№ 1567
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20212120107131 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т. К. Р. и Ш. Р. Р. против ЕМ. Щ.
Ж., с която са предявени искове по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, като едно
от възраженията в него е, че вземанията са погасени по давност.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковете и
моли съда да ги уважи, като присъди сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С постановление за възлагане на недвижим имот от 31.01.2017 г. на ЧСИ Делян
Николов по изпълнително дело № ***, в сила от 20.03.2017 г., на Т. К. Р. е възложен
следният недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 410 кв.м., с изключение на 3.80
ид.ч. от 1/6 идеална част, собственост на В. М. К., находящо се в гр. ***, самостоятелен
обект – първи жилищен етаж, с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.част, собственост на В. М.
К., и гараж с площ от 18 кв.м., с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.част, собственост на В.
М. К., находящо се в гр. ***, с площ 410 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот
№ ***, в кв. *** по плана на гр. А., за който имот по неприложената в срок дворищна
регулация е отреден УПИ VIII-*** в кв. *** по плана на гр. А., целият с площ от 415 кв.м., с
неуредени регулационни сметки за 5 кв.м., ведно със самостоятелен обект – първи жилищен
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 118 кв.м., състоящ се от:
три стаи, хол, всекидневна, кухня, баня, тоалетна и коридор, ведно с две помещения – килер
и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза, с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.
част, собственост на В. М. К., ½ ид.част от тавана, с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид. част,
собственост на В. М. К., с реално ползване на южната половина, ведно с гараж със застроена
площ от 18 кв.м., с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч., собственост на В. М. К.. Ищецът
придобива имотите в режим на съпружеска имуществена общност с Ш. Р. Р..
На 24.04.2017 г. ответникът, в качеството на наемодател, сключва договор за наем за
1
срок от 8 години с К. Е. Т., в качеството на наемател, за следните имоти: 3.80 ид.ч. от 1/6
ид.ч. от гараж с площ 18 кв.м., находящ се на адрес гр. ***; 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч. от първи
жилищен етаж, ведно с две помещения – килер и кухня с южно изложение от приземния
етаж – маза и таван, от сграда, находяща се на адрес гр. ***; 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч. от 182
ид.ч. от 410 кв.м. от поземлен имот, находящ се в гр. ***. Договорът за наем е вписан в
Агенция по вписвания.
На 25.04.2018 г. ответникът получава писмена покана от ищците, с която го
уведомяват, че са собственици на ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 410 кв.м., съставляващо
неурегулиран поземлен имот № ***, в кв. *** по плана на гр. А., за който имот по
неприложената в срок дворищна регулация е отреден УПИ VIII-***, в кв. *** по плана на
гр. А., целият с площ от 415 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м., с изключение
на 3.80 ид.ч. от 1/6 идеална част, ведно със самостоятелен обект – първи жилищен етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 118 кв.м., състоящ се от три
стаи, хол, всекидневна, кухня, баня, тоалетна и коридор, ведно с две помещения – килер и
кухня с южно изложение от приземния етаж – маза, с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч.,
заедно с ½ ид.ч. от тавана, с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч., с реално ползване на
южната половина, ведно с гараж със застроена площ от 18 кв.м., с изключение на 3.80 ид.ч.
от 1/6 ид.ч. Твърди се, че изключенията от 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч. са собственост на
ответника.
В поканата ищците твърдят, че са съсобственици на посочените имоти при квоти за
тях 99,72/100 ид.ч. от дворното място, 99,25/100 ид.ч. от първи етаж с килер и кухня от
приземния етаж и тавана и 99,886/100 ид.ч. от гаража, а за Ж. – 0,28/100 ид.ч. от дворното
място, 0,75/100 ид.ч. от първия етаж с килер и кухня от приземния етаж и тавана и 0,011/100
ид.ч. от гаража. Тъй като чрез трето лице наемател (К. Е. Т.) държи, ползва и извлича
граждански плодове от целия недвижим имот, ищците го канят да им заплаща обезщетение
в размер на 400 лева месечно, което представлява разликата между уговорената наемна
цена, съобразно сключения от ответника наемен договор, и средната пазарна цена на имота.
