.И. / починал /– неговият
син, А.А.Й., Г.Й.И. и И.Й.И..
На основание така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
1.По иска с правно основание чл.124 от ЗС:
Искът по чл.124, ал.1
от ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът
предявява пред съда искане да се установи със силата на пресъдено нещо
защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право.Както
всеки установителен иск, този иск цели разрешаването на възникналия правен спор
относно притежаването на конкретно вещно право и установяване със сила на
пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между страните
по повод на вещта, обект на оспорваното право.
Съгласно
съдебната практика, установителен иск за собственост е винаги допустим, поради
което е допустим и установителен иск за собственост на идеални части. В
настоящия случай искът е допустим, тъй като е предявен от лица,
които имат правен
интерес от защита на правото си на собственост срещу лице,
което се е снабдило с КНА за собственост върху спорните
имоти, както и срещу лица, които в последствие са придобили и
отчуждавали процесните имоти и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно
чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност
или по друг начин, определен в закона. Придобивната давност, като способ за
придобиване право на собственост, включва два елемента – фактическото
упражняване на това право / владение / и изтичане на определен период от време.
Съгласно чл.68 от ЗС,
владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя.За да има законно владение е
необходимо у владелеца да има намерение да държи вещта като своя, а така също
това владение да се е изразило в упражняване на фактическата власт на лицето /
лично или чрез другиго / върху вещта.Владението трябва да бъде постоянно /
фактическата власт изразява воля трайно да се държи вещта /, да е непрекъснато
/ да не е било прекъсвано за повече от шест месеца /, да е несъмнено, спокойно
и явно.
В
настоящия случай ответникът Ц.Г. претендира да е
придобил правото на собственост на оригинерно придобивно основание – давност, с
период на владение от момента на възстановяване на правото на собственост на
земеделската земя на наследодателя Н. с Решение
на ПК, гр.Бяла Слатина на 04.09.1996г. до момента на снабдяването му с КНА на 19.02.2015г.,
т.е. от 04.09.1996г.
до 19.02.2015г.
В случая ищците
следва да докажат активната си легитимация, а именно, че притежават права върху
процесните имоти, т.е. че
чрез реституция им е била възстановена собствеността върху имотите,
както и тежестта да обори констатациите за наличие на давностно
владение.Ответникът носи доказателствената тежест да докаже собствените си
права върху имотите на соченото от него правно основание –
давностно владение с намерение за своене от него за твърдения период, който се
зачита за изтекла в негова полза погасителна давност.
В ТР
№1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че при
съсобственост, независимо от юридическия факт, от който произтича, е възможно
този от съсобствениците, който упражнява фактическата власт върху чуждите
идеални части, да превърне с едностранни действия държанието им във
владение.Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици, намерението да владее техните
идеални части за себе си.
Съдебната практика
също така приема, че сънаследник, превръщайки се от държател на частите на
останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да демонстрира тази
промяна в намерението си пред останалите съсобственици, така, че да отблъсне
техните претенции върху имота / Решение
№549/30.12.2010г., постановено по ГД №217/2010г. на
ВКС, 2-ро г.о./.
В случая ищците се
легитимират като собственици на имоти,
възстановени по силата на ЗСПЗЗ на наследодателя им Ц.Т. Н..По делото
е безспорно установено, че страните са наследници на Ц.Т. Н..Безспорно
установено е и обстоятелството, че в ПК – Бяла Слатина е била образувана преписка №01187/06.09.1991г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски
земи за землището на с.А. на наследниците на Ц.Т. Н.,
както и, че с Решение №01001/04.09.1996г. на
ПК, гр.Бяла Слатина за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на с.А., на
основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, е било възстановено правото на собственост на
наследодателя Ц.Т. Н. върху следните земеделски имоти - полска култура от 20.460
дка
/ двадесет дка и четиристотин и шестдесет кв.м. /, пета
категория, в местността „ Мандрище „, имот №011004,
по плана за земеразделяне на с.А., обл.Враца и полска култура от 5.019
дка
/ пет дка и деветнадесет кв.м. /, трета категория, в местността „ Прапора „, имот №019027,
по плана за земеразделяне на с.А.,
обл.Враца.