С решение № III-14/19.04.2021 г. по въззивно гражданско дело № 2682/2020 г. по
описа на БОС, в сила от 08.06.2021 г., е допусната делба на недвижими имоти, както следва:
за ищците – 99,366/100 от ½ идеална част от дворно място, цялото от 410 кв.м.,
съставляващо неурегулиран поземлен имот № ***, в кв. *** по плана на гр. А., за който
имот по неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VIII-***, в кв. ***
по плана на гр. А., целият с площ от 415 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м.,
ведно с 99,366/100 от самостоятелен обект – първи жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 118 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, всекидневна,
кухня, баня, тоалетна и коридор, ведно с две помещения – килер и кухня с южно изложение
от приземния етаж – маза, ведно с 99,366/100 от ½ ид.ч. от тавана, с реално ползване на
южната половина, както и 99,366/100 от гараж със застроена площ от 18 кв.м.; за ответника
– 0,634/100 от ½ идеална част от дворно място, цялото от 410 кв.м., съставляващо
неурегулиран поземлен имот № ***, в кв. *** по плана на гр. А., 0,634/100 от самостоятелен
обект – първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
118 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, всекидневна, кухня, баня, тоалетна и коридор, ведно с
две помещения – килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза, ведно с
0,634/100 от ½ ид.ч. от тавана, с реално ползване на южната половина, както и 0,634/100 от
гараж със застроена площ от 18 кв.м.
Според показанията на свидетелите Т.Т. и Х. С. в къщата живее К. Т., която през
2019 г. и през 2020 г. е изгонила лица, които ищецът е искал да настани в етажа от къща
като наематели.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза
средният пазарен наем за периода 25.04.2018 г. – 11.10.2021 г. на процесните собствени
между страните имоти е 38 864,83 лева.
По доказателствата:
2
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни (показанията на Т.Т. и Х. С.) доказателства и на
заключението на вещото лице по съдебно-оценъчна експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, същият дължи
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
Ответникът е съсобственик с ищците в дворното място, етажа от къща, тавана и гаража.
Според Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Според цитираното тълкувателно решение претенцията за обезщетение по чл. 31, ал.
2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е
получено от ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство
продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности,
без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото
семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до
нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/;
ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за
послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
По делото няма никакви данни ответникът Ж. или член от неговото семейство лично
да са ползвали по-голяма част от общите вещи, отколкото той притежава, за периода
25.04.2018 г. – 11.10.2021 г. или в същия период да не е допускал ищците да ползват своята
идеална част от имотите. Това не следва и от показанията на свидетелите, ангажирани от
ищците. Възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление
/а не акт на лично ползване/ - в този смисъл Определение № 170 от 20.04.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 4084/2020 г., I г. о. На още по-силно основание, след като договорът за наем,
сключен от ответника с К. Т. (трето за съсобствеността лице), е само за неговата идеална
част от правото на собственост върху имотите, Ж. не ползва лично имотите. По делото няма
никакви доказателства ответникът да е „разрешил“ на Тенева да ползва по-голяма част от
идеалните части от имотите, които той притежава.
Този договор за наем е непротивопоставим на ищците, защото общата вещ се
използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ – чл.32, ал.1 от ЗС. Когато сделката, въз основа на която трето за
съсобствеността лице (в случая К. Т.) е допуснато да ползва вещта, е възмездна (договор за
наем), отговорността за обезщетение е по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, защото сделката е
непротивопоставима на съсобствениците ищци и те не я приемат. По отношение на тях
ползването на вещта от наемателя Тенева се явява без основание. В този случай обаче
задължено за обезщетение е лицето, което фактически ползва вещта, а не съсобственикът
наемодател – аргумент от Решение № 179 от 23.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2014 г.,
IV г. о.
Тъй като исковете са предявени срещу съсобственика наемодател, те се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по производството:
При този изход право на разноски има само ответникът, но няма данни да е направил
такива, поради което не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното Бургаски районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. К. Р., ЕГН – **********, и Ш. Р. Р., ЕГН –
**********, против ЕМ. Щ. Ж., ЕГН – **********, осъдителни искове с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 8200 (осем хиляди и
двеста) лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищците от възможността да
ползват собствените си в режим на съпружеска имуществена общност 99,366/100 части от ½
идеална част от дворно място, цялото от 410 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен
имот № ***, в кв. *** по плана на гр. А., за който имот по неприложена в срок дворищна
регулация е бил отреден УПИ VIII-***, в кв. *** по плана на гр. А., целият с площ от 415
кв.м., с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м., ведно с 99,366/100 идеални части от
първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 118
кв.м., ведно с две помещения – килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза,
ведно с 99,366/100 части от ½ идеална част от тавана, с реално ползване на южната
половина, както и 99,366/100 идеални части от гараж със застроена площ от 18 кв.м., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането; 240 (двеста и четиридесет) лева, представляваща лихва за забава върху
обезщетението за периода от 26.04.2018 г. до 11.10.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4