Безспорно е и
обстоятелството, че страните са част от наследниците на Ц.Т. Н., на когото
са възстановени тези
имоти.
Също така
по делото не се спори, че ответникът на 19.02.2015г. се е снабдил с процесния КНА.
Принципно
е, че давността започва да тече от момента, в който е било възможно да бъде
защитена собствеността върху имота, който се реституира.В конкретния случай
реституционното решение на наследниците на Ц.Н. е
издадено на 04.09.1996г. Съгласно ТР №1, постановено по ГД №11 от
1997г.
на ВКС, ОСГК, т.1, спрямо ищците в конкретния случай
давност може да се зачита след приключване на административната процедура по
възстановяването на собствеността им върху процесните
земеделски имоти, а именно след 04.09.1996г. Тъй
като в случая съсобствеността на страните произтича от наследство е приложим
десет годишния давностен срок, тъй като ответникът се явява недобросъвестен
владелец, т.е. необходимо е 10 години непрекъснато, явно и несмущаващо
владение.Този срок, с оглед периода на владеене – от 04.09.1996г.
до 19.02.2015г.,
е бил изтекъл към датата на снабдяването на ответника с КНА.
Съдът
приема за недоказано, че ответникът Ц.Г.
е установила фактическа власт върху имотите през 1996г. / повече от десет
години преди снабдяването с КНА /, както и, че е демонстрирала
по явен и несъмнен начин, че ги държи като своя
собственост, което й поведение да е станало известно приживе
на наследодателите на ищците, както и на
самите ищци.От събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се
направи единствено извод, че процесните имоти са
бил във владение на ответника, който ги е ползвал
и е добивал реколта от тях, че ги е отдавал
под аренда, като този факт е бил известен на ищците, както и, че арендното плащане за имотите е било
получавано от всички наследници до 2015-2016г.
Ползването на имотите
лично или чрез отдаването им на трети лица, е част от правомощията на
съсобственика съгласно чл.31, ал.1 от ЗС.Гореописаните действия не отричат
правата на другите съсобственици, поради което и не могат да обосноват извод за
несъмнено владение.Тези фактически действия са такива по обикновено управление
на съсобствен имот и не могат да обосноват извод, че до издаването на КНА
ответникът Г. е извършила действия
със съзнанието, че владее имотите като свои
собствени.От събраните по делото доказателства се
установява точно обратното – че Г. е ползвала
идеалните части на останалите наследници, включително и процесните
такива като обикновен държател.
По делото не се
установи по категоричен начин, че ответникът Г. е трансформирала
държанието на идеалните части на ищците във владение, не се установи ответникът Г. да е обективирала
волята си за своене на имота по начин, че тя да стане известна на ищците
или на праводателите им.Липсват каквито и да
е доказателства, че първоначалното фактическо състояние е било изменено
посредством конкретни действия на Г., съставляващи
отблъскване на ищците или на техните праводатели приживе,
ограничаване на правата им върху имотите и
превръщане на държанието във владение, което да обоснове презумцията по чл.69
от ЗС.
Показанията
на разпитаните по делото свидетели доведени от ищцовата страна
установяват твърденията на същите.
Св.Й. Т. разказва,
че знае за спорове между страните, че познава М. и И..Известно му е, че същите
притежават земеделска земя в землището на с.А..Известно му е, че процесната
земя е придобита от М. и И. по наследство от прадядо им.Също знае, че земяте е отдавана под аренда, като при посещение от М. и И. при
арендодателя за получаване на рента за 2015-2016г., същите разбрали, че земята
е била продадена от Т..
Св. А.И. разказва, че познава И.. През 2013г. последната го помолила да я
закара до с.А. за да провери каква земеделска земя притежава в наследство.При
проведен разговор между И. и една жена, която била арендатор, на не знае името
й му станало известно, че притежаваната от И. земеделска земя представлява две
ниви- една от 20дка. и друга от 5дка.
От показанията на свидетелите Т.и И., може да се направи извод, че ищците
са искали да ползват
земята, че не са
се отказали от дела
си, че са
се противопоставили
на ползването на имотите от ответниците, което
обстоятелство изключва спокойното владение на ответницата. Последното обстоятелство се установява от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.
От всичко
гореизложено съдът намира, че ответникът Г. не доказва по делото, че от 1996г. до датата на снабдяването й с КНА – 19.02.2015г.
е придобила
собствеността върху идеалните части на ищците върху процесните
имоти по давност. На следващо
място недоказано остана и т.н. преобръщане на владението, а именно извършването
на категорични действия, че е започнала да държи чуждите части / тези на ищците / за себе си с намерението
да ги свои и че е довела тези
си действия до знанието на праводателите
на ищците и на самите ищци.
При
универсалното правоприемство, каквото е наследяването, владението се упражнява
по право в лицето на общите правоприемници, без да е необходимо всеки от тях да
упражнява реално фактическата власт върху имотите. В
настоящия случай данни за поведение на ответника Г., изразяващо се в
отблъскване на владението на праводателите на ищците и на самите ищци, не се съдържат по делото. За ответницата Г. не е установен с категоричност периода
на ползване, нито момента на категоричното отблъскване на владението на
действителните собственици.Единствено установената по делото демонстрация за
промяна в намерението е едва с издаването на КНА през 2015г.
В случая възраженията
на ответника Г. за изтекла в нейна полза
придобивна давност от датата на снабдяването й с КНА до
датата на предявяване на исковата претенция от ищците, следва да се приемат за
предявени в условията на евентуалност – ако не се установи, че е придобил имота
по давност преди това.Това е така, тъй като е недопустимо едновременното
позоваване на придобиване на имота, както на основание давността, зачетена с
нотариалния акт, така и на последваща такава.Това се извежда от правилото, че
след като едно лице е придобило веднъж собственост върху вещ, то не може да я
придобие и на друго основание или на същото основание, освен ако първото не е
отпаднало към датата на възникване на второто.
Снабдяването с КНА за
собственост не съставлява действие по отблъскване на владението и в периода от
снабдяването на ответника с КНА до датата на предявяване на исковата молба
придобивна давност в полза на ответника не е текла.От издаването на нотариалния
акт ответникът е упражнявал фактическата власт върху чуждите идеални части като
собственик, а не със съзнанието, че са чужда собственост и намерението да ги
свои / в тази връзка е и приложеното по делото Решение №343 от 22.11.2017г.,
постановено по ГД №534/2017г. по описа на ОС – Враца
/.
По иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК:
Съгласно ТР № 11 от 2012г. на ВКС, ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.При оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК.
Издаването
на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали
молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително прави и при
съставянето на нотариален акт за сделка - чл.586, ал.1 от ГПК.Тази проверка се
извършва въз основа на представени документи / чл.587, ал.1 от ГПК / или
чрез т.нар. обстоятелствена
проверка, включваща разпит на трима свидетели / чл.587, ал.2 от ГПК /.След
преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно
принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление,
а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт.Поради
това, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт
по чл.587 от ГПК / както и нотариалният акт за сделка / притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота.В това се изразява легитимиращото
действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост.Правният
извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила решение.
Съгласно
чл.537, ал.2, пр.3 от ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена
претенция на трето лице срещу
титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана
неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.
В конкретния случай съдът приема, че констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №82, том – 1,
рег.№956, дело 75 от 19.02.2015г. на
нотариус А.К., рег.№010 на НКРБ,
нотариус с район на действие района на РС – Бяла Слатина, вх.рег.№607/19.02.2015г.,
акт №159, дело №151 на СВ при
РС – Бяла Слатина, установява неверни факти относно
принадлежността на правото на собственост на 30/60 ид.части от процесните имоти и
същият не
е годен да легитимира ответника като
собственик на посоченото оригинерно придобивно основание по отношение на
горецитираните ид.части.
В този смисъл на основание чл.537, ал. 2 от ГПК, съдът следва
да отмени констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение
№82,
том – 1,
рег.№956,
дело 75
от 19.02.2015г. на нотариус А.К., рег.№010
на НКРБ, нотариус с район на действие района на РС – Бяла Слатина, вх.рег.№607/19.02.2015г.,
акт №159, дело №151 на СВ при
РС – Бяла Слатина в частта в която ответницата притежава
процесните ид.части от процесните имоти.
3.По иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен
срещу ответниците ЕТ „ С.И. ***:
За да бъдат уважени предявените ревандикационни искове, ищците следва да докажат, че са собственици на 1/3 ид.части за Ц. и 1/6 ид.части за Т., респективно на общо 30/60 идеални части, след
привеждането на всички дялове под най – малък общ знаменател на процесните имоти на соченото от тях правно основание, интересът им от установяване на
това обстоятелство, фактът, че ответника владее процесните имоти и това владение е без правно основание.
Ревандикационния иск
има две части, които се намират в неразривно единство: установителта част при
която съдът трябва да установи, че ищецът действително е собственик на вещта на
претендираното основание и осъдителна част при която след като е установил
предното, осъжда ответника реално да отстъпи собствеността и предаде владението.Двете
части на ревандикационния иск не представляват самостоятелни искове. Дейността на съда по установяване
принадлежността на правото на собственост не е произнасяне по самостоятелен
установителен иск, затова и по иска по чл. 108
ЗС диспозитива е един, а не два самостоятелни.
Както беше посочено по – горе от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че ищците, в качеството им на наследници на Ц.Т. Н., по силата на проведена в полза на наследодателите й
реституционна процедура по ЗСПЗЗ са собственици на 30/60 ид.части от
процесните имоти.Безпорно установено е, че ответника Ц.Г. се е разпоредила с тези 30/60 ид.части.Така
извършената продажба не е нищожна в частта, в която са прехвърлени чужди права,
но в тази част сделката няма вещно – прехвърлителен ефект и купувачът не става
собственик на правата върху тези идеални части от прехвърления имот, съответно
не е имал и правото в последствие да се разпорежда с тях – т.е. не е имал основание
да ги продаде на ответника ЕТ „ С.И. „. Поради това не могат да бъдат възприети доводите на
последните, че владеят тези идеални части от процесните имоти на правно
основание.
От друга
страна по делото безспорно бе установено, че процесните ниви се владеят от ответника ЕТ „ С.И.
„. Доказа се и факта, че с оглед липсата на транслантивен ефект на сключения
между ответниците договор по отношение на притежаваните от ищците идеални части от
имотите, не е налице основание за ползване на тези части от ответника и при
това положение предявеният ревандикационен иск се явява основателен и доказан.
Ответникът ЕТ „ С.И. „ прави възражение, че е придобил
имотите вследствие на непрекъснатото им добросъвестно владение в продължение на
пет години съгладно чл.79, ал.2 от ЗС.
Следва да се отбележи, че
купувачите на процесните имоти, в т.ч. и ЕТ „ С.И. „ не са придобили собствеността
върху тях по силата на покупко – продажба в частта, собственост на ищците, тъй
като праводателят на първия купувач не е бил собственик на имотите в частта, полагаща
се на ищците.Както беше отбелязано, последващите сделки, с които имотите са
били продадени макар и да не са нищожни, също не са произвели
вещнопрехвърлителен ефект, но ЕТ „ С.И. „ е завладяло имотите без да знае, че
праводателите му не са собственици, поради което има качеството на
добросъвестен владелец и същият още с отговора на исковата молба се позовава на
изтекла в негова полза придобивна давност, като присъединява и владението на
праводателите му.Владелецът е добросъвестен когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик, като е достатъчно добросъвестността да е възникнала на правно
основание.В случая ЕТ „ С.И. “ е добросъвестен владелец и съгласно чл.79, ал.2
от ЗС. Може да придобие процесните имоти с непрекъснато владение в продължение
на пет години.Също така, съгласно чл.82 от ЗС, владелецът може да присъедини
към своето владение и владението на праводателите си.В случая обаче владението
на ЕТ „ С.И. “, ведно с владението на праводателите му е прекъснато с предявяването на
настоящия иск в последния ден на срока – 19.02.2020г. / датата на пощенското
клеймо /, поради което възражението му за придобиване на имотите по давност е
неоснователно.От друга страна в случая не се доказа и добросъвестно владение на
праводателите му, а когато владението на праводателите му е недобросъвестно, а
на правоприемника е добросъвестно или обратното, т.е. при присъединяване на
разнородно владение, необходимият срок за придобиване по давност на недвижим
имот е срокът, предвиден за придобивната давност при недобросъвестно владение –
10 години.
При
този изход на делото се дължат следните такси и разноски:
Ищците чрез процесуалния си представител адв.М. *** претендират съдебни разноски за адвокатска защита и внесени
държавни такси.От представените по делото вносни бележки се установява, че ищците са внесла държавна такса в общ размер на 253.00 лева, както и сумата от 1500.00 лева – депозит за особен представител. От представения по делото договор
за правна защита и съдействие, се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение и платената от тях сума към момента на завеждане на иска е
в размер на 500.00 лева. По отношение на Адвокатското
възнаграждение по договор за правна помощ по отношение на М.М. и И.Ч.
на осн. чл.38, ал.2 вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА, във връзка с чл.7, ал.5 от Наредба
№1 от 09.07.2004г., за минималните размери на адв.възнаграждения, съобразено с
цената на иска в процесното производство, съдът намира за справедливо сума в
размер на 3000.00 лева, или общо
сторените от ищците разноски за които са представени писмени
доказателства са в размер на 2253.00 лева.Ищците не са изрично посочили каква част се отнася до всеки един от
общо двата предявени искове, поради което съдът намери,
че за всеки иск дължимото следва да се раздели според броя на
исковете, като по отношение на сумата платена за особен представител следва да
остане в тежест на страните по иска с правно основание чл.124 ГПК. При горните
изводи съдът намира, че платима от
ответниците Ц.Г.Г., Г.Й.И., И.Й.И. и А.А.Й., чрез неговата майка и
законен представител Ц. З.Т. по иск с правно основание
чл.124 от ГПК е сума в размер на 2626.20 лева. По иска
с правно основание чл.108 от ЗС, ответника ЕТ „ С.И. „ следва да заплати на ищците сумата от
1126.50 лева. Сумата от 3000.00лева, представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ по отношение на М.М. и И.Ч., следва да бъде
заплатена от всички ответниците на адв.М.М. от ВрАК.
Мотивиран
от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на М.И.М. и И.И.Ч. / наследници на ищцата Ц.И.М. /, че са собственици на общо 20/60 идеални части / по 10/60 ид.части за
всяка /, а ищецът Т. М.Т.
е
собственик на 10/60 идеални части на основание
наследяване от праводателя Ц.Т. Н., б.ж. на с.А.,
обл.Враца, починал на 28.04.1962г., от поземлен
имот с идентификатор 00401.11.4
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-882/30.03.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ 20462
кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на
земята - пета, в местността „ Мандрище
„, с.А., общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, с номер по предходен план - 011004, а
съгласно Решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне в землището на с.А. от
04.09.1996г.
– полска култура от 20.460
дка
/ двадесет дка и четиристотин и шестдесет кв.м. /, пета
категория, в местността „ Мандрище „, имот №011004,
по плана за земеразделяне на с.А., обл.Враца и от поземлен
имот с идентификатор 00401.19.27
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-882/30.03.2018г.
на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ 5020
кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на
земята - трета, в местността „ Прапора
„, с.А., общ.Бяла Слатина, обл.Враца,
с номер по предходен план - 019027, а съгласно Решение
за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана
за земеразделяне в землището на с.А. от 04.09.1996г. – полска култура от 5.019
дка
/ пет дка и деветнадесет кв.м. /,
трета категория, в местността „ Прапора „, имот №019027,
по плана за земеразделяне на с.А., обл.Враца;
ОТМЕНЯ на основание чл.537,
ал.2 от ГПК като незаконосъобразен констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно
владение
№82, том – 1, рег.№956,
дело 75 от 19.02.2015г. на
нотариус А.К., рег.№010 на НКРБ,
нотариус с район на действие района на РС – Бяла Слатина, вх.рег.№607/19.02.2015г.,
акт №159, дело №151 на СВ при
РС – Бяла Слатина, по отошение на придобитите от ответницата Ц.Г.Г.
30/60 ид.части от поземлен имот с идентификатор
00401.19.27 и от поземлен имот с идентификатор 00401.11.4, по
плана за земеразделяне на с.А., обл.Враца.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на ЕТ „ С.И. „, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, че М.И.М. и И.И.Ч. / наследници на ищцата Ц.И.М. / са
собственици на 20/60
идеална част, а Т. М.Т. е собственик
на 10/60 идеални части от следните недвижими имоти: поземлен
имот с идентификатор 00401.11.4
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-882/30.03.2018г.
на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ 20462
кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на
земята - пета, в местността „ Мандрище
„, с.А., общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, с номер по предходен план - 011004, а
съгласно Решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне в землището на с.А. от
04.09.1996г.
– полска култура от 20.460
дка
/ двадесет дка и четиристотин и шестдесет кв.м. /, пета
категория, в местността „ Мандрище „, имот №011004,
по плана за земеразделяне на с.А., обл.Враца и от поземлен
имот с идентификатор 00401.19.27
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-882/30.03.2018г.
на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ 5020
кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при категория на
земята - трета, в местността „ Прапора
„, с.А., общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, с номер по предходен план - 019027, а
съгласно Решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне в землището на с.А. от
04.09.1996г.
– полска култура от 5.019
дка
/ пет дка и деветнадесет кв.м. /,
трета категория, в местността „ Прапора „, имот №019027,
по плана за земеразделяне на с.А., обл.Враца и
ОСЪЖДА ЕТ „ С.И. „, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление *** ДА ПРЕДАДЕ на М.И.М., И.И.Ч. и Т. М.Т. владението върху общо 30/60 идеална част от гореописаните имоти, или по 10/60 идеална
част за всеки.
ОСЪЖДА Ц.Г.Г., Г.Й.И., И.Й.И. и А.А.Й.,
чрез своята майка и законен представител Ц. З.Т., ДА ЗАПЛАТЯТ на М.И.М., И.И. и Т.
М.Т. сумата от 2626.20 лева / две хиляди шесттотин двадесет и шест лева и 20 стотинки/, представляваща сторените разноски по иска с правно
основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ „ С.И. „,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.М., И.И. и Т. М.Т. сумата от 1126.50 лева / хиляда сто двадесет и
шест лева и 50 стотинки /, представляваща
сторените разноски по иска с правно основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Ц.Г.Г., Г.Й.И., И.Й.И., А.А.Й., чрез
своята майка и законен представител Ц. З.Т. и ЕТ „ С.И. „, ЕИК:*********, ДА ЗАПЛАТЯТ на адв.М.М. от ВрАК, със съдебен адрес ***, офис 402 сумата от 3000.00 лева / три хиляди /, представляваща адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ на осн. чл.38, ал.2 вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на ответника - „ Агро – Тера Груп „ ЕООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление *** – МТУ.
Решението има установително действие в
отношенията на ответника ЕТ „ С.И. „, ЕИК:********* с
третото лице – помагач - „ Агро – Тера Груп „ ЕООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление *** – МТУ, а мотивите са
задължителни за третото лице на основание чл.223 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: